Решение
26-02-2014
 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 5

 

София, 26.02.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на  трети февруари две хиляди и четиринадесета година  , в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                          полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора подп. ИВО ПЕТКОВ,

разгледа наказателно дело  44  по описа за 2013 година,

докладвано от съдията  полк. ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ,

образувано по протест от Военно-окръжна прокуратура – гр. Пловдив и жалба от гражданския ищец Министерство на отбраната срещу присъда № 112/08.11.2013 г. по нохд № 457/2012 г. на Пловдивския военен съд.

 

 

С протестираната и обжалвана присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия старшина Д. С. А. от в.ф. ... – А. за невинен в това, че:     

В периода от 04. 12. 2009 г. до 12.08.2010 г., включително във военно формирование ... – А., при условията на продължено престъпление, като длъжностно лице – „Завеждащ хранилище с АБТИ”, във взвод за ремонт на БТ и АТТ в ремонтна рота на военно формирование ... – А., не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество в нарушение на:

А/ „Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България” обн. В ДВ бр. 75/26.08.2008 г.

-        чл. 208: Като завеждащ хранилище /склад/ бил длъжен:

т. 1 – „Да познава номенклатурата, количеството и качеството на отбранителните продукти – автобронетанковото имущество, за които отговарял”, като не е познавал номенклатурата, количеството и качеството на отбранителните продукти – автобронетанковото имущество, за които отговарял;

т. 2 – „Да познава правилата по приемането, съхранението, раздаването и сдаването на отбранителните продукти – автобронетанково имущество”, като не познавал правилата по приемането, съхранението, раздаването и сдаването на отбранителните продукти – автобронетанково имущество;

т. 3 – „При приемането на отбранителните продукти - автобронетанково имущество да се убеди в тяхната наличност, комплектност и качествено състояние”, като не се е убедил в наличността, комплектността и качественото състояние при приемането на отбранителните продукти - автобронетанково имущество;

т. 5 – „Да раздава отбранителните продукти - автобронетанковото имущество от хранилището /склада/ срещу оформени отчетни документи”, като не е раздавал отбранителните продукти - автобронетанковото имущество от хранилището /склада/ срещу оформени отчетни документи;

т. 7 – „Да докладва по установения ред за всички случаи на представяне в хранилището /склада/ на незаконно и неправилно оформени документи за предаване (приемане)” като не е докладвал по установения ред за всички случаи на представяне в хранилището /склада/ на незаконно и неправилно оформени документи за предаване (приемане);

т. 8 – „Да вписва в отчетните документи приемането (раздаването) на отбранителните продукти – автобронетанково имущество от хранилището /склада/”, като не е вписвал в отчетните документи приемането (раздаването) на отбранителните продукти – автобронетанково имущество от хранилището /склада/;

т. 9 – „Да води ежедневно необходимите пояснителни документи за числящите му се отбранителни продукти – автобронетанково имущество”, като не е водил ежедневно необходимите пояснителни документи за числящите му се отбранителни продукти – автобронетанково имущество;

т. 13 – „Да сверява най-малко един път в месеца наличностите на отбранителните продукти – автобронетанково имущество в хранилището /склада/ с данните в звеното за счетоводен отчет на финансовите и материалните ресурси”, като не е сверявал най-малко един път в месеца наличностите на отбранителните продукти – автобронетанково имущество в хранилището /склада/ с данните в звеното за счетоводен отчет на финансовите и материалните ресурси;

Б/ - от Длъжностната характеристика за длъжността „Завеждащ хранилище”, относно „Функционалните задължения”:

- „Да води отчетността на имуществата в склада”, като не е водило отчетността на имуществата в склада;

- „Да раздава отбранителните продукти от склада срещу оформени документи”, като не е раздавал отбранителните продукти от склада срещу оформени документи;

- „Да сверява най-малко един път в месеца наличностите на отбранителните продукти – автобронетанково имущество в хранилището /склада/ с данните в звеното за счетоводен отчет”, като не е сверявал най-малко един път в месеца наличностите на отбранителните продукти – автобронетанково имущество в хранилището /склада/ с данните в звеното за счетоводен отчет, от което последвало значително разпиляване на имущество на военно формирование ... – А., изразяващо се в липси на имущество на обща стойност 42 373, 58 лв., с което е причинил значителни щети на същото военно формирование и на МО в размер на 42 373,58 лв., поради което и на основание чл. 304, пр. 1 НПК съдът е оправдал подсъдимия по обвинението му по чл. 219, ал. 1 НК.

Изцяло е отхвърлен предявеният граждански иск от Министерство на отбраната - София за сумата от 42 618, 94 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата – 12.08.2010 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски по делото общо в размер на 2080, 30 лв., от които: 1587, 40 лв. възнаграждения на вещи лица за изготвени експертизи в хода на съдебното производство, пътни пари на свидетели в размер на 57, 90 лв. И 465 лв., за експертизи на досъдебното производство изплатени от РС „Военна полиция” – Пловдив, са останали за сметка на държавата.

 

В протеста се твърди, че присъдата е постановена при пълнота на доказателствата, но е неправилна. Изтъква се, че е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Оспорва се твърдението на защитата, че други лица и обстоятелства са  причинили констатираните липси. Твърди се, че подсъдимият не е изпълнявал задълженията си и затова е настъпила щетата. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова осъдителна такава. В допълнение към протеста се поддържа изложеното в протеста и се обосновава тезата, че подсъдимият следва да носи отговорност за настъпилите липси, тъй като не е изпълнявал служебните си задължения. В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Прави искане за постановяването на нова осъдителна присъда.

 

В жалбата на гражданския ищец се прави искане подсъдимият да бъде осъден да заплати на Министерството на отбраната сумата от 42618, 94 лв. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представител на гражданския ищец не се явява, редовно призован.

Защитата на подсъдимия твърди, че присъдата е правилна и прави искане за нейното потвърждаване. Изтъква, че други лица са допуснали настъпването на липсите и поради това подсъдимият не следва да носи отговорност за тях.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

При разглеждането и решаването на делото са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, необоснованост на направените правни изводи от съда, което се приравнява с липса на мотиви.

Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В начина на извършване на престъплението задължително следва да се включат елементите на престъпния състав /Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК/.

По делото формално обвинителният акт съответства на изискванията на закона, както е отбелязано в определение но ЧНД 67/2012 г. от 28. 12. 2012 г. на ВАПС. При разглеждането на делото по същество се вижда, че твърденията на  подсъдимия, че е раздавал   числящото му се имущество в рамките на военното формирование, не са опровергани, нито е направен цялостен одит на движението на вещите вътре в частта и при предаването на склада на другите лица, замествали обвиняемия по време на отпуските му. В настоящия случай прокуратурата се е задоволила с представянето на инвентаризационни описи и сравнителни ведомости и съответно съдебно-финансова  и оценителна експертиза единствено относно стойността на липсващите според инвентаризацията вещи. На базата само на тези доказателства не може да се направи обоснован извод за това, че въобще е настъпила щета за военното формированието, ако вещите, дори без да са отразени документално, са дадени по предназначение вътре във формированието. От друга страна, е възможно да  е налице щета в резултат на разпореждането с тези вещи от  подсъдимия или други лица и изнасянето им извън поделението, което би било друго престъпление.  В тази насока реално липсва разследване, което не би могло да бъде извършено в съдебно заседание от състав на въззивния или първоинстанционния съд. При липсата на яснота относно тези съществени обстоятелства, е необоснован съдебния акт, който е довел до оправдаването на подсъдимия, но е невъзможно и постановяването на осъдителна присъда, каквото е искането, направено с протеста.

Горните съществени нарушения на процесуалните правила налагат отмяна на обжалвана присъда. Въззивният съд притежава процесуална компетентност да упражни правомощията си по чл.335,ал.1,т.1 НПК, тъй като в случая е налице съответен протест от прокурора/чл.335,ал.4 НПК/. Поради това делото следва да бъде изпратено на прокурора за допълнително разследване, тъй като допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и е отстранимо. При повторното разглеждане на делото следва да се извърши разследване посредством счетоводен анализ на всички първични документи относно постъпването, движението и наличността на вещите в склада на подсъдимия и да се изясни от фактическа страна дали те са получени от него, дали  са дадени в поделението, макар и това да не е отразено документално и това дали е извършено от подсъдимия или други лица.  След извършване на посочените действия по разследването и съобразно  събраните доказателства, следва да  се направят и съответните правни изводи .

Водим от изложеното и на основание чл. 335,ал.1,  т. 1, във връзка с  чл. 334, т. 1 от НПК, Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯВА присъда № 112/08.11.2013 г. по нохд № 457/2012 г. на Пловдивския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора при Пловдивската военноокръжна прокуратура.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

                                   

           ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg