Решение
04-06-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 12

                                  

гр.София, 04. 06. 2014 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година  в състав:

                               

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                               полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

                                                                                 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора подп. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 11 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ,

образувано по жалба от гражданския ищец ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” гр. София чрез ст. юрк. Х. А. срещу присъда № 39/09.01.2014 г. по нохд № 39/2013 г. на Варненския военен съд.

 

          С обжалваната присъда Варненският военен съд е признал подсъдимия гр. л. Д. Н. И., бивш директор на Териториална дирекция – В., при ИА „Социални дейности на МО” за невиновен през периода от 17 октомври 2008 г. до 13 март 2009 г., в гр. В., в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление, да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му имущество и от това да са последвали значителни щети общо в размер на 60 336.74 лв. (шестдесет хиляди триста тридесет и шест лева и 74 стотинки) за ИА „Социални дейности на МО”, поради което го е оправдал изцяло по обвинението му по чл. 219, ал. 1 НК.

          Предявеният от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” – С. срещу подсъдимия граждански иск за сумата 60 336.74 лв. (шестдесет хиляди триста тридесет и шест лева и 74 стотинки) с ДДС, за причинени имуществени вреди, в резултат от извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, е отхвърлен като необоснован и недоказан.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК, разноските по делото в размер на 1 565.00 (хиляда петстотин шестдесет и пет хиляди лева) са останали за сметка на държавата.

В жалбата на гражданския ищец се иска отмяна на присъдата в частта, относно гражданския иск и постановяване на нов съдебен акт, с който да се признае извършената спрямо агенцията щета и да се постанови обезщетяване на юридическото лице Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” за нанесените вреди.

В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец заяви, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Във възражението на подсъдимия и в защитата му в съдебно заседание се излагат доводи за отхвърляне като неснователна жалбата на гражданския ищец. С влязла в сила присъдата в наказателната част е установено, че не е налице щета, което прави неоснователна претенцията за обезщетение. Присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд не е подаден протест от прокуратурата. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът изрази становище, че жалбата на гражданския ищец е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

За да се произнесе по жалбата Военно-апелативният съд взе предвид следното:

Подсъдимият Д. Н. И. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.219, ал.1 НК, за това че през периода от 17.10.2008 г. до 13.03.2009 г. в гр.В., в качеството си на длъжностно лице – директор на ТД В. към Изпълнителна агенция „Социални дейностти” на Министерство на отбраната, при условията на продължавано престъпление, да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му имущество и от това са последвали значителни щети общо в размер на 60 336, 74 лева. В гражданската част съдът е охвърлил изцяло предявеният от ИА „ Военни клубове и военно-почивно дело „ –С. срещу подсъдимия граждански иск в размер на 60 336,74 лв. за причинени имуществени вреди, в резултат от извършеното престъпление по чл.219, ал.1 НК. В мотивите на присъдата съдът е приел, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл.219, ал.1 НК, от което да са настъпили претендираните от граждански ищец щети, предмет на настоящето дело. Това е дало основание на първоинстанционния съд да оправдае подсъдимия по обвинението в наказателната част на присъдата, а в гражданската-да отхвърли изцяло като неоснователен предявения срещу него граждански иск.

Въззивното производство по настоящето дело е образувано само и единствено по жалба на гражданския ищец. Въззивната инстанция намира жалбата за допустима, тъй като разпоредбата на чл.87, ал.1 НПК дава право на гражданския ищец да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Друг е въпросът, че в тази хипотеза няма как жалбата на гражданския ищец да е основателна. Поради липса на протест от прокурора, то присъдата в наказателната и част е влязла в сила, което означава, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен. Съгласно разпоредбата на чл.413 НПК влязлата в сила присъда има задължителен характер по отношение на всички, относно въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер и съдбата му е в пряка зависимост от решението на съда в наказателната част. Това означава, че след като подсъдимият не е осъществил деликта, от който да са настъпили имуществени вреди, не са налице основания гражданският ищец да претендира за тяхното обезщетяване.

Влизането на присъдата в сила не дава възможност на въззивната инстанция да обсъжда останалите доводи в жалбата на гражданския ищец. Решението в обратен смисъл би означаво ревизия на съдебен акт, който подлежи на изпълнение. Влязлата в сила присъда има задължителен характер и по отношение на настоящата инстанция.

По изложените съображения жалбата на гражданския ищец като неоснователна следва да се остави без уважение.  

 Предвид горното и на основание чл.338 НПК Военно-апелативният съд

                       

            Р   Е   Ш   И   :

 

         

                   ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/09.01.2014 г. по нохд № 39/2013 г. на Варненския военен съд.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg