Мотиви
10-12-2013

 

Мотиви по внохд № 41/2013 година по описа на Военно-апелативен съд

 

 

               С присъда № 26/26.07.2013 г. по нохд № 26/2013 г. състав на Варненският военен съд е признал подсъдимия гл. с-на П.С.Г. от в. ф. ...... – гр. В. за виновен в това, че на 26 октомври 2012 год. във в. ф. ...... – В., отказал да изпълни заповед на началника си   -  к-н л-т Б.Р.Б. – „Помощник началник щаб по логистиката“ при в. ф.  ...... – В., - престъпление по чл. 372 ал.1 пр.2 от НК като на основание чл. 78а от НК го  е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на сумата 1000 /хиляда/ лева и го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението му по чл. 372 ал.2 пр.3 от НК – деянието да е извършено по демонстративен начин.

               В подадения въззивен протест срещу посочената присъда на Варненския военен съд се твърди, че постановения съдебен акт е неправилен, тъй като неправилно съдът е приел, че деянието на подсъдимия не е извършено по демонстративен начин. Иска се да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление като се наложи наказание лишаване от свобода в размер незначително над минималния размер предвиден в закона и изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

               В подадената въззивна жалба срещу посочената присъда на Варненския военен съд се твърди, че посочената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия Г. да бъде оправдан изцяло.

               Представителят на Военно-апелативната прокуратура поддържа подадения въззивен протест и направените в него искания.

               Съставът на Военно-апелативния съд при разглеждането на делото във въззивното производство взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната протестирана присъда на  първоинстанционния съд  на основание чл. 314 от НПК.

               С обжалваната и протестирана присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че:

               Подсъдимият гл. с-на П.С.Г. е постъпил на военна служба в БА на 25.08.1988 година, а от 2001 год. бил на служба във в.ф. ...... – В.. От 31.10.2011 год. подсъдимият заемал длъжността „Началник ВВЗ склад и тилови имущества“ в същото формирование. Около 19 октомври 2012 год. подсъдимият отишъл при началник щаба на в.ф. ...... – В., свидетеля к-н ІІІ р. Р.П., който в момента изпълнявал временно длъжността „Командир“. Молбата му била, тъй като имал здравословни проблеми и се налагало да провежда физиотерапия, да му бъде разрешено сутрин да закъснява в продължение на десет работни дни по 15 – 20 минути. Свидетелят П. принципно дал съгласието си, като препратил подсъдимия да иска разрешение от прекия си началник.  Съгласно Заповед №349/29.09.2011 год. на командира на в.ф. ...... – В., свидетелката к-н л-т Б.Б. замествала к-н Б.Г. – командир на сектор Логистика за времето от 01.10.2012 год. до 26.10.2012 год. включително, поради което същата се явявала непосредствен командир /началник/ на подсъдимия гл. с-на П.Г.. Последният се явил при свидетелката Б. като я уведомил за проведения разговор с к-н ІІІ р. П. и поискал разрешение от нея да закъснява сутрин за около 20 – 30 минути, тъй като провеждал рехабилитация. Свидетелката от своя страна по принцип му дала разрешение с изключение на дните, когато трябвало да застъпи дежурство. Съгласно утвърдения месечен график, приложен на л. 103 от досъдебното производство, подсъдимият следвало да застъпи като дежурен по КПП на 25.10.2012 година. На 22.10.2012 год. по телефона му се обадил свидетелят гл. с-на Пенко Стоянов Н. и го помолил да разменят дежурствата си като подсъдимият вместо на 25-ти да поеме дежурството на свидетеля на 26.10.2012 год., петък. Тъй като подсъдимият отговорил, че това не зависи от него и трябва да има разрешение от прекия му началник к-н л-т Б., поискал по телефона да разговаря лично с нея, за да се убеди, че размяната на дежурството ще бъде извършено с нейно съгласие. При проведения разговор между свидетелката Б. и подсъдимия, последният получил разрешение засмяна на дежурствата, а освен това получил разрешение да закъснее за работа сутринта на 25.10.2012 год., т.е., когато вече дежурен по КПП трябвало да застъпи свидетелят Н.. За така извършената размяна на дежурствата била издадена заповед № 386/25.10.2012 год., утвърдена от свидетеля к-н ІІІ р. П. и подписана от свидетелката к-н л-т Б. вместо к-н Б.Г., видно от Графика за носене на дежурствата за месец октомври 2012 год., приложен на л. 103 от досъдебното производство. Съгласно тази заповед подсъдимият гл. с-на П.С.Г. бил назначен в наряд като  „Дежурен по КПП, той и дежурен по парк“. В  съответствие с установените Правила, рег. № 935 от 05.08.2010 год. на в.ф. ...... – В., приложени на л. 80 – 83 от досъдебното производство, задълженията на дежурния по КПП, в случая подсъдимия гл. с-на П.Г. били да се яви в 08.00 часа в района на военното формирование, в 08.10 часа да присъства на инструктажа за дежурството и в 08.15 часа да присъства в развода на денонощния наряд, облечен в полева форма, което той не изпълнил. Дежурният по военно формирование, който извършил развода – свидетелят оф. к-т  Д. П. Д. докладвал на началник щаба к-н ІІІ р. П., че дежурният по КПП гл. с-на П.Г. не се явил на развод на денонощния наряд. Свидетелят к-н ІІІ р. П. разпоредил при явяването му да му бъде извършен инструктаж и да застъпи в дежурство, а на свидетелката к-н л-т Б. разпоредил да изиска от подсъдимия писмени обяснения за закъснението му. Подсъдимият пристигнал в поделението след приключването на развода на денонощния наряд – около 08.25 часа. Явил се при дежурния оф. к-т Д., който му провел инструктаж и му разпоредил да се яви при изпълняващия длъжността командир свидетеля к-н ІІІ р. П., за да даде обяснения за закъснението си. Отивайки към кабинета на последния, подсъдимият се срещнал със свидетелката к-н л-т Б.. Последната го попитала защо закъснява за дежурство и му разпоредила в тази връзка да напише обяснения, за което му дала срок около 15 минути до половин час. Подсъдимият вместо съгласно разпоредбата на чл. 140 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България да отговори: „Слушам!“, махнал с ръка и продължил към кабинета на началник щаба. Въпреки това, около 09.45 часа, подсъдимият занесъл на свидетелката Б. написани на прономерован лист от тетрадка обяснения /л.39 от д. п./, както и бележка от личния си лекар, удостоверяваща назначената рехабилитация. От вида на бланката, върху която били написани обясненията, свидетелката Б. останала с впечатление, че листът е скъсан от дневник, съхраняващ се в КПП и съдържащ класифицирана информация. След като не намерила такъв дневник с липсващ лист, разпоредила на подсъдимия да й покаже тетрадката, от която е скъсал листа.  Последният я завел в канцеларията си, помещаваща се в района на формированието и й показал тетрадката с откъснатия лист. Тогава свидетелката Б. му дала бланка /обяснителна записка/ и разпоредила на подсъдимия да напише дадените обяснения на нея. Последният направил опит да вземе написаните вече обяснения от свидетелката и й говорел на висок глас. В този момент последната тръгнала към щабната сграда, за да предаде обясненията на началник щаба свидетеля к-н ІІІ р. П. като подсъдимият я последвал. Вървял след нея като продължавал да й говори на висок глас и стремежът му бил да вземе обясненията си. В момента, в който се намирали в коридора на щабната сграда, били пресрещнати от свидетелите к-н ІІІ р. П. и к-н л-т Л., които възприели възникналия конфликт между двамата. Свидетелят П. се намесил като взел написаните от подсъдимия обяснения и му разпоредил да продължи да изпълнява задълженията си като дежурен по КПП, с което конфликтът между тях бил прекратен. Със заповед № 404/09.11.2012 год. на командира на в.ф. ...... – В. била назначена комисия в състав: председател к-н л-т К.П.П. и членове к-н л-т Д.И.Д. и ст. л-т  Л.Р.С., със задача да извърши служебна проверка във връзка с инкриминирания случай. Комисията съставила протокол за извършената служебна проверка рег. № 1786/16.11.2012 год., с който предложила на командира на военното формирование да наложи дисциплинарно наказание на подсъдимия „Предупреждение за уволнение“ за срок от една година. Подсъдимият Г. бил запознат решението на комисията и подписал протокола с  възражение за несъгласие с това решение. Със заповед № 412/19.11.2012 год. на командира на в.ф. ...... – В. на подсъдимия било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за срок от една година, която заповед подсъдимият Г. обжалвал по административен ред пред Варненския административен съд. С решение № 1800/05.07.2013 год. административният съд е отменил горепосочената заповед на командира на в.ф. ...... – В., но решението не е влязло в законна сила, тъй като било обжалвано.

               Тази така установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон  гласни и писмени доказателства по делото, а по същество не се оспорва и от страните във въззивното производство. Поради това и съставът на въззивния съд я възприема изцяло като доказана. При тази правилно установена фактическа обстановка по делото обаче първоинстанционният съд е направил необосновани и поради това и незаконосъобразни правни изводи. Безспорно е доказано по делото, че подсъдимият поради здравословни проблеми е провеждал физиотерапевтично лечение в продължение на десет дни. За да не се отрази отсъствието му на нормалното функциониране на служебната дейност в поделението в това число и на организацията и провеждането на дежурствата в поделението, подсъдимият е поискал и съответно получил разрешение от командването на поделението, включително и от прекия си началник в рамките на тези десет дни да му бъде разрешено да закъснява с по десетина-двадесет минути за започването на работния ден с оглед  на натоварения пътен трафик при придвижването му от болничното заведение в града, където провеждал физиолечението във възможно най-ранния час, до поделението. В тази насока обясненията на подсъдимия се подкрепят по категоричен начин и от показанията на временно изпълняващия в този период длъжността „Командир“ на военното формирование свидетеля к-н ІІІ р. Р.П. и свидетелката к-н л-т Б., която замествала временно отсъстващия в този период к-н Г. - пряк началник на подсъдимия, както и от приложената съответна медицинска документация – медицинско направление Амб. № ...../ 22.10.2012 г. на ДКЦ – ІІІ – гр. В.. Така свидетелят к-н ІІІ р. П. заявява в съдебно заседание пред първоинстанционния съд /вж. протокол от с.з. от 02.07.2013 г. – л. 10/: „…Лично аз в предварителен разговор с Г., когато дойде при мен и каза, че има нужда от физиотерапия и такава му е назначена, лично аз казах, че нямам нищо против, просто да вземе разрешение от преките си началници…“ , а свидетелката к-н л-т Б. е заявила пред първоинстанционния съд в съдебно заседание /вж. протокол от с.з. от 02.07.2013г. л. 5, гърба/: „…Значи, на 22 октомври, понеделник проведохме този разговор с Г. и тогава той помоли да закъснее, за да може да проведе рехабилитация, с Н. отидохме при началник щаба к-н ІІІ р. П., той се съгласи, разписа се в графика за дежурството, за да удостовери смяната на дежурството. …“ и при проведената очна ставка в същото съдебно заседание /вж. протокол от същото с.з. – л.9/: „…по телефона ме извести, че ще бъде на рехабилитация може ли да отсъства за четвъртък, след като уточнихме, че наряда му е преместен, казах да донесе бележка. …“. Тези категорични свидетелски показания подкрепят обясненията на подсъдимия в тази насока и се подкрепят и от представената от него на неговите командири медицинска бележка за провежданата физиотерапия. Безспорно е установено по делото, че със знанието и изричното съгласие на своите командири и преки началници подсъдимият е заменил предвиденото по график свое дежурство от 25.10.2012 г. с предвиденото по график дежурство на свидетеля гл. с-на Н. от 26.10.2012 г., което е било отразено не само като корекция на утвърдения График на дежурствата за месец октомври 2012 година във военното формирование, но и в специално издадената за утвърждаването на тази размяна на дежурствата на подсъдимия Г. и свидетеля Н. Заповед № 386/25.10.2012 г., утвърдена изпълняващия длъжността Командир на военното формирование свидетел к-н ІІІ р. П. и подписана от прекия началник на подсъдимия свидетелката к-н л-т Б. /вж. приложения График на л. 103 от досъд. пр-во/. За знанието и одобрението от страна на командването на поделението в лицето на изпълняващия длъжността Командир на военното формирование към този момент к-н ІІІ р. П. на краткосрочното закъснение при явяването на служба от страна на подсъдимия свидетелства и реакцията на свидетеля к-н ІІІ р. П., когато дежурният по военно формирование свидетеля оф. к-т Д.П.Д., който извършвал развода на денонощния наряд на 26.10.2012г., му докладвал, че подсъдимият Г. не се е явил в 08.10 часа да присъства на инструктажа за дежурството и в 08.15 часа да  участва в развода на денонощния наряд. Знаейки, че подсъдимият ще закъснее в рамките на минути поради провежданото физиотерапевтично лечение, свидетелят к-н ІІІ р. П. разпоредил на дежурния по военно формирование да проведе инструктаж на подсъдимия при явяването му и подсъдимият да застъпи в дежурство. В противен случай този свидетел би трябвало да разпореди вместо подсъдимия в дежурство да застъпи друг военнослужещ. И действително след около десетина минути – в 08.25 часа подсъдимият се явил при дежурния по военно формирование оф. к-т Д., който му провел инструктаж и му разпоредил да се яви при к-н ІІІ р. П. да даде обяснение за закъснението си. Изискването на свидетеля к-н ІІІ р. П. подсъдимият да се яви при него и да даде обяснение е естествено произлизащо от задълженията на този свидетел да проконтролира дали закъснението е в рамките на разрешеното и дали е обусловено от причините, поради които е дадено разрешение за това закъснение. Встъпвайки в задълженията си на дежурен по КПП, подсъдимият съгласно разпорежданията на Устава е встъпил в пряко подчинение на дежурния по военно формирование свидетеля оф. к-т Д. и поради това незабавно е изпълнил разпореждането му да се яви при изпълняващия длъжността командир свидетеля к-н ІІІ р. П.. При движението си към канцеларията на свидетеля к-н ІІІ р. П. подсъдимият срещнал прекия си началник свидетелката к-н л-т Б., която също го попитала защо закъснява за дежурство и му разпоредила да напише обяснение за това и му дала срок за това. Тъй като свидетелят к-н ІІІ р. П. като изпълняващ длъжността командир на военното формирование бил по-старши началник от свидетелката к-н л-т Б., която изпълнявала длъжността пряк началник на подсъдимия, последният първо с явил при к-н ІІІ р. П., а след това написал обяснение за закъснението си и го занесъл към 09.45 часа на свидетелката к-н л-т Б. като й представил и медицинска бележка, удостоверяваща провежданата физиотерапия. С това подсъдимият изпълнил всички отдадени му разпореждания от всички длъжностни лица в поделението и следвало да насочи вниманието си към стриктно изпълнение на задълженията си по поетото от него дежурство. Поради това и необяснимо остава упорството, с което свидетелката к-н л-т Б. игнорирайки прекия началник на дежурния по КПП, той и дежурен по парк, а именно дежурния по военно формирование свидетеля оф. к-т Д., отново се намесва в дейността на подсъдимия като дежурен по КПП като го откъсва от изпълнението на преките му задължения като дежурен и от мястото на изпълнение на дежурството му започвайки на практика разследване откъде подсъдимият е взел листа, на който е написал исканите от нея обяснения за закъснението му. Изпълнявайки тези нови нареждания на к-н л-т Б., подсъдимият напуска мястото на дежурството си и я завежда в канцеларията си, където й показва тетрадката, от която е взел лист, на който е написал исканите от нея обяснения и който лист й е предал лично в указания от нея срок. И това не се оказва достатъчно на свидетелката к-н л-т Б. и тя разпорежда на подсъдимия „да напише дадените обяснения на нея“ на нова бланка. Цитатът е от приетото като факт от първоинстанционния съд – стр.2, р. 29-30 от мотивите. Този факт се доказва от всички събрани по делото доказателства. Този факт обаче означава, че свидетелката разпорежда на подсъдимия не да напише ново обяснение, а да напише дадените вече обяснения на нова бланка – т.е. да препише дадените вече от него обяснения от листа, който е предоставил на свидетелката, на нов лист – бланка, която свидетелката към този момент му представила. В същото време, искайки да препише дадените обяснения на новата бланка, свидетелката не му ги е предоставила, а ги е взела със себе си и по такъв начин го е лишила от възможността да ги препише – т.е. да изпълни разпореждането й. И това обстоятелство се доказва по категоричен начин не само от обясненията на самата свидетелка к-н л-т Б., която в съдебното заседание пред първоинстанционния съд /вж. протокол от с. з. от 02.07.2013г. – стр.6 и стр.7-гърба/ е заявила: „…Заповядах му да препише на тази бланка, за да се предоставят на началник щаба и командира. …Тогава му казах отново да препише обясненията на обяснителна записка, това е официалната форма в поделението. …посегна към обясненията, които бяха написани, с цел да ги вземе … и продължаваше да иска обясненията си … Аз успях да ги дам на началник щаба, мушнах се между хората, те препречиха пътя му към мен, началник щаба взе обясненията … и го отпрати към КПП да носи дежурството. …Не съм му казала до пет-десет минути, тъй като той беше ангажиран като дежурен по КПП, той просто трябваше да ги препише и остави в деловодството.“, но също така и от показанията на изпълняващия длъжността командир на военното формирование к-н ІІІ р. П., който в същото съдебно заседание пред първоинстанционния съд /стр.9 и 10 от протокола/ заявява: „…доколкото помня, к-н л-т Б., като негов началник по заместване на прекия му началник, е заповядала на гл. с-на Г. да напише обяснения за причината, поради която се е забавил и закъснял за развод. Доколкото знам, той я е написал на някакъв лист…, след която тя заповядала да го препише. От там нататък, това на което бях свидетел … когато слизах, посягаше към к-н л-т Б. да си вземе обясненията. Аз тогава ги прибрах при мен и заповядах на к-н л-т Б. да отива в канцеларията си и на Г. също и обясненията останаха при мен. Заповед от к-н л-т Б. към гл. с-на Г. за мен имаше отдадена такава заповед да се препишат обясненията. …В службата си той е подчинен като дежурен само на дежурния по военно формирование, когато застъпи като дежурен по КПП … казах, че към момента всички неща ги взимам аз, аз вземам обясненията.“, а също така и от показанията на свидетелите к-н л-т Л. Л., който в същото съдебно заседание е заявил: „…След това видях как Г. се опитваше да вземе един хвърчащ лист, скъсан от тетрадка, с написани обяснения и се опитваше да ги вземе от ръката на к-н л-т Б., това беше в коридора на щаба на военното формирование …Аз казах какво видях, какво чух, те идват срещу мен … той искаше старите обяснения да вземе от к-н л-т Б.…“, свидетеля оф. к-т Д.П.Д., който същото съдебно заседание е заявил: „…След две-три минути се върнаха в коридора на щаба, чух, че Г. искаше обясненията си, „Дай си ми листа“, не знам какво е станало, моите виждания са това, че той си искаше обясненията. Тя ги даде в коридора на к-н ІІІр. П. и се отправи към втория етаж, той продължи към началник щаба:“Дай си ми листа“. … като дежурен Г. ми е пряко подчинен. Не съм чул някой да отдава заповед на Г. да свърши нещо.“ Всички тези свидетелски показания потвърждават по категоричен начин обясненията на подсъдимия, които той дава в същото съдебно заседание пред първоинстанционния съд /вж. протокола на стр.4/: „…След това тя държеше една бланка и ми каза: „Г., давам ти тази бланка да препишеш обясненията си“. Аз тогава казах: „Госпожо,  дайте ми моите обяснения, трудно съм ги записал и съм дежурен, имам задължения, по най-бързия начин ще ги напиша и ще Ви ги дам.“ …Тя отказа да ми даде моите обяснения, тръгна напред и влезе в щабната сграда заедно с моите обяснения, имаше и една медицинска бележка и един лист, на който искаше да препиша тези обяснения. Тя говореше на висок глас, през това време на първия етаж се появи к-н ІІІ р. Р.П., там беше и дежурния оф. к-т Д. и офицера к-н л-т Л. Пред тях, без да повишавам тон, си поисках моите обяснения: „Госпожо, дайте ги, ще ги напиша“. К-н ІІІ р. Р.П. разпореди на к-н л-т Б. да даде моите обяснения, написани на този лист, на него, за да ги прочете предполагам, като разпореди на к-н Б. да ми даде само медицинската бележка. Той лично ми разпореди: „Г., тръгвай към КПП да си гледаш задълженията“. Аз отговорих: „Слушам“ и тръгнах към КПП.“ Внимателният анализ на показанията на всички тези свидетели и на обясненията на подсъдимия дава основание за извод, че подсъдимият Г. не е получил заповед да напише на приета във формированието бланка, собственоръчни писмения обяснения във връзка с разпоредена проверка по повод на извършено от него дисциплинарно нарушение, каквото обвинение е внесено в съда срещу него с обвинителния акт, а всъщност свидетелката Б. му е разпоредила да препише дадените вече от него обяснения на друг лист – бланка, като самата свидетелка не му е предоставила самите дадени от него обяснения, за да ги препише, въпреки неговите настоявания за това, като по този начин самата свидетелка го е поставила в положение да не може обективно да изпълни разпореждането й да препише дадените й вече написани от него обяснения по повод закъснението му за работа. Отделен е въпросът защо свидетелката Б. след като държи толкова обясненията да бъдат написани на сочената от нея бланка, не е предоставила въпросната бланка на подсъдимия още при поставянето на искането към него за даване на писмени обяснения. Още повече, че няколкоминутното закъснение за работа на подсъдимия е било предварително съгласувано и разрешено по уважителни здравословни причини , както от самата свидетелка Б., така и от командването на поделението в лицето на свидетеля П., поради което не би могло и да се говори за дисциплинарно нарушение в случая – не е налице действие, което не е одобрено от командира на поделението и от прекия началник на подсъдимия и което да е довело до провал в поемането на дежурството от страна на подсъдимия.

Ето защо, като е приел, че подсъдимият не е преписал дадените от него обяснения и с това не е изпълнил дадената му заповед, първоинстанционният съд е направил необоснован и несъответстващ на доказателствата по делото извод, който поради това се явява и незаконосъобразен. Въззивният съд,  счита, че в конкретния случай не е налице виновно поведение от страна на подсъдимия, който обективно не е бил в състояние да изпълни разпореждането да препише дадените вече от него на свидетелката Б. писмени обяснения, тъй като самата свидетелка не му е предоставила тези негови писмени обяснения, за да бъдат преписани от него, въпреки неговите настоятелни искания за това. Поради това и атакуваната осъдителна присъда срещу подсъдимия Г. бе отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 372 ал.1 от НК и бе постановена нова присъда, с която същият бе оправдан по това обвинение срещу него, а в оправдателната й част атакуваната присъда бе потвърдена.

В този смисъл и възраженията по подадения въззивен протест се явяват неоснователни – в конкретния случай очевидно е налице тенденциозно отношение към подсъдимия, както от страна на прекия му началник – свидетелката Б., така и от страна на командването на военното формирование в лицето на свидетеля П., чийто поведение и отношение от гледна точка на законността – ЗОВСРБ и Устава за ВСВСРБ, както и от гледна точка на военната дисциплина, са напълно необясними – като командири и началници те не само имат право да взискват, но са длъжни и да осигурят необходимите условия военнослужещите да изпълняват спокойно задълженията си и отговорностите  на военната служба. Очевидно е, че във възпитателната работа на ръководния състав на военното формирование има сериозни проблеми, но решаването им не е от компетенциите на съда. Аргументът по въззивния протест, че за втори път този военнослужещ е предаден на съд за неизпълнение на заповед, което обстоятелство било от значение за извършеното от него престъпление, също е неоснователен, тъй като видно от материалите по делото с решение №191/04.04.2013г. по кд № 571/2013г. Върховния касационен съд е потвърдил оправдателна присъда № 7/02.02.2013г. по внохд № 7/2013г. на Военно-апелативен съд по отношение на същия подсъдим за престъпление по чл. 372 ал.2 пр.3 вр. чл.372 ал.1 от НК.

Водим от изложените по-горе съображения и в посочения смисъл въззивният съд постанови и диспозитива на присъдата си.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           2.

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg