Решение ІІ
24-11-2014
което съставът на съда отчита като поредното съществено процесуално нарушение, опорочаващо това следствено действие, а това решаващо следствено действие подлага под съмнение обективността на всички последващи следствени действия свързани с разпознаването извършителите, включително и разпознаването по снимки, при положение, че подсъдимите са били вече задържани и са им били повдигнати обвинения. В разпита си пред състав на СГС по НОХД № 2353/03 г. от 25.04.2005 г. – т.е. повече от седем години след датата на деянието, пострадалият А. дава показания, както по отношение на лицата, които са участвали в престъпленията, така и по отношение на облеклата им и дава конкретика, която от позицията на изминалите години, по никакъв начин не може да се приеме от състава на съда за достоверна. В показанията на свидетеля А. се посочва, че водеща фигура в основното престъпление – грабежът, е подсъдимият П. С.. Този подсъдим към момента на деянието е бил на 21 години, което може да се каже, че е младежка възраст. Също така, този подсъдим е бил с чисто съдебно минало - неосъждан, за разлика от някои от останалите подсъдими, които освен, че са били по-големи на възраст, някои от тях са с тежко криминално минало. Това обстоятелство още веднъж поражда съмнение в безпристрастността на показанията на св. А.. В разпита на св. А. пред състав на Военен съд – гр. София по НОХД № 98/07 г. от 15.04.2008 г. – десет години след датата на престъпленията, посочва една конкретна дата – 14.01.2000 г., когато към 16.30-17.00 часа бил пред Второ РУП – СДВР и видял, че бил доведен и свален от л. а. „М.” подсъдимият Б. Б. М. и се били разминали на вратата. Пострадалият А. бил в РУП да си взема личната карта. От събраните безспорни писмени доказателства, а именно препис от книга за доведени лица, подс. М. е бил задържан на 13.01.2000 г. в 19.00 часа – след работното време на паспортна служба и е бил пуснат в 12.00 часа на 14.01.2000 г. Изводът, който се налага е, че и тези показания на св. А. се разминават и си противоречат. Няма как „случайно” да се срещнат подсъдимият и пострадалият. По отношение на останалите подсъдими св. А. заявява, че не ги е разпознал категорично, а му били приличали на извършителите. Това е съмнение, което съставът на съда приема единствено като оневиняващо обстоятелство по отношение на подсъдимите по делото. В разпита на св. А. пред състав по ВНОХД № 22/2013г. от 27.05.2013 г. – 15 години след датата на деянията, поддържа всичко, което е казал до този момент в показанията си пред съставите на СГС и СВС. При прочитане на показанията на св. А. дадени на досъдебното производство и пред въззивния състав, последният заявява, че било: „логично показанията, които бил дал на първия разпит да са противоречиви с оглед здравословното му състояние, тъй като бил бит и не знаел какво се случвало. Впоследствие ми се възвръщаха спомените и ми изплуваха картини пред очите. …” Съставът на съда счита, тъкмо обратното, че е напълно нелогично след толкова години св. А. да си спомня такива конкретни подробности и не възприема показанията му за достоверни. Същото се отнася и за разпознаването на подс. Д. Н. в съдебно заседание, който имал белег на лицето, но на място, което не е посочено от пострадалия свидетел. Опорочено е разпознаването, което на 12.12.2001 г., което свидетелят А. е извършил по снимки на лицето М. Б. П., тъй като това лице, видно от справките, приложени на л. 279, том І, ред 1-3, отгоре надолу, и л. 151, т. ІV от следственото дело, към момента на извършване на деянието 31.01.1998 г. се е намирало в следствения арест и не би могло по никакъв начин да участва в осъществяване на инкриминираните деяния. Въпреки това в протокола за разпознаване на лица по снимки от 12.12.2001 г. А. категорично е заявил, конкретно описвайки, че П. е бил в дома му заедно с останалите подсъдими и е участвал в побоя над него, нанесен му на същата дата в мазето. Всъщност св. А., а и останалите пострадали, чак в съдебно заседание разпознава/разпознават/ и посочва/посочват/ повечето от подсъдимите, които са били обвинени в извършването на инкриминираните престъпления. Това обстоятелство се отчите от състава на съда като опровергаващо обвинителната теза на ВОП-София. Съставът на съда констатира, че органът на досъдебното производство, произволно, без да докаже каквато и да е връзка между подсъдимите, преди момента, както и към момента на извършване на деянията, в които са обвинени, ги е събрал механично, на базата единствено на косвените показания на свидетеля А. В../ по отношение на този свидетел съставът на съда взима отношение по-надолу в мотивите си/ Пострадалата М. А. в първоначалните си показания от 01.02.1998 г., разпитана от ОР Д., посочва само три лица, като единият е бил с маска с изрязани дупки на очите, вторият с нахлупена шапка, а третият бил с набола брада и мустаци, към 25-27 годишен, набит с леко чуплива коса, като може да е била кестенява. Съставът на съда приема, че от тези показания не може да се индивидуализират и определят нападателите, включително липсват конкретни белези за разпознаване на извършителя с маската на главата. При втория си разпит от 30.04.1999 г., една година и два месеца след деянията, разпитана от следовател В., относно маскирания нападател свидетелката допълва, че „маската била изрязана около очите, но повече от необходимото …виждаше се и част от лицето му. …а маската му беше до края на носа и устата му се виждаха – имаше леко набола брада. Веждите му бяха гъсти и почти сключени на носа …Исках само да допълня, че първият беше на възраст около 20 и няколко години”. Тези показания на св. М. А. будят съмнение в достоверността им, тъй като са учудващо конкретни и съставът на съда не ги кредитира. По отношение на втория и третия нападатели, макар че пострадалата е имала определено по-голяма възможност да ги види, да ги опише и евентуално да ги разпознае, то тя, нито дава конкретни данни, нито ги разпознава. На разпознаването на 30.04.1999 г. свидетелката М. А. разпознава лицето П. С., както посочва – по очите и веждите. Съставът на съда счита, че това разпознаване е опорочено на основанията посочени по-горе, при разпознаването на същия подсъдим от пострадалия В. А.. На 03.06.1999 г. пострадалата М. А. заявява, че маската не е скривала, не само очите, веждите, а и част от устата и брадата на нападателя – подс. П. С.. И тези показания съставът на съда не ги възприема като реалистични, а като вмъкнати с цел да бъде конкретизиран извършителя, макар че не са били посочени от пострадалата и която не ги е заявила на първоначалните разпити, че може да го разпознае по тези белези. На разпита си по НОХД № 2353/03 г. от 25.04.2005 г. – седем години след датата на деянията, св. М. А. дава показания, че извършителят с маската бил с големи прорези на очите, като вече го посочва като „слабо момче”. Това заключение свидетелката явно прави непосредствено в залата, тъй като е видяла подсъдимия там. Пак в тези показания свидетелката вече категорично го описва такъв, какъвто го вижда в залата. Вече го разпознава и по говора, което обаче до този момент никъде не е посочено в протоколите за разпит на свидетелката. По отношение на подсъдимия Б. М., пострадалата М. А. го сочи като ръководител на групата. Разпознава го само по говора, тъй като говорел бавно. Съставът на съда счита, че това обстоятелство не е обективно и индивидуализиращо подсъдимия. По отношение на подс. Б. М., пострадалата М. А. не е видяла да има белег, какъвто е видял съпругът й, което е противоречие, макар че то е видимо и е отпред на лицето. А. посочва подс. Д. Н. като третия нападател, но не дава конкретни описания. А. посочва подс. И. Р. като нападателя с шапката с козирка, като го разпознава по общи белези, по които може да се разпознае всяко лице. В тези си показания св. М. А. посочва подс. Д. Д. като лицето, което й било казало, че е на служба. Прави впечатление на състава на съда, че точно в тези си показания пред съда, свидетелката М. А. сочи, че този подсъдим бил я ударил с „пистолета по главата”. Явно или пистолета се е раздавал между извършителите, или двама от извършителите са имали пистолети, което обстоятелство определено е останало неразследвано и неизяснено. Св. М. А. посочва подсъдимия Ц. Н. като извършителя, който е проверявал дали тя е в в мазето, без обаче да го описва или разпознава по говора. Съставът на съда счита, че тези показания на свидетелката М. А. не могат да се кредитират като достоверни, тъй като се дават повече от седем години след датата на деянията. Същите определено си противоречат, както с първоначално дадените от нея показания, така и с показанията на другите пострадали, макар че се констатира от състава на съда, една тенденция, не само на уеднаквяване на показанията на пострадалите по отношение на подсъдимите, а и разширяване на индивидуализиращите характеристики, по които ги разпознават. В показанията си пред състав на СГС, свидетелката М. А. посочва нападателите като 7-8 човека, което всъщност заявява за първи път, като до тогава е посочвала на половина по-малка бройка и разпознава само трима от тях. Тези показания на свидетелката, според състава на съда противоречат на житейската логика и не ги приема като обективни и достоверни. На разпита си по НОХД № 98/07 г. пред решаващия състав на СВС от 15.04.2008 г. св. М. А. говори в първо лице, множествено число. Съставът на съда тълкува това обстоятелство, че четиримата пострадали, безспорно са си направили предварителен разбор и дават показания, които не са конкретни, изхождащи от личните възприятия на всеки пострадал, а са обобщени и като такива, съставът на съда не ги цени като обективни и достоверни. Пострадалата М. А. - при разпита пред състава на съда не може нищо да каже за подсъдимия Д. Н., което обстоятелство буди съмнение в достоверността на показанията й, дали въобще това лице е било на местопрестъплението. В показанията си пострадалата М. А. от 27.05.2013 г. пред състав на Военно-апелативния съд заявява точно по отношение на подс. Д. Н., че е разпознала и това лице, но без никакви индивидуализиращи признаци, а също така и какви действия е извършвал, което дало основание съдът да констатира противоречие с показанията й от досъдебното производство и същите са били огласени съгласно нормите на НПК. Пострадалата /малолетна към момента на деянията/ Р. В. Г. /родена на 28.03.1986 г./ в първоначалните си показания /разпитана от ОР – Д./ дадени на 01.02.1998г. не са подписани от разпитващия и в тях пострадалата не дава описание на извършителите, а само описва механизма на изпълнителните деяния от извършителите. Протоколът е подписан от родител, но не е посочено в самото начало на протокола, че е присъствал. Тези показания на Р. Г. не са приобщени към доказателствения материал. В разпита й от 11.02.1998 г. - разпитана от следовател К. Д. а от ССлС, Р. Г. описва само двама от извършителите – този с маската и този с шапката, като заявява, че били с тъмни дрехи и че на ръст били около 170 см., но не би могла да ги разпознае. На разпит пред съда по НОХД № 2353/03 г. от 15.04.2005 г. пострадалата Р. Г. посочва поименно всеки подсъдим какво участие е взел, като разпознава единствено двама - човека с шапката и сочи, че това бил подсъдимият Рангелов, който я бил изнасилил. Свидетелката разпознава и подс. Д. , който бил отворил вратата на спалнята и бил попитал изнасилвача: „Кой си ти бе?!”. Пострадалата обаче до този момент не е описвала извършителите и не е давала пояснение по какво ги е разпознала. На разпита й пред състав на СВС по НОХД № 98/07 г. от 15.04.2008 г. пострадалата Р. Г. заявява в съдебно заседание, че подс. Р. я бил изнасилил, като заявява, че същият бил застрелян. Същата разпознава и втория подсъдим, който посочва, това е подс. Д. Д. , който бил отворил вратата в стаята й по време на изнасилването й от И. Р.. Свидетелката е категорична по отношение на тези двама подсъдими, но не може да опише по какво ги е разпознала. Също така тя е заявила, че в семейството четиримата пострадали са обсъждали кой какво е видял и по какво е разпознал извършителите. Единственият извод, който си прави състава на съда, че е станало смесване на възприятията между пострадалите и уеднаквяването им в продължение на годините, и това в голяма степен ги опорочава и поражда съмнение относно обективността на показанията им. На разпита си Р. Г. пред състав на ВАпС по ВНОХД № 22/2013 г., даден на 05.06.2013 г. след като са били констатирани противоречия се отказва от показанията си дадени на досъдебното производство, като обяснява, че тогава била в шок. Съставът на съда не кредитира показанията на пострадалата Р. Г., като ги счита, че са необективни поради обстоятелството, че от назначените съдебно-медицински и ДНК експертизи – профилът на нито един от подсъдимите, не се оказва идентичен с профилите на намерените на местопрестъплението биологични материали - следи. По настоящото дело пострадалата Р. Г. заявява, че поддържа казаното пред съдебните състави. Пострадалата Н. В. Г. /родена на 24.12.1981 г. и към момента на деянията е била непълнолетна/ първоначално е разпитана на 31.01.1998 г. от пом. следовател при ССлС – ОДЦ А.. Пострадалата посочва нападателя с маска с отвори за очите, като го определя на ръст около 190 см., леко пълен. За останалите извършители пострадалата не може да даде описание. Свидетелката посочва, че била дефлорирана от неизвестен извършител. На разпита на пострадалата от 11.02.1998 г. пред следовател Д. а посочва нападателя с маската, само, че бил с черни очи. Вторият нападател с шапката бил с леко чуплива кестенява или черна коса. Посочва, че извършителя, който я е изнасилил е имал пейджър или мобифон в джоба на якето му. Заявила е, че не би могла да разпознае никой от нападателите, като били трима или четирима. На разпита на пострадалата Н. Г. от 30.04.1999 г. пред следовател В. /с час на разпита от 14.30 до 14.55 часа/ прави корекция по отношение на първия нападател с маската, като заявява, че отворите на очите били изрязани „повече от необходимото, като се виждало и част от лицето му… с издължено лице…веждите му били гъсти и почти сключени на носа.” Пострадалата прави и корекция в ръста на нападателя, като заявява, че бил висок 176 см. Съставът на съда констатира, че е бил извършен разпит, но не било направено разпознаване, за разлика с разпознаването на родителите й по отношение на подс. С.. Следва явно съмнение в достоверността, относно заявеното от свидетелката. Вторият нападател бил с шапка и по-нисък от първия. Първите двама били на „ 20 и няколко години” Третият нападател, който я бил съблякъл, бил здрав, 30 годишен и висок около 180 см., бил с кестенява чуплива коса, прилично подстриган и сресан назад, бил с риза. Говорел спокойно и бавно. На разпознаването на 03.06.1999 г. /два месеца по-късно/ в присъствието адвокат, но след като подс. С. е бил задържан, този свидетел го е разпознал точно по белези, които са били скрити от маската - по веждите и по формата на лицето, което буди основателно съмнение в обективността на това следствено действие и съставът на съда не му дава вяра и го смята за опорочено. Пострадалата е посочила като отличителен белег и фигурата на подс. С., но без да посочи какво има предвид, каква му е фигурата, макар че веднъж го описва висок, впоследствие с 14 см. по-нисък. На разпита на пострадалата пред състав на СГС по НОХД № 2353/03 г. от 15.04.2005 г. заявява, че нападателя с маската имал „прорез” на очите. Съставът на съда констатира фрапиращо несъответствие, както в нейните предишни показания, така и по отношение на показанията на другите трима пострадали, като явно тези показания са дадени с едничката цел да оправдаят разпознаването. Вторият нападател бил по-висок от първия, „може би”. Тук свидетелката явно има възможност да направи съпоставка с ръста на подсъдимите, които са в залата, като следва поименно посочване на подсъдимите с показания по какво ги е разпознала и то само по отношение на подсъдимите П. С., Б. М., който говорел бавно и я бил изнасилил. Посочва подс. Ц. Н. - обозначен, като вторият човек нахлул в кухнята и явно трябва да е бил вторият нападател с шапката с козирка. По отношение на останалите подсъдими: Н., Р., М. и Д. пострадалата заявява, че не ги е виждала. На разпита на пострадалата Н. Г. дадени в съдебно заседание по НОХД № 98/07 г. по описа на СВС от 15.04.2008 г. заявява от първо лице, множествено число, че в кухнята нахлули 3-4 лица. Първият бил с маска на лицето закриваща лицето до носа. Маската била с „две изрязани големи дупки за очите”. Свидетелката успяла да му види веждите, които били „плътни”. Тук пострадалата за първи път заявява, че всъщност е изнасилена от четвърти нападател, на когото не могла да види лицето, а само от главата надолу. Пострадалата дава отговор дали познава подс. Д. Н., като заявява, че всъщност това било лицето, което я е изнасилило. По отношение на подс. Б. М., пострадалата го сочи, като нападателя, който е седял с нея на леглото в спалнята и говорел бавно и спокойно. По отношение на подс. П. С. посочва, че това е лицето с маската. За подс. Ц. Н. пострадалата Н. Г. сочи, че бил втория нападател, нахлул в кухнята, но бил прикрит от първия нападател. По отношение на подс. Б. М. пострадалата нищо не можела да каже. Съставът на съда констатира явни противоречия между показанията на свидетелката по отношение на всичките й разпити, както на досъдебното производство, така и в двете съдебни производства, като посочва различни лица в различни изпълнителни деяния, най-вече в изнасилването й, поради което не ги кредитира. На разпита й пред състав на съда по ВНОХД № 22/2013 г. от 05.06.2013 г. пострадалата Н. Г. заявява, че било нормално да обсъдят случката в семейството. По отношение на извършителите поддържала казаното пред двата съдебни състава - СГС и СВС. Настоящият състав констатира от гореизложеното, основавайки се на обективните доказателства по делото – съдебно медицинските, биологичните експертизи и другите писмени и веществени доказателства, че показанията на четиримата пострадали са несъстоятелни, необективни, взаимно противоречиви и самоизключващи се. По отношение на косвения свидетел А. В., който „бил чул разговор...” Съставът на съда само на това основание подлага на съмнение показанията му, които са непълни, неточни, неясни и са дадени с едничката цел този свидетел да не бъдел осъден за престъплението, което бил извършил и за което в момента изтърпява наказание. Показанията на този свидетел изобщо не кореспондират с доказателствата по делото, а са плод на „активната оперативна” дейност на органите на МВР с едничката цел да има разкрито престъпление и най-вече на ОР Д. от Второ РУП, който пък, от доказателствата по делото се установява, че бил и лично заинтересуван да се покаже в „положителна светлина” пред семейство А., тъй като бил в близки отношения със сестрата на М. А.. В съдебно заседание по настоящото дело бяха допуснати и приобщени писмени доказателства от НОХД № 2141/3003г. по описа на СГС – протокол от разпит в съдебно заседание на свидетелите М. П. И. и Л. Л. И., както и Присъда по същото дело. Тези доказателства подкрепят извода, направен от основния съд и се споделят от настоящия състав, че косвения свидетел А. В. е имал правен интерес да дава лъжливи показания с оглед благоприятен изход на воденото срещу него наказателно производство. Съдът констатира също така, че показанията на свидетеля В. са дадени в минало неопределено време и същият е използвал преизказно наклонение, което преценено заедно с по-горе изложените противоречия, неточности и несъответствия с останалите по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност, налагат извода за тяхната недостоверност. По отношение разпита като свидетел на ОР Д. от Второ РУП-МВР, на който служебно му е било възложено да се занимава с разкриване на инкриминираните престъпления и е участвал в друго процесуално качество в досъдебното производство, съставът на съда счита, че показанията на този свидетел са косвени на първо основание и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. На второ основание, както беше посочено по-горе той е бил силно заинтересован да „разкрие” извършителите на престъпленията, тъй като е имал лично отношение към семейство А., което обстоятелство води до изкривяване на възприятията му и наличие на обвинителен уклон. Заключенията на назначените по делото и цитираните по-горе експертизи не само не уличават подсъдимите, а напротив - изключват тяхното участие в инкриминираните деяния. ДНК профилът на биологичния материал, иззет от местопроизшествието, не съвпада с ДНК профила на нито един от подсъдимите, което изключва достоверността на коментираните по-горе доказателства и не дава основание да се приеме участие на нито един от подсъдимите във въпросните деяния. Досежно авторството на деянието на подсъдимия Д., по делото не е опровергано и установеното му алиби, че на инкриминираната дата същият е бил на работа до 19.00 часа и е изпълнявал задълженията си като служител на МВР/л. 572 от НОХД № 2353/03 г. на СГС/, което също поставя под съмнение участието на този подсъдим в извършване на престъплението, за което бил предаден на съд. Предвид всичко гореизложено, възивната инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че не е установено деянията да са извършени от подсъдимите по делото, поради което правилно ги е оправдал. По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Непредявяването на веществените доказателства, което се сочи в протеста, е било отстранено по време на въззивното производство, като веществените доказателства по делото, описани и в обвинителния акт, те са били предявени и страните са заявили, че нямат претенции. Твърдяните други процесуални нарушения в протеста, досежно разглеждане на делото в отсъствие на един от подсъдимите и участието на упълномощени и резервни защитници на подсъдимите в съдебното заседание на 06.03.2012 г., са процесуални нарушения, които не са от рода на съществените и не водят до опорочаване на съдебния акт. Доводът, че делото не е подсъдно на военен съд, също е несъстоятелен. Върховният касационен съд на Република България ІІ-ро н.о. с определение № 130/24.10.2007 година /в том І на н о х д № 98/2007 година/ се е произнесъл по този спор. В протеста са изложени и други възражения, а именно – че въпреки настояванията на прокуратурата не бил допуснат повторен разпит на анонимния свидетел по делото и че необяснимо защо полицейският служител Д. бил заличен като свидетел по делото. В изпълнение указанията на отменителното решение на ВКС тези свидетели са били допуснати и съответно са били разпитани като такива, поради което тези възражения не следва да бъдат обсъждани, тъй като основанието за тях е отпаднало. Защитата на подсъдимите излагат също доводи обосноваващи несъстоятелността на обвинителната теза по отношение авторството на подзащитните им. Настоящият състав се е произнесъл мотивирано по-горе и отделно ги споделя, като не счита за нужно да ги коментира. Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 98/07.03.2012 г. по НОХД № 98/2007 г. на Софийски военен съд в частта, с която подсъдимият Б. И. М. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението му по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и прекратява наказателното производство в тази му част на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК – поради настъпила абсолютна давност. ПОТВЪРЖДАВА присъда № 98/07.03.2012 година по НОХД № 98/2007 г. на Софийския военен съд в останалата й част. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg