Определение
07-01-2014
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 30

 

София, 7 януари 2014 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: полк.  ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                               полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

при секретар Нина Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 60 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

образувано по частна жалба на юрисконсулт Р. Н. Р. от в.ф. – С. срещу определение № 219/26. 11. 2013 г. по чнд № 219/2013 г. на Софийския военен съд.

 

Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК.

С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е потвърдил постановлението на ВОП – София от 24. 10. 2013 година, с което се прекратява наказателното производство по ДП № 17-РП/2013 г. по описа на ВОП – София, като е изменил постановлението относно основанието за прекратяване от „недоказаност на обвинението“ в „деянието не съставлява престъпление“ – чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от НПК.

В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на посоченото определение и на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че при безспорните и правилно установени фактически положения изводът на прокурора и на първостепенния съд, че не е налице престъплението набедяване от субективна страна е неправилен. Неотносимо към настоящото дело било обстоятелството, че по друго дело членовете на комисията, извършила проверка на С. Й. – Т., Н. и П., в която участвал и жалбоподателя били постигнали помирение с нея. Това създало у Й. усещането, че жалбата е срещу виновни лица. Това било недопустимо, понеже наказателната отговорност е лична. Иска се отмяна на обжалваното определение и на постановлението за прекратяване на досъдебното производство с произтичащите от това последици.

Въззивният съд намира определението на Софийския военен съд и постановлението за прекратяване на наказателното производство за законосъобразни и правилни.

За да е налице престъплението набедяване по чл. 286 от НК деецът, освен че трябва да набеди някого в престъпление пред надлежен орган на властта, трябва и да знае, че набеденият е невинен. Това предполага пряк умисъл за извършване на престъплението. Обстоятелството, че С. Н. се е почувствала обидена и наклеветена от заключението на комисията за лошо изпълнение на професионалните и задължения, и е завела наказателни от частен характер дела срещу членовете на тази комисия, не означава че е извършила престъплението набедяване. Няма значение, че не е доказала поддържаното от нея обвинение в съда. От значение е обстоятелството, че в нейните представи тя не е нарушавала служебните си задължения, на обратното становище е била комисията, заради което се е почувствала обидена и наклеветена и е завела дело от частен характер. Ето защо тя не е имала съзнанието, че Р. Р. е бил невинен, за да отговаря наказателно за набедяване. Правилно в тази насока първостепенният съд е отчел и помирението, което останалите трима членове на въпросната комисия са постигнали с Й. по друго дело, при което са и се извинили. Набедяването предполага ясно съзнание у дееца, че набеденият е невинен. В случая такова не е налице и доколкото оценката за изпълнение на служебните задължения от страна на Й. съдържа и един субективен, оценъчен момент, който може да бъде различен при различните хора. 

Тъй като не е налице състава на престъплението набедяване по чл. 286 от НК, наказателното производство правилно е било прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 219/26. 11. 2013 г. по чнд № 219/2013 г. на Софийския военен съд, с което е потвърдено постановлението на ВОП – София от 24. 10. 2013 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 17-РП/2013 г. по описа на ВОП-София, като е изменено постановлението относно основанието за прекратяване от „недоказаност на обвинението“ в „деянието не съставлява престъпление“ – чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

                                                            

    ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg