Определение
20-11-2013

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

28

 

гр. София, 20. 11. 2013 година

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д  А

 

          Военно-апелативният съд на Република България в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ     

  полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

при секретар Нина Стоянова  

разгледа частно наказателно дело № 56 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. АНГЕЛОВ, образувано по жалбите на подсъдимия Н. Д. М. против определение № 34 от 13.08.2013 г. по НОХД № 428/ 2012 г. на Пловдивския военен съд и определение № 39 от 1.10.2013 г. по НОХД № 428/2012 г. на Пловдивския военен съд.

 

          С обжалваното определение № 34 от 13. 08. 2013 г. по НОХД № 428/2012 г. Пловдивският военен съд на основание чл. 306, ал.1, т. 4 НПК е осъдил подсъдимия Н. Д. М. да заплати на частния обвинител С. Н. К. сумата 900 лева, разноски по делото за адвокатското възнаграждение на повереника адв. Г. С. П., който го е представлявал пред Военно-апелативен съд във въззивното производство по НОХД № 25/ 2013 г. В диспозитива на определението, посочвайки словом размера на сумата е записано деветдесет.

          Това несъответствие е дало повод на повереника на частния обвинител С. К. да подаде  молба до първоинстанционния съд, за да бъде отстранена допуснатата фактическа грешка. Вместо изписаните словом „деветдесет” да бъде записано „деветстотин” лева, която е била действителна воля на съда. С протоколно определение № 39 от 01. 10. 2013 съдът на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК е допуснал поправка на явната техническа грешка в определение № 34 от 13.08.2013 г. като в диспозитива е заменил думата „деветдесет” с „деветстотин”.

          Срещу двете определения подсъдимият e подал жалба. Твърди се, че определението на съда по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК е незаконосъобразно, защото е постановено от некомпетентен съд. Разноските по делото, предмет на това определение са направени в производството през въззивната инстанция и компетентен да ги разгледа е Военно-апелативния съд, а не Пловдивския военен съд. Присъдената сума от 900 лева, която частният обвинител С. К. е платил на повереника си за участието му в заседанието пред въззивната инстанция не е съобразена с тарифа № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. По отношение на второто определение - за поправяне на явна фактичеса грешка са изложени доводи за неговата  незаконосъобразност, защото в наказателното право не е предвиден ред, по който да се извършва подобна поправка или допълнение.

          Във възражението на повереника на частния обвинител са изложени доводи жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

          Военно-апелативният съд след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становището на страните, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. За съдебното заседание във въззивната инстанция частният обвинител е ангажирал повереник-адвокат Г. С. П., на когото видно от приложеното пълномощно /л.194/  е заплатил хонорар в размер на сумата 900 лева. В решение № 30 от 30 юли 2013 г. Военно-апелативният съд е пропуснал да осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител сумата 900 лева разноски по делото за адвокатското възнаграждение, както го задължава разпоредбата на чл.189, ал. 3 НПК. Този пропуск е отстранен от Пловдивския военен съд като с определение № 34 от 13.08.2013 г., постановено на основание чл.306, ал.1, т.4 НПК, е осъдил подсъдимия да заплати на частния обвинител разноските по делото за ангажирания от него повереник в размер на 900 лева. Действително, въпросът за разноските по делото би могъл да бъде разгледан и решен  от Военно-апелативният съд, разгледал делото по същество като въззивна инстанция. Възлагайки делото относно разноските по делото на първоинстанционния съд, независимо от обстоятелството, че те са направени във въззивната инстанция, в никакъв случай не представлява нарушение на процесуалните правила и още по-малко съществено. В правомощията на първоинстанционния съд е да разгледа и реши въпроса за разноските по делото, за да се твърди, че той е некомпетентен и поради тази причина е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разглеждането на делото от първоинстанционния съд е разширило правомощията на страните, като им дава възможност въпросът да бъде разгледан повторно на още една инстанция.

          Обжалваното определение освен, че е постановено от компетентен съд е и правилно. Разноските по делото направени от частния обвинител във въззивната инстанция за адвокатския хонорар на повереника са в размер на 900 лева и те трябва да бъдат платени от подсъдимия. В компетентността на наказателния съд не влизат правомощия за преценка дали тази сума е действително платена, дали е завишена по размер и ако е завишена в какъв размер. Единственото правомощие на съда е да присъди сумата в пълния и размер.

          Действително, теорията и наказателно правното законодателство не допускат извършване на поправка на явна фактическа грешка в постановен съдебен акт. Това не прави незаконосъобразно определение № 39 от 01. 10. 2013 г. по НОХД № 428/2012 г. на Пловдивския военен съд. Макар че в определението е записано, че се допуска поправка на явна техническа грешка в определение № 34 от 13. 08. 2013 г. по НОХД № 428/ 2012 г.на Пловдивския военен съд, като в диспозитива думата „деветдесет” да се замени  с думата „деветстотин” по същество съдът е отстранил затруднения и съмнения, свързани с тълкуването му. Тази процедура не е незаконна, защото е регламентирана в чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, на която съдът се е позовал изрично при постановяване на определението. С това определение не се променят факти по делото, а само се разтълкува действителната воля на съда в определение № 34 от 13. 08. 2013 г., че е осъдил подсъдимия да заплати на частния обвинител разноски по делото в размер на 900/ деветстотин/ лева, а не както словом е записано деветдесет лева.

          По изложените съображения Военно-апелативният съд остави без уважение жалбата на подсъдимия и потвърди двете определения като правилни и законосъобразни.

          Предвид горното и на основание чл. 345 НПК Военно-апелативният съд

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 34 от 13. 08. 2013 г. по НОХД № 428/ 2012 г. на Пловдивския военен съд и определение № 39 от 01. 10. 2013 г. по НОХД № 428/ 2012 г. на Пловдивския военен съд.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg