Решение І
06-07-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр.С., 06. 07. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на седми април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ВОЛЯ КЪНЕВ полк. КИРИЛ ТОДОРОВ при секретар Нина Стоянова и с участието на прокурора полк. Красимир Колев разгледа наказателно дело от общ характер № 35 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест от прокурор при Военно-окръжна прокуратура-Пловдив и въззивни жалби от гражданските ищци и частни обвинители м-р А. Ц. Ц., подполк. Х. Ц. Х. и гр. л. Д. Т. Ц., против присъда № 20/19. 05. 2014 г. по нохд № 459/2012 г. по описа на Пловдивския военен съд. С протестираната и обжалвана присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимите: 1. Подполковник д-р Г. Л. М., Началник на спешно кардиологично отделение в клиника ”Спешна терапия” на катедра „Интензивна и спешна терапия” в департамент „Военна терапия” на Многопрофилна болнична база за активно лечение към Военномедицинска академия – С., за невинен в това, че: На 08.10.2008 г., в град С., при независимо съпричиняване с д-р В. В. В. – „Хирург, ортопед, травматолог” във Военномедицинска академия МББАЛ - С., да е причинил смъртта на гр.л. Ц. Х. Ц. на 67 години от град С., починал на 13.10.2008 г. от СЕПСИС /дисеминиран гноен процес в организма причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия - Началник на спешно кардиологично отделение в клиника ”Спешна терапия” на катедра „Интензивна и спешна терапия” в департамент „Военна терапия” на Многопрофилна болнична база за активно лечение към ВМА гр.С., представляваща източник на повишена опасност, като: - в нарушение на т. 2.4 от Правилата за добрата медицинска практика, вр. чл. 80 от Закона за здравето, не е извършил адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не съобразил, че пациента е възрастен болен с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, което не му позволило да оцени развитието на „Сепсиса” от възпалението на дясното коляно и - в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник за устройството и дейността на ЦСМП - „Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на лечението” въпреки състоянието на пострадалия – висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото здравословно състояние и оплакванията на самият болен, не предложил хоспитализация и неправилно не го настанил за болнично лечение във ВМА и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. 2. Доктор В. В. В. – „Хирург, ортопед, травматолог” във Военномедицинска академия МББАЛ за невиновен в това, че: На 09.10.2008 г., в град С., при независимо съпричиняване с подп. д-р Г. Л. М. „Началник на спешно кардиологично отделение в клиника ”Спешна терапия” на катедра „Интензивна и спешна терапия” в департамент „Военна терапия” на Многопрофилна болнична база за активно лечение към ВМА, да е причинил смъртта на гр.л. Ц. Х. Ц. на 67 години от град С., починал на 13.10.2008 г. от СЕПСИС /дисеминиран гноен процес в организма причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия -„Хирург, ортопед, травматолог” във Военномедицинска академия МББАЛ - С., представляваща източник на повишена опасност, като: - в нарушение на т.2.4 от Правилата за добрата медицинска практика, вр. чл. 80 от Закона за здравето, не е извършил адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не съобразил, че пациента е възрастен болен с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, което не му позволило да оцени развитието на „Сепсиса” от възпалението на дясното коляно и - в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник за устройството и дейността на ЦСМП - „Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на лечението” въпреки състоянието на пострадалия – висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото здравословно състояние и оплакванията на самият болен, не предложил хоспитализация и неправилно не го настанил за болнично лечение във ВМА и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил като неоснователни предявените граждански искове: от гр. л. Д. Т. Ц. – съпруга, срещу подсъдимия подп. д-р Г. Л. М. , в размер на 150 000 лв.; от м-р А. Ц. Ц. - син, срещу подсъдимия подп. д-р Г. Л. М. , в размер на 150 000 лв. и от подп. Х. Ц. Х. - син, срещу подсъдимия подп. д-р Г. Л. М. , в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13. 10. 2008 г., до окончателно изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил като неоснователни предявените граждански искове: от гр. л. Д. Т. Ц. – съпруга, срещу подсъдимия д-р В. В. В., в размер на 150 000 лв.; от м-р А. Ц. Ц. – син, срещу подсъдимия д-р В. В. В., в размер на 150 000 лв. и от подп. Х. Ц. Х. – син, срещу подсъдимия д-р В. В. В., в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихвата от датата на увреждането – 13. 10. 2008 г. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск от гр. л. Д. Т. Ц. – съпруга, срещу подсъдимия подп. д-р Г. Л. М. , в размер на 48 868.68 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск от гр. л. Д. Т. Ц. – съпруга, срещу подсъдимия д-р В. В. В., в размер на 48 868.68 лв., представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и постановена в противоречие с доказателствата и закона. Според представителя на обвинението е налице конкретна и несъмнена причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия резултат, което се потвърждавало и от заключенията на вещите лица по делото. Навежда се, че при назначено своевременно адекватно лечение в болнична обстановка със сигурност смъртният изход за пациента е можел да бъде продотвратен. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова от въззивната инстанция, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В допълнението към протеста се твърди, че двамата подсъдими, с оглед издаденото от личния лекар д-р И. направление за хоспитализация, резултатите от извършените изследвания и напредналата възраст на пациента, е трябвало да предприемат действия за неговото настаняване в лечебно заведение, провеждане на съответните изследвания с оглед откриване огнището на заболяването и провеждане на адекватно лечение. Твърди се, че извършените от двамата подсъдими манипулации и прегледи са били повърхностни и не били достатъчни за откриване на огнището, довело до смъртта на пострадалия Ц. Не следвало да се кредитират показанията на свидетелите – А. П. и д-р Т. В., от НИ-„П.”-С., тъй като самите експерти квалифицирали извършените от тях прегледи като повърхностни. Твърди се, че правилата за добра медицинска практика са били приети от съсловните организации и всички лекари действали по тях. И в доплънението към протеста се прави същото искане от прокурора. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста, както и жалбите на гражданските ищци и частни обвинители. Счита, че първоинстанционната присъда е абсолютно немотивирана и че са налице предпоставките на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради което същата следва да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни. Заявява, че съдът немотивирано отхвърлил заключенията на петорната и деветорната съдебно-медицински експертизи, както и заключението на аутопсионен протокол № 43 и съпътстващата към него експертиза от външен оглед на труп, а останалите съдебно-медицински експертизи по делото съдът въобще не коментирал. Представителят на Военно-апелативната прокуратура заявява, че назначената от настоящия състав нова допълнителна деветорна съдебно-медицинска експертиза, напълно потвърждавала заключенията на петорната и деветорната съдебно-медициниски експертизи, данните от извършената аутопсия и заключенията на всички изготвени съдебно-медицински експертизи по делото. Иска същата да бъде кредитирана, с изключение на особеното мнение на професор Б. Поддържа становището, че непредприетите от страна на подсъдимите адекватни мерки са щели да предотвратят интоксикацията на организма му, както и последвалата полиорганна недостатъчност, причинила смъртта му. Прокурорът извежда аргумент от заключението на съдебно-медицинска експертиза, че Националният рамков договор, подписан и от ВМА, е задължавал подсъдимите да приемат на болнично лечение пострадалия Ц. . Прокурорът пледира настоящата инстанция да не дава вяра на особеното мнение на проф. Б. по допълнителната деветорна съдебно-медицинска експертиза, тъй като същото противоречи на останалите доказателства по делото – приложения аутопсионен протокол по делото, заключенията на всички съдебно-медицински експертизи по делото, включително и допълнителната деветорна съдебно-медицинска експертиза, назначена от настоящия съдебен състав. Държавното обвинение излага становище, че двамата подсъдими не са взели предвид съдържащите се в клинична пътека № 91 критерии за хоспитализация на пациенти, които са били налице по отношение на пострадалия Ц. . Налице са били и реални условия за хоспитализирането на Ц., тъй като ВМА-С. разполага със стационарно звено към спешната помощ, създадено именно за случаи на тежък възпалителен процес с неустановен произход, където пациентите да бъдат хоспитализирани, изследвани, наблюдавани и лекувани. Прокурорът отново поддържа искането, направено в протеста, като пледира да бъдат уважени по справедливост и гражданските искове на гражданските ищци. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители подполк. Х. Х. , м-р А. Х. и Д. Ц. се изтъкват доводи за неправилност, явна несправедливост на присъдата, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се двамата подсъдими да бъдат признати за виновни, като им се наложи наказание в максимален срок и същите да бъдат лишени от право да упражняват професия за максимален срок, както и предявените граждански искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер. В жалбата си гражданските ищци и частни обвинители правят искане да им бъдат присъдени, направените от тях разходи по делото, както и разноските за адвокатска защита. Във въззивната си жалба гражданският ищец и частен обвинител подполк. Х. Ц. Х. прави искане първоинстанционната присъда да бъде изцяло отменена като несправедлива и постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа изцяло предявения граждански иск по основание и размер. Твърди се, че задължителните указания на ВКС не са били изпълнени при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция и и от Пловдивския военен съд. Допуснатите процесуални нарушения са от категорията на абосолютните, които предпоставят отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Твърди се, че при постановяване на присъдата си Пловдивският военен съд е нарушил принципите за непрекъснатост на съдебното заседание и принципа за решаване на делото по свободното вътрешно убеждение на съда. Присъдата не е била обявена незабавно, след като съдът се е оттеглил на тайно съвещание, поради което е нарушен принципът за тайното съвещание на съда и незабавното публично оповестяване на присъдата. Твърди се, че подсъдимите са осъществили престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК от субективна и обективна страна, като не са изъвършили адекватни медицински прегледи, оттук и неточна оценка на състоянието на пострадалия, което довело до настъпване на смъртта. По отношение на субективния елемент се счита, че е налице непредпазливост във формата на престъпна самонадеяност. По отношение на причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимите и настъплиия смъртен изход се прави изврода, че същата е доказана по безспорен и категоричен начин посредством изготвената и приета деветорна съдебно-медицинска експертиза. Твърди се, че постановената от първоинстанционния съд присъда не спомага за постигане на генералната превенция по отношение на останалите медици в страната. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяването на нова осъдителна, с която на двамата подсъдими да им бъде наложено справедливо наказание. В постъпилото допълнително писмено изложение към въззивната жалба от подполк. Х. Ц. Х. се твърди, че липсват мотиви по отношение на експертизата, тъй като съдът е направил избирателен прочит по т. 2 и т. 3 от петорната съдебно-медицинска експертиза и по т. 3 и т. 4 от деветорната съдебно-медицинска експертиза, като по тези точки съдът не е приел заключението на вещите лица. По останалите точки няма никакво произнасяне. В допълнителното изложение към жалбата се твърди, че съдът е изградил мотивите си основно и изключително върху обясненията на подсъдимите, както и върху доводите на защитата. Липсва анализ на всички показания на разпитаните по делото свидетели. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК относно оценката на доказателствата, довело да ограничаване правата на защита на гражданския ищец и частен обвинител. Твърди се, че са налице съществени противоречия между показанията на жалбоподателя от 08. 01. 2013 г. и обясненията на двамата подсъдими от 13. 05. 2014 г. Твърди се, че съдът незаконосъобразно се е позовал на представените от защитата на подсъдимите писмени доказателства в съдебно заседание на 13. 05. 2014 г. Сочи се, че съдът не е взел предвид нормативната и подзаконова база във връзка с организацията на дейносттта във ВМА и нейното спешно отделение. С подаденото допълнително изложение жалбоподателят прави искане да бъдат изискани от ВМА-С. и приложени към делото заповед № 1190/17. 11. 2006 г. на Началника на ВМА-С., ведно с приложенията към нея, както и всички заповеди, указания и инструкции на Началника на ВМА относно инкриминирания период, регулиращи отношенията, свързани с реда за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ на територията на МВА-С. в спешно отделенеие, ведно с приложенията и образците на документи, които са длъжни да се изготвят и да се съхраняват от екипите на катедра „Спешна медицина и клиника „Спешна терапия” на територията на ВМА-С. Прави се искане да бъдат изискнаи от ВМА-С. актуална длъжностна характеристика на подс. Г. М., валидна към инкриминирания период – 2008 г., също така и договорът за кадрова военна служба на подс. М., който е бил в сила към инкриминирания период. В съдебно заседание процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител подполк. Х. Х. – адвокат С., поддържа въззивната жалба на доверителя си на същите основания, а също така и жалбата на адв. К. и протеста с допълнението към него. Счита, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което иска да бъде отменена. Алтернативно моли да бъде постановена нова осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими, като предявените граждански искове бъдат уважени. Адвокат С. възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че към момента на инкриминираното деяние липсвал специален нормативен акт, който да регламентира действията на подсъдимите. Изразява становище, че назначената от настоящия съдебен състав допълнителна деветорна съдебно-медициниска ексепертиза е категорична по отношение на причините за смъртта на пострадалия Ц. Във виззивната си жалба гражданският ищец и частен обвинител м-р А. Ц. Ц. моли присъдата да бъде изцяло отменена като неправилна и незаконосъобразна и вместо нея да бъде постановена обективна и справедлива осъдителна присъда. Твърди се, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и е явно несправедлива. Поддържа предявения граждански иск по основание и размер. В жалбата се прави искане за допускане на повторен разпит на свидетеля д-р С. П. П., извършил аутопсията и изготвил аутопсионния протокол, с конкретно посочени въпроси. В подадената от гражданската ищца и частна обвинителка Д. Т. Ц. въззивна жалба се иска присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и вместо нея да бъде постановена нова обективна и справедлива осъдителна такава. Твърди се, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост. Жалбоподателката изцяло поддържа предявения граждански иск по основание и размер. Сочи се, че не е ясно как съдът е формирал правните си изводи при наличието на приетата и обсъдена деветорна съдебно-медицинска експертиза. Пловдивският военен съд е извършил непълен и едностранчив анализ на доказателстгвата, като не ги е преценил в тяхната логическа връзка и взаимозависимост. Твърди се, че не е спазен принципът за непрекъснатост на съдебното заседание при постановяване на присъдата. С жалбата се прави искане двамата подсъдими да бъдат разпитани отново, както и да бъдат допуснати разпити на новопосочените от подсъдимите свидетели, а също така да бъдат извършени очни ставки и огледи на помощенията за спешна медицинска помощ във ВМА, където подсъдимите са извършвали твърдяните от тях медицински прегледи на пострадалия. Прави се искане да бъде допуснат повторен разпит на свидетелите доц. д-р Й. и лейтенант К., които са били посочени от подсъдимия д-р М., но не са били разпитвани по делото. Прави се искане за провеждане на очна ставка между подсъдимия д-р В. и свидетелката д-р Я. (шеф екип) поради наличието на съществени противоречия. Прави се искане за провеждане на очни ставки между личния лекар д-р Е. И. и свидетеля д-р К. С. от една страна и от друга между свидетелката д-р Е. И. и свидетеля д-р Х. М. отново поради наличие на съществени противоречия. Прави се искане оправдателната присъда да бъде отменена и постановена осъдителна такава с налагане на справедливи наказания на двамата подсъдими. В съдебно заседание повереникът на гражданските ищци и частни обвинители м-р Ц. и Д. Ц. а – адвокат Д. К., поддържа въззивните жалби на същите основания, както и протеста. Моли оправдателната присъда да бъде отменена като неправилна, непълна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалните и процесуалните правила, и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени да заплатят в пълен размер сумите по предявените граждански искове. Изтъква аргументи, че пострадалият Ц. задължително е следвало да бъде хоспитализиран съгласно Националния рамков договор. Твърди, че виновното поведение на подсъдимите се подкрепя от доказателствения материал по делото, включително и от заключението на вещите лица. Представя писмени бележки с препис за съда и страните. В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител м-р Ц. поддържа изцяло становищата на военно-апелативния прокурор и защитника си адвокат К. В съдебно заседнаие гражданската ищца и частна обвинителка Д. Ц. а изцяло поддържа становищата на адвокатите С. и К. и моли за справедлива присъда. В депозираното възражение срещу протест и допълнение към него и срещу въззивни жалби от защитата на подсъдимия Г. М. се изтъкват доводи за неоснователност на направените от насрещните страни оплаквания. Твърди се, че извършеното от първоинстанционния съд съдебно дирене е обемно и относимо към предмета на доказване. Оспорва се заключението на прокурора, че извършените от подсъдимите манипулации и прегледи били повърхностни. Прави се възражение срещу искането за некредитиране на показанията на свидетелите П. и В. с довода, че оценката на свидетелските показания е правна оценъчна дейност и констатациите на експертите в този смисъл не са в съответствие с правилата на НПК. Изтъква се, че определените от прокурора „немарливо изпълнени задължения” от страна на подсъдимите не са конкретно посочени, както и правната им уредба към момента, в който пациентът е бил при всеки един от подсъдимите. Напротив, изтъква се, че подс. М. не е имал никакво право да извърши хоспитализация при установените от изследванията данни, но въпреки това, същият е назначил кардиологичен, рентгенов и неврологичен преглед на пациента Ц. Сочи се, че въззивните жалби на гражданските ищци и частни обвинители са неоснователни. Иска се протеста и допълнението към него, както и въззивните жалби да бъдат оставени без уважение. В съдебно заседание защиникът на подсъдимия М. изразява становище протестът и въззивните жалби на гражданските ищци и частни обвинители да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Твърди, че изразените от държавното и частно обвинение оплаквания не съществуват фактически и в тази връзка нито една от страните не сочи конкретно кой съществен елемент от фактите в обвинителния акт, е неправилно интерпретиран. Заявява, че спор между насрещните страни относно фактологията, изнесена в обвинителния акт, няма. Същата е вярна, но непълна, тъй като не са отразени всичките действия, предприети от подзащитния й д-р М. при извършването на прегледа и проследяване на пациента Ц. Оспорва възраженията за допуснати нарушения от страна на първостепенния съд във връзка с анализа и оценката на доказателствата по делото. Оспорва задължителната хоспитализация на лица над 65 годишна възраст съгласно Националния рамков договор за 2008 г., в допълнение твърди, че няма такъв текст, който да задължава болничните заведения задължително да хоспитализират лица над 65-годишна възраст. Оспорва съществуването на правилата за добра медицинска практика към инкриминираната дата с аргумента, че въпросните правила са приети със Заповед № РД-28-256 от 25 ноември 2013 г. на министъра на здравеопазването, което осуетява правното им действие към онзи момент. Оспорва твърдяното от прокуратурата нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 7 от Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ с аргумента, че към инкриминирания период дейността на подс. подполк. д-р М. не е регулирана от цитирания Правилник, а същият е регулирал дейността и правилата на съвсем друго отделение. Защитата на подс. подполк. д-р М. се позовава на Решение № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 г., приобщено към доказателствата по делото, съгласно което изпълнителите на медицинска помощ са разделени в две групи – доболнична и болнична помощ, от което решение извежда аргумент, че хоспитализирането на пациенти по клинични пътеки, заплащани от НЗОК, се извършва по конкретни критерии и по-конкретно клинична пътека № 91 „Бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст”, с каквато работната диагноза пациентът е приет във ВМА. Обръща внимание на обстоятелството, че посочената в клинична пътека № 91 възраст – над 65 години, е рисков фактор, който се взема предвид единствено при наличието на конкретно посочените критерии за хоспитализиране на пацеиенти в болнични заведения, каквито критерии в настоящия случай не са налице. Оспорва наведеното от обвинението възражение за наличие на висока левкоцитоза като причина за хоспитализацията на пострадалия Ц. с аргумента, че в клинична пътека № 91 левкоцитите са изброени като рисков фактор, който не може да бъде самостоятелна причина за хоспитализирането на пациент, без да са налице конкретно изброените в клиничната пътека критерии. За да се стигне до обсъждане за хоспитализация на пациент, левкоцитите следва да бъдат над определена стойност, каквато в случая не е била налице. Адвокат Г. твърди, че няма нарушения на Националния рамков договор, действащ към 2008 г., изтъквайки обстоятелството, че съгласно същия документ преценката за хоспитализация на здравноосигурено лице се извършва единствено от лекаря в приемащото лечебно заведение, като издадено от личния лекар направление няма обвързваща сила за приемащия лекар. Заявява, че съдът не следва да кредитира експертизите по делото, включително, назначената от настоящия съдебен състав допълнителна съдебно-медицинска по писмени данни, тъй като част от споровете са неотносими към фактологията по случая и становището на експертите съдържа отговор на правни въпроси. Оспорва като необосновано изявлението на експертите, че е било извършено изследване, при което е бил изолиран стафилококус ауреус приживе преди или след интубация. Твърди, че експертизата не дава категоричен отговор за причината за смъртта и оттук същата не би следвало да се кредитира от съда. Подсъдимият М. поддържа изцяло казаното от защитата си. Защитата на подсъдимия В. моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита за напълно изяснени всички факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване, и на тази основа правилния правен извод за невиновност на двамата подсъдими. Защитата изразява становище, че депозираният протест и допълнението към него, както и въззивните жалби на гражданските ищци и частни обвинители, са неоснователни и моли като такива същите да бъдат отхвърлени. По отношение на въпроса „На кой час след смъртта се взима материал за микробиологично изследване?” защитата на подсъдимия В. счита, че следва да се приеме особеното мнение на проф. Б. за меродавно, защото било пълно и съответно както на фактическата обстановка по делото, така и на указанията на Министерството на здравеопазването. По въпроса за окончателната диагноза – наличието на сепсис защитата счита, че особеното мнение е категорично, че за да се докаже сепсис при аутопсията, е необходимо да се вземе кръв от трупа непосредствено след смъртта, но не по-късно от втори до шести час след настъпването й. Това твърдение било и в съответствие с написаното в ръководството по съдебна медицина. Според защитата вещите лица не отговаряли на въпроса доколко резултатите са били повлияни от вече настъпилото трупно разграждане. По този въпрос единствено отговор давала проф. Б., която сочела, че извършеното микробиологично изследване на вътрешни органи няма диагностична и доказателствена стойност. При следващия въпрос, на който се основава обвинението, а именно - дали е установено наличието на гноен гонит или бурсит на 8-9 октомври 2008 г. в дясна колянна става при пострадалия, защита заостря вниманието върху това, че групата от вещи лица твърди, че за първи път е доказано наличието на гной в колянната става на пациента при аутопсията, т. е. три дни след смъртта. Изводът на вещите лица, че имало нелекувано гнойно възпаление на дясна колянна става в срок от една седмица, изцяло бил в противоречие със свидетелските показания на трима свидетели – лекари от П., обясненията на подъсдимия В. и писмената медицинска документация. Набляга се на обстоятелството, че при прегледа на пострадалия в гнойно-септичната хирургия комисия лекари в състав трима специалисти – хирург, ортопед-травматолог и гнойно-септичен хирург, единодушно поставила същата диагноза два дни, след като пациентът е бил прегледан от подсъдимия В., т.е. една и съща диагноза се поставяла в продължение на два дни – първата от В., втората от този консилиум. Това било съобразено единствено в особеното мнение на проф. Б., а останалите вещи лица давали заключението си на базата на една закъсняла аутопсия и върху тази база изграждали своето по-нататъшно заключение. Защитата счита, че правилно първоинстанционният съд не е възприел изцяло съдебно-медицинска експертиза и е решил делото на базата на събраните доказателства. Ето защо защита моли да се приеме, че два дни след прегледа от подсъдимия В. нямало данни за хирургическо заболяване на пациента. Прави се възражението, че на подсъдимия В. не са били дадени каквито и да е било документи, придружаващи болния, както и че той имал определен служебен статут, който не му позволявал да настанява когото и да е било в болнично заведение. Счита, че не са установени по делото пропуски, които да изразяват немарливо изпълнение на лекарските задължения от страна на подсъдимия и че неговите действия били проверени впоследствие от още четирима души специалисти, които потвърдили неговата диагноза. По отношение на Правилника за устройство и дейността на център за спешна медицинска помощ защитата счита, че също безспорно било установено, че те не касаели дейността на подсъдимия В. Подсъдимият В. поддържа казаното от защитата си и твърди, че не е допуснал грешка при диагностицирането на пациента на въпросната дата, тъй като това се потвърдило и от последващите прегледи на пациента от негови колеги. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел, че по време на службата на първия, подсъдимите извършили следното: На 06. 10. 2008 г. сутринта пострадалият о. р. полк. Ц. Х. Ц. на 67 години се почувствал здравословно недобре и заедно със съпругата си – свидетелката Д. Т. Ц. отишли в 25-то ДКЦ-С. при личния си лекар – свидетелката д-р Е. И. Влезли в кабинета й около 08:00 часа. Пациентът се оплакал от болки в областта на шията и гърба. При прегледа д-р И. установила, че пациентът няма температура, белодробно нямал находки, дишането било нормално и кръвното налягане било 160/100. След извършения преглед, не възприела пациента като тежко болен. Тъй като ставало дума за болки в гръдния кош, назначила изследвания на кръв, рентген на прешлени и консултация с кардиолог, като тези прегледи се извършвали в поликлиниката. Тъй като резултатите излизали след 14:00 часа, д-р И. назначила преглед на Ц. за следващия ден на 07. 10. 2008 г., за да може да ги види. На 07. 10. 2008 г. д-р И. видяла резултатите. Направило й впечатление, че имало възпалителна активност. По тази причина решила да търси причината в бял дроб и коремни органи, за което назначила рентген на бял дроб и ехография на коремни органи. Резултатите от тях показали, от рентгеновото изследване – увеличен контур вляво в белия дроб. От ехографията нямало нищо. Получавайки резултатите от кръвната картина и находката от белия дроб, д-р И. решила, че се касае на първо място за пневмония и на второ място за карцином на белия дроб. По тези причини решила, че трябва да се направи скенер на белия дроб, за което насочила пациента за хоспитализация. Написала направление с насочваща диагноза. Поради обстоятелството, че пострадалият бил офицер от БА, на 08. 10. 2008 г. около 08:30 часа Д. Ц. а, заедно със съпруга си – пострадалият Ц., отишли във ВМА-С. в Спешно отделение. Чакали реда си пред спешен терапевтичен кабинет, където бил дежурен подсъдимият подп. д-р Г. М. Денят бил доста натоварен по отношение на пациенти и недоволна от чакането св. Д. Ц., а се обадила по мобилния телефон на сина си св. м-р Х. Х. – военен следовател във ВОП-С., на когото казала, че тя и баща му се намирали във ВМА-С. и че баща му не се чувствал добре, и не им обръщали внимание. Около 10:30 часа, св.м-р Х. отишъл във ВМА-С., срещнал се с подсъдимия подп. д-р М., като се представил и го помолил да обърне внимание на баща му, като представил направление за хоспитализация от личен лекар, с диагноза вирусна пневмония, неквалифицирана другаде, и с отметка за планов прием в болницата. Подсъдимият подп. д-р М. му обещал, че след като приключи прегледа на пациента, който преглеждал в момента, ще обърне внимание на баща му. След този разговор св. м-р Х. се върнал в службата си, където продължил да изпълнява служебните си задължения. След като приключил прегледа на пациента, в кабинета на подс. подполк. д-р М. влезнали пострадалият заедно със св. Д. Ц. а. Медицинската сестра записала паспортните данни на пациента Ц. в журнала, попълнила обменна карта-талон. В този момент в кабинета влезнал началникът на клиниката и се поинтересувал за какво се касае. Подсъдимият д-р М. му обяснил това, което знаел, след което началникът наредил на Д. Ц. а да излезе от кабинета, тъй като такъв бил редът и имало негова заповед за това. Подсъдимият подполк. д-р М. разпитал пациента за историята за заболяването и оплакванията му, за което е дошъл, в случая за съмнение за пневмония. Пациентът се оплакал от главоболие, болки във врата, раменете и ръцете. Попитал и за други оплаквания, независимо в какви органни системи, на което пациентът му отговорил, че преди ден-два е ходил на кардиолог и му е установена хипертонична болест, като му била назначена терапия. Помолил пациента да се съблече, след което извършил преглед, като му измерил температурата – 36.6 градуса, нормална. Преслушал сърцето, белия дроб и не установил патологични находки. Направил кардиограма, която била нормална. Измерил кръвното налягане, което било 160/100. Констатирал, че тези резултати се връзвали с данните, че е открита хипертония по-рано, която не била лекувана. В тази връзка, назначил на сестрата половин ампула хлофазолин подкожно заради повишеното кръвно налягане и назначил изследвания – пълна кръвна картина, биохимия, ензими и рентген на бял дроб, след което изпратил пациента на рентген. Резултатите от извършения преглед били отразени в книга за регистрация на амбулаторно болни, в която пациентът бил записан под № 6816. След около 15-20 минути, пациентът се върнал от рентгена обратно в кабинета на д-р М. Заключението от рентгена било, че е без данни за огнищни изменения, т. е. нямало пневмония. Подс. д-р М. изчакал да станат готови и другите изследвания, които обикновено ставали за около 30-40 минути. След като резултатите пристигнали, констатирал следното: хемоглобинът бил в норма – около 146, т. е. нямало анемия, хематокритът също бил в норма, кръвната захар била леко повишена – около 6.9, но не била взета на гладно, а по обяд, креатининът бил нормален около 66, чернодробните ензими също били нормални, ГОТ и ГПТ-33 и 35, елекролити-калий и натрий също били в норма, ензим креатин фосфокиназа също бил нормален – около 7. Единствено били повишени левкоцитите 22.7, но това не било показател за хоспитализация по национален рамков договор, където била фиксирана стойност на левкоцитите над 30 000. Отделно от това, подс. д-р М. изпратил пациента за консултация в съседен кабинет с невролог св. д-р Х. М., за да обясни оплакването на пациента от главоболие, болки в раменете, изтръпване на пръстите. Д-р М. прегледал пациента и постановил диагноза шийна радиколопатия, което означавало, че пациентът е имал радиколит, причинен от ошипяване на шийния отдел на гръбначния стълб. Издал рецепта, като изписал „целебрекс”-10 капсули и „мидокалм” от 150 мг една опаковка, дозировка сутрин и вечер по една таблетка. Прегледът бил отразен в амбулаторен дневник под № 2894, след което пациентът се върнал в терапевтичния кабинет. От своя страна подс. д-р М., въз основа на всички данни от извършените прегледи, преценил, че в момента нямало данни за възпалителен процес, тъй като пациентът нямал температура, нямал възпалително огнище, а за хипертонията бил получил лечение по-рано. Въз основа на тези данни подс. д-р М. преценил, че няма индикации за спешна хоспитализация към момента на неговия преглед на пациента. Със запис в обменната карта-талон, насочил пациента за консултация с хематолог, чрез личен лекар, за да се уточни насоката на повишението на левкоцитите, като предоставил на пациента всички документи по изследванията....
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg