Решение
19-02-2014

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2

           

                        гр.София, 19. 02. 2014 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. РУМЕН  ПЕТКОВ

                                                     полк. ПЕТЬО  Сл. ПЕТКОВ

                                                                                 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа административно наказателно дело № 10 по описа за 2013г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по протест на полковник Георги Лазаров – заместник на военноокръжния прокурор при Плевенската военноокръжна прокуратура срещу решение № 48/21.11.2013г. по адм. нак. дело № 48/2013г. по описа на Плевенския военен съд.

 

            С решение № 48/21.11.2013г. по анд № 48/2013г. състав на Плевенския военен съд е признал обвиняемата бивш ц. сл. Е. С. У. от в. ф.–гр. П., за невиновна в това, че през периода  27.03.2013 г. – 31.05.2013 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление чрез използване на неистински официален документ – удостоверение изх. № 347/21.03.2013 г. от в.ф.–П., за получено месечно възнаграждение за последните 12 месеца, съставен от името на С. Д. с положен имитиран неин подпис, който документ представила на 27.03.2013 г. пред директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., получила без правно основание чуждо движимо имущество – 105 лв., месечни социални помощи за едно дете  за три месеца /март, април и май 2013 г./, собственост на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., с намерение да го присвои, като деянието представлява маловажен случай и полученото имущество е върнато – престъпление по чл. 212б ал.1 т.4  вр. чл. 212 ал.6 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на основание чл. 9 ал.2 от НК я е оправдал по посоченото обвинение поради явна незначителност на обществената опасност на извършеното деяние.

            В подадения въззивен протест срещу посоченото решение на Плевенския военен съд се твърди, че същото е неправилно и се иска да бъде отменено като бъде постановено ново, с което да бъде санкционирана обвиняемата съгласно внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

            Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения въззивен протест и направените в него искания.

            Обвиняемата и нейната защита изразяват становище, че първоинстанционното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено.

            Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваното решение на основание чл.314 от НПК, намира следното:

            С обжалваното решение съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че обвиняемата У. е била назначена на работа във в. ф.– гр. П. на длъжност „старши счетоводител“, а на 12.08.2013 г.  трудовия й договор с военното формирование е бил прекратен. С трудов договор № 3-1978/10.12.2012 г. на обвиняемата У. било възложено да изпълнява временно до завръщането на титуляра и функционалните задължения на длъжността „оператор“ в звено „Счетоводен отчет на финансовите и материални ресурси“, а с трудов договор №3-226/31.01.2013 г. и с трудов договор №3-427/04.03.2013 г. й било възложено да изпълнява временно до завръщането на титуляра и длъжността началник на звено „Счетоводен отчет на финансовите и материални ресурси“ във военното формирование. За изпълнението на допълнително възложената й работа по посочените договори й било определено и допълнително месечно трудово възнаграждение към основното. На 27.03.2013 г. обвиняемата подала молба-декларация до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П.,  № СП 02-М-654/27.03.2013 г. за получаване на месечни помощи за малолетната си дъщеря А. У. Към молбата приложила удостоверение № 347/21.03.2013 г. от в. ф.– П., за получено трудово месечно възнаграждение за последните 12 месеца /от месец март 2012 г. до месец февруари 2013 г. включително/. В това удостоверение за м. август 2012 г. било посочено брутно трудово възнаграждение в размер на 598.64 лв., за месеците септември, ноември, декември 2012 г. и януари 2013 г.  – по 688.34 лв., за месец февруари 2013 г. – 981.10 лв., а за останалите месеци бил посочен нулев доход. За „изготвил“ в удостоверението бил положен подпис и изписана ръкописно фамилията на свидетелката С. Д., която към момента изпълнявала длъжността  „главен специалист“ в отделение „Финанси“ на военното формирование. Въз основа на посоченото в удостоверението в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., от свидетелката Р. Т. бил изчислен среден месечен доход на член от семейството на обвиняемата У. в размер на 333.70 лева. Тъй като дохода бил под прага на минимално определения със Закона за семейни помощи за деца – 350 лева, със заповед № СП 02-М-654/02.04.2013 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П., на обвиняемата У. била отпусната помощ в размер на 35 лева месечно за едно дете за времето от 01.03.2013 г. до 28.02.2014 година. В продължение на три месеца – март, април и май 2013 г. обвиняемата У. получила по 35 лева на месец – общо в размер на 105 лева. На 12.07.2013 г. обвиняемата подала в Дирекция „Социално подпомагане“ – П., заявление № 94 ЕЕ-0034/12.07.2013 г. с искане да бъде прекратено превеждането на детски добавки поради приложено от нея удостоверение без да е включен  дохода й по вътрешно заместване. Към заявлението приложила ново удостоверение изх. № 9-161-506/12.07.2013 г. с включен вече допълнителен извънреден доход по вътрешно заместване за полученото от нея месечно възнаграждение за последните седем месеца. Посоченият доход в новото удостоверение бил като размер по-голям от този посочен в удостоверението подадено през м. март 2013 година. В заявлението обвиняемата У. помолила, ако се счете, че е получавала неоснователно детски надбавки да й бъде посочена банкова сметка по която да ги възстанови. На основание новопостъпилите данни за по-големия доход бил преизчислен средния месечен доход на У., който възлизал вече на 439.91 лева. Тъй като надвишавал нормативно определения размер от 350 лева, директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П., издал заповед № РД 05 – 0180/15.07.2013 г. за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи. След приключване на проверката и въз основа на съставен констативен протокол със заповед № РД 05-0196/23.07.2013 г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П., наредил обвиняемата У. да възстанови недобросъвестно получените от нея помощи за месеците март, април и май 2013 г. от 105 лева главница и 4.10 лева законоустановена лихва върху тази сума. На 23.07.2013 г. обвиняемата У. възстановила с ПКО на Дирекция „Социално подпомагане“ – П. посочената парична сума в размер на 109.10 лева.

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по същество не се оспорва от страните и се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – обясненията на обвиняемата У., показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д., Р. Т., К. К. и др., експертните заключения по назначените съдебни експертизи, писмените и веществени доказателства по делото. Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършените от обвиняемата У. деяния. Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така също и законосъобразната правна квалификация на извършените от обвиняемата деяния.

Както е имал възможност да посочи в практиката си и Върховния съд,  степента на обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за всеки конкретен случай определя неговата малозначителност. В конкретния случай извършеното от подсъдимата правилно е преценено от състава на първоинстанционния съд като малозначително с оглед на явната незначителност на обществената му опасност като това е станало както с оглед на малкия размер на полученото имущество, така и с оглед на ниската степен на обществена опасност на дееца в конкретния случай. Като възприема изцяло изложените в тази насока съображения от първоинстанционния съд, настоящият състав на въззивния съд счита, че тези съображения следва да бъдат допълнени и с не маловажните съображения относно обстоятелството, че процесното имущество е възстановено изцяло и то по инициатива на обвиняемата, а така също и че това е станало в значителен период от време преди да й бъде повдигнато обвинение за това деяние – заявлението на обвиняемата за възстановяване на имуществото е от 12.07.2013 г., а постановлението на прокурора за привличане в качеството на обвиняем е от 17.09.2013 година. В този смисъл съображението по въззивния протест, че възстановяването на процесното имущество не е показателно за нейното разкаяние и осъзнаване на противоправността на извършеното е неоснователно. Изтъкнатите съображения в пледоарията пред въззивния съд от представителя на въззивната прокуратура, че изводът на първоинстанционния съд относно изразеното съжаление за стореното от страна на обвиняемата не почива на никакви доказателства по делото е не само неоснователен, но и неверен – видно от протокола на съдебното заседание пред първоинстанционния съд и при упражненото право на защита от обвиняемата и при дадената й последна дума същата е изразила искрено съжаление за стореното пред състава на съда. Това обстоятелство е преценено правилно от страна на първоинстанционния съд в съвкупност с другите обстоятелства – като чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, изолиран случай в живота й, които дават основание да бъде направен извод за ниска степен на обществена опасност на дееца. Наред с тези обстоятелства, съставът на въззивния съд счита, че следва да бъде отбелязано и не маловажното обстоятелство, че обвиняемата е с тежко семейно положение -  сама се грижи за малкото си дете, което е относимо и към мотивите за извършване на деянието.  Ето защо направените възражения по въззивния протест следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

            При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на протестираното решение на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваното решение, поради което въззивният съд счита, че решението на Плевенския военен съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а подадения въззивен протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.

            По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/21.11.2013г. по нахд № 48/2013г. по описа на Плевенския военен съд като обосновано, законосъобразно и правилно.

            РЕШЕНИЕТО  не подлежи на жалба или протест.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg