Определение
24-01-2014

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1

гр. С., 24.01.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

  полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

при секретар Катя Симова

разгледа частно наказателно дело № 1 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по частен протест от подп. З. З. – зам.военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура – гр. В.  и жалба от Д. Н. И.  от гр. В.  против определение № 78/20.11.2013 г. по частно наказателно дело № 78/2013 г. по описа на Варненския военен съд.

Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК в касационната му фаза.

С постановление от 25.10.2013г. военно-окръжният прокурор на Варненската военно-окръжна прокуратура частично е прекратил наказателното производство по ДП  № 35-Рп/2011 г. по описа на прокуратурата, само по отношение на Д. Н. И. -бивш директор на ТД-В.  при ИА „СД на МО”-С., поради това, че същият не е извършил престъпление по чл.219, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

  С определение № 78/20.11.2013 г. по частно наказателно дело № 78/2013 г. по описа на Варненския военен съд първоинстанционният съд е отменил постановлението на военен прокурор при Варненската военно-окръжна прокуратура от 25.10.2013г., с което частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 35-Рп/2011 г.

В протеста пред въззивната инстанция се сочи довод, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че обвинението срещу обв. Д. Н. може да бъде поддържано в съда единствено въз основа на показанията на св. В. П. . Същият обаче е заинтересован от изхода на делото и затова не може да му се даде вяра. По тези съображения и предвид обстоятелството, че няма други доказателства, то делото срещу обв. Недялков следва да бъде прекратено.

Прави се искане определението на Варненския военен съд поради необоснованост на мотивите да бъде отменено и да се потвърди постановлението, с което  частично е прекратено наказателното производство.

В жалбата пред настоящата инстанция обв. Д. Е.  прави доводи, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е нарушил закона, като е дал указания да бъде изготвен обвинителен акт срещу него. Не е извършил престъпление по делото, като е изпълнявал стриктно професионалните си задължения.

Прави искане да се отмени определението и да се потвърди постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 25.11.2013 г. по ДП № 35-РП/2011 г.

Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“-гр.С. чрез своя представител старши юрисконсулт Х.А., като представител на ощетеното юридическо лице, е дала писмен отговор против жалбата на обв. Д. Н. И. . Сочат се доводи, че определението на Варненския военен съд е правилно и законосъобразно. Твърди се, че е осъществен състава на чл. 282 ал. 2 от НК. Налице са доказателства в тази насока.

Прави се искане да бъде оставена без уважение жалбата на обв. Д. Е.  срещу определението на Варненския военен съд.

  За да прекрати частично наказателното производство военният прокурор, както и първоинстанционният съд, са приели за установено следното:

Досъдебно производство № 35-Рп/2011 год. по описа на ВОП-В.  е образувано на 16.05.2011 год. по данни, съдържащи се в Преписка, вх. № 272/2011 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура-В. срещу виновни длъжностни лица от Териториална дирекция-В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”- С., за това, че през 2009 год. в град В. нарушили и не изпълнили служебните си задължения, превишили властта и правата си, с цел да набавят за себе си или за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК.

С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 07.03.2012 год. прокурорът е прекратил частично наказателното производство само по отношение на длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Социални дейности”- В.. Това постановление е било обжалвано пред Варненски военен съд и е било образувано чнд № 73/2012 год. С определение по същото дело съдът е отменил постановлението на ВВОП за частично прекратяване на наказателното производство и е върнал делото със задължителни указания за прилагане на закона.

След проведените допълнително процесуално-следствени действия ВВОП е внесла обвинителен акт и е било образувано нохд № 163/2012 год. срещу бивш цивилен служител Д. Н. И.  за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. С присъда № 163 от 03.01.2013 год. съдът е признал подсъдимия гр. лице Д. Н. И.  за виновен и му е наложил съответното наказание.

Присъдата на Варненски военен съд е била обжалвана и протестирана и е било образувано нохд № 8/2013 год. по описа на Военно-апелативен съд- С.. С решение № 9 от 13.03.2013 год. Военно-апелативен съд е отменил Присъда № 163 и е върнал делото на прокурора за допълнително разследване.

С протестираното и обжалвано определение по настоящото дело е отменено постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 25.10.2013 год. на прокурор от Военно-окръжна прокуратура- В.  наказателното производство по досъдебно производство № 35-Рп/2011 год. срещу обвиняемия Д. Н. И. , поради липса на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е постановено след влизането му в сила наказателното производство да бъде изпратено на Районна прокуратура-В.  за продължаване на разследването за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК в частта му срещу гр. лице М. Х. А., като представител на фирмата изпълнител „С. к. ”- ЕООД- В. .

Дейността, структурата и организацията на работата на ИА "Социални дейности на Министерството на отбраната" към министъра на отбраната е определена с Устройствен правилник (приет с ПМС № 165 от 30.12.1999 год., обн. ДВ. бр. 6 от 21 януари 2000 год., отм. ДВ. бр. 27 от 9 април 2010 год.).

Съгласно Устройствения правилник на ИА„СД на МО",  Агенцията е юридическо лице със седалище гр. С., бул. „Т." № .., като издръжката й се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност. Към Специализираната администрация на агенцията е включена Териториална дирекция - В. .

С ПМС № 54 от 01.04.2010 год. ИА „Социални дейности на Министерството на отбраната" е преобразувана в ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" със седалище С., ул. „Ц. О." № ..

ИА „ВК и ВПД" е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на отбраната. Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

Териториалните дирекции в състава на Главна дирекция "Управление на социалните дейности", и в частност ТД-В., осъществявали цялостната организация по хотелиерската и ресторантьорската дейност съгласно изискванията на нормативните актове.

Непосредственото ръководство на дирекциите в агенцията се осъществявало от техните директори, в това число директорът на ТД- В., които носели отговорност за точното и срочно изпълнение на конкретните задачи при осъществяване на своите функции.

В основните задължения на длъжността Директор на териториална дирекция били вменени планирането, организирането и контролирането на ремонта, поддръжката и модернизацията на материалната база в дирекцията, дейността по категоризирането и лицензирането на базата, организирането и контролирането на ресторантьорската дейност.

Директорът на ТД- В.  Д. Н. И.  притежавал всички права, задължения и отговорности на длъжностно лице, свързани с управление и разпореждане със средствата и имуществото на Териториалната дирекция- В.  и на ИА „СД на МО”- С..

Жилищен блок № .., находящ се в гр. В. , ж. к. ”В.”, бил част от военно-жилищния фонд на Министерство на отбраната, същият бил ведомствен и в него били настанени различни категории военнослужещи от гарнизон В. . В края на 2008 год. този жилищен блок бил предаден за стопанисване на Териториална дирекция- В.  при ИА "СД на МО".

От пускането през ноември 2000 год. в експлоатация на блока и настаняването на първите ползватели на апартаментите се установило, че в канализацията в избените помещения периодично възниквали запушвания.

През 2007 год. и 2008 год. канализацията на жилищния блок се запушила и мазите на първо ниво били напълно неизползваеми поради наводняване с отпадни води. През месец ноември 2008 год. било проведено общо събрание на живущите в блок № 33 и било взето решение да се изготви констативен протокол от членовете на управителния съвет на блока за състоянието на канализацията, който да се изпрати на директора на ТД- В. .

Констативният протокол от 19.11.2008 год. на Управителния съвет на етажната собственост на бл. .. в ж. к. „В." в гр. В.  бил изпратен в ТД- В.  по компетентност и за разрешаване на проблема.

След получаване на писмото и протокола в ТД- В. , директорът Д. Е.  поставил с резолюция задача на свидетеля В. П.  - служител в същото ведомство, да изготви докладна записка за необходимостта от услуга по изчистване на канализацията на бл. ...

Подписана от Директора на ТД- В. , изготвената докладна с изх. № 864/24.11.2008 год. била изпратена до Изпълнителния директор на СДМО- С.. В докладната записка било отразено, че е било получено писмо от домоуправителя на жилищен блок .., за пропадане на хоризонталната канализация. В същата било направено искане от ръководството на агенцията да бъдат отпуснати средства за извършването на „Авариен ремонт на канализационната система" на бл. .., ж. к. "В.". Докладната записка се върнала в деловодството на ТД—В.  с поставена положителна резолюция от ръководството на агенцията. Положителната резолюция означавала, че са били осигурени средства за ремонт.

Върху същата докладна записка  директорът И. поставил резолюция до свидетеля В. П.  „да се провери техническата документация на бл. .., получена от УРНИ- В.  и направи маркетингово проучване за предлагане на фирма изпълнител и съответната гаранция.”

Видно от приложена справка от отдел „Североизточен", в архивите не е бил открит документ, касаещ проведено маркетингово проучване за избор на фирма при извършване на ремонт на канализацията на бл. ...

Свидетелят В. П.  не притежавал необходимата компетентност за ВиК канализации, поради което установил контакт с представители на фирми, работещи в тази област, и дори ги поканил в ТД- В. , където им предоставил техническата документация за запознаване и изразяване на становище. Представителите на фирмите обяснили на свидетеля П., че първо трябва да се почистят отпадните води и да се открие „проблемното място”, и че е възможно да се достигне до цялостна подмяна на канализацията в частта, преминаваща през избените помещения. Тъй като наличната в този момент вкопана канализация преминавала под носещи стени, тези специалисти предложили да бъде изградена окачена канализация на тавана на избените помещения на стойност около 30 000 лв. След като дали тези съвети, представителите на фирмите дали на свидетеля В. П.  и оферти на своите фирми, че могат да извършат тази дейност. Свидетелят П. предал офертите лично на директора И., който не ги завел в деловодството.

Вместо да избере за изпълнител на ремонта една от фирмите, представили оферти, директорът И. се обадил по телефона на познатия му от по-рано гр. л. М. Х. А., който като представител на няколко фирми извършил ремонт на служебни жилища на ТД- В.  в края на 2008 год., а впоследствие през периода 2008-2009 год. извършил като управител на собствената си фирма и като представител на други фирми множество ремонти на обекти на ТД- В. . Гр. л. М. А. се съгласил да извърши ремонта на канализацията на блок 33.

Тъй като свидетелят М. А. не разбирал от канализации, се обадил за помощ и съдействие на своя приятел гр. л. Бако Петров Стоянов, който също бил извършвал ремонт на служебни жилища на ТД- В.  в края на 2008 год., а впоследствие през периода 2008-2009 год. извършил като управител на собствената си фирма и като представител на други фирми множество ремонти на обекти на ТД-В. .

Гр. л. Б. С.  от обява във вестника се свързал по телефона със свидетеля Н. Г. Н. - собственик и управител на почистващата фирма „. НН"ЕООД – В.. Двамата се срещнали пред блок .. и свидетелят Неделчев се съгласил с притежаваната от него специална техника да почисти отпадните води в избените помещения на блок ...

За тази дейност бил уведомен и директорът И., който в началото на 2009 год. разпоредил на своя служител - свидетеля В. П. , който живеел в същия блок 33, да се срещне пред блок .. с едно лице. Това бил свидетелят Н. Г. Н. - собственик и управител на почистващата фирма „Ч. НН"ЕООД – В. . Свидетелят Н. и свидетелят П. до този момент не се познавали. Свидетелят Н. направил оглед на избените помещения на бл. ..., и казал на свидетеля П., че ще се справи с проблема, като извърши само дейност по отпушването и изчистването на канализацията. Свидетелят П. докладвал на Директора на ТД-В. , че се е срещал с това лице и че канализацията ще бъде отпушена.

През пролетта на 2009 год., свидетелят Н. посредством камион, специализиран за каналочистач и електрическа машина за каналопочистване, работеща с вода под високо налягане, в рамките на три-четири дни почистил отпадните води, които били наводнили избените помещения, и отпушил вкопаната канализация на бл. ....

След като извършил почистването, свидетелят Н. повикал свидетеля Б. С.  да приеме работата. Свидетелят С. заплатил в брой на свидетеля Н. сумата от 1 500 лв. за извършената работа. Свидетелят Н. не издал официален документ за това разплащане.

По време на почистването на отпадните води и отпушването на канализацията, по разпореждане на директор И. присъствал и контролирал извършваните дейности свидетелят В. П. .

Според показанията на свидетеля П., той е присъствал, докато отпадните води били почистени и канализацията била отпушена от свидетеля Н., и докладвал за това на обвиняемия И.. Свидетелят П. бил докладвал на обвиняемия И. за изпълнението само на дейностите, извършени от свидетеля Н.. Свидетелят П., по негови твърдения, не знаел, че ще се подменя канализацията на блока, не бил присъствал при извършването на такава дейност и не бил докладвал на директора И. за извършването на такава дейност.

М. А. изготвил и представил в деловодството на ТД-В.  акт, обр. 19 от 17.04.2009г. и фактура № 0000000024/17.04.2009 год. за сумата от 23 999.23 лв.

В акт обр.19, като изпълнител на ремонта била записана фирма „С. К.” ЕООД-В., като управител Х. В. Н..

Фактура № 0000000024/17.04.2009 год. била изготвена като издадена от фирма „С. к. ” ЕООД- В. , а в графата „съставил” било изписано с ръкописен текст името Христо Веселинов Новаков с печат на фирмата и ръкописен подпис със синьо мастило.

Директорът И. подписал акт, обр. 19 от 17.04.2009 год., че в качеството си на възложител и Х. В. Н., като управител на „С. к. ” ЕООД-В. , са извършили проверка на място и са констатирали, че са извършени и подлежат на заплащане натурални 12 строително-монтажни работи.

 Всичко било отчетено за извършени СМР на обща стойност 23 999.23 лева с ДДС.

Видно от заключението на назначената тройна съдебно - техническа експертиза 11 вида от отчетените с протокол обр. 19 от 17.04.2009 год. 12 вида строително-монтажни работи не са били извършени и сумата от 23 359,94 лв. с ДДС е била неправомерно изплатена за тях.

Вещите лица са признали като извършена дейността по т. 3 от акт, обр. 19 - Доставка и монтаж на ПВЦ тръба Ф 110/2,2, дебелостенна, вкл. фасонни части - 21,25 м. на стойност 639,29 лв. с ДДС, която сума е била приспадната от обвинението. 

В счетоводството на ТД- В.  главният счетоводител, свидетелката С. подготвила платежните документи – акт, обр. 19, фактура № 0000000024/17.04.2009 год., докладна записка с изх. № 864/24.11.2008 год.

На основание протокол, обр.19 за приемане извършените СМР била издадена фактура, обр. 22, която заедно с акт, обр. 19 и фактурата с разрешението на директора И. били изпратени от С. за проверка до финансов контрольор от ИА „СД на МО”-С.. След като документите били проверени и утвърдени от финансовия контрольор от ИА „СД на МО”- С., сумата от 23 999,23 лв. с ДДС била подготвена в системата „Себра" за изплащане. След одобрение от финансова служба на Министерството на отбраната било извършено плащане по банковата сметка, посочена от изпълнителя.

 Установената от прокурора фактическа обстановка в постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Според прокурора обаче не са събрани доказателства за извършено престъпление от Д. Н. И. , а от гражданското лице М. Х. А..

Първоинстанционният съд е споделил изцяло изводите на прокурора по така установената фактическа обстановка и я е възприел. Намира обаче правният извод за липса на съставомерни действия по чл. 219, ал. 1 от НК за обв. И. за незаконосъобразен. Изложени са обстойни мотиви в тази насока и настоящата инстанция ги споделя и не намира за нужно да ги приповтаря.

Правилно Варненският военен съд е посочил, че освен показанията на св. В. П.  са налице и други гласни и писмени доказателства, от които се изяснява фактическата обстановка. Също така е налице и тройна съдебнотехническа експертиза, която по категоричен начин показва, че не са извършени строително-монтажни работи за 23 359,94 лева. Така че не може да се твърди, че единствено показанията на св. В. П.  са съществени и без тях не може да бъде търсена наказателна отговорност на извършеното от Д. Е. .

Законосъобразно е посочено, че съставеният протокол обр. 19 от 17.04.2009 г., който е подписал Д. Е.  е отразено, че същият е извършил „проверка на място“ и се е убедил лично, че са извършени СМР по всички 12 пера.

В писмения отговор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ – МО аргументирано е посочено, че са налице и други доказателства, освен показанията на св. В. П.. От тях може да се направи извода, че обв. И. е извършил престъпление. Дори се сочи и конкретен състав на такова, но дали ще се възприеме като обвинение от прокуратурата е отделен въпрос.

Неоснователно е твърдението в жалбата на Д. Е., че първоинстанционният съд е дал указания за изготвяне и внасяне на обвинителен акт срещу него. Не е нарушен процесуалния закон, а само основният съд с оглед правомощията си е посочил, задължителни указания относно прилагането на закона по чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК. Единствено и само прокуратурата има правомощия за повдига и да предявява обвинения. Съдът не може да дава такива указания, още повече да се явява и обвинител по дадено дело.

Относно твърдяното в жалбата на И., че не е задължително да се провежда процедура по НВМОП и редът, по който е следвало да бъдат извършени СМР, това следва да се уточни, ако не е направено, на досъдебното производство. 

Военно-апелативният съд намира, че протестираното и обжалвано определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а протестът и жалбата следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

По изложените съображения и на основание чл. 243 ал.7 от НПК Военно-апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 78/20.11.2013 г. по частно наказателно дело № 78/2013 г. по описа на Варненския военен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg