Решение
28-04-2014
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 13

 

София, 28.04.2014 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ 

                                           ЧЛЕНОВЕ: полк.  ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                                  полк.  ДИМИТЪР ФИКИИН

 

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа наказателно дело № 15 по описа за 2014 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ,

образувано по жалба от защитника на ст. серж. Н.А.Н. от ВФ  Ш., срещу присъда № 103 от 27. 02. 2014 г. по нохд № 103/2014 г. на Варненския военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подадена жалба от защитника на ст. серж. Н.А.Н. от ВФ Ш..

Първоинстанционната присъда е със следното основно съдържание:

Подсъдимият ст. серж. Н.А.Н. e признат за виновен в това, че:

На 19. 10. 2012 г. във ВФ  Ш., в качеството се на длъжностно лице „завеждаш склад за ГСМ“ умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество, като в нарушение на установения ред по Инструкция за задължения на завеждащия хранилище /склад/ за ГСМ, утвърдена на 13. 05. 2011 г. от командира на ВФ  Ш. и в нарушение на т. 11, т. 16, т. 39, т. 58, т. 187, 188 и т. 196 от Инструкция за контрол на качествата на ГСМ и СТ в БА, смесил неустановено количество отработен автомобилен антифриз без фиксиран градус на замръзване с годен за употреба автомобилен антифриз и от това последвало значително унищожение на имущество – 21962 л. автомобилен антифриз на стойност 18946,29 лв., собственост на ВФ  Ш., поради което и на основание чл. 219, ал. 3 вр.ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на 2 г. лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът отложил изтърпяването на наказанието за срок от 5 г. Подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски от 978,95 лв. на РС ВП В. и сумата от 683, 37 лв. по бюджета на съдебната власт. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

Жалбата  е със следното основно съдържание:

Твърди се, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон и поради това довело до неправилен извод на съда относно виновността на подсъдимия. Прави се искане за постановяването на оправдателна присъда.

По делото не е подаден протест от прокурора.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя допълнително изложение. В него излага твърдения за липсата на обоснованост на атакуваната присъда приравнено с липсата на мотиви. Сочат се конкретни възражения, които са останали без разглеждане и обоснован отговор в мотивите към присъдата. Прави искане за постановяването на нова оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящата инстанция счете, че жалбата е основателна.

При разглеждането и решаването на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и липса на мотиви.

От съдържанието на протокола на л. 197 – 201 от съдебното дело се установява, че съдът е изслушал съдебните прения, но е дал думата само на прокурора и защитника на подсъдимия. В нарушение на процесуалното задължение по чл. 291, ал. 2 НПК съдът не е дал думата на подсъдимия. Обстоятелството, че той е имал упълномощен защитник (който упражнява свои процесуални права), не го лишава от правото да упражни лично защитата си. Подсъдимият може да се присъедини към защитната реч на защитника си, да се съгласи с неговите тези и да не вземе участие в съдебните прения. От съдебния протокол липсват данни на подсъдимия да  е предоставена възможността да изрази становището си въпроса за лично упражняване на това процесуално право. С това е нарушено правото му да се защити по обвинението и по процесуалната позиция на останалите страни по делото. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 291, ал. 2 от НПК и на чл. 55, ал. 1 от НПК. Предоставянето на последна дума не може да санира този недостатък и той не може да бъде отстранен от въззивната инстанция. В тази насока са решения ВКС  - Р-185-2009г.-III; Р-369-2009-І; Р-520-2012-ІІ.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите на присъдата си, съдът трябва да посочи какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и след анализ на фактите по делото да изложи правните си съображения при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК.

Видно от протокола за съдебно заседание от 27.02.2014 г. /л. 192 - л. 195 от съдебното дело), ст. серж. Н. е дал подробни обяснения пред съдебния състав, които съдът явно не е обсъждал в мотивите си. В тези си обяснения, подсъдимият е направил възражения относно фактите на повдигнатото му обвинение. Тези негови обяснения са доразвити от защитника му, който е изложил съображенията си в съдебно заседание, в които е оспорил фактите изнесени в обвинителния акт и е направил искане, с което е настоявал за невиновност на подсъдимия.

В мотивите на присъдата въобще не са коментирани обясненията на подсъдимия, които са годно доказателствено средство, нито са обсъждани възраженията му по повдигнатото му обвинение. По този начин съдът, без въобще да обсъди обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, а също и изтъкнатите от защитника му доводи не извършил проверка на доказателствата съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1; чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Тази непълнота прави невъзможна проверката и преценката на обосноваността на волята на съда, доказателствената пълнота, справедливостта на наложеното наказание и законосъобразността на присъдата и се приравнява с липсата на мотиви. Това обстоятелство не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и следва да бъде коригирано при новото разглеждане на делото от основния съд.

Горните обстоятелства налагат отмяна на обжалвана присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се отговори на поставените въпроси и искания както в обвинителния акт така и в защитната теза на подсъдимия.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 334 ал. 1 т. 1, във връзка с  чл. 335 ал. 2 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯВА присъда 103 от 27. 02. 2014 г. по нохд № 103/2013 г. на Варненския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския военен съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg