Решение
26-02-2014

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1

           

                        гр.София, 26 февруари 2014 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година  в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                    ЧЛЕНОВЕ:полк. РУМЕН  ПЕТКОВ

                                                            полк. ПЕТЬО  Сл. ПЕТКОВ

                                                                                 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора    полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа административно наказателно дело № 1 по описа за 2014г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по протест на подполковник В. Д. – военен прокурор при Сливенската военноокръжна прокуратура срещу решение № 12/26.11.2013г. по адм. нак. дело № 84/2013г. по описа на Сливенския военен съд.

            С решение № 12/26.11.2013г. по адм. нак. дело № 84/2013г. състав на Сливенския военен съд е признал обвиняемия старшина Р.Б.Л. от в. ф. ..... – гр. Я., за невиновен в това, че на 30.03.2013 г. в дома си в гр. Я., ж.к. „Х.“ ..., държал формено облекло – 2 /два/ броя лятна мъжка риза, тъмносиня на цвят,  с дълъг ръкав с отличителни знаци – надпис „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ /“SECURITE POLICE“/ над левия джоб, надпис „ПОЛИЦИЯ“ на десния ръкав и емблема на ГДНП с надпис  „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ на левия ръкав,1 /един/ брой летен панталон, тъмносин на цвят, 1 /един/ брой лятна шапка с козирка,  тъмносиня на цвят, с емблема с надпис „ПОЛИЦИЯ“, 1 /един/ брой зимна шапка с козирка, тъмносиня на цвят, с емблема с надпис „ПОЛИЦИЯ“ и служебни знаци – 1 /един/ брой светлоотразителна метална палка с надпис „МВР“ и два броя отличителни знаци – пагони за униформено облекло за служители категория „Е“ – ІІ степен и надписи – три броя фолио /стикер/ с отличителна емблема с надпис „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ в нарушение на чл. 175 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи – забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени в структурите на МВР и показващи принадлежност към тях, като на основание чл. 9 ал.2 от НК го е оправдал по обвинението по чл. 274 а ал.1 алт.1 от НК.

            В подадения въззивен протест срещу посоченото решение на Сливенския военен съд се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска същото да бъде отменено като бъде постановено ново, с което обвиняемия старшина Р. Б. Л. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 274 а ал.1 алт.1 от НК и му бъде наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 78 а от НК.

            Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения въззивен протест и направените в него искания.

            Обвиняемият и неговата защита изразяват становище, че първоинстанционното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено, а протеста да бъде отхвърлен.

            Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на атакуваното решение на основание чл.314 от НПК, намира следното:

            С атакуваното решение съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че обвиняемият старшина Р.Б.Л. от в.ф. ..... – гр. Я., е постъпил на кадрова военна служба от 15.10.1988 г., а във военното формирование служи от 01.07.2003 г. като по време на службата си се проявил като изпълнителен военнослужещ. На 30.03.2013 г. в гр. Я., старшина Л. бил ангажиран в осъществяването на сватбеното тържество на дъщеря си  и в хода на същото решил да организира изненада за младоженеца като имитира мнима полицейска проверка на младоженския автомобил. В тази връзка обвиняемият Л. се обадил на своите познати свидетелите гр. л. М.Д.Д. от с. К., обл. Я., и гр. л. К.Х.К. от с. Ч., обл. Я., и им казал да дойдат в дома му в гр. Я., където държал формено облекло, служебни знаци и надписи, показващи принадлежност към органите на МВР. Там старшина Л. дал на Д. и К. намиращите се отпреди това в дома му две полицейски мъжки ризи с дълъг ръкав с отличителни знаци и поставени на тях пагони, един полицейски панталон, две полицейски шапки с козирка, една светлоотразителна метална палка с надпис „МВР“, три самозалепващи се отличителни полицейски стикери и един брой метални белезници, които придобил преди това на неустановена дата. Свидетелят Д. облякъл една от ризите и панталона, а свидетелят К. облякъл другата риза, след което взели другите дадени им от старшина Л. вещи и се качили в автомобила на К., а заедно с тях в автомобила се качил и свидетеля гр. л.  Р. Х. И. от с. П., обл. Я., и тримата заедно се отправили към входа на гр. Я. по улица „...“, където според уговорката трябвало да извършат мнимата полицейска проверка на младоженския автомобил. Около 14.30 часа гр. л. К. спрял собствения си лек автомобил „Нисан“ с рег. Номер ....... АН в близост до гробищния парк на града и там поставили два от отличителните полицейски стикери върху предния капак и предната дясна врата на автомобила. След това тримата свидетели – Д.,  К. и Илиев, останали вътре в автомобила, за да изчакат преминаването на младоженския автомобил. Няколко минути по-късно, след получен сигнал в оперативната дежурна част на ОД на МВР – Я., на мястото, където бил спрял лекия автомобил „Нисан“ дошъл  дежурен полицейски патрул от РУ „Полиция“ – Я. в състав: полицай Л. Н. Д. и полицай Д. И. Х.. Двамата полицейски служители в кръга на правомощията си извършили проверка на лекия автомобил „Нисан“ и намиращите се в него гр. лица М.Д.Д., К.Х.К. и Р. И.. Полицейските служители установили, че гр. лица Д. и К. били облечени с летни мъжки ризи, тъмносини на цвят, с дълъг ръкав, с отличителни знаци – надпис „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ / SECURITY POLICE“  над левия джоб, надпис „ПОЛИЦИЯ“ на десния ръкав и емблема за ГДНП с надпис „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ на левия ръкав и с поставени пагони за униформено облекло. Свидетелят К. държал в ръката си светлоотразителна метална палка с надпис „МВР“,  а свидетелят Д. бил облечен с летен панталон, тъмносин на цвят. На предния капак  и на предната дясна врата на лекия автомобил „Нисан“ с рег. Номер ...... било залепено фолио /стикер/ с отличителна емблема с надпис „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“. Вътре в автомобила се намирали 1 /един/ брой лятна шапка с козирка, тъмносиня на цвят, с емблема с надпис „ПОЛИЦИЯ“, 1 /един/ брой зимна шапка с козирка, тъмносиня на цвят, с емблема с надпис „ПОЛИЦИЯ“, 1 /един/ брой метални белезници и 1 /един/ брой  неразлепено фолио /стикер/ с отличителна емблема с надпис „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“. С протоколи за доброволно предаване от 30.03.2013 г. свидетелите Д. и К. предали на полицейските органи дрехите, с които били облечени ведно с поставените на тях отличителни знаци-надписи и пагони, както и светлоотразителната метална палка с надпис „МВР“, шапките с козирка с емблема с надпис „ПОЛИЦИЯ“, металните белезници и неразлепеното фолио /стикер/ с отличителна емблема с надпис „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“.

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по делото по същество не се оспорва от страните и се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – обясненията на обвиняемия Л., показанията на разпитаните по делото свидетели М.Д.Д., К.Х.К., Р. И., Д. Х., Л. Д., С. Ч., Н. Т. и др., протоколи за оглед, доброволно предаване и другите писмени и веществени доказателства по делото. Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от обвиняемия Л. деяние. Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така също и законосъобразната правна квалификация на извършеното от обвиняемия Л. деяние.

Както е имал възможност да посочи в практиката си и Върховния съд,  степента на обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за всеки конкретен случай определя неговата малозначителност. В конкретния случай извършеното от подсъдимия правилно е преценено от състава на първоинстанционния съд като малозначително с оглед на явната незначителност на обществената му опасност като това е станало както с оглед на установените мотиви за извършването на деянието – устройването на шега с младоженците при провежданата сватба на дъщерята на дееца, така и с оглед на ниската степен на обществена опасност на дееца в конкретния случай – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, искрено съжаление и разкаяние за стореното. Като възприема изцяло изложените в тази насока съображения от първоинстанционния съд, настоящият състав на въззивния съд счита, че тези съображения следва да бъдат допълнени и с не маловажните съображения относно обстоятелството, както, че е било помрачено сватбеното тържество на дееца и то по причина на тези негови действия, но така също и че по отношение на свидетелите гр. лица М.Д.Д. и К.Х.К., които са носили процесното формено облекло показващо принадлежност към органите на МВР, е прието от страна на прокурора и то още на фаза досъдебно производство, че деянията им, макар и формално да осъществяват признаците на състава на чл. 274 а ал.1 алт.2 от НК, са с явно незначителна обществена опасност и поради това не им е повдигнато обвинение, а е прието, че са налице предпоставките на чл. 9 ал.2 от НК, което с още по-голяма сила би важело не само за носителите на това формено облекло, но и за този, който само е държал такова облекло. В този смисъл съображенията по въззивния протест, че такова деяние -  носене на формено облекло, показващо принадлежност към МВР, е инкриминирано от законодателя по време, когато в страната са се вършели грабежи и обири от мними служители на реда облечени в полицейски дрехи, за да се предотвратят именно такива деяния, са неотносими към деянието на дееца Л. и в този смисъл са и неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

            При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на протестираното решение на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваното решение, поради което въззивният съд счита, че решението на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а подадения въззивен протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.

            По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 Р   Е   Ш   И  :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/26.11.2013г. по нахд № 84/2013г. по описа на Сливенския военен съд като обосновано, законосъобразно и правилно.

            РЕШЕНИЕТО  не подлежи на жалба или протест.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

          ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg