Мотиви 2
21-11-2014
сплавите им. Натовареното количество месингови отпадъци в товарния автомобил и ремаркето при този курс било транспортирано до складовата база на фирма „А.-Д“ ЕООД–Б. Там то било прието и претеглено и се установило, че е с тегло 19 280 кг. Това количество било въведено в счетоводната програма от св. М. Г., която получавала данните от кантарджията, без да й бъде предоставена кантарна бележка или друг документ на фирмата. Фирма „М. К.“ ООД – С., заплатила на МО, съобразно префактурираните суми - 250 460 кг. месингов отпадък, с три фактури: с фактура № 0000340447/29.06.2006 г. за 110 620 кг. са платени 441 926.90 лв.; с фактура № 0000606187/01.08.2006 г. за 108 260 кг. са платени 432 498.70 лв.; с фактура № 0000606212/01.08.2006 г. за 31 580 кг. са платени 126 162.10 лв., всичко на обща стойност 1 000 587.70 лв., от които изплатените суми от 999 460 лв. са по банков път, депозит от 1 000.00 лв. и в брой 127.70 лв. В под.- Ч. и в под. – С., няма документи за постъпили суми за предадените от последното поделение в повече количества месингови отпадъци под формата на гилзи за 85 мм ТО „Д-44“ на 01.08.2006 г. и на 10.08.2006 г. От заключението на назначената финансово-счетоводна експертиза е видно, че предаденото над договорираното количество месингови гилзи на „М. К.“ ООД – С., с общо тегло 28 800 кг. – 7 884 бр., е на стойност 115 056 лева. Това количество над договореното предадено на фирма „М. К.“ ООД – С. на стойност 115 056 лв., и е собственост на МО и не е възстановено.То е получено в резултат на предаването на месинговите гилзи на фирмата купувач на килограм, а в под.–С. те се водили на бройки. Първоинстанционният съд е изяснил част от обстоятелствата по делото и след като въззивният съд извърши нов прочит на фактическата обстановка и след като извърши пълен разбор на събраните доказателства стигна до извода, че подсъдимия И. не е осъществил състав на престъплението по реда на чл.202, ал. 2, във р.ал.1, т.1 във вр. вр. чл. 311 ал.1 вр. чл. 387 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК, нито от обективна нито от субективна страна като за целта съда изложи следните мотиви: Установено е по делото, че по отношение на протичащата реформа в БА се налагало извършване на процес на бракуване, утилизация и продажба на военно имущество под формата на отпадъци, отломки и други. Към 2006 г. продажбата на черни и цветни метали като отпадъци от Министерството на отбраната била регламентирана с МЗ № ОХ-370/16.05.2002 год., МЗ № ОХ-345/18.05.2000 год., „Правилник за дейността на Централна разснарядителна база на МО” – под. /в. ф./С., кв. Ч. /т. 26, лист 3555 – 3574/, Временни правила за продажбата на метален скрап от 12.06.2002 г. на под. /в.ф./гр. С. /т. 26 лист 3526 – 3530/. Съгласно т. 10 от МЗ № ОХ-370/16.05.2002 г. на Министъра на отбраната на РБ /т. 2, лист 146/, под. /в. ф./ С., кв. Ч. било определено да извършва продажбата на остатъчните взривни вещества, барутите, отпадъците и отломките от черни и цветни метали и дървените опаковки, получени в резултат на бракуване на бойни припаси по реда на т. 5.2 на МЗ № ОХ-345/18.05.2000 г. Бил издаден наряд № Б-146/12.05.2006 г., /разходно дело 216/2006 г. на под. /в.ф./- Ч. /лист 133/, от под.- гр. С. В него било посочено основание за издаването му – „ПРЕДАВАНЕ на под.- Ч. на 76 558 бр. месингови гилзи за 85 мм ТО „Д- 44” трета категория и 25 520 бр. сандъци за тях пета категория, с валидност до 31.08.2006 г. от под.- С. В поделението в Ч. наряда Б-146 от 12.05.2006 г. бил заведен под с Вх. № 2-354 от 17.05.2006 г. Категорията на гилзите в наряда била определена въз основа на акт за прекатегоризиране на бойни припаси /БП/ № 014503/21.08.2002 г. на под. /в. ф./ гр. С. Начинът на превоза по наряда бил с транспорт по БДЖ в срок до 31.08.2006 г., като в забележка било посочено, че за месеците юни, юли и август се планират 45 + 15 вагона от гара С. до гара К. Нарядът № Б-146 от 12.05.2006 г. бил подписан от Началника на под.– полк. Н.; за началник отделение БП - майор П. и изготвен от ст. пом. н-к отделение БП - майор Д. на 31.05.2006 г. Така въз основа на този Наряд № Б-146 за поделението в С. се породило едно единствено задължението, посочено в самия наряд, в графа “да се изпрати от поделението“ от под.- С. - като ПРЕДАДЕ срещу накладна при спазване на условията по НОМС, посоченото имущество на под.- Ч. Била изготвена накладна № 110951 на 25.05.2006 г, от кочан на под.- Ч. Чрез нея са предадени 76 558 бр. месингови гилзи ІІІ категория и 25 520 бр. сандъци V категория. Комисия от под.- С. в състав св. к-н К., св. к-н Д. и св. к-н Ж. и представител на под.- Ч. – св. с-на А., в под. – С. изготвили Акт форма 400070 № 001901 от 25.05.2006 г., с който са сдадени от под.- С. на под.- Ч. 76 558бр. месингови гилзи, ІІІ категория и 25 520 бр. сандъци, 5-та категория. Тези количества отразени на накладната били разнесени по отчетни картони и на двете поделения. Така посочените гилзи в наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. били предадени документално от под.- С. на под.- Ч. Факт потвърден и от свидетелите П., М., А. и Ж. Преди да бъдат съставени горните документи, началникът на поделението в Ч.– св. М-р М. Т. ., изготвил Писмо рег. № 3-322/ 22.05.2006 г. /том 2, лист 152/ до командира на под. /в. ф./С. – св. бригаден генерал С. С. Г., със съдържание „с цел избягване на товаро-разтоварните работи и икономия на транспортни разходи, да бъдат приети материалните средства по наряд Б-146/12.05.2006 г., реализирани като цветни отпадъци в поделението–С.“, откъдето да бъдат предадени на фирмата, която ще спечели търга за закупуване на бракуваните цветни метали. Т. е. следвало е да бъдат реализирани като цветни отпадъци /скрап/ описаните бройки месингови гилзи и едва тогава да се оставят за съхранение. На самото писмо свидетелят бриг. ген. Г. положил своята резолюция “Съгласен съм!“ с дата 23.05.2006 г. От самото писмо е видно, че свидетелят бриг. ген. Г. не се е разпоредил да бъде издадена писмена заповед, тъй като съгласно т.121, Заповед ОХ № 769 от 12.10.1990 г., с която е обявена Инструкцията за отчитане, получаване, съхранение и опазване но боеприпаси в Българската армия такава е била задължителна в такива случай. Чрез нея се разрешава факта по оставяне на съхранение на материални средства от едно формирование в друго. Самият св. бриг. ген. Г. посочи, че двете военни формирования са абсолютно равнопоставени по ранг. След издаването на такава писмена заповед следва командирите на двете поделения да сключат договор за съхранение. Със самия факт на предаване на БП по наряда и не изготвянето на необходимата писмена заповед от св. бриг. ген. Г. посочи, че под.- С. дори няма задължение да пази това имущество, защото те не се водят на тях, а на под.- Ч. За неспазване на горния ред самият св. бриг. ген. Г. е показал, че не е давал никакви допълнителни писмени разпореждания за издаване на писмена заповед в тази насока. Такава промяна относно съхранение в друго поделение на „наше имущество може да разреши само висшестоящата инстанция писмено“ - /св. П./. Безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че предаденото имущество по наряд Б-146 от 12.05.2006 г. е напуснало частта на поделението в С. документално и е преминало в под.- Ч. За да се остави на съхранение отново документално в под.- С. е следвало да се спази горния регламентиран и задължителен ред. Последвало е издаване на Заповед № 136 от 25.05.2006 г. от командира на под.– Ч. - св. М. с цел командироване на св. Х. А. /л. 149, том 2 ДП/ за изготвяне на горната накладна за приемане на месинговите гилзи като по наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. в т. 1 е било посочено предаване на гилзи месингови за 85 мм. ТО, кат. 3 количество 76 558 бр. и 25 520 броя сандъци за тях V категория. Валидността на наряда бил до 31.08.2006 г. Самият свидетел А. показа, че на място в под.- С. е приел гилзите документално в изпълнение на Наряд Б-146 от 12.05.2006 г. Оформени били накладна серия АН № 110951/25.05.2006 г., /том. 2, лист 149/. Видно от самото й съдържание съдът констатира, че тя съдържа всички необходими реквизити от т. 1 – т. 6 от НОМС .Чрез тази накладна форма 400025 /л. 149, том 2 от ДП/ св. А. получил точно по брой описаните 76 558бр. месингови гилзи 85 мм. ІІІ категория и сандъци към тях 25 520 бр. V категория. Наред с накладната бил изготвен и акт № 001901 от 25.02.2006г./ форма 400070 /л.150, том 2/за получаване на прекатегоризиране на бойни припаси /л. 150, т. 2/. В него било отразено точно полученото количество и по брой и по категории, но не било посочена дали същите следва да са със силиций или без. Самото получаване и св. М. не го оспорил. За това предаване по документи на боеприпасите от под.– С. на под.- Ч. съдът, приема показанията на св. Я. - старши помощник началник Отделение “Въоръжение и боеприпаси“ в под.– С., бивша бригада „Логистика“, че имуществото /горното/ било отчислено от частта, на която се водило и било предадено на другата войскова част – под.- Ч. По „моя“ инициатива и в движение св. А. изготвил и приемо-предавателния протокол /л. 151, т. 2 ДП/ с цел улеснение в работата. В този протокол било посочено като основание за изготвянето му - оставяне на месинговите гилзи за временно съхранение в под. /в. ф./- С. Той имал подписи, но той нямал номер, дата на издаване, място на издаване. Не отговарял на изискванията по НОМС, защото не бил вписан в дневник, образец 24 /л. 201 НОМС/. Не бил заведен и в нито едно от двете поделения. В него св. А. отразил само количеството на месинговите гилзи, по бройка и сандъците към тях. В графата „приел” се подписал свидетеля к-н Ж. П. Ж. от под. /в.ф./гр. С., който не е МОЛ, отговарящо за хранилищата в поделението. Следвало е да има протокол и за всяко едно от хранилищата в това поделение, според Заповед № ОХ 769/1990 г, тъй като по делото се установи, че в под.- С. има две хранилища, в които се съхраняват месинговите гилзи с МОЛ – св. С. И. и св. Д. Свидетелят А. положил подписите си в графа „предал“. Според св. Я. този документ се явява „разписка“ между две лица. И според свидетелят бриг. ген. Г. , той не е акт, който е оформен по надлежен ред и не може да породи действие . Според Инструкцията на отчитане на БП, получаване, съхранение и опазване на боеприпасите в БА, обявена със Заповед № ОХ-769/12.10.1990 г. на МО в т. 121 е посочено, че имущество, което не влиза в състава на частта може да остане на съхранение само при наличие на писмена заповед от Генералния щаб и последващ договор, сключен и за двете поделения, в който изрично се упоменават клаузите по съхранение, изнасяне и получаване на имуществото. За задължително издавена на тази писмена заповед св. Я. бе категоричен, че без разрешение на старшата инстанция това имущество не може да остане за съхранение. За предаденото по документи имущество от под.- С. е оправомощено да се разпорежда с това имущество единствено под.- Ч. Съгласно НОМС поделението, което е приело боеприпасите е абсолютно задължено и само то има възможността да се разпорежда с него. След оформяне на горните документи св. М. издал писмо 3-352 от 23.05.2006 г., с което е уведомил ВП – С., че ще се провежда търг от закрит тип на 30.05.2006 г. /л. 3593, т. ІХ/ за реализация на черни и цветни отпадъци. Съгласно отговор на ВП – С. били определени свидетелите Х. Х. и Ф. да присъстват по време на провеждане на търга. Последвало приемане на оферти. Осем фирми изпратили оферти за участие в търга. От приложените тръжни документи е посочена като т. 2, че търгът е за продажба на месингови отпадъци със силиций - 250 тона, но не е била посечена първоначалната цена. В под.–Ч. на 29.05.2006 г. видно от приложения акт за бракуване и трансформиране на МС № 162 /л. 157 - 158, т. ІІ/ комисия в състав св. с-на А. и членове: свидетелите К. и П. предлагат да бъдат бракувани 76 558 бр. месингови гилзи 85 мм. Факт отразен в графа 6 цифром като е изписано 76 558 бройки и е изписано в графа 7 - съответният брой с думи. Актът бил утвърден от св. Г. на 29.05.2006 г. – командир на под.– С., който чрез своя резолюция определил за браковчик св. П. Свидетелят бриг. ген. Г. бе категоричен, че резолюцията върху акта е негова, с което се доказва, че боеприпасите са били приети документално от под.–Ч. по посочения брой по Наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. На самия акт свидетелят бриг. ген. Г. е положил подписа си в деня на постъпването му – 29.05.2006 г., като сочи, че Раздел ІІ се оформя след фактическото бракуване на боеприпасите, в който раздел трябва да се впишат реалното количество получени месингови отпадъци. Налице е и вписано мнение на началника на под. – С.- св. Н., който в показанията показа, че е изразил мнението си и акта към момента на полагане на подписа - 31.05.2006 г. е бил оформен по надлежен ред. По делото е изискан и приложен съответно и акта за брак /л. 3599, т. ІХ/ от под.- С. При съпоставка с акта за брак на под.– Ч. /л. 157, т. ІІ/ е видно, че на екземпляра от под.– С., графа “Бракувано“ цифрите и словом няма записване на полученото количеството вторични суровини от бракуваните гилзи. На екземпляра от акта за брак /л. 157, т. 2/ от под.- Ч. в графа „бракувано“ с червен химикал от браковчика, към Раздел І, в графа 6 е налице корекция в броя на предадените гилзи от 76 558 – 69 683, която корекция е отразена и текстово в графа 7 с поставяне на подпис на лицето, извършило корекцията св. П. Това се е наложило според св. П. впоследствие, защото не му излизало количеството бройки от получените килограми. В раздел ІІ в акта за брак, предоставен от под.– Ч., е отразено, че вследствие на брака са получени – месингови отпадъци със силиций до 30.06.2006 г. - 110 620 кг., месингови отпадъци със силиций - 139 840 кг. и месингови отпадъци без силиций – 399 кг. Поради, което актът за брак е приключен едва на 22.10.2007 г., тъй като по искане от страна на св. М. - командир на под.- Ч. същият многократно е настоявал да се оформи получена липса от месингови гилзи при тях чрез ПФПСД 007 - протокол за компенсация на липса с излишъци. Подсъдимият С. отказвал, защото тяхното поделение предало изцяло посочено по наряд Б-146 от 12.05.2006 г. количество месингови гилзи по бройки и в под.–С. от извършените проверки за 2006 г. и за 2007 г. /констативни протокол от проверки /л. 3022, т. ХХІІ/, констативен протокол /л. 3032, т. ХХІІ/, общ окончателен доклад /л. 2996, т. ХХІ/ не са констатирали липси. Получилата се разлика е в резултат на факта, че под. – Ч. е продало месингов отпадък на килограм, като липсва извършен реален брак на процесните гилзи. Въз основа на Заповед № ОХ - 370 от 16.05.2002 г., Временните правила за продажба на метален скрап от 10.06.2006 г. и Правилника за дейността на ЦРБ, началникът на под.- Ч. издал Заповед № 139/29.05.2006 г. /л. 3601, т. 9/ ,с която е разпоредил провеждане на закрит търг за продажба на черни и цветни метали, от който като скрап – 250 т. със силиций без да бъде посочена първоначална цена. Търгът макар и проведен под натиск и без представен акт за бракуване и макар да не било извършено реално самото бракуване /св. П./ се състоял на 30.05.2006 г. от 10.00 ч. /л. 3603, т. ІХ/. Бил изготвен и протокол от комисията с рег № 3-354 от 30.05.2006 г. за дейността й. В него, в Раздел ІІ, т. 1 по предложените цени от фирмите, явили се на търга, фирма “М. К.“ ООД – С. посочила най-високата тръжна цена в сравнение с другите участници /а не както е по закон икономически най- изгодната цена/. Този факт направил впечатление на св. Ф. и св. Х./ служители при ВП–С., които били определени да присъстват по време на провеждане на търга/. Те уведомили началниците си, за това, че фирмата която е спечелила търга е предложила икономически най-неизгодната цена, поради което им е наредено да напуснат поделението и да преустановят участието си в търга. Въпреки това последвало сключване на договор за продажба на месингови отпадъци № 3-386 от 07.06.2006 г. между фирма „М. К.“ ООД –С., представлявана от св. П. П. Н. от една страна като „КУПУВАЧ“, а от друга страна като „ПРОДАВАЧ“ – св. инж. М. – началник на под.- Ч. и гл. счетоводител св. Ц. П. /л. 3609, том ІХ/. Предметът на договора е купувача да заплати спечеленото от конкурса имущество, съгласно протокол от Вх. № 3-354 от 30.05.2006 г. - месингови отпадъци със силиций – 250 т. В договора в т. 2 е посочена общата стойност, на която възлиза продажбата - 998 750 лв., но не е била посочена цената за тон. По този договор продавачът /под.– Ч./ е бил длъжен да продаде имуществото по количества, а не на бройки и срока указан в договора – до 20 работни дни от подписването му. Видно от самия договор в него няма клауза, с която продавача /под. – Ч./ да делегира права и задължения на трета страна, включително и на под.–С. по изпълнението му. С цел урегулиране на допълнителни клаузи по този договор бил изготвен анекс от 29.06.2006 г. /л. 3611, т. ІХ/, с който е продължен срока до 29.07.2006 г. Наред с горното е вписано в т. 4, че задължението по смачкване на гилзите е за купувача. Съпоставяйки данните е видно, че фактическото смачкване е било вменено на под.–Ч., което е следвало да извърши самото бракуване т.е. привеждане на месинговите гилзи под формата на скрап след одобрението на акта за брак. Нещо повече по време на търга се установило, че се е извършила продажба, но без да има реално фактическо бракуване, т.е. без да са били доведени месинговите гилзи до състояние на месингови отпадъци /скрап/, което е задължение за под.-Ч. В резултат на изпълнението на анекса, относно клаузата смачкане, по делото е приложено писмо изх. № 23 от 03.07.2006 г. /л. 3613, т. ІХ/, издадено от фирмата купувач на месинговите гилзи, в което е отразено, че към 01.07.2006 г. по изпълнение на договореността допълнително са смачкани 109.450 тона гилзи. Видно от приложен протокол от 26.06.2006 г. /л. 3614, т. ІХ/ е посочено, че количеството от 109.450 тона Е СМАЧКАНО В БАЗАТА В Б. На 31.07.2006 г. бил изготвен и втори анекс към договора № 3-517 от 31.07.2006 г. /л. 619, т. V/ като е променен срока за приключване на сделката до 11.08.2006 г. Междувременно е бил получен сигнал от подсъдимия С., както свидетеля С. показа, че през м. Юни 2006 г. е имало подаден такъв сигнал относно търга, за което са уведомени и службите. Наред с този сигнал са последвали и две жалби от участници в търга – В. Я. – представител на ЕТ „И.– В. Я. и И. Й. Директор на фирма „С. Т.” АД - С. Била извършена проверка в под.- Ч. като резултатите били обявени в констативен протокол рег. № 21-15-94 от 28.06.2006 г. /л. 345, том ІІІ/. От извършената проверка в раздел ВТОРИ е посочено, че в нарушение на Заповед № ОХ-370 16.05.2006 г., в под.- Ч. е проведен търг на 30.05.2006 г. за 250 т. месингови отпадъци със силиций. Констатирано е, че преди това не е било извършено фактическото бракуване и трансформиране в брак на посочените бройки месингови гилзи. Установено е, че с наряд № Б - 146 от 12.05.2006 г. единствено е извършено документално предаване на посочения брой месингови гилзи и сандъци към тях от под.- С. на под.– Ч. Те са били приети с наряд № 110951 от 25.05.2006 г. като приемането е единствено документално. Установено е, че след проверка гилзите са заприходени по отчетен картон № 56/3 от 25.05.2006 г. в под. – Ч. документално, но реално /фактически/ те не са постъпвали там. По време на изготвяне на наряда гилзите били нови и не били смачкани – св. А. Комисията констатирала, че акт за брак и трансформиране на материални средства е бил утвърден преди предложението на комисията за бракуване. Факт потвърден и от св. П. Към датата на проверката м. юни 2006 г. било установено, че раздел ІІ на акта за брак, намиращ се в под. – Ч. не бил попълнен. Нямало фактическо бракуване на гилзи. Нямало получени отломки от цветни метали. Нямало подписи на комисията за брак и на бравочик. Фактът, че не е имало фактическо бракуване бе потвърден и от свидетеля П., тъй като командирът на под.- С. го е утвърдил на 29.05.2006 г., т. е. преди предложението за брак. За наличието на създалите се проблеми показа и св. П. Н., който бил помолен известно време да не ходи в поделението в С. от св. М., защото много се ”разшумяло”. Така под.-Ч. преди да извърши фактическото бракуване и трансформиране на материални средства е извършило продажба на отпадъци на търг, което е нарушение на т. 10 от Заповед № Ох-379 от 16.05.2002 г. относно реда и условията за продажбата на отпадъци и отломки от черни и цветни метали. Предложено е временно спиране на продажбата от под.- Ч. Последвало е и извършване на проверка от командването в под.- Ч. /л. 3486, т. ХХVІ/, като съобразно допуснатите нарушения св. М. бил предложен и впоследствие наказан. Въпреки това е продължило реализирането на договора. Видно от писмо рег. № 219-5912 от 22.10.2009 г. /л. 320, том ІІ НОХД № 1/2009г. по описа на ВС-Плевен/ е посочено, че няма информация относно издадени заповеди за командироването през м. Май, юни, юли и август на 2006 г. на св. П. от под.-Ч. в под.-С. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Х. Х., който е категоричен, че браковчика не е бил командирован, поради липса на средства. На 13.06.2006 г. св. П. посетил под.–С., ведно с управителя на фирма „М. К.” - св. П. Н. Там на място св. П. е отпочнал изпълнението на договора, тъй като тези гилзи били техни. От друга страна св. П. Н. показа, че е присъствал на всяко натоварване на товарните автомобили, защото бил заинтересован. Всеки товарен автомобил влизал и излизал чрез вписването му в дневник за посещенията на лица и за влезлите и излезлите МПС в под.- С. от служителите на охранителната фирма, осъществяваща охраната на този район – „М.“ ЕООД – С. /ВД № 32/ . За всеки напуснал натоварен камион бил уведомяван св. М. Той давал разрешение товарният автомобил да напусне под.- С. след потвърждение, че товара е платен по телефона. Факт потвърден от свидетелите П., К., Д., С. И., Д. и всички шофьори, участвали при извозването на гилзите. При посещението на 13.06.2006 г. св. П. носил със себе си копия от документите, имащи отношение към предстоящата дейност по предаването на месинговите гилзи: Акт за бракуване и трансформиране на материални средства от 25.05.2006 г.; Договор за продажба на месингови отпадъци № 3-386/07.06.2006 г.; Удостоверение за актуално състояние на „М. К.” ООД гр. С.; Пълномощно за представителя на фирмата – гр. л. П. П. Н., издадено от пълномощника на фирмата; Удостоверение за данъчна регистрация; Решение за регистрация на фирмата; Акт за прекатегоризиране на материални средства сер. АБ № 0145003, с копие от писмо за подписване на договора с фирма „М. К.” ООД- С. /разходно дело 216/2006 г. л. 143, 144, 145 и 152/. Носил и образци документи, които, съгласно действащите към момента нормативни актове – „Правилник за дейността на Централна разснарядителна база на МО“ – под.- Ч. и „Временни правила за продажбата на метален скрап от 12.06.2002 г.“, следвало да се изготвят при експортирането на товарите по отделно за всеки товарен автомобил: Протокол за определеното брутно тегло и тара на товарните автомобили; нареждане за експедиране на стоки; акт за повторна проверка на метални отпадъци; удостоверение за взривообезопасеност. Имайки предвид обстоятелството, че поделението в Ч. е Централна разснарядителна база на МО /както и самата св. Б. Г. показа/, то е поделение, което може само да приема имущества, а не да сдава, тъй като на това поделение – под.-Ч. е предоставено правото да продава получените метални елементи от черни и цветни метали, но получени при бракуване на БП. Така според Правилника за дейността на Централната разснарядителна база при продажбата на получените метални отпадъци следва да се издават определени документи, част от които и св. П. носил със себе си. Сред тези документи не бил един от основните документи, даващи право натовареното имущество да напусне поделението и без съответното разрешение на св. М. - разрешение за изнасяне - приложение № 6, т. 5.1 от Правилника. При оформянето на този документ той придобива разпоредителен характер, с който имуществото напуска поделението, като преминава в купувача, без да е необходимо разрешението на св. М. Липсата на този документ е нарушение, според Правилника за дейността на Централната разснарядителна база при продажбата на получените метални отпадъци и имуществото не следва да напуска поделението. Въпреки това се установи, че единствено св. М. е извършвал разпоредителни действия с имуществото, което е правил по телефон. Неоспорим факт потвърден от св. П., който е посочил, че по разпореждане на св. М. са се освобождавали натоварените камиони. Св. К. – имаше разлика в документите, тъй като при нас гилзите са се водели на бройка, а те са продавали на фирмата на килограми, като се е чакало нареждане от командването на под.- Ч. за пускане на колите. Св. Д. – освобождаваха се гилзите след получаване на обаждане, че е платено от св. М. Факт потвърден и от двамата отговорници на хранилища в под.- С. – св. С. И. и св. Д. Както и от всички шофьори, извършили превозите на натоварените гилзи. Товарните автомобили били пълнени до горе, като не се отчитали бройки, а килограми. Товарило се всичко /св. К./ и не се е брояло /св. Р. Г., св. П. П./, тъй като в поделението е станало известно, че следва всички налични бройки от тези гилзи да бъдат предадени. Не се извършвало ежедневно отчитане точно на бройките гилзи напуснали поделението. Отчета не бил точен,тъй като никой не е разпоредил да се извършва такъв. На листчета се пишели получените количества натоварени гилзи от старшините, тъй като реализацията по предаване не е била задължение на под.–С. Те единствено указвали помощ. На никой от свидетелите, които помагали в товареното от поделението в С., не е било указано да се разделят гилзите със силиций и без силиций, тъй като те към момента на товаренето не били превеждани в състояние на негодност. Последните две дейности били извършени само в началото пред св. П. само по отношение на 111 броя гилзи. От този момент до предаването на цялото налично количество месингови гилзи, при товаренето не са били отделяни други гилзи без съдържание на силиций, тъй като е било упоменато, че следва цялото налично количество да се предаде. Никой не им указвал, че следва и да се разделят – св. С. И. /завеждащ хранилище в под.–С./. Никой, не е казвал, че трябва да се води отчетност и на листи хвърчащи - св. Д. /завеждащ хранилище в под.- С./ се пишели получените количества при претегляне, макар при тях да са се водели на бройки. Като при тегленето и меренето по категоричен начин се установило, че е присъствал св. к-н Д., за което той бе категоричен, че след притеглянето данните със старшините са давали на св. к-н К., като знаели, че всички налични гилзи от този вид трябвало да се превозят. Ето защо са идвали гилзи със смазка и с хартия –св. Н. Ф., собственик на фирма „А.” ООД-Б. При посещение си - 13.06.2006 г. св. П. носил и акт за определяне на средно тегло за гилзи изх. № 374 от 16.06.2003 г. на под.-Ч. теглото на една гилза било определено на 3.6 кг. Независимо от представения от под. –Ч. акт за определяне на средно тегло за гилзи, по разпореждане на подсъдимия С. на кантар в склад „Общоразходни материали“ на поделението в С. било извършено ново замерване на пет броя месингови гилзи от различни години на производство и бил изготвен протокол рег. № 89/16.06.2006 г., според който средното тегло на претеглените пет броя гилзи било 3.36 кг. Брутното тегло и тарата на товарните автомобили били определяни чрез претегляне на тариран кантар, собственост на „Зърнени складове” /фирма „С.“/ - гр. С., намиращ се близо до района на поделението, без да бъдат издавани кантарни бележки. Първоначално претегляли автомобила без товар. След натоварване – и с товара. При претеглянето присъствал св. Д. В товаренето на месинговите гилзи от хранилищата в под.- С. участвали почти целия личен състав на поделението единствено с цел помощ, за което подсъдимия С. при посещението от страна на св. Д. – зам. главен инспектор в МО му обърнал внимание, че не следа хора от това поделение да участват в изпълнението на договора, защото като дава хора, той се лишава от изпълнение на задачите на самото поделение. Нещо повече при посещение на празника на поделението от страна на св. В. му направило впечатление, че се товарят гилзи, които не били приведени до негодност. Факт потвърден и от св. П., че не имало извършено реално бракуване. За тази цел подс. С. уведомил и св. К. С. служител в ДАНС при ВП – В. Т. относно нередностите на търга и последващата реализация по изпълнение, като бил проведен разговор, който както показа св. С. бил документиран, но не последвала реакция от уведомяването от горните инстанции. При претеглянето, на което присъствал св. Д. данните се записвали неофициално на лист и въз основа на тях в деловодството на поделението били изготвяни протоколите за претеглянето на товарните автомобили и другите съпровождащи документи - нареждането за експедиране на стоки, удостоверението за взривообезопасеност и акта за повторна проверка на метални отпадъци. Към тези документи не били прилагани и кантарни бележки от кантара на фирма „С.“ – гр. С.. Съобразно уговореното, товарът се освобождавал след съобщение по телефона единствено от свидетеля м-р М., че същият е платен. Факт потвърден и от св. Д. С. /касиер в под.–Ч./, която лично ходила до банката да провери и докладвала на св. М., който се обаждал, че товара е платен. Влизането на товарните автомобили на територията на поделението в С. било отбелязвано във водения Дневник за посещенията на лица и за влезлите и излезлите МПС в под.–С., от служителите на охранителната фирма, осъществяваща охраната на този район – „М.“ ЕООД – С. /ВД № 32/. Като от самото начало до последния курс, видно от самия дневник, е имало отразяване на лицето, което управлява товарния автомобил, номера на личната му карта, рег. номер на автомобила, дата и час на влизане, дата и час на излизане, но никъде не било отбелязвано въз основа на какъв документ излиза товарният автомобил и че е извършвана сверка на натовареното количество въз основа на придружаващ товара документ. От началото на процеса по предаване на гилзите до 26.07.2006 г. били извършени общо единадесет курса. В протоколите по предаване се вписвало, че се превозват месингови отпадъци със силиции - протокол от 13.06.2006 г. /л. 159, т. ІІ ДП/ с отбелязване на тегло на автомобил с ремарке; протокол от 14.06.2006 г. /л. 160, т. ІІ ДП/ с отбелязване на тегло на товарен автомобил с ремарке; протокол от 16.06.2006 г. /л. 161, т. ІІ ДП/ с отбелязване на товар на товарен автомобил и ремарке; протокол от 21.06.2006 г. /л. 162, т. ІІ/ с отбелязване на тегло на товарен автомобил и ремарке; протокол 23.06.2006 г. /л. 163, т. ІІ ДП/ с отбелязване товарен автомобил и ремарке, протокол от 03.07.2006 г. /л. 164, т. ІІ ДП/ с отбелязване на тегло на товарен автомобил и ремарке; протокол от 10.07.2006 г. /л. 165, т. ІІ ДП/ с отбелязване на товар само на товарен автомобил без ремарке; протокол от 20.07.2006 г. /л. 166, т. ІІ ДП/ с отбелязване на товар на товарен автомобил и ремарке; протокол от 25.07.2006 г. /л. 167, т. ІІ ДП/ с отбелязване на товар само на товарен автомобил без ремарке; протокол от 26.07.2006 г. /л. 168, т. ІІ ДП/ с отбелязване на товар на товарен автомобил и ремарке; протокол от 31.07.2006 г. /л. 169, т. ІІ ДП/ с отбелязване на тегло на товарен автомобил и ремарке. За времето от 27.07.2006 г. - 18.08.2006 г., подсъдимият о.з. м-р С. излязъл в отпуск. Съгласно т. 3 от Заповед № 165 от 25.07.2006 г., определил за временно изпълняващ длъжността „Началник на под. /в.ф./ гр. С., своя заместник - подсъдимия о.з. м-р И. /т. 9, л.л. 1336, 1382/, на когото било предоставено командването на поделението в С. вкл. и пазене и разпореждане, но с имущество, което се числяло на това поделение. За месинговите гилзи, които се намирали в под.–С., съгласно изготвените документи те били предадени документално на под.- Ч. и само командването на това поделение имало право да се разпорежда с тях. По делото е приложено писмо рег. № ІV-3-294 от 08.02.2011 г. /л. 3293, т. ХІІ ДП/, където е посочено първо - че в поделението в С. не е получавана специална заповед за предоставена на права по изпълнение на договора за предаване на месингови гилзи на командването в лицето на подсъдимите С. и И. Второ - в поделението в С. няма сформирана комисия от състава на поделението за изготвяне на протоколи за теглене на товарните автомобили след натоварването им. От събраните гласни доказателства, участието на служителите от под.-С. при товаренето, меренето и тегленето било единствено с цел помощ. Така на 01.08.2006 г. в 9.00 часа в поделението влязъл товарен автомобил „М.“ с рег. №, който напуснал поделението на 01.08.2006 г., в 15.10 ч. /видно от дневника за посещения на лица и влезнали и излизане на МПС /ВД № 32/ на л. 32. В този дневник е отразено и името на водача на МПС-то – св. Т. Д. На този ден той следвало да транспортира месингови отпадъци до складовата база на фирма „А.“ ЕООД – гр. Б., с която „М. К.“ ООД – С., чрез фирма „М.“ ЕООД–Л., имала сключен договор за продажба на част от месинговите отпадъци. По обичайния ред било извършено претегляне на автомобила преди и след натоварването.Получените данни се отразявали на листчета от старшините. През цялото време на тегленето на товара на 01.08.2006 г. присъствал един среден на ръст, набит капитан, който не присъства в съдебната зала, според показанията на свидетеля Т. Д. Не били двамата подсъдими при тегленето, „…а един набит капитан….. този набития и среден на ръст капитан, който се е занимавал с меренето …” не е този подсъдим /св. Д. показва в съдебно заседание подс. И./ тук го няма. След тегленето и меренето на товарния автомобил управляван от св. Т. Д. бил изготвен протокол рег. № 136/01.08.2006 г. за определеното брутно тегло и тара на товарен автомобил. Като данните относно факта, какво количество е натоварено, са получени от старшините, на които са се водили складовете. Въз основа на тях в деловодството на поделението бил изготвен протокола, така както е приета и посочена по-горе практиката за изготвянето им. Били изготвени и другите съпроводителни документи, но не била предоставена и кантарна бележка. Посоченият за „Изготвил и отпечатал протокола“ свидетеля к-н К., към този момент се намирал в платен годишен отпуск. Затова протоколът бил подписан от св. Д., който не отрича, че не е участвал при претеглянето, а и при подписването на протоколите, което е ставало винаги в деня на издаването им, тъй като колегите си имали доверие помежду си. Видно от заключенията на назначените съдебно-графическата експертиза и допълнителната задача към нея /л. 3222, том ХХІІІ и л. 432 от том ІІ на НОХД № 51/2011 г./ е, че подписите за „утвърждавам”, ”председател комисия” и „член на комисията” в протокол № 136/01.08.2006 г. са положени, както следва: за „утвърждавам” от подсъдимия И. И., за „председател на комисия” от свид. к-н В. Д., който подписвал протоколите на доверие и на датата на издаване Той не е оспорил факта, че е участвал при тегленото.За „член на комисията” бил вписан св. Н. К. За „началник склад” в нареждането за експедиране на стока № 138/01.08.2006 г., „началник” в удостоверението за взривообезопасеност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им № 137/01.08.2006 г. и за „утвърждавам -началник на поделение” и в акта за повторна проверка на метални отпадъци от 01.0802006 г. са положени подписи от подсъдимия И. И. По делото са представени като писмени доказателства - 2 броя протоколи от 01.08.2006 г. По един за всяко едно от поделенията. Във всеки едни от тях е вписано теглото на товара на товарен автомобил „М.“ № рег. №, като е отбелязано тегло – 9 880 кг. /л. 170, т. ІІ/. Всяко едно от двете поделение завело своя екземпляр от протокола. Съдът не приема довода, изложен в мотивите на първоинтанционния съд, че наред с тези два протокола бил изготвен и трети, за който в обвинителния акт и в мотивите е посечено, че е бил предаден на шофьора, извършил превоза св. Т. Д. Самият водач сочи, че е напускал поделението винаги с протокол, което се отбелязвало в Дневника на входа, като се извършвала сверка с натовареното и отразеното в протокола количество. Съдът не дава вяра на показанията му в тази част, защото при извършване на сверка с ВД № 32 - дневник за посещения на лица и влезнали и излизане на МПС /ВД № 32/ на л. 32 за дата 01.08.2006 г. липсва отразяване на такъв протокол, липсва отразяване на извършена сверка на натовареното с отразеното количество. При извършената проверка от ВП – В. Т. във фирма „А.“–Б. не е открит третия екземпляр от протокол с дата 01.08.2006 г., за който първионтанционият съд, счита че е бил налице и, че в него е имало реално отразяване на натовареното количество в товарния автомобил, за който се твърди, че е бил и с ремарке. Фактът, че не винаги товарните автомобили са били с ремаркета, се потвърждава и в показанията на св. П. Н. и св. К. На следващо място са налице протоколи от дати – 10.07.2006 г. и 25.07.2006 г. от които е видно, че не винаги товарните автомобили са били с ремаркето. От горното възивната инстанция не приема изложеното от пъроинстанцииния съд, че всички курсове били извършвани от товарен автомобил, който винаги е бил с ремарке. За св. Г. К. нямало значение дали гилзите се извозват правилно или не, важно е отбелязването при него в счетоводната му документация чрез мерене, като отбелязването на количеството се извършвало от св. М. Г. - главен счетоводител на фирма „А.” - Б. Тя се интересувала единствено от правилно отразяване на данните относно количеството, дадени й от кантарджията, а не и били представяни кантарни бележки и други документи по товара. За тази дата, видно от счетоводното отбелязване св. Г. е вписала 19 760 кг. Това количество било въведено в счетоводната програма на фирмата. Св. Ф., като управител на „А.” ЕООД – Б., се интересувал единствено да получи продаденото му от ”М. К.” ООД – С. чрез” М.” ЕООД – Л. количества в размер на 194 840 кг. гилзи като месингов скрап със силиций, което и реално е извършено, съобразно представената справка от фирма „А.” - Б. Ето защо съдът не приема, че именно подсъдимия И. е съставил протокол № 136 от дата – 01.08.2006 г. в три екземпляра. Безспорно подсъдимия И. се възползва от предоставеното му право по реда на чл. 115, ал. 4 от НПК да не дава обяснения, защото всеки според НПК е невинен до доказване на противното. Обвинението е длъжно да докаже изложената по обвинителния акт теза, че в действителност е имало изготвени три броя протоколи № 136 за дата 01.08.2006 г. Съдът, след като извърши пълен разбор на доказателства, приема, че не се установи този протокол № 136 от 01.08.2006 г. да е бил изготвен в три екземпляра. Обвинението не може да почива на предположение, че е съществувал и трети екземпляр с различно съдържание, защото в чл. 1, ал. 1 от НПК е очертана непосредствената задача на един наказателен процес - разкриване на престъплението и разобличаване на виновното лице. Това става чрез доказване. То е процесуална дейност, при извършването на която се натрупват факти и обстоятелства, въз основа на които се извършва съпоставка на всеки факт и обстоятелство - чл. 102 от НПК. Така се очертава предмета на доказване. Наред с него следва да се установи и тежестта на доказване, касаеща виновността или не на едно лице /чл. 103 от НПК/. Защото всяко лице е невинно до доказване на противното. Тежестта на доказване лежи върху обвинителя. Представителят на обвинението следва да използва събрани по надлежния ред доказателства. Този надлежен ред в НПК е точно и ясно определен - допускане, събиране, проверка и преценка на доказателствата. НПК лимитивно е уредил средствата и способите за процесуална годност на доказателствата. Отклоненията от тези изисквания опорочава и дейността по преценка на доказателствата. Самите доказателства /чл. 104 от НПК/ са фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по една дело. Те са в онтологична връзка с познавателната активност на процеса, която включва всички доказателства, които са във връзка с обстоятелствата по делото. При липсата им, липсва и доказано обвинение. Доказателства казва законодателят се внасят чрез доказателствените средства - чл. 105 от НПК, които са източник на доказване. Ето защо само с доводи, изложени от страна на представителя на обвинението, които са приети и от първоинстанционния съд не може да са постанови осъдителен съдебен акт. В случая от доказателствата се установява, че с действията си подсъдимия И. е имал единствено желанието да помогне. Той не е участвал при тегленето и меренето. Обстоятелство безспорно доказана от показанията на св. Т. Д. и св. Д. Установи се, че вписаното в протокол № 136 от 01.08.2006 г. като количество е вписано след получаване на информация от старшините, които са присъствали при меренето и тегленето. С оглед горното няма как у подсъдимия И. да се е изградила съзнателна представа, че е вписал неревни данни. Нещо повече, съобразно информацията, получена от св. П., товарът се освобождавал след съобщение по телефона от св. м-р М., макар същият да отрича, че се е обаждал в поделението в С., за да им каже да пускат колите. Факт оборен от показанията на св. Д. С. - касиер в под.-Ч., която бе категорична, че лично е ходила до банката да провери дали имал плащане и лично е уведомявала св. М. Последвало е обаждане от него, за да се освободят колите. Св. С. И., св. Д., св. К., св. Д. и шофьорите, участвали при извършване на извозването на месинговите гилзи, са категорични, че чакали обаждане от под.–Ч., от св. М., че е платено, след което били освобождавани камионите. На 07.08.2006 г., видно от представения дневник за посещения на лица и влезли и излизане на МПС /ВД № 32/ на л. 33 било отбелязано, че в поделението е влязъл товарен автомобил „М.“ с рег. № в 13.30 ч. и е напуснал на 07.08.2006 г. в 14.45 часа. За това му влизане и излизане е изготвен и протокол от 07.08.2006 г. /л. 171, т. ІІ/ като товара бил извозен до фирма „А. Д.“- ЕООД. На 10.08.2006 г., видно от записаните и счетоводно отразени данни в справката от „А.“ ЕООД–Б. е налице отразяване на тегло 19.760 кг. Видно от извършените вписвания в дневника за посещения на лица и влезнали и излизане на МПС /ВД № 32/ на л. 33, е отразено, че на 08.08.2006 г. в 24.00 часа е влязъл товарен автомобил „М.“ с рег. №, с водач св. Т. Д. и е напуснал на 10.08.2006 г. в 10.45 часа. Съдът не приема довода на пъронистнационя съд, че за този курс подсъдимият И. е издал един брой протокол, който бил предоставен на шофьора. Съдът не кредитира показанията на шофьора в частта им, че винаги при напускане на поделението е бил с протокол, за наличието на който се извършвало отразяване в дневника на портала. Факт оборен от приложеното ВД № 32, л. 33 – дневник за посещения на лица и влезнали и излизане на МПС. След този курс не последвали други, тъй като самият св. Т. Д. показа, че е нямало повече гилзи за товарене. Като при самото товарене от показанията му бе установено, че е присъствал един друг офицер, не този /посочил подс. И./ един набит, среден на ръст. Този със средния ръст се занимаваше
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg