Решение
27-11-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр.София, 27.11.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора подп. ИВО ПЕТКОВ разгледа наказателно дело от общ характер № 36 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба от адвокат К. Г., защитник на подсъдимия редник Р. П. Б. от военно формирование ХХ – М. против присъда № 223/16.05.2014 г. по нохд № 223/2013 г. на Софийския военен съд. С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия редник Р. П. Б.от военно формирование ХХ - М. , за виновен в това, че за времето от 01.12.2009г. до 31.08.2012г. при условията на продължавано престъпление и чрез използване на неистински документи и документи с невярно съдържание пред жилищната комисия на военно формирование ХХ, получил без правно основание чуждо движимо имущество - 3 300 /три хиляди и триста/ лева, собственост на МО, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на 2 / две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 / три/ години. Подсъдимият Р. П. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец – Министерство на отбраната на Република България, сумата от 1650,00 / хиляда шестстотин и петдесет/ лева за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 31.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 3 300 /три хиляди и триста/ лева - пълният размер на предявения граждански иск, отхвърля като недоказан по размер. Софийският военен съд е осъдил подсъдимия Р. П. Б.да заплати на държавата сумата от 66,00 / шестдесет и шест / лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск. На основание чл. 189 ал. 1 от НПК съдът е осъдил р-к Р. П. Б. да заплати на държавата съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 60,00/ шестдесет/ лева. В жалбата на подсъдимия Б. пред настоящата инстанция се правят доводи за необоснованост на присъдата. Сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в двете фази на наказателното производство, като се твърди, че самият обвинителен акт е вътрешно противоречив. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалното право, като алтернативно се поддържа становището, че наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно подсъдимият да бъде наказан по административен ред или делото да бъде върнато на органите на досъдебното производство. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, като основно се акцентира за нарушения допуснати в самия обвинителен акт, с което е нарушено правото на подсъдимия за защита. Подробно се излагат съображения в тази насока. Гражданският ищец Министерство на отбраната излага писмени възражения срещу жалбата на подсъдимия. Сочи се, че въззивната жалба срещу присъдата е неоснователна, а присъдата като правилна и справедлива се иска да бъде потвърдена. В съдебно заседание гражданският ищец Министерство на отбраната поддържа писмените възражения и гражданския иск. В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена и да бъде оставена жалбата на подсъдимия без уважение. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от правна страна: Въззивната инстанция в настоящия състав намира жалбата на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения и ограничаване на процесуалните му права за основателна. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие наказателния процес. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът има задължение да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнася времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Липсата на посочване на тези факти или разминаванията между тях са от тази категория, които съставляват съществено нарушение на процесуалните права, защото води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство. Подсъдимият не може да разбере в какво точно е обвинен и да изготви своята защита за това. В обвинителния акт по настоящото дело не е ясно кога подсъдимият редник Р. Б. е извършил престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че „… За времето от 03.11.2009 г. до 31.09.2012 г. във военно формирование ХХ – с. М. , при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документ – договор за наем от 01.11.2009 г. между наемодател Г. Л. Л. от гр. С. и наемател редник Р. П. Б. от военно формирование ХХ – с. М., редник Б.получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари, собственост на военното формирование ХХ – с. М., като компенсационни суми за ползване на жилище на свободен наем, в размер на 3350,00 лв. (три хиляди триста и петдесет лева) с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК…“(стр.1, обв.акт). В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че този период от време е „…от 01.12.2009 г до 31.08.2012 г…“ (стр. 18, обв.акт). По същия начин в обвинителния акт има разминаване със сумата, която подсъдимият е ощетил военното формирование. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено „…3350,00 лв. (три хиляди триста и петдесет лева) с намерение да ги присвои…“ (стр. 1, обв.акт), а в диспозитива на обвинителния акт е посочено „… 3300 лв. (три хиляди и триста лева), собственост на Министерство на отбраната с намерение да ги присвои…“ (стр. 22, обв. акт). Налице е разминаване и по начина на извършване на престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано чрез „… използване на неистински документ – договор за наем от 03.11.2009 г…“ (стр. 1, обв.акт), „…общо 18 броя заявления-декларации…, ползвал като средство за въвеждане в заблуждение…“ (стр. 5, обв.акт) и в диспозитива подробно описани 18 броя заявления-декларации. Като начална дата там е отбелязано 05.02.2010 г. (стр.18, обв.акт). От така написания обвинителен акт не може да се разбере кога и как са извършени престъпните деяния от редник Б. Не може да се извърши разграничаване от определени действия на подсъдимия и твърденията на прокуратурата. Използвани са фрази, които не разкриват какъв е фактическият състав извършеното инкриминирано престъпление. Независимо от своя обем на 30 страници, обвинителният акт страда от тези пороци. Така изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и по този начин са нарушени съществено процесуалните права на подсъдимия и по-точно правото да разбере в какво е обвинен и по този начин възможността да изготви своята защита. Вместо да върне делото на прокурора за отстраняване на тези пороци първоинстанционният съд се е опитал да ги пренебрегне и е постановил един незаконосъобразен акт. Избрал си е периода от 01.12.2009 г. до 31.08.2012 г., 18 броя заявления-декларации от 05.02.2010 г. до 01.08.2012 г. и сумата от 3300 лева. Защо е избрал този период от време и тази сума от мотивите на присъдата не става ясно. Не е налице фактическа обстановка по делото, която да проследи изцяло какво е приел съдът за деянията на подсъдимия и какво е отхвърлил, след като има противоречия в обвинителния акт. В по-голямата си част мотивите към присъдата представляват препис на обвинителния акт. Затова и настоящата инстанция не може да извърши проверка за правилността на присъдата независимо от основанията, посочени в жалбата. Това по своята същност се равнява на липса на мотиви от първоинстанционния съд, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Първоинстанционният съд е допуснал посочените по-горе процесуални нарушения, защото е имало такива допуснати още на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт. Не е случайно твърдението на защитата на подсъдимия, че тя не може да разбере обвинението, което е предявено и да изготви своята защита. Водим от изложеното Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията за отменяне на присъдата на Софийския военен съд и връщане на делото за ново разследване на прокурора. Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 223/16.05.2014 г. по нохд № 223/2013г. на Софийския военен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да бъде обжалвано или протестирано. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg