Решение-І
16-06-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

10

                                  

                                гр.София, 16 юни 2014 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година  в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО  СТРАНДЖАНСКИ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. РУМЕН  П.

    полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                             

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора    полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 9 по описа за 2014г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивен протест на полк. С. Ч. – Военноокръжен прокурор на СлВОП, по въззивни жалби на адвокат М. А. от АК – гр. Я., и адвокат С. К. от АК – гр. Б., като защитници на подсъдимия редник І клас Б.Ч.Н. от в.ф. ........ – гр. Б., на адвокат Б. П. от АК – гр. Б., като защитник на подсъдимия гр. л. Д.Р.И. от гр. К., и на адвокат С.. К. от АК – гр. Б., като повереник на гражданските ищци и частни обвинители Т. и Д. И. и А. И. А.ов, срещу присъда № 9/11.11.2013г. по нохд № 12/2013г. по описа на Сливенския военен съд.

          С присъда № 9/11.11.2013 по нохд № 12/2013г. състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимите: 1. Редник І клас Б.Ч.Н. от в.ф. ........ – гр. Б., за виновен в това, че на 11 август 2012 година за времето от 00.30 часа до 01.30 часа, в района на микроязовир в местността „Д. к.“ от землището на с. П., обл. Я., в съучастие като извършител с гр. л. Д.Р.И. от гр. К., чрез нанасяне на множество удари с дървени дръжки /сапове/ на земеделски сечива; с крака и ръце, по главата, снагата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин“ и  „с особена жестокост“ умишлено умъртвил И. А.ов И. от с. П., обл. Я., поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието като е зачел предварителното му задържане под стража, считано от 11.08.2012 г. до влизане на присъдата в сила;  2. Гр. л. Д.Р.И. от гр. К., за виновен в това, че на 11 август 2012 година за времето от 00.30 часа до 01.30 часа, в района на микроязовир в местността „Д. к.“  от землището на с. П., обл. Я., в съучастие като извършител с редн. І клас Б.Ч.Н. от в.ф. ........ – гр. Б., чрез нанасянето на множество удари с дървени дръжки /сапове/ на земеделски сечива; с крака и ръце, по главата, снагата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин“  и  „с особена жестокост“ умишлено умъртвил И. А.ов И. от с. П., обл. Я., поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието като е зачел предварителното му задържане под стража, считано от 11.08.2012 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят на гражданските ищци А. И.  А.ов сумата от четиридесет хиляди лева, на Д. И. И. сумата от четиридесет хиляди лева и на Т. И.а И.а сумата от тридесет хиляди лева за претърпените от тях неимуществени вреди, като иска в останалата част е отхвърлен като неоснователен, подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци по триста и тридесет лева за всеки един от тях за направените обичайни разноски по погребението на техния баща И. А.ов И., както и да заплатят по хиляда лева на гражданските ищци Т. И.а и Д. И. за направените от тях съдебни разноски по делото. Подсъдимите са осъдени да заплатят съответната държавна такса върху уважената част от гражданските искове, както и направените по делото съдебни разноски.

          В подадения въззивен протест срещу посочената присъда се твърди, че същата е неправилна и се иска протестираната първоинстанционна присъда да бъде изменена като бъдат увеличени наложените наказания на подсъдимите съответно – за подсъдимия редник Н. да бъде увеличено наказанието лишаване от свобода на 18 /осемнадесет/ години, а за подсъдимия гр. л. И. да бъде увеличено наложеното наказание лишаване от свобода на 19 /деветнадесет/ години.

          В подадената въззивна жалба от подсъдимия редник Н. чрез неговия защитник адвокат А. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена в при нарушение на материалния и процесуалния закон, както в наказателната, така и в гражданската й част, без да се сочат конкретни съображения в подкрепа на тези доводи и се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия Н. да бъде признат за невиновен и да бъде отхвърлен предявения граждански иск срещу него.

          В подадената въззивна жалба от подсъдимия редник Н. чрез неговия защитник адвокат К. се твърди, че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия, а наложеното му наказание е явно несправедливо като се излагат неконкретизирани съображения, че съдът е тълкувал превратно доказателствената съвкупност. Твърди се, че с действията си Н. няма принос в причиняване на смъртта на И. А.ов И.. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подсъдимия или да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

          В подадената въззивна жалба от подсъдимия И. чрез неговия защитник адвокат П. се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на съдопроизводствените правила, същата е необоснована на доказателствата по делото, правните изводи за виновност на подсъдимия са произволни и почиват на предположения, присъдата е постановена в нарушение на правото на защита на подсъдимия, допуснато още на досъдебното производство, присъдата е постановена в явно несъгласие с материалния закон, тъй като правните изводи на кореспондират с доказателствата по делото и се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на прокурора  или алтернативно се иска да бъде изменена присъдата като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и да се намали наказанието  и гражданските искове.

          В подадената въззивна жалба от адвокат К. като повереник на частните обвинители и граждански ищци Т. и Д. И. и А. И. А.ов се твърди, че така постановената присъда е правилна и обоснована – фактическата обстановка възприета от съда изцяло кореспондира със съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, но наложените наказания на подсъдимите и определеното обезщетение на наследниците на пострадалия са явно несправедливи и се иска да бъде изменена присъдата и да бъде постановен съдебен акт, с който да се увеличат наложените наказания на двамата подсъдими съответно на 17.5 години за Н. и на 20 години за И. и съответно да се приеме, че са налице предпоставки за увеличаване на размера на присъдените обезщетения като същите бъдат завишени в двоен размер.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения въззивен протест, като счита, че действително наказанията на двамата подсъдими са занижени по размер и споделя исканията по въззивната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци, а относно подадените въззивни жалби на двамата подсъдими счита, че същите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на протестираната и обжалвана присъда на Сливенския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

          С обжалваната и протестирана присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият редник І клас Б.Ч.Н. постъпил на военна служба на 25.08.2006 г. във в.ф. ........ – гр. Б., като със заповед № .../28.05.2008 г. на командира на военното формирование бил назначен на длъжност „шофьор на противопожарно отделение от състава на домакинско-охранителен взвод“. По време на службата се проявил като добре подготвен и изпълнителен при поставените му служебни задачи като проявявал инициативност и самостоятелност, с добри взаимоотношения с колегите и началниците си. Не е поощряван, наказван за неизпълнение на служебни задължения. Сред обществеността в гр. К. бил известен като конфликтна личност, сприхав, със склонност към хулигански прояви. С присъда № 2/05.03.2012 г. на Сливенския военен съд, влязла в сила на 21.03.2012 г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1, алт. 4 вр. чл. 130 ал.2 от НК като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1200 лева.

          Подсъдимият гр. л. Д.Р.И. от гр. К. се ползвал с добро име сред познати и приятели, вежлив в отношенията си със съседи и съграждани, готов винаги да помогне, безконфликтен. Работил като шофьор, комбайнер, тракторист.

          Подсъдимият И. арендувал язовир в с. П., обл. Я., в който отглеждал риба с цел продажба. Той арендувал язовира от 5 години, като на единия бряг на язовира имало метален фургон за подслон на пазача. В началото на м. юни 2012 г. той наел за пазач на язовира пострадалия И. А.ов И. от с. П., обл. Я.. През лятото на 2012 г. И. пожънал нива и така придобил 3.5 тона зърно, което закарал на язовира за храна на рибата. Съпругата му често посещавала язовира като носела храна на пазача. След около седмица, след като закарал зърното на язовира, от съпругата си той разбрал, че зърното, което занесъл, почти е привършило и от него са останали около 150 кг. Отначало се усъмнил, че зърното е откраднато, но след като уловил 10 – 15 риби и установил, че не са хранени, той решил, че зърното е продадено. На 06.08.2012 г., понеделник, му се обадил пазачът И. И., като му съобщил, че трябва да си отиде до селото. За да освободи И. и да осигури охрана на язовира за времето през което отсъства пазачът, подсъдимият И. взел със себе си свидетеля К.Г.К. и го закарал на язовира, за да смени И.. След като разменил пазачите подсъдимият И. наредил на свидетеля К. да започне изпускане на водата на язовира, тъй като бил планирал да извади рибата от този язовир, от чиято аренда се отказвал и да я пренесе в друг микроязовир. На 10.08.2012 г. към обяд, подсъдимият И. заедно с братовчед си свидетеля Т.В.В. отишъл на язовира, където заварил К. и И., който междувременно се върнал на язовира. Обяснил им, че на следващия ден ще ловят рибата от язовира и за целта трябва да преспят във фургона на язовира. Оставил им храна, едно пластмасово шише от 1 литър, пълно с ракия и едно шише от 2 литра с бира. Същият ден към 17.00 часа подсъдимият И. с микробуса на свидетеля Д.Г.П. занесли една лодка на язовира, с която да си помагат при ваденето на рибата. По пътя И. се оплакал на П., че рибата не расте.  На 10.08.2012 г., към 19.00 часа, подсъдимият р-к Н. се намирал в заведение „М...“ в гр. К., когато по телефона му се обадил подсъдимият И., с когото се познавал отдавна и го запитал къде се намира. Н. му отговорил, че се намира в заведение „М...“, заедно с двама свои приятели. Малко по-късно при тях пристигнал подсъдимият И.. Почти веднага с неговото пристигане в заведението И. получил обаждане по мобилния телефон. След телефонното обаждане И. напуснал заведението, като казал на Н., че отива да вземе своя приятел свидетелят М. И. И.. Малко след това той се върнал в заведението заедно с И., където всички останали заедно до около 23.00 часа. Докато били в заведението двамата подсъдими консумирали 200 – 300 мл. Мастика, а свидетелят И. консумирал една бира. В заведението подсъдимият И. споделил, че изпуска язовира, тъй като му изтича договора и повече няма да се занимава с този язовир. Освен това рибата не растяла и се съмнява, че пазача краде зърното, което оставил за храна на рибата. Споделил също, че трябва да отиде до язовира, за да види нивото на водата. В тази връзка той предложил на подсъдимия Н. и свидетеля И. да отидат с него до язовира. Към 23.00 часа тримата напуснали заведението, като на излизане подсъдимият И. звъннал по мобилния телефон на свидетелката А. И.а Д., с която поддържал интимни отношения и я поканил да отиде с тях на язовира.  Няколко минути след това подсъдимият И. отново се обадил по телефона на свидетелката Д. като й предложил да вземе със себе си и двете си дъщери К. П. Д. и И.а П. Д., които били съответно на 20 и 17 години. След това тримата – двамата подсъдими И. и Н. и свидетеля И. с автомобила на И. отишли в близка улица до дома на А. Д. и там я изчакали докато тя пристигне с дъщерите си. Освен тримата мъже в автомобила на И. се качили и трите жени, като шестимата потеглили в посока за микроязовира, арендуван от подсъдимия И.. Отначало автомобилът бил управляван от подсъдимия И., но след като излезли от гр. К. управлението на автомобила поел свидетеля И.. По пътя двамата подсъдими се уговаряли как ще питат пазача И. на кого е продал зърното. След около час пристигнали в района на язовира и свидетелят И. спрял автомобила успоредно на фургона, загасил двигателя на автомобила, но оставил фаровете включени и те частично осветявали площта пред фургона. Освен фаровете, пред входната врата на фургона имало малка масичка, на която имало светещ фенер /прожектор/. От автомобила слезли всички пътуващи в него, а именно двамата подсъдими редник Н. и И., както и свидетелите И., А. Д., К. Д. и Ив. Д.. Пред входа на фургона те заварили тримата мъже, които И. оставил през деня на язовира, за да му помагат на следващия ден за изваждането на рибата от язовира. Това били пострадалия И. И. – пазач на язовира и свидетелите К.Г.К. и Т.В.В.. Подсъдимият Н. попитал тримата мъже какво става. Подсъдимият И. попитал кой е зърнения бос и без да чака отговор се насочил към пострадалия И. с думите „Ела тук бе, зърнения бос“ и го ударил с юмрук в лицето. От удара И. паднал на земята, а подсъдимият И. извадил сапа на една мотика и нанесъл удар на падналия на земята И. в областта на раменете. Двамата подсъдими хванали под мишница падналия на земята И. и го извлекли в страни от фургона, където било тъмно. Междувременно казали на останалите да се изтеглят настрани, както и да изтеглят автомобила, тъй като това не ги интересувало. Свидетелките А., К. и И.а Д. отишли  зад фургона в тъмната му част, а свидетелят И. преместил автомобила встрани от фургона. В тъмното се чувало как И. викал да не го удрят. Чували са се удари, както и крясъци от човек, когото удрят. Чували се удари, но не от ръце, а от предмети. Чувало се също как подсъдимият И. пита „На кого продаде зърното?“. Чували се звуци от удари с някакъв предмет, а също така се чувало и „Съжалявам, бате, сгреших.“ След около десетина минути двамата подсъдими извлекли пострадалия И. пред фургона. В този момент пострадалият И. бил вече гол до кръста. Виждали се рани по главата и гърдите му, както и кръв по устните и главата му. Подсъдимите продължили да го бият с пръчка, дървени сапове без металните части от мотика, лопата, а също и от коса, които вземали от фургона, покрай фургона и където намерили. Когато се счупел някой от саповете, вземали каквото е останало от него и продължавали да удрят. Удряли  навсякъде по тялото, в гърдите, в гърба, по цялото тяло. Също в краката, ръцете, главата, врата, навсякъде, като по-активен при нанасяне на ударите бил подсъдимия И., а подсъдимият Н. „едва успявал да се вреди“. Докато го биели пострадалият викал „Спрете. Недейте. Помощ.“ Ударите били силни и жестоки. Нанасяли му също удари с юмруци и с крака. Питали го къде е зърното и рибата. Отначало пострадалият отричал да е продавал зърното и рибата, но ударите не преставали и той признал, че е продал два чувала зърно и две риби. В един момент свидетелят И. ги помолил да спрат, но те му отговорили да се дръпне настрани и продължили да го удрят. Пострадалият лежал на земята, а подсъдимите нанасяли ударите по цялото му тяло с ръце, крака и горе описаните сапове. Боят продължил около 30 минути. По време на боя свидетелката Д. се изплашила и помолила свидетеля И. да закара дъщерите й някъде встрани от това място, за да не гледат и да не чуват. Действително той ги закарал на по-отдалечено място, докато престанали  да чуват звуците от боя, а тя останала на място. В един момент към нея се приближил подсъдимият И. и поискал цигара. Тогава към тях се приближил свидетелят К., когото тя помолила за вода и той й донесъл. Десетина минути по-късно свидетелят И. заедно със свидетелките К. Д. и Ив. Д. се върнали обратно до фургона като И. съобщил на подсъдимия И., че на мобилния му телефон, който останал в автомобила е звъняла съпругата на И.. Подсъдимият И. решил да се обади  по телефона на съпругата си, но установил, че батерията на неговия телефон е изтощена, затова той взел телефона на свидетеля К., като сменил сим-картите, свързал се със съпругата си, приближил се до все още лежащия на земята И. и го карал да каже на съпругата му, че е откраднал зърното и рибата от язовира. След това подсъдимия И. се обърнал към свидетелите К. и В. като им казал да вържат И. на мястото на кучето и че сутринта като дойдел щял да се оправя с него. Малко след това към 01.30 часа двамата подсъдими, свидетелят И., свидетелката А. Д. и двете й дъщери напуснали района на язовира с автомобила, с който дошли. Веднага след като автомобилът потеглил от язовира, свидетелите К. и В. вкарали във фургона пострадалия И., тъй като той не можел да се придвижва сам. Сложили го да легне на леглото във фургона. И. охкал, пъшкал и виД. изглеждал много зле. По време на пътуването си обратно за гр. К. подсъдимите спрели между селата Ж. и А.. В 01.55 часа подсъдимият И. позвънил по телефона на свидетеля К. и го попитал какво е състоянието на И., на което К. му отговорил, че е зле. Когато се прибрали в гр. К. двамата подсъдими и техните спътници отишли в дома на свидетелката А. Д., където останали около половин час, след което се пръснали по домовете си. Когато се прибрал в дома си подсъдимия И. в 03.16 часа отново позвънил на свидетеля К. и го попитал как е И.. К. му отговорил, че е много зле, след което И. го попитал „Охка ли?“ и К. му отговорил „Охка“. И. казал да го залеят с вода и като дойдел сутринта щял да го оправи. К. послушал съвета  на И. и от своя страна казал на свидетеля В. да отиде до язовира и да вземе вода с баката, след което двамата го поляли с вода. В един момент пострадалият И. започнал да вика, че го боли корема, което ги накарало да направят опит да се свържат с подсъдимия И., но тъй като картата нямала опция за изходящи обаждания те не успели. Оставили телефона във фургона и тръгнали пеша към близкото с. Д. Там отишли до дома на свидетеля Х.С.П.. Помолили го да се обади по телефона на подсъдимия И. и да му съобщи, че пострадалият И. издава хъркащи звуци и е в тежко състояние. След това те тръгнали обратно към язовира. В 05.11 часа свидетелят П. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия И. и предал съобщението на свидетелите К. и В.. Към 05.50 часа подсъдимият И. пристигнал с лекия си автомобил „....“ пред дома на свидетеля П. и двамата заедно се отправили към язовира. Пристигайки на язовира двамата установили, че И. не реагира на техните повиквания и не проявява признаци на живот. Свидетелят П. посъветвал И. да се обади на Спешната медицинска помощ и на Полицията, но И. не направил това. Двамата тръгнали обратно, като И. оставил П. в с. Д., а той продължил за гр. К.. Малко след като И. и П. си заминали от фургона, там пристигнали свидетелите В. и  К., които констатирали безжизненото състояние на пострадалия И.. Към 08.30 часа се чули изстрели покрай дигата на язовира. Това привлякло вниманието на свидетелите В. и К. и те забелязали свидетеля А.Я. И., който бил излязъл да ловува. Двамата му разказали за случилото се през нощта на язовира и го помолили да се обади на Бърза помощ и на Полицията. Той от своя страна незабавно позвънил в Полицията. Останал на място около половин час, след което си тръгнал. На 11.08.2012 г. в 10.15 часа започнал оглед на местопроизшествието, който продължил до 12.05 часа. При огледа били иззети две отчупени части от дървен сап, всеки с дължина 41 см./обект № 1 и обект № 2/, отчупена част от дървен сап с дължина 68 см. /обект № 3/, отчупена част от дървен сап с дължина 38 см. /обект № 4/, риза от платнена материя на сиво-синьо пренесени райета със засъхнали петна от червеникаво кафява течност, неправилна форма и размери,  без джобове /обект № 5/, отчупена част от дървена дръжка с дължина 60 см. /обект №6/, отчупена част от дървен сап с дължина 40 см. /обект № 7/, дървен сап с дължина 82 см. и засъхнала червеникаво кафява течност в единия край /обект №8/, дървен сап с дължина 86 см./ дръжка от коса със странична ръкохватка – обект № 9/, отчупена част от дървена пръчка с дължина 90 см. /обект №10/, отчупена част от дървен сап с дължина 25 см. /обект № 11/, мъжка плетена шапка от плат с козирка черна на цвят /обект № 12/, дървена пръчка с дължина 58 см. /обект № 13/,част от счупена дървена пръчка с дължина 21 см. /обект № 14/, част от счупена дървена пръчка с дължина 21 см. и диаметър 2.5 см. / обект № 15/, празна бутилка ПВЦ с вместимост 0.5 литра с етикет с надпис „...., бутилирано от БК „......ООД“ – Х.“ /обект № 16/, празна кутия от цигари с надпис върху нея „......“ /обект № 17/. Назначената съдебно-медицинска експертиза на труп /л.2 и сл. от т.2 на досъд. пр-во/ е констатирала следните наранявания по трупа на пострадалия И.: множествени разкъсно-контузни рани в теменните области на главата с кръвотечение от тях, достигащи в дълбочина  до черепните кости, множество охлузвания, кръвонасядания, травматични подутини и охлузни рани в областта на лицето, контузия на носа с наличие на охлузна рана в областта на носа и счупване на хрущялната и костната част на носа с кървене, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, кръвонасядане в областта на дясната очница, контузия на гръдния кош с множествени охлузвания, натъртвания, болезнени подутини и кръвонасядания в областта на предната повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в областта на лявата част на гърба със значителна дълбочина, масивна разкъсно-контузна рана в областта на гърба, масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници и масивен хематом в областта на дясното бедро, както и други по-малки и по-повърхностни охлузвания и кръвонасядания в областта на корема и долните крайници, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки в теменните и двете слепоочни  области на главата, линеарно  счупване на черепа, започващо от дясното слепоочие и преминаващо през теменната област в лявото слепоочие, масивен левостранен субарахноидален кръвоизлив, който обхваща цялата изпъкнала повърхност на лявата голямо-мозъчна хемиосфера, контузионни огнища на мозъка, точковидни кръвоизливи на мозъка, масивен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняване на малко-мозъчни тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор и наличие на кървениста ликворна течност в мозъчните стомахчета, масивни хематоми в областта на дясната половина на гръдния кош със счупване на десните шесто и седмо ребра в дясно с масивни контузионни огнища на десния бял дроб, наличие на контузионни огнища и на левия дроб, но по-слабо изразени. Съдебната експертиза сочи, че описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети, които отговарят на иззетите веществени доказателства от № 1 о №15 при огледа на местопроизшествието на 11.08.2012 г., както и следствие на нанасяне на удари с ритници, падане и удряне на травмираните области на лицето и главата върху неравна повърхност, както и от удари с твърди тъпи предмети, каквито са човешките ръце, свити в юмруци. Уврежданията са получени по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на главата и лицето, в областта на гърба, гърдите и горните крайници, както и на останалите места по тялото на пострадалия. Ударите са били множествени и са били нанесени със значителна сила. През цялото време на нанасянето им пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания. Болките и страданията са продължили до изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома и травматичен шок. Всички увреждания са били получени приживе. Смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, а е била дълъг и мъчителен процес. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е съчетаната травма с обхващане на главата с тежката черепно-мозъчна травма със счупването на черепните кости, контузията на мозъка и левостранния субарахноидален кръвоизлив и оток на мозъка, тежката гръдна травма със счупването на двете десни ребра с множествените контузионни огнища на десния бял дроб и умерено изразените контузии на левия бял дроб и травмата на крайниците с установените масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома, вследствие на тежките увреждания на мозъка и мозъчните обвивки със затормозяване  на функциите на жизнените центрове в областта на мозъчния ствол, като за настъпването на смъртта важно значение е имало и изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок, вследствие множествените травматични увреждания в областта на главата, гърдите и крайниците, причиняването на които е било съпроводено със силни болки и масивни външни и вътрешни кръвоизливи. Настъпването на смъртта е в пряка и в непосредствена връзка с получените травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и горните крайници. Настъпването на смъртта е непосредствена последица на причинените на пострадалия счупвания на черепните кости и тежките увреждания на двете големи мозъчни хемисфери и масивният левостранен суб арахноидален кръвоизлив. За настъпването на смъртта имало значение и тежката гръдна травма съчетана с травмата на горните крайници. Смъртта на пострадалия би могла да настъпи както само в следствие на черепната травма, така и само в следствие гръдната травма и травмата на крайниците. Съдебната физико-химична експертиза сочи, че не се доказва съдържание на етилов алкохол в кръвта на пострадалия И. А.ов И..

          Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени  доказателства – частично от обясненията на двамата подсъдими, показанията на свидетелите  В., К., И., А. Д., К. Д., И.а Д., А. И., П., Н, П., Д. И., А.ов, И.а, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, за доброволно предаване, за вземане на образци за сравнително изследване, справки, характеристики, докладни записки, обекти от № 1 до № 17 по протокол за оглед от 11.08.2012 г., плик с угарки и плик с марля с кръв от трупа на пострадалия И., мобилен апарат Нокиа със сим карта и къси панталони, тениска и военна книжка на И.. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите деяние, а именно, че с описаните фактически действия подсъдимите Н. и И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2 и 3 вр. чл. 115  вр. чл. 20 ал.2 от НК  като по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост умишлено в съучастие като извършители  са умъртвили И. А.ов И. от с. П., обл. Я..

          Възраженията по фактите от страна на подсъдимите и техните защитници, че още на фаза повдигане на обвинението не било уточнено  с кое точно от изброените веществени доказателства е причинено всяко конкретно увреждане на пострадалия, което да е в причинно-следствена зависимост с вредоносния резултат,  а също и от кой от двамата съучастници какви удари и по кои части на тялото на пострадалия са нанесени, което не е дало възможност да бъде упражнено адекватно правото на защита, са правени и пред първоинстанционния съд и правилно са отхвърлени като неоснователни. Възраженията по фактите от страна на подсъдимия Н. и неговата защита, че същият се е включил епизодично с 1 – 2 удара при побоя върху И. от страна на И. и то с цел да преустанови действията му, демонстрирайки  съпричастност, също са правени и пред първоинстанционния съд и правилно са отхвърлени като неоснователни. Възраженията по правната квалификация на деянието от страна на подсъдимите и техните защитници, че евентуално следва да бъде преквалифицирано извършеното от подсъдимите като такова при условията на чл. 124 от НК или на чл.118 от НК, а също и възраженията на подсъдимия Н. и защитата му, че действията на другия подсъдим И. следва да бъдат определени като ексцес в този случай, също правилно са оставени без уважение от страна на първоинстанционния съд. Съставът на въззивния съд възприема изцяло както правилно установената фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така и законосъобразните правни изводи от страна на първоинстанционния съд въз основа на тази фактическа обстановка, тъй като направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи съответстват напълно на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че смъртта на пострадалия И. е резултат на нанесения му от двамата подсъдими тежък побой с юмруци, ритници, дървени пръти и дървени сапове от земеделски инструменти. Основанието за такъв извод на съда са както заключенията на назначените по делото съдебни експертизи, така и показанията на свидетелите – очевидци по делото. Така в съдебното заседание пред първоинстанционния съд /вж. протокол от с.з. на 11.11.2013г. – л.3 и сл./ вещото лице е заявило категорично: „…Броят на ударите не мога да конкретизирам, а те са множествени. Няколко десетки на брой. Причината, поради която не може да се изброят като отделни удари е както наслагването, получените травматични увреждания и припокрИ.ето на получените травми от нанесените множествени удари.  … Причината за настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на няколко области на тялото – областта на главата с причинените кръвонасядания по меките тъкани на главата, счупване на черепа, левостранния субарахноидален кръвоизлив, кръвоизливи под меките части на лявата страна на мозъка и множествените контузионни огнища в областта на лявата голяма мозъчна хемисфера. Гръдната травма се изразява в счупването на две десни ребра, множествените контузионни огнища на белите дробове, предимно на десния бял дроб, а травмите на крайниците се изразяват в наличието на масивни хематоми на областта на горните крайници и в нараняванията на меките тъкани.  Черепно мозъчната травма   със субарахноидалния кръвоизлив и контузионните огнища на мозъка са довели до настъпване оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол и изпадане в състояние на мозъчна кома. Това състояние има възможност самостоятелно да доведе до смърт. Гръдната травма със счупването на две ребра и множествените контузии на белите дробове е довела до настъпването на остра дихателна недостатъчност. Гръдната травма самостоятелно също е била в състояние да доведе до настъпването на смърт. Всички травматични увреждания в съвкупност и множествените вътрешни и външни кръвоизливи са довели до изпадане на пострадалия в състояние на хеморагичен и травматичен шок. Травматичния шок представлява тежко общо състояние на организма с всрив в хемодинамиката. Нарушения в оросяването на жизнено важни органи като главен мозък, бели дробове, сърцето, черния дроб е основното, което характеризира състоянието на лицата …  Пострадалият в конкретния случай е изпаднал в състояние на тежък, остър хеморагичен шок. В повечето случаи лицата изпаднали в такова тежко шоково състояние умират. Настъпват необратими промени в мозъчните клетки, както в паренхимните клетки на сърдечния мускул, черния дроб и бъбреците, които са необратими и пострадалите умират. … По отделно черепно мозъчната травма с контузията на мозъка и линеарното счупване на черепните връзки от  дясно до ляво слепоочие, преминаващо през теменната област и кръвоизливи както и счупване на черепа с разкъсно контузните рани на мястото на счупването сами по себе си представляват разстройство на здравето временно опасно за живота, като счупването на черепа под мястото на разкъсно контузните рани на главата представляват проникващи наранявания на черепната кухина. От друга страна множествените контузии на белите дробове сами по себе си също са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота. Коматозното състояние и състоянието на травматичен хеморагичен шок сами по себе си представляват разстройство на здравето временно опасно за живота. В съчетание помежду си настъпилите тежки необратими процеси на мозъчните клетки вследствие на продължителното коматозно състояние, както и изпадането на пострадалия в остра дихателна недостатъчност, представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. … В рамките на половин-един час, ако е била оказана квалифицирана помощ в специализирани клиники – неврохирургия, гръдна хирургия, тогава тази опасност няма да се реализира, макар че такава гаранция няма. …“. Същевременно свидетелите – очевидци на нанесения побой от страна на двамата подсъдими върху пострадалия установяват в съдебно заседание пред първоинстанционния съд следното: Свидетелят Т.В.В. – „…Спряха колата до единия ъгъл на фургона. Фаровете светеха. Б. тръгна към нас …Попита какво става. Д. попита кой е зърнения бос  и извика И. да си поговорят, и го удари с ръка. Двамата подсъдими го хванаха за ръцете и го отведоха до другия край на фургона, където беше тъмно. Чух, че И. викаше да не го удрят. Не виждах, че удрят, само чувах крясъци от човек, който го удрят.  Не мога да кажа колко време продължи това. После дойдоха пред фургона, като двамата извлякоха И. пред фургона. Фаровете светеха и видях, че го удряха с пръчки, които Д. взе от фургона. По-точно тези пръчки бяха сапове. Двамата държаха сапове. Удряха го по гърба, по главата. Д. го удари с лопата по главата и по тялото. …Това продължи повече време, отколкото зад фургона. …Ударите бяха силни. Не се намесих, защото се уплаших, стоях встрани. М. им каза да спрат, да не го удрят. Те казаха на М. да се дръпне настрани и продължиха да удрят И.. …Едно от момичетата поиска вода, защото й станало лошо. К. им занесе вода. Б. удряше с пръчка И. пред фургона и го удряше по гърба. …Никой освен подсъдимите не е удрял И.. Когато отидоха зад фургона тримата, никой не отиде при тях. … Докато го дърпаха и удряха, И. не е псувал и не е отправял заплахи и закани. …Не съм видял Д. да го тръшка, той го влачеше и го вдигаше и го питаше за зърното. Д. удряше И. с пръчките. …“, а в показанията си дадени пред съдия на досъдебното производство, огласени по съответния процесуален ред пред състава на първоинстанционния съд, същият свидетел В. установява – „ …Биеха И. със сапове от коса, мотика. …И. го събориха на земята Д. и Б.. Събориха И. на земята с удари и като беше долу го удряха. Не мога да преценя кой с какъв сап го удряше, дали с мотика, лопата, имаше и един сап от коса. Когато се счупеше  единия сап, вземаха от земята каквото е останало от него и продължаваха да удрят. Питаха го къде е зърното, къде го е продал. Удряха го навсякъде по тялото – в гърдите, гърба, навсякъде, по цялото тяло …също в краката, ръцете, главата, врата, навсякъде. Докато го биеха И. викаше „Спрете, недейте, помощ!“. Когато той викаше Д. и „Б..“ продължаваха да го удрят.  Удряха го с колкото сила имат. Според мен му нанесоха доста удари със саповете и парчетата от саповете, повече от 10 – 15 удара, не мога да преценя, може да са и от 30 нагоре, доста са. Не знам кой колко удряше, Д. удряше повече. Удряше го, крещеше му къде е продал зърното. И. се опитваше да се защити – с ръцете се пазеше. Всичко това се случваше навсякъде – първо го биха отзад зад фургона, а после го суркаха отпред. … Блъскаха го, суркаха го. Единият го питаше и го бие, и другия. Питаха го за рибата. Единият го оставяше и другият започваше да го бие, редуваха се. …Не мога да преценя точно колко продължи, но беше доста, може би 30 – 40 минути. От момента, когато И. получи първия удар и падна, не съм го виждал на крака да се изправя. … видях, че има рани по главата и гърдите, кръв по устните и по главата. Мисля, че го удряха с юмруци и с крака. Суркаха го по земята. Опитаха се да го отлепят от земята. Д. го дърпаше. …М. казваше „Оставете го!“, аз и Кръстьо също, но те не го оставяха. … Когато наблюдавах всичко това, бях шокиран от ударите, с които удряха И.. Ударите бяха силни. … Първо го биха от едната страна на фургона, отзад зад фургона, после отпред. …Първо го удари Д., после двамата удряха. … Те го удряха, спираха, питаха го, продължаваха. Не мога да преценя колко е било като време. Никой друг не е нанасял удари на И. от присъстващите. …По време на боя имаше паузи. „Б.“ и Д. спираха, не мога да преценя защо, единият спираше, другият почваше, двамата биеха яростно с всичка сила. …Тяхната постъпка е лоша, не бях виждал така да пребият някой.“ . Тези свои показания този свидетел е потвърдил и при проведените от първоинстанционния съд очни ставки между него и подсъдимите Н. и И..; Свидетелят М. И. – „ …Д. удари И. с ръка, не съм сигурен дали с юмрук, в областта на врата. Д. отиде пред фургона взе една мотика, изкара сапа и се върна при И.. …Не изчаках да видя дали И. се изправи след първия удар. Аз не ги виждах, след като се отдалечих. Чувах, че И. викаше, че не е продавал никакво зърно. …Б. го удари 2-3 пъти с ръка. …Видях, че Д. удря И. със сап в крака и в ръката. …Побоя над И. продължи около 20 – 30 минути. … Д. каза, че ще бие И., докато си признае. …С Д. и Б. сме приятели. … Б. при фургона ми подаде един сап от коса. … Сапа беше от коса с дръжка встрани. Аз подпрях сапа до фургона и Б. ми каза, ако искам да ударя И. със сапа. Не съм го удрял …“, а в показанията си дадени пред съдия на досъдебното производство, огласени по съответния процесуален ред пред първоинстанционния съд, същият свидетел И. установява – „ … Д. викаше „Казвай на кой продаде зърното?“.  И. казваше, че никакво зърно не е продавал. Не съм чул никой да псувал или заплашвал. След това Д. дойде през фургона ядосан. Взе един сап. Мисля, че сапът е от мотика. Някъде към 1 метър беше сапа. Той беше точно пред фургона. Всъщност това беше мотика и той извади сапа от мотиката. …Д. взе сапа и отиде при него. Започнаха да се чуват гюрултия. Първо Д. отиде отстрани при И., а след него отиде и Б.. Чуваха се викове, Д. викаше „казвай на кой продаде зърното, признай си“. И. отговаряше, че на никой не е продавал. Аз дръпнах колата от другата страна и изгасих фаровете. …Аз стоя до колата с К., А. и И.а. Започнаха да се чуват викове. И.а си изкара акъла. А. ми каза да отида да проверя какво става. Аз отидох и те бяха на 10 – 15 метра от фургона в посока дигата на язовира, до пътя някъде. Там бяха Б. и Д.. Само двамата бяха. …Отидох да проверя и видях, че Д. го удря И. със сапа в ръцете. И. беше седнал на земята. Б. стоеше отстрани. След това им казах „Оставяйте човека, не го удряйте“. Те казаха да си признае и няма да го закачат. … И. беше седнал на земята, ръцете му бяха встрани. Д.  викаше „Ще казваш ли на кой продаде зърното?“. Ударите бяха странично в ръцете. След това аз им казах да го оставят. Бях на разстояние 2 – 3 метра. … А. ме помоли да закарам И.а и К. нагоре, за да не слушат разправията, защото И.а се уплашила. Отидох до горния язовир с И.а и К.… Не се сещам И. да е казвал нещо. Докато го биеха И. казваше „Нищо не съм продал, оставете ме“. Това чувах. … Не съм виждал друг път такъв побой. Притеснен съм. Уплашен съм от това, което се случи.“. Тези свои показания този свидетел е потвърдил и при проведената от първоинстанционния съд очна ставка между този свидетел и подсъдимия Н..; Свидетелката А. Д. – „… Отидохме на язовира. … Когато отидохме зад фургона с дъщерите ми, нямаше никой с нас. След малко се чу  сблъсък на хора пред фургона. Някой биеше някой. Уплашихме се и си останахме зад фургона. Аз много се изплаших, защото бях с дъщерите си. … Не разбрах кой, кого бие. Не мога да преценя колко време продължи боя. Помолих М. да закара дъщерите ми някъде, за да не гледат и чуват. Чувах, че се задаваха въпроси… Въпросите задаваха Д. и Б., но на кого не зная. Чувах тупордия, биене на хора. Сама останах зад фургона. По някое време мина този мъж, който … помолих да ми донесе вода. … С Б. разговаряхме две-три минути. Докато разговарях с Б., мисля, че се чуваха някакви удари. Преди да си тръгнем, първи дойде Б. и не след повече от пет минути дойде Д. … Д. познавам от 2009 година и повече, отколкото познавам Б.. … Когато казах на Д. да внимава какво прави, той ми каза, че няма страшно.“ , а в показанията си дадени пред съдия на досъдебното производство, огласени по съответния процесуален ред пред състава на първоинстанционния съд, същата свидетелка Д. установява – „ … Като пристигнахме на язовира, минахме отпред пред фургона с колата. …С двете ми дъщери отидохме отзад фургона, до тоалетна, но не можахме, защото започнаха да се чуват удари, въпроси. Чуваха се удари, но не бяха от ръце, бяха от предмети, но какви предмети не мога да посоча, защото не съм го видяла. Д. питаше „На кого продаде зърното?“, предполагам, че е пазачът, защото още в колата те казаха, че ще питат пазача. Чуваха се звуци от удари с някакъв предмет. Аз дръпнах И.а, К. тръгна с нас. Отдалечихме се. Не мога да кажа, някъде около 50 – 60 метра, но не повече, защото е в полето. Продължаваха си виковете, и ударите се чуваха и се задаваха тези въпроси. Чувах „Съжалявам бате, сгреших!“, до колкото разбрах, ставаше въпрос за два чувала зърно. След това дойде М. и му казах да ги помоли да спрат. След това дойде и Д., поиска ми цигара, защото цигарите бяха някъде. Тогава  каза на М. да ни закара някъде. Казах на Д. да внимава, да спре с това което прави, не мога да кажа какво правеше.  Той ми отговори нещо от рода „Не се бой, няма страшно!“. Чуваха се удари, стенания, викове. Докато Д. беше при нас, също се чуваха такива удари и стенания. Аз там, където бях застанала, не виждах хората пред фургона. … Тогава М. запали колата, качи децата и тръгна да ги закара нанякъде. Аз останах. Д. тръгна да се връща към фургона и аз тръгнах след него. Запалих цигара и тогава видях другия човек да минава покрай мен и го попитах дали има вода за пиене. Каза че има и отиде до фургона, донесе ми едно 3-литрово шише, даже ми донесе и пластмасова чашка. Спираше боя, но точно в кой момент спираше не си спомням, после започваше. … Чувах гласовете на Д. и Б., които питаха „На кого продаде зърното, риба носил ли си?“. Питаха го и го биеха. Пострадалият го видях само на осветлението на фаровете. Не съм виждала нито Д., нито Б. да удрят, само чувах звуците. Когато казах на М., да им каже да спрат да го бият, имах предвид Б. и Д.. Той тогава каза, че им бил казал да спрат да го бият. Чувствам се много зле. Никога не съм чувала да бият човек, не знам колко време ще ми отекват в ушите тези удари … Когато Б. и Д. дойдоха при мен, удари не чувах, чувах стенания. … Не знам за други хора да са участвали в боя. …“. ; Свидетелката К. Д. – „ …Тръгнахме за язовира … Спряхме колата пред фургона. Аз слязох и минах зад фургона. Фаровете останаха да светят. Там имаше трима мъже. Познавам само единия по физиономия. Не сме разговаряли с тях. С майка ми и сестра ми минахме зад фургона. Чу се блъсък на стената на фургона. След това се появиха Д., Б. и трети човек … Тримата се скараха и видях, че Д. посяга с дървен предмет към онзи човек. Не мога да уточня размерите на предмета, но беше дървен. Аз не видях дали го удари, но при замахването чух охкане. … Аз минах в предната част на фургона и двамата разпитваха третия човек. Аз бях с М. в колата. …Аз чувах, че го питат, но какво, не мога да различа гласовете. …След това при нас дойдоха Д. и Б.. Казаха, че този човек си казал някои неща и още щял да си каже. След това аз, сестра ми и М. отидохме до горния язовир. След известно време се върнахме. … Чуваше се охкане от време на време докато го разпитват. Първо дойде Д., след това Б. дойде при нас като охкането продължаваше. Чуваха се стенания, за помощ не се викаше.“ ;  Свидетелката И.а Д. – „На 10.08.2012 г. аз, майка ми, сестра ми, Д., М. и Б. с колата на Д. ходихме на язовира. …Аз майка ми и сестра ми отидохме  зад фургона. Докато бяхме зад фургона се чу удар. … Чух някакви удари и се изплаших. Чувах и викове „недей, моля те“. Чувах и удари, не си спомням да съм чула охкане. … Говореха за някакво зърно, риба. Аз и М. с автомобила се отдалечихме за 15 – 20 минути. Когато се върнахме, при нас дойде майка ми и след това другите, не мога да си спомня в каква поредица.“; Свидетелят К. К. – „ …Вечерта, към 12.00 часа дойдоха с „....“-а цяла компания и още със слизането Д. каза: „ела тук бе, зърнения бос“ и започна да бие И. като го удари с шамар, И. падна. След това Д. издърпа един сап от една мотика. След това се включи и Б. и издърпаха И. отстрани на фургона. Започнаха да го бият. Когато Д. взе сапа от мотиката удари с него И. и след това го издърпа встрани. Ударът беше някъде в областта на раменете. След това казаха на мен и останалите да се изтеглим встрани и колата да изтеглим, тъй като нас не си интересувало. След известно време боят се пренесе пред фургона. На два пъти Д. взе от една лопата сап, а също и от косата. С тези сапове Д. и Б. биеха И.. Имаше на фургона подпряна една пръчка, с която също му нанасяха удари. След това аз отидох до фургона да взема вода, тъй като едно от момичетата имаше проблеми. Според мен побоят продължи около 30 минути. Не мога да определя кой от двамата колко пъти го е ударил, но повечето удари нанасяше Д.. И. беше паднал на земята и нанасяха ударите по цялото му тяло. … Колата спря отпред, почти до фургона. Още със слизането не е имало никакъв диалог между Д. и Б.. Д. издърпа И. и го удари и той падна. След като падна, двамата започнаха да го дърпат встрани на фургона. … От момента, когато Д. удари И. и той падна, не съм го виждал прав и да върви. Когато бяха отстрани на фургона чувах охкания и стенания от И., викаше: „за бога момчета, спрете“.  Встрани от фургона бяха около 5 – 6 минути. Когато И. беше паднал на земята, Д. го удряше по всички възможни неща, мушкаше го със сапа по корема, като с нож. Удряше го и с ръце, ритници, както му попадне. Б. и той удряше И., но по-малко, по ръцете, встрани и по гърба. Ритна го 1-2 пъти в гърба. Б. го удряше доста пъти, но много по-малко от Д., не можеше да се вреди от Д.. … Никой освен Д. и Б. не е вземал участие в побоя на И.. … Когато бяха отпред пред фургона и го биеха, М. дойде при тях и каза: „хайде да се прибираме“. Д. му каза да изчезва и да седи пред колата. Когато  приключиха с побоя Б. тръгна пръв към колата. … Бях стресиран от боя, особено след като Д. се изправи пред мен и каза: „радвай се, че и теб не те бия“. Д. започна боя, той е водещия според мен. … Б. се включи и започна да го бие. Т. беше встрани на фургона и на един-два пъти ходи до Д., да опита да ги спре да го бият, но Д. го гонеше. … Беше пълнолуние и се виждаше доста ясно другият край на язовира. Виждаше се като нанасят побоя в по-близък план. Докато нанасяха удари на И. не са се отдалечавали на по-голямо разстояние, имам предвид 30 – 40 метра. С по-възрастната жена разговарях, като тя ме почерпи с цигара и през това време дойде Б. да си иска цигара. След това и Д. идва да си иска цигара. След като взе цигарата, Б. отиде при Д. и не е разговарял с жената. …През цялото време не съм гледал, тъй като не съм бил там. Когато ходих при жените, стоях 2-3 минути там. Докато го биеха, виковете се чуваха близо и от това предполагам, че не са се отдалечавали на по-голямо разстояние. През целия побой се чуваха звуци и молби от негова страна, на моменти замлъкваше. …“. Анализът на тези цитирани показания на свидетелите-очевидци, съпоставени със заключенията на медицинската експертиза, сочи на единствено правилния извод, направен обосновано и от първоинстанционния съд, че само двамата подсъдими И. и Н.  са нанесли  тежък побой на пострадалия, в резултат на който побой на пострадалия са причинени описаните в експертизата несъвместими с живота му наранявания и настъпилата смърт на пострадалия е в пряка причинна връзка с действията на двамата подсъдими. Възраженията на двамата подсъдими, че са нанесли само по няколко удара и то в нежизнено важни центрове на тялото и крайниците на пострадалия са правени и пред първоинстанционния съд и правилно са отхвърлени като необоснована защитна позиция, която се опровергава от доказателствата по делото. Така в проведената очна ставка между подсъдимия И. и свидетеля В. пред първоинстанционния съд, когато свидетелят В. заявява, че подсъдимият И. е нанасял удари на пострадалия „със саповете, с пръчки, удряше го по главата и по тялото. Когато се счупеше някоя пръчка, той вземаше друга“, подсъдимият И. възразява, че „използвах саповете от мотиката и косата, но пръчки не съм взимал и не съм го удрял постоянно по главата. Нанесох само един удар по главата.“, а също и „Ударих И. по главата с парче от сапа от косата.“. Подсъдимият Н. от своя страна пред първоинстанционния съд установява, че „ …Д. го удряше със сапа. Д. го попита: „На кой продаде зърното“ и човекът му отговори: „Продал съм само два чувала зърно“. След като Д. чу отговора му, започна да го удря пак, след което сапа се счупи на две. Д. започна с парчето, което остана в ръцете му да го бута в корема … Аз издърпах парчето, а преди това М. дойде при нас и бутна Д. с точните думи: „Стига  му толкова“. Но Д. не спираше и каза на М. да се дръпне на една страна. След като издърпах парчето, Д. нямаше повече сап в ръцете, парчето беше около 30 – 40 см. С това парче аз ударих човека в ръката и в крака, два пъти със сигурност, може да са и три. След това хвърлих парчето по посока към черния път. … след което Д. нямаше сап в ръцете, но от някъде взе друг сап, не мога да кажа от какво и го удари два пъти много бързо един след друг, два пъти в главата.“, а също така и че „ …Когато отидох отстрани на фургона видях Д. да нанася около три-четири удара със сапа, който взе пред фургона със самото слизане. Когато отидох, видях удари тялото  - по гърба, по ръцете, краката. Това стана отстрани на фургона. Това е, което съм видял отстрани на фургона. Пред фургона видях удари по гърба, по ръцете, краката и два пъти по главата. Ударите бяха с пръчка или със сап …“. Подсъдимият И. пред първоинстанционния съд установява, че „…Взех мотиката, извадих сечивото и взех само сапа. Попитах И. продавал ли е зърно и къде ми е телефона. Той ми отговори, че нищо не е вземал. След това ударих 4-5 пъти И. в ръцете и краката. При един от ударите в крака сапа се счупи на две. При мен бяха М. и Б., след което отидох във фургона взех сапа от косата, на който нямаше сечиво. … След това ударих още един път И. със сапа в краката, който също се счупи. Взех едното парче от сапа … Посегнах да го удрям пак в ръката и го ударих един път в главата. След това Б. взе сапа от мен и удари  2 – 3 пъти И., не видях къде го удари.  … Аз взех другото парче от сапа и питах пак И. продавал ли е зърно на някой, телефона дали е продал, след това той ми отговори, че ги е продал. След това го ударих 3 – 4 пъти в ръцете и краката.  … След това ударих И. още веднъж с парчето от сапа в гърба. …Пред фургона Б. удари два – три пъти пострадалия, не мога да кажа с какво, мисля, че беше със сап. …“. Тези обяснения на двамата подсъдими се вписват напълно в показанията на цитираните по-горе свидетели очевидци и потвърждават основателността на посочения извод на първоинстанционния съд относно участието само и единствено на двамата подсъдими Н. и И. в тежкия побой над пострадалия И.. Обосновано първоинстанционният съд не е възприел опита на подсъдимия И. подпомогнат от приятеля си свидетеля И. да намеси с участие в побоя над пострадалия И. и свидетеля Т.В.В. – вътрешните противоречия в показанията на свидетеля И. и противоречията в показанията на този свидетел с показанията на подсъдимия И. относно участието на свидетеля В. в побоя, което обстоятелство се опровергава от показанията на останалите свидетели на произшествието и най-вече от показанията на свидетеля К., са дали достатъчно основание за правилен извод, че свидетелят В. не е участвал в побоя над пострадалия И.. Така пред първоинстанционния съд свидетелят И. дава показания, че – „ …Чух Т. да казва: „дайте ми един нож да му отрежа пръстите“. Видях Т. да се засилва и удари И. два-три пъти, не съм сигурен къде, мисля, че го удари в главата с юмруци. …“, а подсъдимият И. обяснява пред съда, че – „… Т. крещеше на пазача, питаше го защо му е уморил кучето, след което скочи отгоре му и му удари един юмрук по главата. Изправи се, влезе във фургона, взе един нож и каза: „Дай да му отрежем пръстите“. Дръпнах Т. и му казах да се махне с този нож от тук. …“. В очната ставка между свидетеля В. и подсъдимия И., последният обяснява пред съда, че – „…След като Т. взе ножа, тръгна към И., но тъй като беше пиян се спъна и падна, след което удари един юмрук на И.. Аз от своя страна дръпнах Т., казах му да хвърли ножа и той го хвърли. …“, а подсъдимият Н. при очната ставка със свидетеля В. на въпроса на адв. К.: „Свидетелят лично удрял ли е И.?“, отговаря: „ Не, това не е истина. …“. Тези противоречия в твърденията на подсъдимия И. и свидетеля И. относно участието на свидетеля В. в побоя над пострадалия И. – свидетеля И. твърди, че В. е ударил пострадалия два-три пъти вероятно в главата и тъй като е нямал нож, е искал нож, за да  отреже пръстите на пострадалия, а подсъдимия И. твърди, че първо В. е ударил един път по главата пострадалия и след това е отишъл във фургона и е взел нож, с който е искал да отреже пръстите на пострадалия, а след това твърди, че В. първо е взел ножа и е искал да отреже пръстите на пострадалия, а след това му е ударил един юмрук, се опровергават категорично не само от обясненията на другия подсъдим Н., но и от останалите свидетели очевидци, които са категорични, че само двамата подсъдими И. и Н. са осъществили побоя над пострадалия И. – така свидетеля очевидец К. установява пред съда: „ …Никой освен Д. и Б. не е вземал участие в побоя над И.. … Не съм чул Т. да заплашва И., че ще му реже пръстите. …“, свидетелката А. Д. в приобщените по съответния процесуален ред показания пред съдия на досъдебното производство: „ …Чувах гласовете на Д. и Б., които питаха „На кого продаде зърното, риба носил ли си?“. Питаха го и го биеха. … Когато казах на М., да им каже да спрат да го бият, имах предвид Б. и Д.. Той тогава каза, че им бил казал да спрат да го бият. …Възможно е да съм чула и на Т. гласа, но какво точно е викал не знам. Не знам за други хора да са участвали в боя. …“,  свидетелят Н. установява пред съда: „ …Д. започнал да нанася удари с ръце, с юмрук го ударил няколко пъти,. Това станало пред фургона, след това го издърпал встрани към с. П., откъдето ние дойдохме. Д. е взел сап от мотика или от коса, но спомена, че е нещо дървено … и с този дървен предмет продължил да го удря, когато са били встрани от фургона. Тогава ми обясни, че го удрял по ръцете и тялото. Когато са били встрани се намесил и второто лице, който тогава беше известен като „Б.“. Д. спомена, че и той го е ударил няколко пъти. …

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg