Мотиви
16-12-2013

МОТИВИ ПО НОХД № 43/2013 година на ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ

 

С протестираната присъда състав на Варненския военен съд е признал подсъдимия лейтенант Й. Е. Б. за виновен в това, че на 23 ноември 2012 година за времето около 08.30 – 09.00 часа на пътен възел „А. М.“ в посока квартал „А.“ на град В. управлявал МПС – лек автомобил марка „А.“ с ДК № с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,40 на хиляда установено по надлежния ред и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. Признат е за невинен и е оправдан по обвинението да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,40 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда. Осъден е да заплати направените деловодни разноски.

В протеста на Варненската военноокръжна прокуратура се сочат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се увеличаване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с приложението на института на условното осъждане.

В жалбата на подсъдимия и в допълнително изложение към нея се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Оспорва се легитимността и годността на техническото средство - дрегер, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че поддържа протеста, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 23. 11. 2012 година, около 08.30 часа подсъдимият Б. управлявал собствения си лек автомобил марка „А.“ с ДК № в посока от ж.к. „Ч.“ към частта на службата си. Движел се в лявата лента по булеварда в посока квартал „А.“. Преди пътен възел „А. М.“ преминал в дясна лента и предприел маневрата завой надясно в посока К. з.–В. Загубил управление на автомобила, вследствие на което се блъснал в бордюра на затревената площ и се преобърнал по таван. Пристигнал автомобил на „Спешна помощ“ и на Б. била оказана първа помощ. Поради липса на сериозни наранявания не бил откаран в болнично заведение. Напуснал мястото на произшествието и отишъл в поделението, където докладвал за случилото се на командира. Оплакал се, че е получил нараняване в областта на врата и едната ръка, след което бил освободен и се прибрал в дома си. В 12.00 часа бил посетен в дома си от свидетеля Б. Последният го отвел в МБАЛ „С. А.“ за вземане на кръвна проба. В 13.20 часа подсъдимият бил изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, фабричен номер 0085, който отчел 0.66 промила. Веднага бил освидетелстван от лекар, но отказал да даде кръв за газхроматографско изследване. В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза, която по метода на Видмарк изчислила, че към момента на произшествието, съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е било 1,42 на хиляда.

Първоинстанционният съд е изяснил по-голяма част от обстоятелствата по делото, които се възприемат от възивната инстанция. В резултат на игнориране на част от гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия (в с.з. на 16 октомври 2013 година) и свидетелските показания на З. Р. (в с.з. на 02. 10. 2013 година), първостепенният съд не е приел за установени други фактически положения. В съответствие с правомощията си по чл. 316 от НПК въззивният съд прие за установени следните нови фактически положения, а именно: след претърпяното ПТП подсъдимият бил освободен от командира си и се прибрал у дома. Там бил свидетелят З. Р., пред когото Б. споделил, че го боли много врата и за да се успокои поискал да пият спиртни напитки. Имало бутилка вино, която отворили и от него Б. консумирал няколко чаши. След това дошъл свидетелят Б. и отвел подсъдимия в болницата. Тези нови фактически положения съдът прие за установени въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля З. Р. Тези доказателства не се опровергават от назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза (на л.л. 90 – 95 от том I-ви на досъдебното производство). Не може да бъде споделен подходът на органа на досъдебното производство и на първостепенния съд, на базата на показанието на техническото средство в 13.20 часа – 0.66 промила да изчисляват по метода на Видмарк съдържанието на алкохол в кръвта на Б. пет часа по-рано, в 08.30 часа. Неиздържан е и опитът им с условни изчисления по същия метод да бъдат опровергани твърденията на подсъдимия и свидетеля Р., че двамата са консумирали вино в периода между прибирането на подсъдимия в квартирата му и идването на свидетеля Б.  Налице са редица условности, които не могат да бъдат отчетени при използването на формулата на Видмарк, като например тегло, ръст, поета храна преди и по време на консумацията на спиртни напитки и най-вече индивидуалните особености на всеки организъм. Ето защо, макар и формално чрез допустимо и годно техническо средство Дрегер 7510, който е отчел 0,66 на хиляда  в кръвта на подсъдимия, индикацията не може да се отнесе към времето на деянието.  Освидетелстването му технически с инкриминираната стойност на алкохол в кръвта е последващо по време действие от цели пет часа след ПТП-то, когато последно той е управлявал процесното МПС. Това фактическо обстоятелство не обуславя отговорността на Б. за инкриминираното деяние, тъй като сам по себе си този елемент от обективната страна на състава, не е свързан с останалите задължителни елементи, които изискват точно определена съставомерност на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. А именно, отсъства фактът на управляване на МПС в инкриминираната величина, над 1,2 на хиляда, което съдържание е останало напълно неустановено и неустановимо по делото, поради това е недоказан елемент от обективната съставомерност на деянието. Данните за изминатото време от около пет часа, през което житейски и логично е възможна употребата на спиртни напитки от подсъдимия, извън функцията му на водач на МПС и отразена при техническото и измерване не се отнасят за времето на деянието, а след него. Инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на водача трябва да е установена в момента, в който той е управлявал моторното превозно средство или най-малкото да е установима към този момент чрез събраните доказателствени средства. Тези доказателствени източници следва да се от технически характер или чрез химически анализ на кръвта на дееца. В случая конкретната алкохолна концентрация към момента на ПТП не би могла да се изведе от констатациите на изслушаната съдебномедицинска експертиза. С такава експертиза поначало се изяснява концентрацията на алкохол в кръвта на водача ако се изхожда от някои известни факти за алкохолна употреба  от водача, за да се установят неизвестните факти за наличната концентрация на алкохол в момента на управлението на МПС. Количественото изражение на съставомерния признак – концентрацията на алкохол в кръвта на водача има строго конкретно съдържание. От известните данни за времето, вида и количеството на употребения алкохол и биометричните данни на лицето изводите имат само потвърдителен или отрицателен смисъл, но не и значение за точната величина на алкохола в кръвта на дееца, която единствено е относима към отговорността по чл. 343б от НК.

В конкретния случай от доказателствената съвкупност очертаваща деянието на подсъдимия, не могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната страна на състава на престъплението, съгласно обвинението. Поради това настоящата инстанция отмени присъда № 34/16.10.2013 година, с която подсъдимият Б. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и постанови нова, с която го призна за невинен в това, че на 23. 11. 2012 година, за времето от 08.30 до 09.00 часа в град В. да е управлявал МПС л.а. „А.“ с ДК№ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и на основание чл. 304 от НПК го оправда по обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК. В съответствие с изхода на делото съдът постанови разноските в размер на шестстотин и осемдесет лева да останат за сметка на държавата.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg