Решение
20-03-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 20. 03. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВАНКО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА полк. ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретар Нина Стоянова и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа наказателно дело от общ характер № 24 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. ГЕОРГИ ПЕТРОВ, образувано по Решение № 270/10. 06. 2014 г. по нохд № 710/2014 г. на ВКС-София. С Решение № 270/10. 06. 2014 г. по нохд № 710/2014 г. на ВКС на Република България, Първо Наказателно отделение, в открито съдебно заседание от 02.06.2014 г., е отменил Решение № 1/20. 02. 2014 г., постановено по внохд № 4/2014 г. по описа на Военно-апелативния съд в частта, с която е потвърдена осъдителната част на присъдата на Сливенския военен съд по нохд № 48/2013 г. спрямо подсъдимите м-р Н. С. Н. и серж. Ж. Й. С. и върнал делото за разглеждане в тази част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Военно-апелативният съд, като установи, че са налице процесуалните условия за разглеждане на делото по реда на въззивното производство и изслуша докладваното от съдия полк. Георги Петров по нохд № 24/2014 г., установи следното: С присъда по нохд № 255/2012 г. Сливенският военен съд е оправдал подсъдимите м-р Н. С. Н. и серж. Ж. Й. С. по предявените им обвинения, съответно: първият по чл. 339, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 372, ал. 1 от НК и по чл. 387, ал. 1 от НК, а вторият по чл. 339, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. С решение по внохд № 23/2013 г., образувано по протест на прокурора, Военно-апелативният съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора при съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защитата на подсъдимите. При новото разглеждане на делото състав на Сливенския военен съд, по НОХД № 48/2013 г. е постановил присъда, с която е признал: I. о.р. майор Н. С. Н. от в.ф. -с.Б., обл. Я., за виновен това, че: 1. На 07. 06. 2012 г., към 11 часа, във в.ф.-с.Б., като началник отделение „Логистика”, в съучастие със серж. Ж. Й. С. – завеждащ „Хранилище” в секция „ААВ” в качеството му на съизвършител, предал на гр.л. Й. Л. Л. – шофьор във – ЕАД гр.С., боеприпаси за огнестрелно оръжие - реактивно авиационно оръдие от типа УБ-16 и УБ-32 с калибър 57 мм, неуправляеми авиационни ракети С-5КР – 6 бр. с взриватели, собственост на „В.” АД-С., в голямо количество без да има за това надлежно разрешение, като го е оправдал по обвинението за 97 броя неуправляеми авиационни ракети без взриватели, поради което и на основание чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. 2. На 07. 06. 2012 г., във в. ф.- с. Б., обл. Я., не изпълнил заповед на началника си, поради което и на основание чл. 372, ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. 3. За периода от месец април 2012 г. до 07. 06. 2012 г. във в. ф.-с. Б., обл. Я., в качеството му на длъжностно лице – началник отделение „Логистика”, в условията на продължавано престъпление, умишлено не изпълнил задълженията си по военна служба и превишил властта си като от това произлезли вредни последици, поради което и на основание чл. 387, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, Сливенският военен съд е определил най-тежкото от така наложените наказания, а именно три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. II. Сержант от резерва Ж. Й. С. от в.ф.-с. Б., обл. Я., за виновен в това, че: На 07. 06. 2012 г., към 11.00 часа, във в. ф.-с. Б., обл. Я. като завеждащ „Хранилище” в секция „ААВ”, в съучастие с м-р Н. С. Н. – началник отделение „Логистика”, в качеството му на съизвършител, предал на гр. л. Й. Л. Л. – шофьор във „В.” АД-С. боеприпаси за огнестрелно оръжие – реактивно авиационно оръдие от типа УБ-16 и УБ-32 с калибър 57 мм, в голямо количество без да има за това надлежно разрешение неуправляеми авиационни ракети С-5КР - 6 бр. с взриватели, като го е оправдал по обвинението за 97 броя неуправляеми авиационни ракети без взриватели, поради което и на основание чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Сливенският военен съд е осъдил подсъдимите да заплатят направените деловодни разноски в размер на по 395 /триста деветдесет и пет лева/ за всеки поотделно. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Срещу присъдата са подадени протест и жалби от подсъдимите м-р Н. С. Н. и серж.Ж. Й. С. В протеста пред въззивната инстанция се сочат доводи за неправилност поради нарушения на закона и несъобразяване с доказателствата по делото в частта на присъдата, с която двамата подсъдими са оправдани за 97 броя авиационни ракети. Твърди се, че е направен неправилен анализ на събрания доказателствен материал, което е довело до нарушаване на процесуалните правила относно разкриването на обективната истина и вземането на отношение по вътрешно убеждение. Сочи се, че съдът след като е установил, че авиационните ракети са негодни боеприпаси, той е следвало да установи дали са неизползваеми с друго качество, например като взрив, който може да се извлече от тях. В тази насока се сочи и твърдението от заключението на вещото лице по делото. Навежда се доводът, че обстоятелството, че тези авиационни ракети са без взриватели не следва да се приема, че това ги прави негодни за използване и по предназначение боеприпаси или пък по-малко опасни. Прави се искане за изменение на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението им по чл. 339, ал 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за останалите 97 броя неуправляеми авиационни ракети, или да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато на Сливенския военен съд за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста на прокурора от Сливенската военно-окръжна прокуратура и счита, че въззивният съд следва да изпълни указанията, дадени от ВКС. В жалбата на подсъдимия Ж. Й. С. пред настоящата инстанция се прави довод, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че процесните боеприпаси са собственост на „В.” АД-С. и са се намирали във в.ф.-с. Б. и на практика е била спазена нормативната процедура по предаването им. Отношенията с другия подсъдим м-р Н. са били на ниво началник и подчинен, поради което няма общност на умисъла. Единствено и само подсъдимият е изпълнявал заповедите на другия подсъдим, които не са предполагали, че се извършват престъпления. Твърди се, че в тази насока безспорно е установено, че не се е знаело каква е уговорката с представителите на „В.” АД-С., тъй като тя е била между подсъдимия м-р Н. и представителите на завода. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Жалбата пред въззивната инстанция се поддържа, като се развиват доводите, посочени в нея. Добавя се и нов аргумент, че се касае за две държавни структури „В.” АД-С. и военно формирование на БА и няма как при предаване на боеприпаси да се приеме, че е налице разпоредбата на чл. 339 НК. В жалбата от защитниците на подсъдимия Н. С. Н. пред настоящата инстанция се навеждат доводи, че присъдата в осъдителната част е неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Посочени са 12 въпроси, по които се смята, че не са разгледани (правилно) от първоинстанционният съд. (Не е нужно същите да бъдат подробно описвани в мотивите.) Прави се искане присъдата да бъде отменена в обжалваната част и да бъде постановена нова оправдателна присъда. В съдебно заседание подсъдимият Н. се явява с адвокат К. от САК, редовно упълномощен. Подадената пред въззивната инстанция жалба се поддържа по изложените в нея съображения. Конкретно се развиват доводите, изложени в жалбата. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери следното: Първоинстанционната присъда е постановена при следната фактическа обстановка: На 18. 08. 2011 г. командир на в. ф.-с. Б., обл. Я. – полк. Д. А. Д. издал заповед № 931 от същата дата за извършване на инвентаризация на отбранителни продукти в склад „Авиационно въоръжение” във формированието. За целта назначил комисия с председател кап. С. И. Л. и още трима военнослужещи. След приключване на инвентаризацията комисията констатирала наличие на 1167 броя патрони различен калибър в повече от числящите се на в.ф.– Б.. Боеприпасите били открити в склад № 230 „АВиБ” с МОЛ подсъдимия серж. Ж. Й. С. . По случая била назначена проверка и на длъжностните лица, отговорни за отчета и съхранението на бойните припаси и въоръжението във в. ф.-с. Б. и им били наложени наказания със Заповед № 1290/05.12.2011 г. на командира на в. ф.-с. Б. По този повод подсъдимият серж. С. бил наказан с предупреждение за понижаване във военно звание една степен, за срок от една година, а подсъдимият м-р Н. бил наказан със строго мъмрене. Със Заповед № 119/06.01.2012 г. на командира на в.ф.-с. Б. полк. Д. била назначена комисия, отново с председател кап. Л. и трима военнослужещи, за извършване на периодични проверки на състоянието и наличността на отбранителните продукти в склад „Авиационно въоръжение”. Комисията не си е изпълнила задължението за проверка в срока, определен от командира, поради отсъствие от работа, поради отпуск по болест и домашен отпуск на МОЛ на склада подсъдимият С., който отпуск продължил от края на месец декември 2011 г. до 01. 04. 2012 г. На 02. 04. 2012 г. серж. С. се е явил на работа и непосредствено след завръщането си от отпуск е извършил лична проверка на наличностите в числящите му се складове. В резултат на тази лична проверка той установил излишъци от боеприпаси на 103 броя НУРС от типа С-5, повече от числящите му се, намиращи се в склад № 240. За тази констатация той докладвал устно на началника на отделение „Логистика” на в.ф.-с. Б. м-р Н. С. Н. . За да действа правомерно и съгласно нормативната уредба, м-р Н. е трябвало незабавно след доклада на серж. С. за наличие на голямо количество боеприпаси, които са незаведени в отчетните книги, да изпълни задължението си, като уведоми писмено командира на формированието, който от своя страна да назначи проверка от комисия, която съгласно чл. 176, ал. 13 от Счетоводния документооборот да ги заведе на отчет. След завеждането им на отчет боеприпасите могат да бъдат включени в сведението по чл. 176, т. 2 и съответно сведенията и описите по т. 3 и т. 4 от Счетоводния документооборот, и да бъдат реализирани, ако е необходимо, по съответния ред. Процесните 103 броя НАРС С-5 не са снемани от отчет и не е била откривана процедура за търговска реализация или утилизация. Сделки с такива боеприпаси се извършват само и единствено по реда на глава шест от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от Въоръжените сили на Република България, приета с ПМС № 278/30.11.2010 г. след снемането им от отчет и чрез сключване на договор за покупко-продажба между министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице с кандидат-купувач, предложил най-висока цена. Този процес е централизиран и не е било в пълномощията на подсъдимия м-р Н. да предава отбранителни продукти без разрешение на Министерство на отбраната и старшата инстанция Командването на ВВС. Редът за снемане от употреба на оръжие, боеприпаси и взривни вещества в МО е регламентиран в Раздел Втори от Правилник П-7/2011 год. за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти (отм. 19.07.2013г.). Съгласно чл. 95, ал. 1, т. 2 от същия правилник командирите на в.ф. ежегодно до 10 януари на текущата година изготвят и изпращат сведения по команден ред за излишните бойни припаси в два раздела – за утилизация и за търговска реализация, съгласно изискването на чл. 86, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията и боеприпасите във ВС на РБ. За да изготви това сведение, до знанието на командира на формированието следва да бъде сведена информация за наличие на такива боеприпаси точно от подсъдимия м-р Н. В чл. 96 от Правилник П-7/2011 г. до 20 януари на текущата година командванията на видовете въоръжени сили обобщават постъпилите сведения и съставят списъци на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за снемане от употреба, които изпращат в дирекция „Логистика” на МО. До 31 януари от дирекция „Логистика” се изготвя списък на излишните за българската армия оръжия и боеприпаси, подлежащи на снемане от употреба и го представя на Министъра на отбраната за утвърждаване. Съгласно чл. 98 от Правилник П-7 едва след утвърждаването му от министъра, списъкът се изпраща на дирекция „Финанси” – МО, която изготвя мотивирано предложение до министъра за определяне на способа за разпореждане със ОБВВПИ и на дирекция Инвестиции в отбраната на МО за организиране на процедури за възлагане на обществени поръчки при условията и по реда на Закона за обществените поръчки за утилизация на такива продукти. М-р Н. не е изпълнил задължението си. Предположил е, че шест броя НАРС-С5КАО от тези 103 броя НАРС, които обвиняемият серж. С. открил при личната си проверка, са останали във формированието след проведени експериментални стрелби на 28. 01. 2003 год. по искане на В. – С. Затова е решил, че тези шест броя НАРС-С5КАО са собственост на „В.” АД-С. Без да уведоми командира на формированието подсъдимият м-р Н. е влязъл във връзка с ръководството на В.-С. и в периода 4-7 юни 2012 г. е провел няколко телефонни разговора с ръководството на „В.” АД-С. с оглед връщането на техните боеприпаси. По време на разговорите, които провел с изпълнителния и зам. изпълнителния директор на „В.” АД-С. – свидетелите С. и Н., той бил пренасочен за контакт със свидетеля Б. Т. – представител на „В.” АД-С., с когото да организира транспортирането на боеприпасите. На 04. 06. 2012 г. свидетелят С. – директор на „В.” АД-С. поръчал на свидетеля Т. да се свърже по телефона с подсъдимия м-р Н. и да организира получаването на 6 броя НУРС-ове, останали след експериментални стрелби във в.ф.-с. Б.. Същия ден след обяд свидетелят Б. Т. се свързал по телефона с подсъдимия м-р Н. за да уточни подробностите по НУРС-овете. По телефона м-р Н. съобщил на свидетеля Т. за няколко групи изделия, като съобщил за цифрата от 26 броя НУРС-ове, след което свидетелят Т. започнал организация по издаване на разрешително от служба КОС на МВР за превоз на 26 броя НУРС-ове от в.ф. -с. Б. до „В.” АД-С. На следващия ден 05. 06. 2012 г. свидетелят Т. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия м-р Н., че на 07. 06. 2012 г. може да изпрати транспорт за получаване на НУРС-овете. На 06. 06. 2012 г. диспечерът на В.-С. уведомил свидетеля Й. Л. – шофьор във „В.” АД-С., че на следващия ден 07. 06. 2012 г. трябва да пътува до Б. за получаване на продукция за завода, като действията си трябва да координира със свидетеля Б. Т. На 04. 06. 2012 г. подсъдимият м-р Н.Н. докладвал на зам. командира по логистика на в.ф.-с. Б. – подп. Д. Б., за наличието на 6 броя НУРС от типа С-5. Подп. Б. му казал, че трябва да се заведат на отчет, но м-р Н. се е възпротивил, като казал, че са собственост на „В.” АД-С. Подп. Б. го попитал дали има документи доказващи собствеността на завода, при което м-р Н. му отговорил, че няма, като изразил предположение, че са останали от проведени експериментални стрелби и предложил на подп. Б. да върнат НУРС-овете на „В.” АД-С. Подп. Б. предложил на м-р Н. да доложи лично на командира на формированието за констатираните излишъци, тъй като той е специалиста в тази област. В един по-късен момент подп. Б. докладвал на командира на в.ф. -с. Б. – подп. Д. А.Д. за констатираните незаведени 6 броя НУРС и за предположението, че същите са собственост на „В.” АД-С. Полк. Д. запитал подп. Б. има ли документи удостоверяващи, че НУРС-овете са собственост на „В.” АД-С., на което подп. Б. му отговорил, че няма. Тогава полк. Д. му наредил, че след като няма документи, НУРС-овете да не се предават „В.” АД-С. На 06. 06. 2012 г. м-р Н. докладвал и на командира на в.ф.- с. Б. – полк. Д. А. Д. същата информация, без да уточнява бройката на боеприпасите, като отново докладвал, че НУРС-овете са собственост на „В.” АД-С., както и че е уговорил да дойдат и да ги получат. Полк. Д. му наредил, ако няма нареждане от командването на ВВС и надлежно оформени документи от завода, да не се издават боеприпасите. След което заминал в служебна командировка за три дни, считано от 07. 06. 2013 г., като за времето през което отсъствал за командир на в.ф.-с. Б. бил назначен подп. В. Ж. Й. – зам. командир на формированието. На 07. 06. 2012 г. към 9 часа подсъдимият м-р Н. се обадил по служебния телефон в КПП-то на в. ф. -с. Б. и уведомил дежурната по КПП – р-к Д. П. П., че към 10 часа на портала на формированието ще пристигне бял бус марка „М.” с пловдивска регистрация, като ? съобщил името на шофьора Й. Л. Л. Малко след това по телефона на КПП-то се обадил и подп. Б., който наредил на р-к П. при пристигането на белия бус, тя да го уведоми по телефона. Към 10 часа на КПП на в. ф. -с. Б. пристигнал бял лекотоварен автомобил марка „М.” с регистрационен номер, управляван от свидетеля Й. Л. Л., заедно с охранителя от В.-С. Д. М.. Редник П. се обадила на м-р Н., който ? наредил да изчака неговото пристигане на КПП, след което докладвала и на подп. Б., който ? казал, че със случая ще се заеме м-р Н.. В това време м-р Н. наредил на серж. С., който към този момент бил дежурен по парк, да отиде на портала и да посрещне автомобила от „В.” АД-С., превишавайки правата си тъй като не искал разрешение от подп. Й. за допускане на цивилния автомобил в района на формированието. Серж. С. наредил на р-к И. И. да го закара до портала с дежурния автомобил УАЗ. На портала серж. С. заявил, че той ще съпроводи автомобила, след което на свидетеля Й. Л. бил издаден временен пропуск и в 10.27 часа Л. влязъл в района на в. ф.-с. Б., като управлявал лекотоварния автомобил „М.”. Двата автомобила отишли до щаба на формированието, където ги чакал м-р Н.. Охранителят Д. Г. останал извън района на военното формирование, тъй като носел със себе си служебно оръжие и по тази причина не му бил издаден пропуск за района на формированието. М-р Н. наредил на серж. С. и р-к И. да отидат до ААВ складовете с дежурната уазка, където да го изчакат, а той от своя страна взел от свидетеля Л. „Анекс към разрешение Приложение № 7”, заверено към Разрешение за транспорт № 54/30.03.2012 г. от РУП – К., който анекс заедно с командировъчните на свидетелите Л. и И. подпечатал в канцеларията на „Личен състав” и „административно-правно обслужване”, преди да е попълнен и подписан от него. След това двата автомобила отишли в складов район на отделение „Логистика” и без да се обадят на началника на караул № 2 навлезли и спрели пред хранилище № 3А на складовия район. Подсъдимият серж. С. извикал свидетеля серж. Н. Г. А. да отиде с мотокар в складовия район и с помощта на мотокара да отворят вратите на хранилището. Подсъдимият м-р Н. без да има надлежно разрешение за предаване на боеприпаси, наредил на серж. А. с помощта на ръчна количка да извади сандъци с НУРС-ове от хранилище № 3А. В предаването на боеприпасите се включил и серж. С., въпреки че не е получил и не е поискал документ, с които да отчисли и да удостовери, че от склада, който му е поверен, са предадени боеприпаси. Сержант А. и серж. С. с помощта на ръчната количка извадили от хранилището и натоварили на лекотоварния автомобил „М.” 14 броя сандъци, като всеки един от сандъците бил отварян от свидетеля Л., при което изброили общо 103 броя НУРС-ове. След което пломбирали 13 сандъка и един останал непломбиран. След изброяване на НУРС-овете подсъдимият м-р Н. попълнил „Анекс към разрешение Приложение № 7”, в който написал „07.06.2012 неуправляеми ав. ракети – 103 броя”, който анекс той предварително подпечатал. Натоварили са 14 броя сандъци, съдържащи 103 броя ракети, както следва: С-5КР – 6 броя с взриватели, собственост на В.-С.; С-5М – 13 броя без взриватели, собственост на МО; С-5К – 26 броя без взриватели, собственост на МО; С-5КО – 58 броя без взриватели, собственост на МО. След натоварването каросерията на лекотоварния автомобил била запечатана. Междувременно серж. С. се обадил по мобилния телефон на р-к П. - дежурна по КПП, като ? наредил лекотоварният автомобил да бъде пропуснат и личната карта на водача да бъде върната. Във 11.26 часа лекотоварният автомобил „М.” напуснал района на в. ф. без да му бъде извършена проверка на товара и придружаващите го документи. Малко преди да стигне главния път Б.–С. водачът на натоварения с боеприпаси автомобил бил спрян от служители на МВР за проверка и след като е било установено, че товарът е военна продукция е била уведомена РС „Военна полиция” – С. От назначените съдебно-балистически експертизи е видно, че се касае за НАРС С-5 от типовете С-5М, С-5К, С-5КО, С-5МО, С-5КП, С-5МП. Това са неуправляеми авиационни реактивни ракети (снаряди) с калибър 57 мм. Предназначени са за унищожаване на живата сила на противника, леки и до 40 мм. бронирани цели. Изстрелват се от самолети и вертолети, от въздуха, по въздушни и наземни цели. За прецизно изстрелване на ракетите същите се снарядяват в специални устройства на самолетите и вертолетите, така наречените реактивни оръдия от типа УБ-16 и УБ-32, като цифрите показват броя на цевите, които се поставят. Изстрелването се осъществява чрез натискане на бойна кнопка от пилотската кабина и подаване на напрежение 27 волта. Реактивното авиационно оръдие УБ-16 и УБ-32 е огнестрелно оръжие, а процесните НАРС С-5 са боеприпаси за това оръжие. Съгласно разпоредбите на чл. 81, т. 3 и т. 4 и §1, т. 1 от ПЗР от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от ВС на РБ и § 1, т. 1 от ПЗР – реактивните снаряди са боеприпаси. Намерените НУРС-ове без взриватели не могат да бъдат взривени. Двигателят може да работи, но бойната част не може да работи. Деветдесет и седем броя от процесните НУРС-ове са без взриватели и само шест от тях имат взривател. Ракетите могат да бъдат изстреляни с батерия от 6 волта, след което да изминат известно разстояние и ако нямат взривател да не се взривят, т.е. тези НУРС-ове, които нямат взриватели представляват негодни боеприпаси за огнестрелно оръжие. Съставът на Военно-апелативния съд като взе предвид становището на страните по делото, съобрази дадените задължителни указания с посоченото по-горе решение на състава на ВКС и служебно провери правилността на обжалваната първоинстанционна присъда на основание чл. 314, ал. 1 НПК намира, че от състава на първоинстанционния съд при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на подсъдимите на защита и същите са неотстраними във въззивното производство, поради което налагат отменяването на обжалваната присъда и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане на делото от друг състав. 1.Мотивите на присъдата съществено се отклоняват от изискванията на чл.305 НПК – в тях липсват съображения по оценката на доказателствата, в това число и на противоречивите такива, като изброяването на част от доказателствените материали /л.11/ не може да се приеме за надлежно изпълнение на задължението, произтичащо от посочената норма на процесуалния закон- правните съображения с взетото решение /л.12/ са повече от декларативни, като липсват каквито и да било доводи относно признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, съответно за всеки един от подсъдимите. Правилното решаване на въпросите от предвидените в чл. 301 НПК е невъзможно, ако първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си да вземе всички мерки в пределите на неговата компетентност, да събере достатъчно доказателства, които да подложи на внимателна проверка, а оценката направи по начина предвиден в чл. 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 НПК и да формира вътрешното си убеждение след обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. В проверяваната пърноинстанционна присъда анализът на доказателствения материал от страна на първоинстанционния съд не е задълбочен и не е пълен. Съдът е пренебрегнал процесуалните си задължения да съпостави показанията на свидетелите с останалия доказателствен материал, да ги обсъди и анализира – включително с обясненията на подсъдимите, да даде ясен и категоричен отговор за кои обстоятелства и в коя част ги приема за достоверни и има ли основание да ги отхвърли изцяло или отчасти като непоследователни и тенденциозни, за което да изложи подробни съображения. Като не е сторил това, първоинстанционния съд е постановил немотивиран съдебен акт. Наред с това, от съдържанието на мотивите може да се направи извод за нелогичност, противоречивост и неяснота при решаването на основните въпроси с оглед на обвинението, повдигнато на подсъдимите и за липсата на ясен и категоричен извод какво точно е приел съдът. 2.Разпоредбата на чл.387, ал. 1 НК „Длъжностни престъпления” е бланкетна норма и се запълва от конкретни нарушения, предвидени в други нормативни актове, действащи към момента на инкриминираното деяние. В обвинителния акт прокурорът е посочил нарушение на нормата на чл. 387, ал. 1 НК. Претендира се за съставомерност по чл. 387, ал. 1 НК, тъй като подсъдимия майор Н. не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.168, т. 5 от Устава на вътрешна служба на РБ, чл.172, чл. 175, ал. 2 и чл.176, ал. 1 и 13 от Счетоводния документооборот, превишил властта си, като нарушил чл. 154, т. 17 и чл.342, т. 3 от УВС на ВС на РБ; заповед І 169/0901.2012 г. на Командира на военното формирование; чл. 94-100 от Правилник П-7/11 г. за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти/ бр.70/09.09.2011 г./; чл. 21 и 35 от Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с ОБВВПИ и контрола над тях във и от ВС на РБ / ПМС 278 от 30.11.2010 г./; счетоводния документооборот действащ тогава в МО, БА и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната обявен със Заповед № 137 от 06.03.2012 г. В присъдата на първоинстанционния съд, към казаното по-горе относно мотивите на присъдата, следва да се добави и това, че в диспозитива на същата отговорността на подсъдимия майор Н. е ангажирана за престъпление по чл.387 ал.1 от НК без изрично да са посочени съответните нарушения на служебните задължения. При постановяване на първоинстанционната присъда съдът не е изпълнил задължението си за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Така в нея се съдържат констатации, които не почиват на налични по делото доказателства: 1.Посоченият от прокурора Счетоводен документооборот не се намира в материалите по делото и не е обнародван. За някои от неговите разпоредби информация се съдържа в протокола в т.3, л. 6 и следващите от досъдебното производство, но не и за тези, които са инкриминирани с обвинителния акт. 2.Със Заповед № ОХ 137/06.03.2012 г. на Министъра на отбраната /т.4, л.42 от дос. пр./ е обявен Счетоводен документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и е разпоредено до 10 дни след получаването й командирите, ръководители на военни формирование в Българската армия, да организират изучаването и прилагането му. По делото не е изяснено въобще кога посочената заповед е получена в инкриминираното военно формирование и изпълнена ли е т. 2 от Заповедта. 3.По идентичен начин стоят нещата и с пропускателния режим, в частност този, който е свързан с възможността за влизане на цивилни МПС в района на военното формирование. Свидетелят Д. е заявил, че кръгът на лицата е определен от него със Заповед, а от протокол намиращ се в т. 3, л.18 от дос. пр. произтича, че е налице списък на длъжностните лица, които имат право да разрешават влизането на лица, както внасянето и изнасянето на имущества. В материалите по делото липсва заповедта, подписана от свидетеля Д., както и списъка който той е изготвил. Настоящият състав на ВАпС установи, че приложената към делото съдебно-балистична- оценъчна експертиза / том 2-ри , л.142 и следващите / се съдържат редица заключения на експерта , които надхвърлят обема от задачи поставени му за изследване и решаване, като част от тях – въпроси по съществото на делото, а всички те задължаващи преценката им на плоскостта на чл.148 ал.1 т.1 във вр.чл.29 ал.2 НПК. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло констатациите и задължителните указания на ВКС в цитираното отменително решение и счита, че неизпълнението на задълженията на първоинстанционния съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди наличните противоречия в доказателствения материал, да аргументира убедително становището си на кои доказателствени материали дава вяра и защо, е довело до необоснованост на фактическите и правни изводи на постановената присъда и на практика оставило тази присъда без мотиви по съществото на делото, което е пречка въззивната инстанция да изпълни задълженията си и да провери законосъобразността на постановената присъда. Това налага обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да съобрази изцяло дадените задължителни указания от състава на ВКС в цитираното отменително касационно решение по делото, а също и би следвало да отговори прецизно на поставените с обвинителния акт въпроси, както го задължават императивните разпоредби на чл.301, ал. 1 НПК. Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, ал. 1, т. 1 от НПК, Военно- апелативният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 48 по НОХД № 48/2013 година на Сливенския военен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg