Решение
03-07-2014

                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 18

 

гр. София, 03. 07. 2014 година

 

 

                                                В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

                                                     полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. Момчил Бенчев

разгледа наказателно от общ характер дело № 22по описа за2014г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалба на подсъдимия редник И. К. Т. от поделение–М. срещу присъда № 97 от 30.01.2014г. по НОХД № 97/2013 г. на Софийския военен съд.

 

С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник И. К. . за виновен в това, че на 25.08.2011 година, около 22.15 часа по пътя свързващ село П. с курорта „П. б.“, област С. управлявал л.а. „Ф. Б.“ с ДКН с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда установено по надлежния ред и на основание чл. 343б ал. 1, вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2, буква „б“ и чл. 37 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 42а, ал. 2 т. 1 и т. 2, вр. с чл. 42а ал. 4 и чл. 42 б ал. 1 от НК го е осъдил на пробация изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес и в задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност на пробационните мерки за срок от 6 (шест) месеца. На основание 343г, вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК подсъдимият Т. е лишен от правоуправление на МПС за срок от 8 (осем) месеца считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59 ал. 3 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Изтъкват се възражения и доводи в следните насоки: липсват годни доказателства, че техническото средство – дрегер е отчело концентрация на алкохол в кръвта 1,44 на хиляда. В множество документи вместо посочения в присъдата номер 0249500 е записан друг номер – 0249544 като последните две цифри са поправени с химикал. Особено съществена била поправката в Акта за установяване на административното нарушение. В присъдата е посочено, че деянието е извършено в 22.15 часа, а в разпечатката  от уред № 0249500 е отразено, че единствената проба с резултат 1.44 е направена в 21.06 часа. Сочи се, че щом уредът е преминал калибровката трябвало да бъде сверен часът му. Относно отказа за даване на кръв се посочва, че по делото е налице „Заповед за задържане на лице“ на подсъдимия с начален час 22.00 часа. Изтъква се, че задържаните лица не могат да дават кръв в лечебно заведение. Талонът за медицинско изследване бил издаден в 23.50 часа, следователно бил неправилен изводът на съда, че подсъдимият бил транспортиран в 22.40 часа за вземане на кръв. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:

На 25.08.2011 година вечерта, подсъдимият Т., заедно със свидетелката А. С. били на гости във вилата на техен приятел в курорта „П. б.“, С. област. Там консумирали спиртни напитки. Около 22.00 часа двамата заедно със свидетеля С. си тръгнали, за да се приберат в село П., с автомобил „Ф. Б.“ с ДКН, собственост на брата на подсъдимия. Автомобилът бил управляван от подсъдимия И. Т.  Около 22.15 часа на пътя свързващ „П. б.“ със село П. подсъдимият бил спрян за проверка от служители на РПУ – К. – свидетелите М., Т. и А. На последните направило впечатление, че водачът редник Т. е във видимо нетрезво състояние Същият бил доброволно изпробван за наличие на алкохол в дъха с техническо средство „Алкомер 931“ с фабричен номер 0249500, проба 511, който отчел положителен резултат – 1.44 промила. В един момент полицаят А. бил ужилен от стършел, което наложило да бъде откаран спешно за оказване на медицинска помощ.  Свидетелят М. качил подсъдимия . и свидетеля А. в служебния автомобил, с който закарал Т. в РПУ – К., а след това откарал А. за оказване на медицинска помощ. Автомобилът на подсъдимия бил докаран в РПУ – К. от свидетеля Т. В полицейското управление срещу подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 948577/25.08.2011 година от свидетеля Л., който издал на подсъдимия и талон за медицинско изследване № 0266025 от същата дата за вземане на кръвна проба във ФСМП – К. Подсъдимият получил талона, но отказал да даде кръв за химическо изследване, което било удостоверено върху талона за медицинско изследване с подписи на подсъдимия и на свидетеля З. в горния десен ъгъл на талона. Със заповед № 321/25.08.2011 година главен полицай М. задържал за 24 часа подсъдимият редник. В заповедта посочил час на издаване 22.00 часа. После Т. бил закаран за медицински преглед във ФСМП – К., където отказал да даде кръвна проба и да му бъде направен преглед. Това обстоятелство било отразено в амбулаторния журнал.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Развитите в жалбата доводи са несъстоятелни. Поправката с химикал на номера на техническото средство в Акта за установяване на административно нарушение се дължи на техническа грешка при изписването му, която веднага е поправена и не поставя под съмнение факта, че проверката за алкохол е извършена именно с техническо средство „Алкомер 931“ с фабричен номер 0249500, проба 511. Установено е безспорно по делото, че през 2011 година служба „Пътен контрол“ при РПУ – К. е разполагала общо с три броя уреди за измерване наличието на алкохол в издишания въздух, от които само един уред е от типа „Алкомер 931“, с който е извършена пробата на подсъдимия (писмо от ОД на МВР-София на л.л. 35 и 36 от нохд № 97/2013 г. на СВС). Уредът е с номер 0249500. Останалите два уреда са били от друг тип, като единият от другите уреди е бил оставен на ремонт. Установява се от същото писмо, че при застъпване на смяна полицейските служители от патрулната кола вземат уредите, с които ще работят, но не повече от един уред от един и същи вид (един уред за проверка на алкохол, един радар и т.н.). Сочи се още в писмото, че на 25.08.2011 година екипът на полицай Ю. А., свидетел по делото е работил с техническо средство „Алкомер 931“ с фабричен номер 0249500. Поради това не може да бъде поставен под съмнение изводът, че пробата за алкохол в издишания въздух на подсъдимия е извършена точно с това техническо средство.

Подробно е бил изследван и въпросът за разминаването в посочения час на вземане на пробата в 22.15 часа и показанието на часовника на техническото средство към момента на пробата - 21.06 часа. По делото е приложен техническия паспорт на уреда „Алкомер 931“. В съдебното заседание на 02.12.2013 година е била назначена техническа експертиза с въпрос: при преминаване на технически преглед (калибриране) дали се настройва и часовника или това става при експлоатацията му от лицето, което го ползва. Експертизата (на л.л. 100 – 102 от нохд № 97/2013 година) изслушана в с.з. на 30.01.2014 година е дала заключение, че „по време на извършване на проверката на анализаторите на алкохол в дъха тип „Алкомер 931“, лицето извършващо проверката няма отговорност да извършва проверка или настройка на часовника. Към дата 25.08.2011 година анализаторът за алкохол в дъха тип „Алкомер“ 931 с фабричен номер 0249500 е преминал последваща периодична проверка на 23.08.2011 година и резултатът от проверката е удостоверен със знак за последваща проверка номер 02701. С протокол № 24-15-11 от проверка на анализатори за алкохол в дъха, лицето извършило проверката е удостоверило съответствие с изискванията за този тип средства за измерване. Съгласно т. 6 „Устройство и принцип на работа“ от паспорт за „Алкомер 931“, производство на фирма „П.“ АД принципа на действие и измервателните функции на анализатора за алкохол в дъха не зависят от възможността „показване на часа на измерената проба“. Това е техническа възможност на уреда и часовника се сверява от оператора“. Експертизата е категорична и не е била оспорена от страните при изслушването на експерта в съдебното заседание. Очевидно е, че операторът не е сверил часовника преди проверката на подсъдимия, но това не е от значение за точността на измерването. Освен това уредът е бил калибриран два дни преди проверката на подсъдимия – на 23.08.2011 година, което също доказва неговата надеждност.

Обстоятелството, че в заповедта за полицейското задържане на подсъдимия на 25.08.2013 година е посочен начален час 22.00 часа не поставя под съмнение факта, че редник Т. е бил заведен във филиала за спешна медицинска помощ в К., за да бъде прегледан и му бъде взета кръв, което той е отказал. Фактът на завеждането на подсъдимия във ФСМП – К. на 25.08.2011 година в 22.40 часа се доказва както от амбулаторния журнал на филиала (на л.л. 82 – 83 от досъдебното производство), където са посочени името на подсъдимия, часът на довеждането му и отказът му от преглед и даване на кръв, така и от показанията на свидетелката доктор Д. (в с.з. на 02.12.2013 година), при който тя потвърждава отразеното в журнала.

Посоченият в талона за медицинско изследване (на л. 27 от досъдебното производство) час - 23.50 на 25.08.2011 година е моментът, в който подсъдимият е отказал даването на кръв пред медицинския екип. Същевременно в талона е посочено, че това е часът на връчването му. Подсъдимият се е подписал, че отказва да даде кръв както в амбулаторния  журнал на филиала (на л.л. 82 – 83 от досъдебното производство), когато е доведен във филиала, така и в талона за медицинско изследване. Разликата в часовете на двата документа се обяснява с това, че едва в 23.50 часа на 25.08.2011 година е имало екип, който да вземе кръв на подсъдимия. Установява се от показанията на доктор Д. (в с. з. на 02.12.2013 г.), че кръвта се взема от дежурната сестра във филиала, пред лекаря. Това в часовете не опорочава процедурата по Наредба № 30 от 27 юни 2001 година, доколкото редник Т. е бил заведен в съответното медицинско заведение да даде кръв и е отказал това. Същественото е, че на два пъти е отказвал да даде кръв, което е удостоверил с подписа си както в журнала, така и в талона.

Ето защо, предвид изложеното по-горе, правилно първостепенният съд е приел, че отказът на подсъдимия редник Т. от даване на кръв е безспорен. Съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС в случай на отказ от страна на водача да даде кръв за изследване употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Техническото средство, с което подсъдимият е бил изпробван за наличие на алкохол в дъха „Алкомер 931“ фабричен номер 0249500 е било определено със заповед на министъра на вътрешните работи след като е одобрено по реда на Закона за измерванията, съгласно чл. 1 ал. 3 от същата наредба. По горе вече бяха развити съображения в тази насока. Установеното съдържание на алкохол е над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда. Управлението на МПС с такова съдържание на алкохол в кръвта е съставомерно по чл. 343б ал. 1 от НК.

Наложените на подсъдимия редник Т. наказания не са явно несправедливи. На същия е определено наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б“ от НК като съдът е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация. Преценил е наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и, че и най-лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко. Видно от справка от служба „Пътна полиция“ на ОД на МВР–С. (на л. 56 от досъдебното производство) подсъдимият е наказван неколкократно за нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това, лишаването му от правоуправление на МПС за срок от осем месеца е справедливо.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

           Предвид изложеното постановената оправдателна присъда, поради липса на извършено престъпление е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

                       

            Р   Е   Ш   И   :

           

           ПОТВЪРЖДАВАприсъда № 97 от 30.01.2014г. по НОХД № 97/2013г. на Софийския военен съд.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg