Решение
18-12-2013

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2

 

София, 18 декември 2013 г.

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

                Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно  заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.  ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                                                                полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

 

при секретар Катя Симова

разгледа частно наказателно частен характер дело № 3  по описа за  2013 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ,

образувано по жалба от адв. С. Т., защитник на Л. А. И. – редник от военно формирование ХХ – гр. Б., срещу присъда № 121/25.09.2013 г. по нчхд № 121/2013 г. по описа на Софийския военен съд.

 

 

С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия кадрови военнослужещ - редник Л. А. И. от военно формирование ХХ - гр. Б., за виновен в това, че на 23.04.2010 година, в град П. , причинил на И. Б. И. лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което  разстройство на здравето е извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.

   На основание чл. 78а от НК съдът е освободил подсъдимия Л. А. И. от наказателна отговорност и му е наложил административно  наказание „Глоба” от 1000 /хиляда/ лева.

   Подсъдимият Л. А. И. е осъден да заплати на гражданския ищец  И. Б. И. 500 /петстотин/ лева за обезщетение на причинените му с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, и да заплати разноските му по делото в размер на 972 /деветстотин седемдесет и два/ лева, като e отхвърлeн гражданския иск в частта му над присъдената сума до пълния му  размер като недоказан.

            Софийският военен съд е осъдил подсъдимия Л. А. И. да заплати ДТ върху уважения гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева.

 В жалбата на подсъдимия И. пред настоящата инстанция се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата.

Прави се искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде признат подсъдимия И.  за невиновен по повдигнатото му обвинение с тъжбата на частния тъжител И. .

В писмено допълнение към въззивната жалба се сочат конкретно допуснатите нарушения от първоинстанционния съд. Същите могат да бъдат синтезирани както на процесуална, така и на материално-правна основа, относно правилното приложение на закона.

В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат изцяло, като писменото допълнение към жалбата се приповтаря.

В съдебно заседание тъжителят И.  и неговият повереник адвокат Китанов правят довод, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което искат да бъде потвърдена. Прави се искане за присъждане на направените разноски пред апелативната инстанция.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Около 8 месеца преди процесния случай подсъдимият Л. А. И. и свидетелят Л. С. Т., като водачи на МПС-тата си извършили ПТП в гр.П.  – подсъдимият с колата си блъснал отзад колата на свидетеля. Свидетелят Т. го разубеждавал да не викат органите на КАТ, тъй като нямал свидетелство за управление на МПС, но подсъдимият въпреки, че бил виновен за ПТП-то, извикал органите на КАТ, тъй като искал да получи парите от застраховката на колата си. За виновно причиненото ПТП бил съставен акт на подсъдимия и той бил санкциониран по ЗДвП, а на свидетеля бил съставен акт, че управлява МПС без свидетелство за управление.

След този случай бащата на подсъдимия свидетелят А. Д. И.   когато срещал в квартала им свидетеля Л. С. Т. влизал в пререкания с него и твърдял, че той е виновен за станалото ПТП, заплашвал го, че синът му е военен и ще има неприятности, обиждал го. Твърдял, че е с болно сърце и предизвиквал свидетеля Т. да го удари. Свидетелят Т. сдържал емоциите си и не отвръщал на обидите и заплахите. Така се стигнало до процесния случай.

Около 19.00 часа на 23.04.2010 година свидетелят Л. С. Т. отишъл  в кафене „Трафопоста”, което се намира в квартал „Х. Д.,” в град П. . Качил се на горния етаж в заведението, където били разположени 6 маси за посетителите и барът. Свидетелят Т. седнал на служебната маса при съдържателката на кафенето свидетелката К. В. М. и съпругата си свидетелката Е. С. В.. Тримата пиели бира „Ариана” в стъклени бутилки. На съседна маса играели шах съдържателят на заведението свидетелят Е.К. М. с клиент на заведението. Сам на друга маса бил бащата на подсъдимия свидетелят А. Д. И., който бил видимо пиян. Около 19.00 часа в кафенето дошъл и частният тъжител и граждански ищец И. Б. И., седнал на служебната маса при тримата свидетели и си поръчал малка ракия. Впоследствие към тях на масата им се присъединил и свидетелят Е. П. Г=. Бащата на подсъдимия А= И.  отново започнал да се заяжда със свидетеля Ленко Т= по повод ПТП-то. Заканвал му се, че ще се обади на сина си да дойде и щели да видят какво ще стане. Свидетелят Л. Т. му отвръщал да не му говори, да не се обажда и двамата се карали. Свидетелят А. И.  му казал:” Нещастник! Защо обвиняваш сина ми за ПТП-то, като той не е виновен!?” Свидетелят Л. Т. му отвръщал. Тъй като бащата А. И.  държал агресивен тон и бил видимо пиян, съдържателят на заведението Е. М. на два пъти го подканил да си тръгва. Бащата А. И. , изправен до масата си, взел пепелника от нея и понечил да го хвърли в посока на служебната маса към Л. Т.. Свидетелят Е. М. станал от масата си, отишъл при него, измъкнал пепелника от ръката му и го отнесъл на бара. Тогава бащата А. И.  по телефона си се обадил на съпругата си и я излъгал, че в кафенето го пребиват. Десетина минути след този разговор, около 21.30 часа, с такси пред заведението сам пристигнал подсъдимият Л. А. И.. Качил се на втория етаж и за две-три секунди разговарял с баща си, който му посочил свидетеля Л. Т. и подсъдимият се отправил към него на служебната маса, като изблъскал свидетелката Е. С. В., която се озовала под масата. Подсъдимият попитал заплашително свидетеля Л. Т.: „Ти ли ще биеш баща ми!?” и без да дочака отговор с пестник го ударил по главата. Свидетелят Л. Т. станал и двамата с подсъдимия се сдърпали. Частният тъжител и граждански ищец И. Б. И. станал и започнал да ги разтървава, като бил с лице към подсъдимия. Тогава подсъдимият взел от масата им стъклена бутилка от 500 мл., пълна с бира, и с нея нанесъл удар в областта на лявото слепоочие на главата на частния тъжител. От удара на бутилката се счупило дъното й и по пода на заведението се разляла бира и изпопадали стъкла. От удара частният тъжител залитнал и паднал на пода. Подсъдимият обърнал масата срещу свидетеля Л. Т. и всичко от нея изпопадало на пода. Междувременно бащата на подсъдимия се бил спуснал зад гърба на частния тъжител и той като паднал, легнал върху него на пода, като го държал за краката. Подсъдимият нанесъл още 2-3 удара със счупената бутилка в същата област в главата на частния тъжител, която обилно кървяла и имало кръв по дрехите му и по пода на заведението. Намесили се свидетелите, които отстранили подсъдимия от пострадалия частен тъжител. Бащата на подсъдимия А. И., държейки за краката частния тъжител, лежал на пода и разправял, че така трябва да стоят докато дойде полицията. Заявявал, че има инфаркт и го боли сърцето. Съдържателят Е. М. помогнал на частния тъжител да стане от пода и го завел в тоалетната да се измие от кръвта. Частният тъжител се обадил на телефон 112 за инцидента и след около 10-тина минути пристигнали полицаи и линейка. На полицаите обяснил, че раната и кръвта са от удари с бутилка. Свидетелят Л. Т. казал на полицаите, че подсъдимият удрял с бутилка в главата частния тъжител. На линейката качили пострадалия частен тъжител и бащата на подсъдимия и полицай ги придружил да болничното заведение за оказване на лекарска помощ. На частния тъжител и граждански ищец И. Б. И. в болничното заведение бил извършен преглед веднага след съобщения инцидент на 23.04.2010 година и му е поставена диагноза - разкъсноконтузна рана на главата. Раната била обработена хирургично и зашита. По случая докладната записка изготвил старши полицай С. С. Б., а старши полицай Б. Й. М. изготвил протоколи за предупреждение на частния тъжител и бащата на подсъдимия. При извършен преглед от съдебен лекар три дни след инцидента - на 26.04.2010 г., частният тъжител и граждански ищец И.  е съобщил, че на 23.04.2010 г. е ударен със стъклена бутилка по главата, която бутилка се е счупила. Обективно съдебният лекар е установил  и описал следните наранявания: зашита рана 3 см в лява челнослепоочна, окосмена област на главата и контузия с лек оток и  кръвонасядане на площ 3 см в диаметър в тилната област на главата. Установените рани в  ляво слепоочно и челно-слепоочно на главата сами за себе си и в съвкупност са причинили на пострадалия медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а за ограничената по площ травма в тилната  област на главата съдебният лекар е приел, че е водела до реализиране на критериите на медико-биологичния признак болка и страдание.

При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е признал подсъдимия Л. А. И., че е извършил престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба“.

Военно-апелативният съд намира жалбата на подсъдимия И. за неоснователна.

По делото са събрани всички необходими доказателства за постановяване на присъдата от първоинстанционния съд. Разпитани са всички свидетели за инцидента. Събрани са както преки, така и косвени доказателства, които изясняват обективната истина по делото. Приложени са писмени доказателства, които имат отношение по случая.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102 т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305 ал. 3 НПК.  Изложени са обосновани доводи на кои доказателства се дава вяра. Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд, след като е обсъдил всички доказателства, е стигнал до правилния извод.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че са налице две групи гласни доказателства по делото, които се различават по фактите, които излагат пред съда за случилото се в процесната вечер. Първата група са обясненията на подсъдимия и показанията на посочените от защитата свидетели. Във втората група са показанията на частния тъжител и граждански ищец и показанията на свидетелите на частното обвинение.

Конкретно в мотивите на присъдата са обсъдени показанията на свидетелите и правилно основният съд е стигнал до извода, че следва да се даде вяра на условно наречената втора група – частния тъжител и показанията на свидетелите на частното обвинение. Те кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза и в своята си последователност са логични и съвпадат с фактите по делото. Правилно е констатирано, че условно наречената първа група – подсъдимия и свидетелите на защитата, изграждат една защитна версия, която се стреми да оневини подсъдимия и да омаловажи случилото с пострадалия.

Соченото от защитата на подсъдимия, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е спазил разпоредбата на чл. 280, ал. 3 НПК, не е вярно. Видно от протоколите на съдебните заседания, от които настоящата инстанция извърши своята проверка не може да се направи този извод. В същите няма отразяване на тези факти, поради което и не може да се изгражда довод, че е извършено нарушение, а още повече, че същото е съществено, което да е довело до ограничаване процесуалните права на страните. Няма и искане от страна на защитата на подсъдимия по реда на чл. 312 НПК, от което да е видно, че е оспорено съдържанието на съдебния протокол.

В тази насока следва да се има и предвид, че делото е от частен характер и всяка една от страните е водила и посочвала свидетелите, които ще се разпитват, както и че същите са били предупредени от съда за отговорността по чл. 290 от НК (стр. 2, протокол от 24.07.2013 г.; стр.2 протокол от 25.09.2013 г.).

Софийският военен съд задълбочено е обсъдил съдебномедицинската експертиза, изготвена от експерта д-р Г.. Същата кореспондира с обективно установеното травматично увреждане на пострадалия. Експертът обстойно е обсъдил вариантите, при които може да се получи травматичното увреждане и за това обосновано основният съд е възприел, че експертизата е ясна и пълна, и не възникват съмнения за нейната необоснованост. Същата се явява и продължение на показанията на  условно наречената втората група гласни доказателства – частния тъжител и граждански ищец и свидетелите на частното обвинение. Затова и не е верен доводът на защитата на подсъдимия в тази насока, че травматичното увреждане не може да е получено от удар с бутилка. 

От целия доказателствен материал категорично се установява, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал, че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК и го е приложил, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева. Това административно наказание е към минимума предвиден в закона и по-голямо снизхождение спрямо подсъдимия не следва да бъде правено.

По отношение на гражданския иск, предявен от частния тъжител и граждански ищец И. Б. И. срещу подсъдимия И., правилно основният съд е намерил, че същият е основателен. Уважил го е в размер на 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва, като в останалата част го е отхвърлил като недоказан.

Настоящата инстанция намира, че в този размер уваженият граждански иск за неимуществени вреди е законосъобразен и справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Законосъобразно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия И.  да заплати и държавната такса в размер на 50 лева спрямо уважения граждански иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Пред настоящата инстанция частният тъжител и граждански ищец е направил разноски в размер на 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение на своя повереник адвокат Китанов, поради което подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати, предвид направеното искане.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебния акт.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Предвид гореизложеното, Военно-апелативният съд и на основание чл.338 от НПК

 

Р  Е  Ш  И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА   присъда № 121/25.09.2013 г. по нчхд № 121/2013 г. по описа на Софийския военен съд.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Л. А. И. да заплати на частния обвинител и граждански ищец И. Б. И. 500 (петстотин) лева разноски по делото, направени пред настоящата инстанция.

                РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg