Мотиви 4
21-11-2014
подсъдимия С. не се е породило задължение нито по разпореждане, нито по управление с това имуществото, както за него така и за подсъдимия И. Предвид горното не следва да приеме въззивният съд, че на подсъдимия С. следва да се търси наказателна отговорност. На следващо място по отношение на посочените в обвинителния акт обвинения, че подсъдимият С. е нарушил чл. 6, ал. 1 от Инструкция № И-4/25.10.2006 г. за дейността на командирите в МО, БА и структурите на подчинение на МО при инцидент и чл. 7 от Инструкция № И-4/26.09.2007 г. за дейността на командирите от МО, не е уведомил командването и чл. 7 ал. 1 от Инструкция № И-4/25.10.2006 г, както и чл. 8 ал. 1 от Инструкция № И-4/26.09.2007 г. като не е уведомил непосредствения си началник и не е създал необходимата информация за по линия на дежурните чрез изпращане на донесение, съдът счита, че тази дейност следва да се извърши от собственика на имуществото, а не от подсъдимия С., тъй като към онзи момент единствено под.- Ч. е собственик на това имущество, а и бе установено по делото, че единствено св. М. е осъществявал разпоредителни действия. За това имуществото се установи, че е налице липса на материални средства - 7 884 бр. 85 мм. месингови гилзи за ОД Д-44 с общо тегло 28 800 кг. на стойност 115 056 лв., която липса е за под. - Ч. Факт потвърден и в изготвения констативен протокол при извършената проверка на под.–Ч. /л. 3486, т. 26/, като е предложено и е наказан за горното св.М. Нещо повече по делото е представена заповед № ОХ-655 от 25.10.2006 г. /л. 951, т. VІІ/ за обявяване на Албум за първични счетоводни документи, счетоводни регистри и форми на пояснителите документи за отчитане на финансовите и материалните ресурси в МО, БА и структурите на подчинение на МО, която заповед поражда действие от 01.12.2006 г. Тя е сведена до знанието на подсъдимия С. и той е знаел за съществуването на форма ПФПСД 007 – протокол за компенсиране на липси с излишък, но се доказа, че в повереното му поделение такива липси няма, поради което неправилно е прието, че той е следвало да изготви протокол за установяване на липси. В подкрепа на горното е и писмо Рег. № 219-675 от 07.02.2011 г. /л. 1283, т.ІХ/ на началника на под.–С., от което е видно, че след като не са констатирани липси в под.- С., то не се поражда задължение за подсъдимия С. да състави протокол за компенсиране на липси чрез излишък. Липси в под.- С. няма. Ето защо, след като не се доказа състава на престъпление от обективна страна - чл. 387, ал. 1, алт. 3 от НК, въззиваната инстанция приема, че не е налице и субективната страна, а именно предвид факта, че престъплението по реда на чл. 387 от НК са типични резултатни престъпления, то в случая след като не се доказа настъпването на вредните последици от действията му, не се установи и факта, че той е искал и е целял настъпването им, като не е изпълнил вменените си задължения по длъжността характеристика като командир на поделение-С. Това престъпление по реда на чл. 387, ал. 1 от НК е типично умишлено престъпление, което се извършва само при пряк умисъл, който в случая не се доказа. Не се доказа, че подс. С. е искал и целял настъпването на каквито й да е вредни последици спрямо МО, като не е изпълнил задълженията си, посочени по-горе по длъжностната си характеристика, защото той не е отговорен за имущество, което е чуждо - на под.- Ч. Ето защо няма как той да иска и да цели да причини посочените от страна на прокуратурата вредни последици на МО. Не се доказа наличието и на обществена опасност от настъпване на вредни последици, тъй като по отношение на тези липси се доказа, че те са на под.- Ч., което е натоварено с реализацията от продажба на месингов скрап. Ето защо след като не са доказа наличието на обективната и субективната страна на това престъпление, т.е. деянието, за което подсъдимия е предаден на съд не съставлява престъпление, то следва на основание чл. 304 от НПК същият да бъде признат за невинен и оправдан. Възивната инстанция не приема изразеното становище в протеста, че неправилно пърнонотацинонитя съд е оправдал подсъдимия С. по обвинението по ал. 3 , алт. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 3 на чл. 387 от НК, тъй като престъплението по служба подсъдимият С. бил извършил с цел да причини вреда на МО и да набави имотна облага за фирмата „М. К.“ ООД–С. За да приеме първоинстанционният съд, че подсъдимия С. следва да бъде оправдан по това обвинение съдът се е аргументирал с подробен анализ на доказателствата по делото. Правилно съдът е посочил, че вредата за МО, изразяваща се в стойността на имуществото, което е излязло от патримониума на Министерството на отбраната са настъпили, поради несъответствието на предадено имущество по количество на фирмата купувач и предаденото на брой по Наряд № Б-146/12.05.2006 г. Неоснователни са и възраженията по въззивния протест, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице квалифициращият признак особено тежък случай по отношение на подсъдимия С. Настоящият състав на въззивния съд счита, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил и приложил разпоредбите на чл. 93, т. 8 от НК, който изисква освен настъпили вредни последици, да са налице и други отегчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност не само на деянието, но и на личността на самия деец. Напротив, в конкретния случай правилно съдът е отбелязал, че обществената опасност на личността на подсъдимия С. не е висока – същият е с чисто съдебно минало, охарактеризиран е изключително добър офицер - командир с много добри командно-организаторски качества и като личност – семеен, скромен, трудолюбив. Поради, което въззината инстанция счита за неоснователни съображенията по въззивния протест, касаещи тази оправдателна част на присъдата по това обвинение срещу подсъдимия С. и следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. 2. По отношение на обвинението за подс. О. С. по реда на чл. 387, ал. 3, алт. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 1 от НК, въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционни съд, че не е налице този състав, нито от обективна, нито от субективна страна,като приема следното: След като цялото количество, намиращо се в под.-С. било извозено, свидетелят П. установил, че поради недостиг на месингови гилзи, числящи се на под.– Ч. не можел да приключил акт за брак. В раздел втори от него вписал като добити 250 460 кг. месингови отпадъци от бракувани 69 572 броя месингови гилзи и 399 кг. месингови отпадъци без силиций, добити от бракуването на 111 броя месингови гилзи, предадени на съхранение в под.– Ч. Проблемът с липсващите в под. /в.ф./-Ч., 85 мм месингови гилзи останал неразрешен. През м. юни и м. юли 2007 г. по наряд Б -127/04.05.2007 г. под. /в.ф./–С., следвало да предаде на под. /в.ф./– Ч., различни боеприпаси, елементи от боеприпаси и други материални средства, между които и 27 564 броя стоманени гилзи за 85 мм и-ли /изстрели/ за ТО“Д-44“ – трета категория. До м. октомври 2007 г. документално това нареждане не било оформено, въпреки че бойните припаси и елементите за тях фактически били получени в под. /в.ф./– Ч. Причината за това била, че св. М. претендирал да се уреди проблема с настъпилите липси за командваното от него поделение чрез оформяне на протокол форма ПФПСД007 – протокол за компенсация на липси с излишък, защото към м. октомври 2007 г. в под. /в.ф./–Ч. съществувал фактически недостиг от 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ . В под. /в.ф./– С., излишък не бил констатиран от извършените проверки. От събраните по делото доказателства се установи, че и в двете поделение не били налице, каквито и да са основания за извършване на компенсации с излишъци. Нещо повече свидетелят Я. показа, че тези две поделения са абсолютно равнопоставени по ранг и те не могат да си разменят имущество без наличие на нарочен наряд. На 23.10.2007 г. МОЛ свидетелят с-на С. А. И. бил командирован до под. /в.ф./– Ч., с указания от подсъдимия о.з. м-р И. да подпише складова разписка, съгласно, която получавал обратно 6 875 броя 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ в поделението в С., но само след като МОЛ от поделението в Ч. подпише складова разписка, че приема документално същия брой стоманени гилзи. На с-на И. бил предаден кочан складови разписки на под. /в.ф./– С., рег. № 72/19.10.2007 г., с изписана складова разписка № 495 от 22.10.2007 г., утвърдена от командира на под. /в.ф./–С., подсъдимия о.з. м-р С., където във втора позиция било вписано, че под. /в.ф./– Ч., получава 27 564 броя 85 мм стоманени гилзи с единична стойност 22.00 лв., с разпореждане същата да бъде оформена и върната обратно в поделението. С-на И. носел и друг кочан със складова разписка, с която МОЛ от поделението в Ч. следвало да получи от него допълнително по документи 6 875 броя стоманени гилзи. След пристигането си с-на И. заедно със свидетеля с-т К. И. В. от под. /в.ф./– Ч., преброили стоманените гилзи по наряд БП-127 и с-т В. се подписал на складова разписка № 495/22.10.2007 г. за „приел“. Изготвен и подписан бил и акт за получаване на бойни припаси с рег. № 189105/23.10.2007 г. в под. /в.ф./–Ч. Междувременно св. Б. Й. Г. изготвила складова разписка № 0007/23.10.2007 г., с която св. с-т В. предавал документално на свидетеля с-на С. И. 6 875 броя месингови гилзи за ТО „Д-44“. Тази складова разписка не била разнесена в отчетните картони нито в под.-С., нито в поделение-Ч. Липсва реално получаване тези гилзи. На същата дата било предложено и на свидетеля с-на Х. А. да получи допълнително 6 875 броя стоманени гилзи. Той отказал, като подписал само акта за получаване на бойни припаси с рег. № 189105/23.10.2007 г. за „приел“. Св. м-р М. разпоредил кочаните със складови разписки били оставени в канцеларията му с уговорката, че до края на седмицата документите ще бъдат оформени. На 30.10.2007 г. подсъдимият о.з. м-р С. разпоредил на св. с-на С. И., командировайки го отново в под. /в.ф./–Ч., да вземе кочана със складовите разписки рег. № 72/19.10.2007 г., в който се намирала и складова разписка № 495/22.10.2007 година. След пристигането си свидетеля с-на И. бил приет от свидетеля м-р М., който му обяснил, че не е придвижил документите и същите не са приключени, поради смяна на материалноотговорното лице. В канцеларията си той разпоредил на св. Б. Г. да анулира акта за получаване на бойни припаси от 23.10.2007 г. с рег. № 189105. Свидетелят м-р М. казал на свидетеля с-на И., че към 27 564 броя 85 мм стоманени гилзи в складова разписка № 495/22.10.2007 г. трябвало да бъдат добавени още 6 875 броя, т.е. бройката на липсващите месингови гилзи по наряд № БП-146/12.05.2006 г., като общият брой да стане 34 439 броя 85 мм стоманени гилзи. М-р М. обяснил на с-на И., че в под.–С., трябва да бъде оформена нова складова разписка, като във „втора“ позиция на същата да бъдат вписани 34 439 броя 85 мм стоманени гилзи и да остане свободно място без подпис на МОЛ, което ги приема, с цел да се изчисти получилата се липса в поделението. Номерът и датата на издаване на новата складова разписка да останат същите, като на тази, която била вече написана под № 495/22.10.2007 г. в кочана с рег. № 72/19.10.2007 година. Посочил, че в новата складова разписка следвало да се промени и цената на единична бройка гилза от 22.00 лв. на 16.64 лева. Свидетелят М. дал указания на св. С. И. да се върне в поделението в С. и да изготвят нова складова разписка с дадените указания, като оформянето на документите да стане по най-бързия начин. Свидетелят с-на И. подписал складова разписка № 0007/23.10.2007 г. като взел два екземпляра от нея, тъй като кочанът бил на под. /в.ф./–Ч. Върнал се в под. /в. ф./– С., където докладвал на подсъдимия о.з. м-р С. и о.з. м-р И. за дадените му устни указания от м-р М. На 31.10.2007 г. свидетелят с-на И., бил извикан от подсъдимия о.з. м-р И. в канцеларията, където била и деловодителката на под.–С., св. П. К., където свидетелката К. била изготвила нова складова разписка рег. № 72/19.10.2007 г. по указанията на св. м-р М. Свидетелят с-на И. попитал подсъдимия о.з. м-р И., къде е четвъртият екземпляр от предната складова разписка под № 495, тъй като липсвала в кочана, а той му отговорил, че се намира в отчетното отделение при свидетелката К. Това отговаряло на истината, тъй като екземпляр от тази разписка бил разнесен като разход по отчетните картони на под. /в.ф./– С., от св. К. Новата разписка била попълнена от К., след което била представена на началника на поделението подсъдимия о.з. м-р С. за утвърждаване и била утвърдена от него. В деня на предоставянето й св. с-на И. бил командирован в под. /в.ф./– Ч., за окончателно оформяне на новата складова разписка № 495/22.10.2007 година. Там се срещнал със св. м-р М., на когото предал кочана. Последният взел кочана, казал, че ще попълни данните за МОЛ, които не били попълнени от тяхна страна и оставил свидетеля с-на И. да го чака на портала на поделението. След три часа м-р М. се обадил на с-на И., че МОЛ, който трябвало да подпише разписката, е закъсал някъде на път и го няма, като го уведомил, че кочана с разписките трябва да остане в Ч. С-на И. се свързал по телефона с подсъдимия о.з. м-р С. и му докладвал за ситуацията. Подсъдимият о.з. м-р С. му наредил да остави кочана и да се прибере в поделението. Получените от с-на И. екземпляри от складова разписка № 0007/23.10.2007 г. останали на съхранение в под. /в.ф./– С., но тя не била разнесена в отчетните картони като приход на поделението. Тя впоследствие била иззета от органите на РС „Военна полиция“. Кочанът № 72/19.10.2007 г. заедно с намиращите се в него складови разписки № 495/22.10.2007 г. останал в под. /в.ф./– Ч. и бил предаден от свидетелката Б. Г., която заявила, че го открила в деловодството на поделението сред други документи, след като го търсила по искане на органите на РС „Военна полиция“, като същата не знаела, че е там едва при нареждането й от страна св. М. да го търси тя изразила учудване, че бил в тяхното поделение. Тази така установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд по това обвинение срещу подсъдимия о.з. м-р С. се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – показанията на свидетелите И. П., С. И., Х. А., К. В., П. К., Б. Г. и др., както и складови разписки, кочани със складови разписки, актове за получаване на бойни припаси, писма, заповеди, командировъчни, заключение на вещо лице Б. и др. Въззивната инстанция счита, че правилно след извършен пълен разбор на доказателствата по делото първоинстанционният съд е признал подсъдимия о.з. м-р С. за невиновен в това, че след като вече била изготвена и оформена складова разписка № 495/22.10.2007 г. в изпълнение на нареждане № БП-127/ 04.05.2007 г., подписал за наредил /разрешил нова складова разписка за предаване на материални средства със същия номер и дата, в която било посочено, че в.ф. /под./–С., предава на в.ф. /под./– Ч., количества стоманени гилзи различни от посочените в нареждане № БП – 127/04.05.2007 г., в първата складова разписка № 495/22.10.2007 г. и от реално предадените 27 564 броя гилзи, а именно 34 439 броя гилзи и го е оправдал. Наред с подробно изложените убедително аргументирани съображения в подкрепа на този извод на първоинстанционния съд, които съображения настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло, че разпореждането за създаването на тази нова складова разписка за предаване на материални средства със същия номер и дата – 495/22.10.2007 г., от страна на подсъдимия С., но на 31.10.2007 г. е станало по настояване, по изричните указания и със съдействието на свидетеля м-р М., в качеството му на началник на под.– Ч., който се е явявал и като главен разпоредител на действията на подсъдимия С. във връзка с изпълнението на договорите за изкупуване на процесните гилзи. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал и на влязло в сила решение по ВНОХД № 52/2010 г. на Военно-апелативен съд по отношение на инкриминираната в случая складова разписка № 495/22.10.2007 г., за която съдът се е произнесъл, че не може да бъде и не е официален документ. Нещо повече в приетите финансови заключения правилно е установено, че тази втора складова разписка не може да породи валидно действие, защото тя не съдържа необходимите реквизити. Въззивият съд не приема доводите във въззивния протест, тъй като се установи че подсъдимия С. с действията си не е допринесъл за настъпване на вредни последици за МО. 3. По отношение на обвинението за подс.О. С. по реда на чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, въззивнвата инстанция споделя доводите на първоинтацианиня сът, като излага следните доводи: В района на под. /в. ф./ – С., се намирал компресор тип ПКС – 4 Е, № 130, с мощност 30 киловата и маса 1730 кг., произведен в ДМЗ „В.“ – гр. П. през 1972 година. Същият се съхранявал в парка на поделението от неопределено време, като за него са събрани доказателства по какъв начин е попаднал в под. /в.ф./– С. Не бил заприходен. Не се водил на отчет. С устна заповед на кмета на общината – свидетеля С. С., за безвъзмездно ползване на под. /в. ф./–С., бил предоставен и автобус „Ч.-А.“, за когото също не са открити документи за произход и собственост, нито каквато и да е документация за автобуса, нито пък съставен протокол или друг писмен акт за безвъзмездното предаване на автобуса на поделението. Автобусът бил предоставен на поделението от свидетеля С. да се ползва за резервни части на обслужващия личния състав на поделението щатен автобус, защото бил в окаяно състояние, бил катастрофирал и липсвали много части от него. Фактът, че състоянието му било окаяно се потвърди и в показанията на св. Н. А., св. М. Е. и св. С. Н., като последния показа, че автобуса го заварил в поделението още от 2002 г., не се водел на отчет и е бил негоден за ползване. Така в началото на м. март 2008г. по разпореждане на подсъдимия С. било извършено разглобяване на автобуса, като част от неговите възли и детайли – седалки, здрави стъкла, резервоар, бутилки за въздух, двигателя и мостовете били запазени в поделението за резервни части, а останалата част представлявала метална конструкция на купето на автобуса. По разпореждане на подсъдимия С. следвало да бъде нарязан за резервни части и предадена на вторични суровини на ЕТ “Б.“-С. Така на 25 и 26.03.2008 г. работници на посочена фирма с горелки нарязали металната конструкция на купето. На 27.03.2008 г. подсъдимият С. разпоредил на свидетеля К. да бъде издаден пътен лист на т.а „З.“ №, като водач на автомобила бил св. Г. П. Преди да сдадат нарязаната метална конструкция, той им разпоредил да претеглят автомобила празен и след натоварването с получените метални отпадъци от автобуса отново да го претеглят на кантара на фирма “С.“ в гр. С. Наред с горното им разпоредил да прикачат и сдадат и намиращият се в двора на поделението компресор ПКС - „Е №130“ произведен 1972 г. с маса 1 730 кг. Като полученото общо тегло на металните отпадъци след претеглянето бил 2 320 кг. На същия ден служители от ВП – П. св. М. М. и св. Д. П. извършили проверка на пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на ЕТ “Б.“-С. Там заварили товарен автомобил З.е рег. № с водач св. П. и старшина на автомобила св. К. и л.а. У.с рег .№, управляван от подсъдимия С. На място бил съставен констативен протокол за теглото – 2 320 кг. от който за компресора - 1 080 кг., а металните отпадъци -1 140 кг. Компресорът в последствие бил заприходен с протокол рег. № 35 от 02.07.2008 г. /л. 1591 – л. 1592 т. Х/. По отношение на металните отпадъци от автобуса била издадена Заповед № 93 от 11.04.2008 г. на подсъдимия С. /л. 941, т. VІ/, с която била назначена комисия, която с протокол за разкомплектоване и зачисляване на материални средства предложила получените резервни части и възли от автобуса да се заприходят в склада на АТИ, а негодните резервни части /металните отпадъци/ да се компенсира фирмата ЕТ “Б.“- С. с оглед извършеното разкомплектоване на автобуса. Последвало съставяне на складова развика №0000000017 от 16.04.2008 г., с която резервните части били зачислени от дарение. За извършената работа на фирма “Б.“ – С., съгласно Заповед № 869 от 2000 г. - чл. 28, ал. 2 е посочено, че еднократно в рамките на една година в правомощията на командира на съответното поделение е да продаде до 10 тона отпадъци за една година с цел задоволяване на потребностите на поделението - битови, технически, ремонти и други нужди,което е целял да извърши. Въззивният съд не приема единствено довода, посочен от първоинстанциониня съд по отношение на стойността, депозирана от вещото лице и в приета стоково-оценъчна експертиза, тъй като видно от даденото в съдебно заседание становище на вещото лице е показал, че оценката е извършена на база докладна записка, като той не е видял отпадъците, макар компресора и резервните части и получените метални отпадъци от автобуса да са били налични, но въпреки горното е приета изготвената съдебно-оценъчна експертиза, по която е прието, че стойността на инкриминираните по обвинението вещи възлиза на 835.20 лв., съответно от автобус „Ч. А.“ на стойност от 410.40 лв. и компресор тип „ПКС 4 Е“ на стойност от 424.80 лева. Въззивиният съд не споделя и довода на първоинстанционния съд в частта, че е налице нарушение на т. 4.9 и т. 4.10 от Методиката за извършване на инвентаризация, защото от самата нея е видно, че тези текстове касаят излишък, а по отношение на посочените по обвинението вещи се установи, че те са били взети на отчет. Тази така установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по това обвинение срещу подсъдимия о.з. м-р С. се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – показанията на свидетелите С. С., Н. А., М. Е., В. Г., М. М., Д. Ц., Г. П. По същество тази така установена фактическа обстановка не се оспорва и от страните по делото. След подробен анализ на гласните и писмени доказателства по делото първоинстанционният съд правилно е посочил, че не е налице нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл. 206 ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, каквото обвинение му е предявено. Наред с изложените от първоинстанционния съд доводи, които настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло, следва да се приеме, че освен по делото не са събрани никакви доказателства относно собствеността на инкриминираното имущество, няма събрани и никакви доказателства по какъв начин е предадено въпросното имущество в поделението на подсъдимия С., защото за процесния автобус се установи от св. С. и св. А., че няма досие и документи в община С. Не се води на отчет, а и същият бил след катастрофа /св. С./ не бил в движение и бил е в окаяно състояние – само „макет на автобус“, не е било възможно да бъде възстановен, не е бил стопанисван от общината, бракуван е и се е намирал на площадка на частна фирма, като са правили услуги с части от него на други лица. Законосъобразно при това положение първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия С. по предявеното му обвинение по чл. 206 от НК. Противоречивото възражение по въззивния протест, че процесните вещи не били връчени и поверени на подсъдимия да ги пази и управлява в качеството му на военнодлъжностно лице /макар в обвинителния акт да е посочено точно обратното/, то подсъдимият е следвало да бъде осъден за престъпление по чл. 206 от НК, тъй като се разпорежда като със своя с държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която не му е връчена в качеството му на длъжностно лица, а се намира в него по друг повод и на друго основание, също е неоснователно, тъй като по делото няма доказателства тези вещи държавни ли са, кооперативни ли са, обществени ли са, частни ли са, както и на какво основание са в негово разпореждане. Обвинението не е представило доказателства относно намерението за присвояване от страна на подсъдимия, а напротив – доказано е, че всички годни за някаква употреба части, възли и детайли от изхвърления от употреба стар и негоден автобус са били употребявани или отделени за употреба като резервни части за водещия се на поделението щатен автобус. Правилно и законосъобразно при това положение първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда по това обвинение срещу подсъдимия С. По отношение на предявения граждански иск. Съдът намира, че предявения от процесуалния представител на МО София граждански иск, юрисконсулт Я. против подсъдимия И. Ч. И. за сумата от 115 056 лв. причинените имуществени верни на МО, ведно със законната лихва от датата на увредата - 10.08.2006 г. до окончателно изплащане на сумата е неоснователен и недоказан и по основани и по размер. Тава е така, защото в обвинението е посечено, че подсъдимия И. е присвоял 7 884 бр. месингови гилзи 85 мм. за ТО “Д-44“, а съгласно сключения договор между под.- Ч. и фирма „М. К.“–С. е бил с предмет на продажба на месингова скрап - 250 тона. По делото се установи, че съгласно акт за прекатегоризиране на металните средства сер. АБ № 0145003 – разходно дело 216/2006 г. преди да бъдат прехвърлени е било предложено да се извърши процедура по бракуване им като е определена ІІІ категория. Следвало е св. П. – браковчик да извърши този процес по брака, като се извърши фактическо бракуване, но се установи, че действително това не е извършено. Реално от пределите на под.–С. са извозвани месингови гилзи, а не скрап. Последвало е липса за под.-Ч., поради получената, както показа вещото лице, разлика при изпълнение на договора, тъй като е нямало реално фактическо бракуване. Тази е причината и св. П. да не е могъл да оформи акта за брак. Ето защо цената на предмета на престъплението следва да бъде определена като се вземе броя гилзи и цена за 1 бр. гилза ІІІ категория. Това е така, защото се доказа, че гилзите не са смачкани, а дори са получавани със смазка и хартия - св. К. По делото по категоричен начин се установи, че преди месинговите гилзи да бъдат прехвърлени документално на поделението в Ч. и преди да бъде отпаднала процедурата по тяхното бракуване те били прекатегоризирани в ІІІ-та категория с акт за прекатегоризиране на материални средство сер. АБ № 0145003, разходно дело 216/2006 г., а и самият св. П. показа, че не е бил реално извършен този брак. Следва въпроса, какво е продадено и в какъв вид. Отговорът от всички свидетелите по делото е, че са се изнасяли гилзи, макар по договор да е следвало да се продават месингови отпадъци. По тази причина свидетелят П., в резултата на възникналото несъответствие в количеството бройки-количество продадено, е приел, че по негови сметки са останали още 6 875 бр. месингови гилзи, но те не били нито в под.–С., то за под.- Ч. е възникнала липса на 6 875 броя месингови гилзи. Тази липса не е възникнала нито на килограм, нито на тон, а на бройка, съобразно наряд Б-146 от 12.05.2006 г., където е посечено, че се предава описаното имущество на бройка. Ето защо предявеният граждански иск се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен като такъв. По отношение на наложените обезпечителните мерки за подсъдимия И. И. С оглед горните констатации, че не се доказа обвинението, за което подсъдимия И. И. е предаден на съд, а и с цел ненарушаване на чл. 1 протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, /ТР № 2/2012 г. на ВКС/ следва да бъде отменена наложена обезпечителна мярка ЗАПОР върху ? идеална част от лек автомобил „А.Р.“ 156 с ДК № и наложената обезпечителна мярка – ВЪЗБРАНА върху ? идеална част от недвижим имот представляващ апартамент, находящ се в гр. Ш., ул. „С.“, № – наложени с определение и обезпечителна заповед от 16.11.2010 г. на Военен съд - Плевен. По отношение на наложените обезпечителни мерки за подсъдимия О. С. С оглед горните констатации, че не се доказаха обвиненията, за които подсъдимия О. С. е предаден на съд, а и с цел ненарушаване на чл. 1 протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, /ТР № 2/2012 г. на ВКС/ следва да бъде отменена наложена обезпечителна мярка ЗАПОР върху ? идеална част от два броя МПС с марка „Волво В40“ с ДК № и лек автомобил марка „Р.К.“ с ДК № и наложената обезпечителна мярка – ВЪЗБРАНА върху ? идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Ш., ул. „О.“ № – наложени с определение и обезпечителна заповед от 23.09.2008 г. на Военен съд Плевен. По отношение на веществените доказателства въззивната инстанция следва да потвърди присъдата и в тази й част. Разноски Направените по делото разноски в размер на 2 791.20 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет един лв. и двадесет стотинки/, ще следва да бъдат оставени на основание чл. 190 от НПК за сметка на Държавата. Водим от горното, въз основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си. 13.11.2014 г., ПРЕДСЕТАТЕЛ: Гр. Пловдив ЧЛЕНОВЕ: 1…………. 2………….
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg