Решение
17-07-2014

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

19  

гр.София,  17. 07. 2014 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ  

 ЧЛЕНОВЕ: полк.  РУМЕН ПЕТКОВ

                       полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора подполк. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 18 по описа за 2014 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на редник Ф. А. К. от в.ф. – Б. чрез защитника си адв. С. С. А. от АК-П. срещу присъда № 15 от 04.04.2014 г. по нохд № 4/2014 г. по описа на Пловдивския военен съд.

 

С обжалваната присъда състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия редник Ф. А. К. от военно формирование – с. Т., област П., за виновен в това, че на 11.09.2013 г. в курортен комплекс П. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Х. С.” с ДКН с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 хиляда, а именно - 1,44 на хиляда установено по надлежния ред с химическа експертиза – Протокол № на Научно-техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР – С., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на съдебния акт в законна сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Ф. К. е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 11.09.2013 г.

Съдът се е произнесъл по направените разноски по делото.

В жалбата пред настоящата инстанция се сочат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че е постановена при недостатъчно задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата от значение за делото. Фактическата обстановка по делото е неправилно възприета и неправилно тълкувана, а направените изводи не съответстват напълно на доказателствения материал по делото, което води до неправилност и необоснованост на присъдата. Подробно и изчерпателно са изложени аргументи в тази насока.

Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан и признат за невиновен. Алтернативно се иска изменение на присъдата, като бъде намален размера на наложеното наказание или изменение на присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа и подробно се развиват доводите, посочени в нея. Правят се същите искания от жалбата.

Прокурорът даде становище, че въззивната жалбата на подсъдимия е  неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Подсъдимият редник Ф. А. К. е постъпил в редовете на БА на 27.01.2004 г. във военно формирование– с. Т. на длъжност „шофьор агрегатчик“.

 Със заповед № на командира на военно формирование– с. Т. подсъдимият редник 3-ти клас Ф. А. К. за времето от 02.09.2013 г. до 15.09.2013 г. включително бил в платен годишен отпуск. Отпускът си прекарвал във военната станция, намираща се в курортен комплекс П. На 11.09.2013 г. около 20:00 часа подсъдимият редник Ф. А К., като водач на личния си автомобил „Х. С.” с ДКН потеглил към ресторант „Д. М.” в курортен комплекс П. Шофирайки покрай ресторант „Ч.”, водачът К., който се движел от лента в лента бил спрян за проверка от полицейски патрул в състав старши полицай С. Н. И. и старши полицай К. А.  Г. и двамата от ООР в ПУ при к.к. П. Служителите на реда в момента, в който видели подсъдимия, че преминава от лента в лента, възприели, че няма друго лице в МПС-то и на пътното платно няма други автомобили. К. бил на шофьорското място. Така св. И. подал сигнал със стоп-палка, при което автомобила „Х. С.” с ДКН спрял. Свидетелят ст. полицай И. се отправил към МПС на р-к К. На свидетеля И. му направило впечатление, че водачът бил във видимо нетрезво състояние. Лъхал на алкохол. Фъфлил. Факт, който бил възприет и от св. Г., който се намирал в близост до св. И. с цел извършване на полицейската проверка, а именно при първоначалния разговор, проведен от колегата му св. И. възприел, че говорът на водача на МПС бил провлачен и неразбираем. По молба на св. И. водачът напуснал МПС. В този момент свидетелите възприели, че подсъдимият р-к К. трудно стоял на краката си. Олюлявал се, а и с оглед близостта им усетили мирис на алкохол. Очите му били зачервени и говора провлачен. Предвид горното те докладвали на Оперативния дежурен в ОДЧ при РУП Ч., който изпратил дежурния по КАТ – св. полицай И. Н. К., който бил на смяна със св. Ч. На място и свидетелят Ч. възприел неадекватното поведение на подсъдимия р-к К. – почти неразбираем говор и силно лъхал на алкохол. След като свидетелят Ч. разбрал, че подсъдимият К. е военнослужещ се възмутил, макар същият да е виждал хиляди пияни, но извършителите да са военни, това било рядко явление. От друга страна, и св. полицай К. възприел състоянието на подсъдимия р-к К., а именно бил във видимо нетрезво състояние, едва стоял на краката си. Дъхът му миришел на алкохол при започване на проверката със съответното техническо средство – „Алкотест Дрегер” 7510 №. От приложената по делото справка № е видно, че техническото средство е било в срок на годност и калибровано. Преди да бъде проверен с техническо средство подсъдимият р-к К. дал своето съгласие за това, предоставен му е бил индивидуален мундщук, който е бил запечатан и той сам е отворил. В резултат на издишваното количество въздух в техническото средство „Алкотест Дрегер” 7510 №, уредът отчел наличие на алкохол 2.11 на хиляда в издишания въздух от подсъдимия р-к К. Този факт безспорно е потвърден и от предоставената разпечатка на техническото средство, приложена по делото.

В резултат на гореописаното на подсъдимия редник Ф. А. К. бил съставен АУАН №. Същият бил изготвен от св. К. – актосъставител, в присъствието на свидетелите полицай Г. и полицай И. По данни на водача в самия акт, актосъставителят отразил, че водачът е изпил две ракии. Така оформеният акт бил връчен на подсъдимия р-к К. за запознаване. Същият не изразил никакви възражения и положил подписа си в графа „нарушител”. Бил му съставен и талон за медицинско изследване. Времето, в което лицето трябва да се яви в ЦСМП С. е било до 22:20 часа. Подсъдимият К. бил закаран от полицейските служители – св. Ч. и св. К. до ЦСМП С., тъй като в к.к. П. имало единствено медицински пункт. При пристигането им дежурният медицински екип не бил в център. Причина за това било наличието на един единствен лекарски екип в ЦСМП С. на 11.09.2013 г., който в същия период от време бил на посещение на спешен случай. Обстоятелство, потвърдено и от показанията на свидетеля д-р Т. При пристигането на дежурния лекарски екип свидетелят д–р Т. възприел подсъдимия р-к  К. и при първоначален разговор с него същият получил съгласие за вземане на кръв за изследване. От разговора с подсъдимия свидетелят д-р Т. получил информация, че изпитото количество алкохол е било около 300 мл ракия и 500 мл бира. Така получените данни същият вписал в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, като след „вид на алкохолната напитка” отразил „ракия – 300 мл,  бира – 500 мл”. За факта, че лицето е употребило алкохол самият свидетел д-р Т. показа, че подсъдимият е бил в пияно състояние, лъхал на алкохол и походката му била типична за лице след употреба на алкохол - нестабилна. В проведения разговор между свидетеля д-р Т. и подсъдимия последният заявил, че не е употребил лекарства и упойващи вещества в последните 24 часа. Това обстоятелство било отразено в протокола за медицинско изследване. След като бил изготвен протокола, същият бил предоставен на подсъдимия да се запознае със съдържанието му. Подсъдимият К. не го оспорил и положил подписа си след „освидетелстван”. Била иззета и кръвната проба в присъствието на двамата полицейски служители. Мястото, от което била взета кръвта (кубиталната вена) било обработено предварително с разтвор от риванол, който не съдържа етилов алкохол. Фактът, че подсъдимият е употребил алкохол се потвърждава, както от органите на реда, извършили първоначалните действия чрез изпробване с техническо средство, така и от свидетеля д-р Т., който бе категоричен „…човекът си призна, че е употребил алкохол“. При изготвяне на протокола за медицинско изследване д-р Т. е отразил в „Забележка: Поради заетостта на дежурния екип с домашни посещение, кръвната проба бе взета по-късно в 23:25 ч.“. След което иззетата кръвна проба, както и самият св.д-р Т. показа, била транспортирана в отделна чанта, съпровождана от писмо до ОД на МВР С., където била приета от дежурния и била поставена за съхранение в лабораторията.

Впоследствие била назначена химическа експертиза, която била изготвена от Г. Х. – вещо лице в БНТЛ при ОД на МВР-С. Въз основа на нея било установено, че кръвната проба, иззета от св. д-р Т. била поставена в шишенце с вместимост 10 мл. Шишенцето било пълно догоре. Затворено било с гумена запушалка, облепена с лейкопласт и парафинирана. Върху етикета на самото шишенце били изписани трите имена на подсъдимия, датата и часа на взетата кръвна проба. Така вещото лице е отразило констатациите си, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 г. При извършения анализ на кръвната проба, който е направен двукратно, чрез две успоредни проби, същите не показали различия. Бил използван метода Видмарк – окислително редукционен химически процес. Като окислител вещото лице е посочило, че е използвал калиев бихромат. Чрез титруване с натриев тиосулфат се установява нереагиралото количество бихромат. По отношение на използваните реактиви бе изискано и приобщено по делото като писмено доказателство – писмо изх. изпратено от ОД на МВР-С. В писмото е отразено, че към момента на извършване на изследването химическите вещества са били в срок на годност. В съдебно заседание вещото лице Т. посочи, че изследването на кръвната проба иззета от подсъдимия К. е извършено при стайна температура. В резултат на използвания метод на Видмарк се доказало наличие на алкохол в кръвта 1,44 промила. Вещото лице Т. посочи, че в химическата лаборатория в ОД на МВР-С. се извършва изследване на кръвните проби въз основа на метода на Видмарк и единствено при оспорване на отчетеното количество на съдържание на алкохол в кръвта, кръвните проби се изпращат в химическата лаборатория в П. В случая не е бил оспорен резултата и след срока на съхранение на кръвната проба – 3 м., тя е унищожена.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намери жалбата на подсъдимия за неоснователна.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Пловдивския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност. 

Всички доводи, изложени в жалбата пред настоящата инстанция, както и в съдебно заседание, са правени и пред първоинстанционния съд. В съдебния акт подробно и разширено е отговорено на всеки един от тях. Съдът не само е изпълнил задълженията си да събере доказателствата и да отговори на всички доводи на страните, но и се е увлякъл в подробности, за които не е било нужно да се пише в присъдата.

Настоящата инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд относно възраженията на защитата на подсъдимия. Аргументирано и подробно им е отговорено и е в съответствие с доказателствения материал, събран по делото.

С оглед да не се нарушат правата на подсъдимия, настоящата инстанция отново ще отговори на тези възражения, въпреки че ще се получи повторение, т.е. тавтология.

По категоричен начин в този елементарно ординарен случай е доказано, че подсъдимият редник Ф. К. е управлявал лекия си автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. В конкретния случай концентрацията на алкохол в кръвта е била 1,44 промила – към момента на вземането на кръвта в 23:25 часа.

Тази концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред, който е изцяло спазен от органите на МВР.

Подсъдимият р-к К. в 20:22 ч. е бил изпробван с изправно техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 №, който е отчел 2,11 промила (стр. 36-37, н.д.).

Бил му е съставен АУАН № (стр.31, дос.пр.), където изрично е отбелязано, че по данни на водача „… има дъх на алкохол и по негови данни е изпил две ракии...“. Актът е подписан от подсъдимия без възражения и допълнителни обяснения.

Била му е взета кръвна проба в 23:25 ч., като е бил съставен протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (стр. 43, дос. пр.). В него изрично е посочено, че подсъдимият (освидетелственият) е посочил, че е употребил алкохол ракия – 300 мл и бира – 500 мл. Бил е с мирис на алкохол и нарушена координация.

Изготвена е експертна справка (стр. 44, дос. пр.), като по метода на Видмарк е установено, че в кръвната проба на подсъдимия, взета на 11.09.2013 г. в 23:25 часа има наличие на алкохол (летливи редуциращи вещества, изразени като алкохол) с концентрация 1,44 на хиляда. Посочено е, че анализът е извършен „… двукратно, паралелно за представената кръвна проба…“.

Резултатът от същата справка не е оспорен и след срока на съхранение на кръвната проба – 3 месеца, е унищожена.

Има писмено доказателство, от което видно, че към момента на извършване на изследването химическите вещества, с които е направено са били в срока на годност (стр. 124, н.д.). 

Налице са и свидетелски показания, че подсъдимият р-к К. е управлявал лекия си автомобил след употреба на алкохол – свидетелите старши полицай С. И., старши полицай К. Г., полицай И. Н. К., полицай П. Ч. и д-р Т.

Настоящата инстанция констатира, че изцяло е спазен редът за установяване концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, описан в Наредба № 30/2001 г.

В Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е посочено в чл. 16 (1) Изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/ или по метода на Видмарк.

(2) Анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда.

По силата на тази разпоредба доводът на защитата, че методът на Видмарк е неточен и незаконен е неоснователен и голословен, поради което не следва да бъде коментиран от настоящата инстанция.

Обстоятелството, че кръвната проба е била взета в 23:25 часа – по-късно от двучасовия срок от време на изпращането на подсъдимия в медицинското заведение, не е нарушение, което да е довело до ограничаване на неговите права по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. Точно обратното. Това е в негова полза, тъй като явно той е бил в процес на елиминация на алкохола и е отчетено по-ниско алкохолно съдържание (23:25 часа) от това, в което той е бил към момента на управление на моторното превозно средство (20:00 часа). Съществувала е обективна невъзможност да бъде взета кръв от подсъдимия в двучасовия срок, тъй като болницата не е разполагала с лекарски екип, а при взимането й е отразена причината за забавянето съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 30/2011 година.

Налице е и съдебна практика в тази насока – решение № 439/26.10.2012г. по нохд № 1455/2010 г. на II НО на ВКС: „…Срокът за лично явяване в медицинско заведение е инструктивен и има дисциплиниращ за нарушителя характер. Неспазването му не се явява съществено условие за валидност на химичното изследване…“.

Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че изцяло се солидаризира със заключението съдебномедицинската експертиза по писмени данни (стр. 80-87, н.д.), където изрично е посочено, е  „… окислението (в) на алкохола в човешкия организъм се знае, че той варира от 0,10 промила до 0,30 промила, за това се взема средна стойност от 0,15 промила при провеждане на изчисленията за алкохолната концентрация в кръвта на употребилите спиртни напитки водачи на МПС…“. В зависимост от този химико-физически фактор се установява, че подсъдимият р-к К. е бил в процес на елиминация на алкохола и съответно към момента на управлението на моторното превозно средство е бил с концентрация на алкохол в кръвта около 1,89 промила, при което е налице и  съответствие на измерената с техническото средство  „Алкотест Дрегер” 7510 №.

Това също е било в полза на подсъдимия и не може да се говори за нарушение на неговите права при установяването на алкохолното съдържание в кръвта му по време на инцидента.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че наложеното наказание на подсъдимия е правилно и законосъобразно определено. Същото отговаря на целите, предвидени в чл.36 от НК и е съответно на извършеното от р-к Ф. А. К. престъпление. При определяне на наказанието следва да се има предвид освен изложените доводи на първоинстанционния съд и наложеното му административно наказание като военнослужещ от Пловдивския военен съд. По-голяма снизходителност не е нужна, а и ще обезсмисли наказателната превенция.

Правилно е преценено и приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като на този етап не е необходимо подсъдимият да изтърпява така определеното му наказание ефективно.

Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 343г от НК относно лишаването от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца и е приспаднато времето, през което до осъждането му е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което настоящата инстанция счита, че присъдата на Пловдивския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 от 04. 04. 2014 г. по нохд № 4/2014 г. по описа на Пловдивския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

                                                

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg