Решение
24-02-2014

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 2

 

 

гр. София, 24.02.2014 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

                Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                                                               полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

 

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора полк. Красимир Колев

разгледа наказателно дело от общ характер № 1 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест на Военно-окръжна прокуратура-Плевен и жалба от гражданския ищец Министерство на отбраната на РБ – чрез юрисконсулт И. Н., против присъда № 27/16. 10. 2013 г., по нохд № 27/2011 г., по описа на Плевенския военен съд.

 

С протестираната и обжалвана присъда състав на Плевенския военен съд е признал подсъдимите:

 

1.Цивилен служител инж. Л. Н. Н. – началник сектор „Жилищен фонд” в Отдел „Инфраструктура на отбраната” – П., от Главна дирекция „Инфраструктура на обраната” МО за невинна в това, че:

На 19.03.2009г., 24.04.2009г. 27.04.2009г. и на неустановена дата през 2009 г., в гр. П., при условие на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, в качеството си на длъжностно лице - Главен експерт в сектор „Настаняване служебни жилища", отдел „Социално обслужване", Териториална дирекция-П., Главна дирекция „Управление на социалните дейности" при Изпълнителна агенция Социални дейности на МО", в кръга на службата си - назначена съгласно Заповед № з-33/20.02.2009г. на Директор Териториална дирекция-П. да осъществява контрол по отношение изпълнение на предмета на договор № 3/20.02.2009г. - количеството, качеството, единичните цени на РСМР и обзавеждане; да подпише Акт образец 12 и Протокол образец 19; съгласно Заповед № з-180/24.04.2009г. на Директор Териториална дирекция-П. да участва като член в комисия за приемане на изпълнени РСМР и обзавеждане на 7 броя служебни жилища, находящи се в гр. П., като за приетите РСМР и обзавеждане да бъде съставен констативен акт, образец 15 за всяко жилище, в съучастие с Л. П. З. - Началник сектор „Настаняване служебни жилища" в Териториална дирекция-П., който съгласно Заповед № з-180/24.04.2009г. на Директор Териториална дирекция-П. е назначен да участва като председател в комисия за приемане на изпълнени РСМР и обзавеждане на 7 броя служебни жилища, находящи се в гр. П., като за приетите РСМР и обзавеждане да бъде съставен констативен акт, образец 15 за всяко жилище, в съучастие с Н. Н. Ц. - главен специалист в сектор „Настаняване служебни жилища" в Териториална дирекция-П., която съгласно същата Заповед № з-180/24.04.2009г. е назначена като член на комисията със същата задача и в съучастие с И. Л. Л. - управител на „С.К." ООД с. О., обл. П. и Изпълнител по Договор № 3/20.02.2009г. за извършване на ремонтни строително-монтажни работи и обзавеждане на седем броя служебни жилища от ВЖФ на МО, находящи се в гр. П., всички като съизвършители, чрез съставяне на официални документи - 4 /четири/ броя Актове от 19.03.2009 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта (обр. 12); 6 /шест/ броя Актове от 24.04.2009г. за извършени видове ремонтни строителни и монтажни работи (обр. 19); 7 /седем/ броя Протоколи от 2009г. с неустановена дата за монтирано обзавеждане на служебно жилище съгласно МП № 2.23, Стандарт категория II и 7 /седем/ броя Констативни актове от 27.04.2009г. за установяване годността за приемане на строежа (обр. 15), в които удостоверила неверни обстоятелства, съзнателно да е дала възможност на друго юридическо лице - „С.К." ООД с. О., обл. П. да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 10352,94 лв. без ДДС, (12423,53 лв. с ДДС) собственост на Министерството на отбраната,  като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

  2. Цивилен служител Л. П. З. – началник Отдел „Ю.” в Дирекция „Управление на военни клубове и военно-почивно дело” към Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” МО за невинен в това че:

На 27.04.2009 г. в гр. П., при условие на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, в качеството си на длъжностно лице - Началник сектор „Настаняване служебни жилища", отдел „Социално обслужване в Териториална дирекция-П., Главна дирекция „Управление на социалните дейности" при Изпълнителна агенция “Социални дейности на МО", в кръга на службата си - назначен съгласно Заповед № з-180/24.04.2009г. на Директор Териториална дирекция – П. да участва като председател на комисия за приемане на изпълнени РСМР и обзавеждане на 7 броя служебни жилища, находящи се в гр. П., като за приетите РСМР и обзавеждане да бъде съставен констативен акт, образец 15, за всяко жилище, в съучастие с Л. Н. Н. - Главен експерт в сектор „Настаняване служебни жилища" в Териториална дирекция-П., която съгласно същата Заповед е назначена като член на комисията със същата задача, в съучастие с Н. Н. Ц. - главен специалист в сектор „Настаняване служебни жилища" в Териториална дирекция-П., която съгласно същата Заповед е назначена като член на комисията със същата задача и в съучастие с И. Л. Л. - управител на „С. К." ООД, с. О., обл. П. и Изпълнител по Договор № 3/20.02.2009г. за извършване на ремонтни строително-монтажни работи и обзавеждане на седем броя служебни жилища от ВЖФ на МО, находящи се в гр. П., всички като съизвършители, чрез съставяне на официални документи - 7 /седем/ броя Констативни актове от 27.04.2009 г. за установяване годността за приемане на строежа (обр. 15), в които удостоверил неверни обстоятелства, съзнателно да е дал възможност на друго юридическо лице - „С. К." ООД, с. О., обл. П. да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 2761,50лв без ДДС (3313,80лв. с ДДС) собственост на Министерството на отбраната, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 3. Цивилен служител Н. Н. Ц. –като главен специалист в сектор „Жилищен фонд” в Отдел „Инфраструктура на отбраната” – П. от Главна дирекция „Инфраструктура на обраната” МО, за невинна в това, че:

На 27.04.2009г., в гр. П., при условие на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, в качеството си на длъжностно лице - Главен специалист в сектор „Настаняване служебни жилища", отдел „Социално обслужване", Териториална дирекция-П., Главна дирекция „Управление на социалните дейности" при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО", в кръга на службата си - назначена съгласно Заповед № з-180/24.04.2009 г. на Директор Териториална дирекция-П. да участва като член в комисия за приемане на изпълнени РСМР и обзавеждане на 7 броя служебни жилища, находящи се в гр. П., като за приетите РСМР и обзавеждане да бъде съставен констативен акт, образец 15, за всяко жилище, в съучастие с Л. П. З. - Началник сектор „Настаняване служебни жилища" в Териториална дирекция-П., който съгласно същата Заповед е назначен като председател на комисията със същата задача, в съучастие с Л. Н. Н. - Главен експерт в сектор „Настаняване служебни жилища"в Териториална дирекция-П., която съгласно същата Заповед е назначена като член на комисията със същата задача и в съучастие с И. Л. Л. - управител на „С. К." ООД с. О., обл. П. и Изпълнител по Договор № 3/20.02.2009г. за извършване на ремонтни строително-монтажни работи и обзавеждане на седем броя служебни жилища от ВЖФ на МО, находящи се в гр. П., всички като съизвършители, чрез съставяне на официални документи - 7 /седем/ броя Констативни актове от 27.04.2009 г. за установяване годността за приемане на строежа (обр. 15), в които удостоверила неверни обстоятелства, съзнателно да е дала възможност на друго юридическо лице - „С. К." ООД, с. О., обл. П., да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 2761,50 лв. без ДДС (3313,80лв,. с ДДС) собственост на Министерството на отбраната, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението й по чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

4. Гражданско лице И. Л. Л., от гр. П., като управител на „С. К.” ООД - с. О., обл. П., за невинен в това че:

На 28.04.2009 г., в гр. П., като управител на „С. К." ООД с, О., обл, П. и Изпълнител по Договор № 3/20.02.2009г., сключен между директор на ТД-П. и „С. К." ООД - с. О. за извършване на ремонтни строително-монтажни работи и обзавеждане на седем броя служебни жилища от ВЖФ на МО, находящи се в гр. П., чрез използването на документи с невярно съдържание, да е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 10352,94 лв. без ДДС (12423,53 лв. с ДДС), собственост на Министерството на отбраната, с намерение да я присвои, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 212, ал. 1 от НК.

Предявеният срещу подсъдимите граждански иск от Министерство на отбраната в размер на 15 737,33 лева за причинени имуществени вреди, както и законната лихва от деня на установяване на вредата до възстановяването й, както и за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева, са отхвърлени като неоснователни.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил направените деловодни разноски.

В подадения протест и съображенията към него се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прокуратурата счита, че след като съдът е приел, че безспорно е налице противоправно общественоопасно деяние, което носи характеристиките на престъпление, различно от внесеното с обвинителния акт, той е следвало да даде съответната правна квалификация на същото и при условие, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, да постанови осъдителна присъда и да осъди подсъдимите по съставомерната правна квалификация, а не изцяло да ги оправдае. По тези съображения се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимите осъдени за извършеното престъпление.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата прави изрично искане присъдата да бъде отменена и делото върнато за доразследване на прокуратурата, тъй като е нарушен законът, поради това, че първоинстанционният съд все пак е приел наличие на извършено умишлено престъпление по чл. 219, ал. 3 от НК. Алтернативно се пледира и за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения.

Във въззивната жалба на гражданския ищец Министерство на отбраната на РБ, депозирана чрез юрисконсулт Н., и допълнителните съображения към нея се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Изтъкват се съображения, че след като е достигнал до извода за наличие на деликтна отговорност за трима от подсъдимите, произтичаща от извършените от тях престъпления по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът е следвало да се произнесе с присъда, с която да уважи, макар и до размера на установените щети, предявения граждански иск. Тъй като в случая основанието на иска остава деянието – предмет на обвинението, съдът е следвало да уважи гражданския иск за причинените с деянието на подсъдимите вреди, въпреки че ги е оправдал по първоначално предявените им обвинения. Изразено е и недоволство от намаляване на общия размер на причинената щета с цената на три бойлера, за които съществувало недоказано твърдение на св. Ц., че били поставени за сметка на управляваната от него фирма. Въпреки че гражданският ищец може да обжалва оправдателната присъда единствено досежно основанието на предявения граждански иск, в жалбата същият е изложил и доводи, свързани с повдигнатото обвинение досежно подсъдимия Л. относно субективната страна на извършеното от него престъпление - дали лично той като физическо лице или фирмата, в която е съуправител, е получила парите. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена в гражданскоправната й част и да бъде постановена нова, с която да бъде уважен изцяло предявения срещу подсъдимите граждански иск в пълния му размер и присъдено юрисконсултско възнаграждение, претендирано пред първата инстанция.

В съдебно заседание процесуалният представител на гражданския ищец моли по изложените в жалбата, алтернативно в протеста, съображения първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде уважен предявения граждански иск.

Подсъдимите и техните защитници считат, че постановената присъда е обоснована и законосъобразна и искат същата да бъде потвърдена. Защитата на подсъдимите Н., З.и Ц. излагат и възражения, че липсва съставомерност на деянията на тези подсъдими и по по чл. 219, ал. 3 от НК, поради което считат, че подзащитните им не следва да носят наказателна отговорност и за това престъпление.

Преценявайки доводите и съображенията на страните и проверявайки изцяло и правилността на обжалвания съдебен акт, Военно-апелативният съд намира, че присъдата е била постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК.

Настоящото дело е било внесено с обвинителен акт в съда срещу четиримата обвиняеми лица за престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за обвиняемите Н., З. и Ц. и по чл. 212, ал. 1 НК за обвиняемия Л. Първоинстанционният съд е разгледал делото и се е произнесъл с присъда, с която е оправдал четиримата подсъдими. За да стори това, съдът е приел за установена и доказана фактическа обстановка, въз основа на която е дал и съответната правна оценка на деянията на подсъдимите. Въз основа на обстоятелствата, които съдът е счел за установени и доказателствено обезпечени, е бил направен извод, че деянията на подсъдимите Н., З. и Ц. не изпълват с необходимото съдържание признаците на престъплението, за което са били предадени на съд, а съставляват престъпно посегателство по чл. 219, ал. 3 НК. За подсъдимия Л. пък е било прието, че с действията си той не е извършил престъплението, за което е обвинен.

Въззивната инстанция намира тази правна оценка на установените за доказани факти, очертаващи деянията на всеки един от подсъдимите, за несъстоятелна и неправилна. Вярно е, че подсъдимите Н., З. и Ц. не са положили в качеството си на длъжностни лица необходимите и достатъчно грижи за осъществяване на необходимия контрол по отношение изпълнение предмета на сключения договор. Наред с това обаче те са съставили и подписали в качеството си на представители на възложителя с представителя на изпълнителя съответните документи, в които отразените обстоятелства не са отговаряли на истината и което няма как подсъдимите да не са съзнавали, след като са били определени да участват като членове в комисии именно със задачата за приемане на изпълнени РСМР и обзавеждане на служебните жилища. За приетите РСМР и извършеното обзавеждане комисиите е следвало да съставят именно констативни актове. Като са били отразени в тях неверни обстоятелства, въпросните документи са пресъздали за адресата на измамата, в случая МО, несъществуващи релеванти обстоятелства, и въз основа на тях впоследствие е било извършено имуществено разпореждане от негова страна, убеждавайки го в тяхното наличие. Съставяйки документи с невярно съдържание, подсъдимите са дали възможност без правно основание да бъде облагодетелствано друго юридическо лице вследствие разпореждането на измамения адресат, който е бил заблуден относно отразените във тях обстоятелства. Това разбиране отчасти е било споделено и от първоинстанционния съд, който в приетата от него фактическа обстановка на стр. 8 от мотивите на присъдата изрично е посочил, че след като съобразно експертизата някои от дейностите по ремонтно строителните и монтажни работи не са били извършени или не са били осъществени в обем, отразен в актове обр. № 12, № 15 и № 19, както и в протоколите за монтирано обзавеждане на служебно жилище, същите следва да бъдат приети в тази им част като документи с невярно съдържание. Ето защо настоящият състав намира, че установените и доказани по делото обстоятелства относно деянията на четиримата подсъдими изпълват с необходимото съдържание по-скоро признаците на престъплението по чл. 212, ал. 2 НК, отколкото на това по чл. 219, ал. 3 НК, тъй като в целия този причинно следствен процес именно съставянето на инкриминираните документи с невярно съдържание е обусловило възможността друго юридическо лице без правно основание да получи въпросните средства. Именно тези обстоятелства са релевантни за конкретното престъпно посегателство и именно те са в основата на документната измама.

Същевременно обаче, въпреки че е налице такова престъпление, въззивната инстанция не би могла да упражни правомощията си съгласно чл. 336, ал.1, т. 2 НПК, тъй като обвинителният акт, с който делото е било внесено в съда, не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и поради това не би могъл да изпълни ролята на необходимото съгласно закона “съответно обвинение в първата инстанция”.

При внимателен прочит на обвинителния акт е видно, че същият не отговаря на установените в чл. 246 НПК нормативни изисквания и не е съобразен с основните положения на ТР № 2/2002 година на ОСНК на ВКС. Съдържанието на посочената процесуална разпоредба е законова гаранция за конституционното право на защита на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес. Тя очертава изчерпателно основните реквизити на прокурорския акт, изискващи описание на престъплението, в което лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци и съответните им субективни измерения в съзнанието на дееца, посочване на доказателствата, подкрепящи очертаната фактология и приложимия наказателен закон. Основното предназначение на този акт е да формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване по предмета на делото и осъществяване правото на защита в съдебната фаза на процеса. Освен това обвинителния акт е неделимо единство от обстоятелствена и диспозитивна част, които са взаимно свързани помежду си и между тях не трябва да има противоречие. В обстоятелствената част на акта задължително следва да бъдат отразени всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна престъплението и участието на обвиняемия в него. Тази индивидуализация обаче не е възможна ако в обвинителния акт не е описано деянието, в което се е изразило това престъпление и механизма на неговото извършване. По нашето наказателно право претендираната спрямо обвиняемия отговорност е за негово конкретно деяние и непосочването на свързаните с него обстоятелства винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство.

 Липсата на очертани факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, необходими за конкретизация на повдигнатото срещу подсъдимия Л. обвинение и наличието на несъответствия между описаните фактически положения, очертаващи дейността на четиримата подсъдими, и очертаната правна квалификация на деянията им, мотивират въззивната инстанция да приеме, че органът, ръководещ досъдебното производство, е допуснал съществени по своя характер процесуални нарушения, които възпрепятстват настоящото въззивно производство да приключи с постановяване на осъдителна присъда от въззивния съдебен състав, тъй като това би довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите.

В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт навсякъде прокурорът е описал, че съответните документи, отразяващи извършените строително монтажни работи по количество и вид и установяващи годността за приемане на строежа,  са били подписани както от съответните длъжностни лица от ТД, гр. П., така и от подсъдимия Л. в качеството му на съуправител на “С. К.”ООД. /стр. 18,19,21 от обвинителния акт/. На страница 37, от ред 10 до ред 30, от обвинителния акт, прокурорът е приел, че подсъдимите Н., З. и Ц. са действали като длъжностни лица, без обаче да посочи по смисъла на чл. 93, б. “а” или б. “б” НК. Наред с това е било прието, че същите, в това си качество и в установените комбинации помежду си, са изготвили инкриминираните строителни документи /актове за установяване всички видове СМР, подлежащи на закриване, актове за извършени видове СМР, протоколи за монтирано обзавеждане и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа/, което сторили в съучастие с подсъдимия Л. Непосредствено след това прокурорът е дал правна оценка на извършеното от Л., квалифицирайки деянието му по чл. 212, ал. 1 НК – че самостоятелно /изключвайки каквото и да било съучастие с другите подсъдими/, чрез използване на въпросните документи с невярно съдържание, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - изплатени неправомерно 10 352,94 лв. без ДДС, за седемте жилища от действията на . и Л. /т.е. от своите собствени действия/ и 2 761, 50 лв. без ДДС  от действията на Ц. и З., собственост на МО, с намерение да го присвои /стр.37 от обвинителния акт/.

В диспозитива на обвинителния акт е залегнало същото обвинение, като е посочено, че Л. е получил без правно основание само сумата 10 352, 94 лв., собственост на МО, с намерение да я присвои. За другите трима подсъдими в диспозитива на обвинението пък е посочено, че в съучастие с Л. те са извършили престъпление по чл. 212, ал. 2 НК. Освен че не е посочил в диспозитива на обвинението каква е формата на съучастие на подсъдимия Л. с другите подсъдими, прокурорът не е описал в обстоятелствената част на акта фактически и механизма на използване на документите и на получаване на имуществото от негова страна, след като е дал правна квалификация на деянието му по чл. 212, ал. 1 НК. Видно е, че не е бил посочен минимално необходимият кръг от обстоятелства, очертаващи фактическия състав на това  престъпление или с други думи казано - не са били посочени конкретните действия на Л., свързани с използването на инкриминираните документи и получаването на въпросните парични средства, след като му е било повдигнато обвинение за това. Специфичните субективни признаци на извършените от четиримата подсъдими престъпления, така както са били квалифицирани – намерението  противозаконно да се присвои полученото и съзнаваната представа, че се дава възможност на друг да получи имуществото, също не са намерили място в обстоятелствената част на обвинителния акт, а тези допълнително предвидени субективни елементи са тясно свързани с особеностите на разглежданата документна измама и следва да намерят своето място във фактическото обвинение на акта. При новото разглеждане на делото следва прокуратурата внимателно да прецени дали деянието на подсъдимия Л. не следва да се квалифицира също по чл. 212, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, след като установените фактически обстоятелства сочат, че той също е участвал в съставянето на документите и след като самият прокурор в обстоятелствената част на обвинителния акт е приел, че инкриминираната сума не е била преведена по личната сметка на Л., а парите са постъпили по сметка на юридическото лице - “С. К.” ООД. Това обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото доказателства, от които е видно, че с платежно нареждане от 28.04.2009 г. ТД П. е наредила да се изплати по сметка на “С. К.” ООД стойността на предмета по договора, т.е. сумата е постъпила по сметка на юридическото лице, а не по сметка на физическото такова, каквото изискване има съставът на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК.

Посочените неточности и неясноти в обвинението и породените в тази връзка противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите, тъй като са ги лишили от възможността да разберат каква е била действителната воля на прокурора, както и да узнаят всички онези обстоятелства, с които се свързва претендираната от тях наказателна отговорност, при съответната възможност да оспорят тези обстоятелства изцяло или частично, организирайки защитата си. Вътрешните противоречия в прокурорския акт и очевидната липса на корелация между фактическо и юридическо обвинение при всяко положение водят до ограничаване правата на подсъдимите в наказателното производство и съставляват съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото за допълнително разследване.

Ето защо, след запознаването си с обвинителния акт, съдията-докладчик е бил длъжен на основание чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатото от него съществено процесуално нарушение, изразяващо се в изготвянето на обвинителен акт в разрез с изискванията на чл. 246 НПК. Вместо да стори това, Плевенският военен съд е насрочил и разгледал делото по същество, пренебрегвайки изискването, че наказателната отговорност на обвиняемото, респективно подсъдимо лице, може да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение, обективирано в съответния акт на органа, ръководещ досъдебното разследване.

При внимателен прочит на обвинителния акт и постановената присъда е видно, че възприетите в последната от основния съд фактически констатации по обстоятелствата от предмета на доказване се припокриват с основните фактическите положения, отразени в обстоятелствената част на предявеното обвинение. Следователно въз основа на направените фактически изводи от първоинстанционния съд в рамките на фактическото обвинение, предявено на подсъдимите с обвинителния акт, са припознати от него признаци от обективна и субективна страна на “друго престъпление” - по чл. 219, ал. 3 НК. Приемайки за доказателствено обезпечена една фактология, сдържаща признаци от състав на "друго престъпление”, съдът в мотивите си е обсъдил и съответно отхвърлил възможността при същите факти да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление и да постанови осъдителен съдебен акт за него. Горното съждение е задължавало решаващият съд обаче да изясни докрай възможността за постановяване на оправдателна присъда при формираното убеждение за данни за "друго престъпление”, тъй като това е в противоречие с утвърденото становище в доктрината и съдебната практика, че оправдателна присъда може да бъде постановена единствено и само когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление въобще, което прави и този смисъл подадения протест основателен.

Наред с това първоинстанционният съд е извършил и друго нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на гражданския ищец в процеса, което прави основателна и неговата жалба в тази й част. Както вече бе отбелязано в мотивите на присъдата е прието, че подсъдимите Н., З. и Ц. не са осъществили състава на престъплението по чл. 212, ал. 2 НК, а с деянията си, описани фактически в обстоятелствената част на обвинителния акт, са извършили престъпление по чл. 219, ал. 3 НК. Във фактическата обстановка, която съдът е приел за установена и доказана, решаващият орган е приел, че подсъдимите са изготвили инкриминираните протоколи и констативни актове, че съобразно заключението /прието и от самия съд/ на повторната строително-техническа експертиза същите се явяват като такива с невярно съдържание досежно неизвършените дейности по ремонта и обзавеждането на жилищата, че въпросните документи са били представени на директора на ТД П., че въз основа на тях била изготвена и сметка обр. 22 и че на “С. К.” ООД била изплатена фактурираната сума, като МО на РБ било ощетено чрез изплатени неправомерно 10 352,94 лв. без ДДС или 12 423,53 лв. с ДДС за РСМР на 7 бр. жилища/стр. 6-9 от мотивите на присъдата/. Следователно, след като съдът е описал една деятелност, която е била и в основата на обвинителния акт, след като от нея са последвали вреди и след като същата съставлява и основанието на предявения граждански иск, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е следвало да изложи по обстойни съображения досежно предявената претенция за обезвреда и да обсъди по-аргументирано претендираната гражданска отговорност, за която законодателят изхожда от разбирането, че същата съществува наред с наказателната и независимо от нея. Съдът е взел отношение по този въпрос само с един ред, а именно – че признавайки подсъдимите за невинни, той отхвърля предявения граждански иск като неоснователен /стр. 50 от мотивите/. С неизлагането на достатъчно мотиви в тази насока е било нарушено и правото на жалба на гражданския ищец по делото. Срещу една присъда, която накърнява законните права и интереси на някоя от страните, тази процесуална възможност може да се упражни ефективно само когато се оспорят убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които са основани.

За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи, че в съдържанието на диспозитива на атакувания съдебен акт не е било посочено конкретно и ясно съответното основание, лимитирано в състава на чл. 304 НПК, въз основа на което основният съдът е оправдал подсъдимите.

Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, което налага обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато на прокурора за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, където са били допуснати първите съществени нарушения на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото органите на досъдебното производство следва да се съобразят с констатациите, изложени в обстоятелствената част на настоящото решение. Следва също така разследващите органи да съобразят и заключението на повторната съдебно-строително-техническа експертиза, прието и от прокурора в съдебно заседание като обосновано и правилно, и обвинението за всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, да бъде прецизирано с оглед посочените в това заключение конкретни стойности на причинената щета, което е било констатирано и от първоинстанционния съд /стр. 38-39 от мотивите/.   

Предвид гореизложеното настоящият състав намира за безпредметно  да обсъжда останалите доводи в протеста и жалбата на гражданския ищец. 

Ето защо и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК Военно-апелативният съд

 

         Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ присъда № 27/16. 10. 2013 г., по нохд № 27/2011 г., по описа на Плевенския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

    

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      

                      ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg