Определение
17-07-2014

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 16

 

гр. София, 17. 07. 2014 година

 

 

                   В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

        ЧЛЕНОВЕ:  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                           полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

         

                                                  

при секретар Емилия Стоянова

разгледа частно наказателно дело  17 по описа за 2014 година,

докладвано от съдията полк. АНГЕЛОВ, образувано по протест на Пловдивската окръжна военна прокуратура срещу определение №18 от 20.06.2014 год. по ЧНД № 94/ 2014 год на Пловдивския военен съд.

 

          С протестираното определение Пловдивският военен съд е отменил постановление от 28.05.2014 г. на прокурор от Пловдивската окръжна военна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 13-РП/ 2014 г., образувано срещу редник В. Я. Д. от в.ф. А. и гр.л. Р. М. и Н. В. от гр. П., за това че на 15.06.2013 г. в гр. П.,  в съучастие като съизвършители,по хулигански подбуди, са причинили лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК  на Д. М.-престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 НК.

          В протеста на прокуратура са изложени доводи за необоснованост и неправилност на атакуваното определение на съда. Иска се неговата отмяна, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление от общ характер. Действията на р-к Д. са продиктувани от необходимостта да се защити от агресивното поведение на М. Налице е личен мотив за извършване на деянието, което изключва хулиганските подбуди. Не е налице демонстрация на явно неуважение към обществото. Ако р-к Д., М. и В. следва да носят наказателна отговорност, то е за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, което e от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия.

          Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и  доказателствата по делото, намира протеста на прокуратурата за неоснователен. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че на досъдебното производство не са събрани всички необходими доказателства. Не са разпитани свидетели, очевидци на инцидента, както и такива появили се на мястото веднага след неговото приключване. От показанията на тези свидетели ще се установи обстоятелството, дали извършителите са причинили телесното увреждане само по лични съображения, или наред с това в тяхното поведение е налице и хулигански подбуди. Наличието на личен мотив за саморазправа не изключва възможността в действията  на извършителите да е налице съзнание, че по този начин грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. Обективността на разследването изисква събирането  допълнително на доказателства за цялосното съдържание на умисъла в действията на извършителите. За разкриването на съдържанието на умисъла не е без значение и обстоятелството, че телесната повреда е причинена в един по-късен момент от разправията вътре в заведението, когато е имало взаимна размяна на реплики.

          Воден от тези съображения Военно-апелативният съд потвърди протестираното определение на Пловдивския военен съд като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 НПК Военно-апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

       ПОТВЪРЖДАВА определение № 18 от 20.06.2014  по чнд № 94/ 2014 г. на Пловдивския военен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:

         

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg