Решение
18-02-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 8

 

София, 18.02.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на  десети  февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: полк.  ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                                     полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

при секретар Маргарита Петрова

и с участието на прокурора полк.  НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа наказателно дело №  10  по описа за 2014 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

образувано по протест на Софийската военно-окръжна прокуратура против присъда № 174/17. 12. 2013 година по    н о х д № 174/2013 година на Софийския военен съд.

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подаден протест прокурор от Софийската военно-окръжна прокуратура.

С протестираната присъда подсъдимият редник К. П. А. е признат за невинен както следва:

На 16. 11. 2012 г. за времето от 20 до 24 ч. в качеството си налице от денонощния наряд – въоръжен охранител II-ра зона във ВФ– С – технически район И, умишлено да е нарушил уставните правила по патрулната служба регламентирани в чл. 287 ал. 3, т. 1 и 3 от УВС на Република България, като не охранявал бдително обектите в горния район, като не извършвал обход съгласно определения график, помивал да времето от 20. 00 до 24. 00 ч. на 16. 11. 2012 г., вследствие на което не наблюдавал подстъпите към обекта и района, като деянието е съпроводено с настъпване на вредни последици за военното формирование изразяващи се в кражба на материални средства на обща стойност 1985, 54 лв., за предотвратяването, на които е установен патрула и го оправдал по обвинението по чл. 389 ал. 3, вр. ал. 1 НК.

За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

 

Протестът  е със следното основно съдържание:

Твърди се, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на закона и не е съобразена със събраните по делото доказателства. Сочи се, че е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението и се повтаря диспозитива на обвинителния акт. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда като незаконосъобразна, необоснована и немотивирана и за постановяването на нова осъдителна присъда. В допълнение към протеста се твърди, че приетата от съда фактическа обстановка не е в съответствие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че посоченото в мотивите относно площта на обекта се  базира изцяло на обясненията на обвиняемия. Сочи се, че приетото от съда, че подсъдимият дежурил от 20 до 24 ч., а след това да замества  дежурния в КПП до 02. 00 ч. , тъй като графикът бил спазван от другите дежурни редник Х. и Г.. Изразява се несъгласие с извода на съда, че условията – разстояние и видимост пречели на подсъдимия да си изпълни стриктно служебните задължения. Твърди се, че ако това е било така то подсъдимият е следвало да уведоми за това началника си. Сочи се и че престъплението по чл. 389 ал. 3 вр.- ал. 1 НК е довършено с настъпването на вредните последици, за предотвратяването на които е бил назначен подсъдимия – в конкретния случай с извършването на кражбата. Изтъква се, че тримата извършители на кражбата близо два часа изнасяли вещи от склада и не видели охрана и дори не разбрали, че това е военен обект. Набляга се, че е налице връзка с нарушението на носенето на службата и извършената кражба и че подсъдимият е имал възможност да обхожда маршрута си и бил снабден с прожектор.

По делото не е подадена жалба от подсъдимия.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Твърди, че подсъдимият е  следвало да предотврати кражбата, тъй като крадците вдигали шум и обектите били осветени. Прави искане за отмяна на присъдата.

Защитникът на подсъдимият счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

 

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Изнесеното в протеста твърдение, че присъдата е немотивирана е необосновано. Съдът е приел фактическа обстановка, посочил е защо и на базата на какви доказателства е сторил това и е направил съответните правни изводи обосновано. Не е нарушен и материалния закон, тъй като при липсата на виновно поведение от страна на подсъдимия не може да се изисква той да бъде осъден за твърдяното от прокурора престъпление.

С протеста се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Посочените в протеста свидетели по същество не потвърждават обвинителната теза, че подсъдимият умишлено не изпълнил задълженията си и не извършвал обход като патрулен за времето от 20 до 24 ч. на 16. 11. 2012 г.

Твърдяното в протеста, че в мотивите съдът е посочил като площ на района 35 дка почива само на обясненията на подсъдимия не съответства на истината. На л. 117 /гърба/  св. полк. Ш., който е бил командир на формированието посочва, че районът е с площ 35 дка. Несъмнено този свидетел е имал най-правилна представа за това обстоятелство, а то може да се установи приблизително и от приложената по делото скица на л. 157 т. I от дос. производство. От нея е видно, че докато патрулът е от едната срана на охраняемия обект той няма обективна възможност да контролира визуално другата страна.

При извършване на разследването се  е изходило от разбирането, че щом е извършена кражба то непременно някой от охраняващите обекта трябва да е задължително виновен и това следва да бъде р-к А., който е охранявал склада, от който е извършена кражбата. Безспорно е установено по делото както от показанията на свидетелите, така и от приложените писмени доказателства, че организацията на охранителната дейност не е пост с приемането и непрекъснатото охраняване на обекта чрез непосредствен визуален непрекъснат контрол.  Охраната се е извършвала чрез патрул, който периодично обхожда едно значимо разстояние и обективно не е в състояние непрекъснато да контролира подстъпите към охраняваните обекти. При наличието и на другите обстоятелства извън действията на подсъдимия – лоша осветеност през нощта, лоша видимост поради неразчистване на терена от растителност, липса на сигнално-охранителни съоръжения и относително лесно преодолими заграждения и врата на  складовото помещение, е било възможно да бъде извършена кражба и без вина за това да носи патрулния на обекта. Дори и добросъвестно да е патрулирал, нарушителите може да са проникнали в обекта за времето между обходите и да извършат кражбата от обекта. Приложеното фотокопие от тетрадка на л. 160 т. 1 от дос. производство е прието безкритично като доказателство, че редн. А. вместо да патрулира обекта за времето от 20 до 24 ч. е замествал дежурния по район и така е оставил маршрута си неохраняем. Видно от приложеното фотокопие от тетрадка ясно се вижда, че е вписано, че редн. А. е правил обход от 20 до 22 ч., след това от 22 до 24 ч. е замествал дежурния. На друго място в обвинителния акт се твърди, че към 23 ч. подсъдимият и редник Г. започнали обход на маршрута за патрулиране на подсъдимия /л. 5 от съдебното дело/. Така се оказва, че описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт е в противоречие с диспозитива по отношение на твърдението, че редник А. не е изпълнявал служебните си задължения от 20 до 24 ч. Допълнението към протеста в тази част противоречи също на съдържанието на обвинителния акт. В обвинителния акт е записано, че „за времето от 20. 00 до 22. 00 ч. обход на двете зони извършил св. редник Г., който не констатирал никакви нередности“ /л. 4 гърба от съдебното дело/. На следващата страница в обвинителния акт е отразено: „Около 23. 00 ч. редник А. отишъл при св. редник Г. и му предложил да обходят заедно I-ва и II-ра зона за който следвало да отговаря обвиняемия“.  Така не става ясно защо в допълнението към протеста се твърди, че в рамките на 2 часа крадците изнасяли вещи от склада и никой не забелязал през това време охранител.

Така обвинителният акт и цялостното обвинение относно времето на престъплението, за което е обвинен подсъдимия не почива на никакви доказателства и е във вътрешно противоречие. В обвинителния акт е посочен фактът, че подсъдимият реално не е замествал дежурния редник редн. Т.Р. Х., което се потвърждава от последния. Налице са и показанията на редник П.Г., който твърди, че подсъдимият заедно с него са започнали съвместен обход на обектите към 23. 00 ч.. Съобразно т. 23 от Инструкцията за дейността на въоръжената охрана – л. 159  т. I от дос. производство е видно, че е допустим съвместен обход на патрулиращите при прехвърлянето на дежурството. Затова не е налице нарушение на посочената Инструкция, че двамата патрулиращи са тръгнали заедно на обход. В случая подсъдимият е обхождал своя маршрут към 23.00 ч., а редник Г. вървейки с него не е бил на неговия маршрут, но срещу него не е повдигано обвинение. Допуснатото съществено нарушение на процесуалния закон относно съставянето на обвинителния акт – очевидно противоречие между обстоятелствената част и диспозитива относно кога е как е извършено престъплението  нарушава съществено правото на защита на подсъдимия. Предвид постановената оправдателна присъда не са налице основания за връщане на делото за допълнително разследване на прокурора, тъй като несъмнено се установява, че редник Ангелов не е извършил престъплението, за което е обвинен.

От горното е видно, че от фактическа страна присъдата е обоснована и почива на събраните доказателства по делото. Съдът е събрал възможните доказателства и е изяснил по несъмнен начин, че подсъдимият е изпълнявал служебните си задължения и в инкриминирания период от време е патрулирал в указания му участък. По никакъв начин не е доказано, че подсъдимият не е обхождал маршрута си, тъй като времето и мястото на извършената кражба е възможно да е било между два от обходите. По този повод показанията на извършителите на кражбата не установяват нищо, освен факта, че по време на извършване на престъплението подсъдимият не е бил в близост до местопроизшествието. Това е нормално предвид задължението му да извършва обход – да обикаля по целия маршрут без да може едновременно да бъде на всички места от този маршрут. Недостатъците по отношение на видимостта и състоянието на оградите действително не може да бъде вменена на подсъдимия. От друга страна е несъставомерно да се извежда вина на подсъдимия, че не бил уведомил за състоянието на обекта началниците си. На тях това е било известно и се вижда, че след кражбата точно те са взели мерки за отстраняването на тези недостатъци – виж л. 120 -121 т. I от дос. производство.

При горната фактическа обстановка, приета от първоинстанционния съд при спазване правилата на съдопроизводството и споделена от настоящата инстанция, правилен е изводът на основната инстанция за липсата на извършено престъпление от обективна и субективна страна.

Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери присъдата и обстоятелствата по делото. При тази проверка не бяха констатирани нарушения на материалния закон. При служебната проверка не бяха установени и нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата.

Поради това присъдата е правилна и законосъобразна и по гореизложените съображения следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 174/17. 12. 2013 година по    н о х д № 174/2013  година на Софийския военен съд

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg