Решение
17-12-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, 17. 12. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЪР СТОЯНОВ полк. ВАНКО АНГЕЛОВ при секретар Нина Стоянова с участието на прокурора генерал-майор КРУМ МАНОВ разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 37 по описа на Военно-апелативния съд за 2014 година, докладвано от съдията полк. Странджански образувано по въззивна жалба на подсъдимия ст. серж. Н. А. Н. от в.ф.–Ш., чрез защитника му адвокат С. С. от АК – гр. Ш., срещу присъда № 6/26.06.2014 г. по н.о.х.д. № 37/2014 г. по описа на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда съставът на Сливенския военен съд е признал подсъдимия старши сержант Н. А. Н. от в.ф.– гр. Ш., за виновен в извършването на престъпление по чл. 219 ал.3 вр. ал.1 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, условно с 5/пет/ години изпитателен срок. На основание чл. 189 от НПК съдът се е произнесъл и по направените по делото съдебни разноски. В жалбата на подсъдимия Н. се твърди, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, постановена е в нарушение на материалноправни и процесуалноправни правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се същата да бъде отменена и да бъде постановен съдебен акт, с който този подсъдим да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 219 ал.3 вр. ал.1 от НК. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована, законосъобразна и справедлива. Иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Съставът на въззивния съд като съобрази становищата на страните по делото и провери изцяло правилността на обжалваната присъда на първоинстанционния съд на основание чл. 314 ал.1 от НПК намира подадената въззивна жалба за основателна, а обжалваната присъда на Сливенския военен съд за неправилна като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. При разглеждането и решаването на делото са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по делото. Така съгласно разпоредбите на чл. 55 ал.1 от НПК всяко лице, което е обвинено в извършването на престъпление, има право да научи за какво престъпление е привлечено като обвиняем и въз основа на какви доказателства, а предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване по делото от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него като по такъв начин се определят рамките на процеса на доказване, а следователно и рамките, в които подсъдимият да може да осъществи законно гарантираното му право на защита. Както изрично е посочено в чл. 246 ал.2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочват престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите и т.н. Това означава, че в обвинителния акт следва да се посочи конкретния фактически състав на всяко едно инкриминирано деяние, което да е индивидуализирано по време, място и начин на извършване по такъв начин, че подсъдимият ясно да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да може да упражни гарантираното му от закона право на защита. В този смисъл са и указанията в Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Точно това свое задължение не е изпълнил прокурора при внасянето на обвинителния акт по делото в първоинстанционния съд. В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт – на стр.3 от същия, прокурорът, описвайки фактическите деяния на подсъдимия Н., е посочил, че: „ …На 19.10.2012 г. обв. ст. с-т Н. Н. разпоредил на цивилен служител Г. А. Г. от в.ф.– Ш. и на ефр. А. Ж. да изпразнят антифриза от цистерна с вместимост 4 куб. м., намираща се под навеса в горивозарядната станция и от контейнер № 1 с надпис вместимост 1500 литра, който бил непосредствено до цистерната и да допълнят контейнер № 2 и контейнер № 3 и двата с обем по 1500 литра, които били почти празни, като оставят 1/3 свободен обем от контейнерите. В „склад М“ имало три цистерни от по 25 куб. м. и останалото количество от автоцистерната Г. и Ж. изсипали в средната цистерна. След това антифриза от лявата цистерна, в която имало около 2000 – 3000 литра антифриз също го прехвърлили в средната цистерна. След няколко дни обв. ст. с-т Н. им разпоредил с автоцистерната да прехвърлят около 4000 литра антифриз от 25 кубиковата цистерна в 4 кубикова, а от 4 кубиковата същият антифриз да го прехвърлят в резервоар с вместимост от 5 куб. м., за да бъдела опреснена впоследствие така получената смес с етиленгликол. …“, на стр.6 от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът, обосновавайки правните си изводи, е посочил, че:“ … Видно от изложеното, от обективна и субективна страна обвиняемият старши сержант Н. е осъществил състав на умишлено престъпление по чл. 219 ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 19.10.2012 г. във в.ф. – Ш., в качеството си на длъжностно лице „завеждащ склад за ГСМ“ умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисването на повереното му имущество, като в нарушение на установения ред по Инструкция за задължения на завеждащия хранилище /склад/ за ГСМ утвърдена от командира на в.ф.– Ш., на 13.05.2011 г. и в нарушение на т.11, т.16, т.39, т.58, т.187, т.188 и т.196 от Инструкция за контрол на качествата на ГСМ и СТ в БА, смесил неустановено количество отработен автомобилен антифриз без фиксиран градус на замръзване с годен за употреба автомобилен антифриз и от това последвало значително унищожение на имущество – 21962 литра автомобилен антифриз на стойност 18 946, 29 лева, собственост на в.ф.– Ш. …“, и в диспозитива на обвинителния акт – на стр.7-8 от същия, прокурорът е обвинил подсъдимия Н. в това, че: „….на 19.10.2012 г. във в.ф.–Ш., в качеството си на длъжностно лице „завеждащ склад за ГСМ“ умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисването на повереното му имущество, като в нарушение на установения ред по Инструкция за задължения на завеждащия хранилище /склад/ за ГСМ утвърдена от командира на в.ф.– Ш., на 13.05.2011 г. и в нарушение на т.11, т.16, т.39, т.58, т.187, т.188 и т.196 от Инструкция за контрол на качествата на ГСМ и СТ в БА, смесил неустановено количество отработен автомобилен антифриз без фиксиран градус на замръзване с годен за употреба автомобилен антифриз и от това последвало значително унищожение на имущество – 21962 литра автомобилен антифриз на стойност 18 946, 29 лева, собственост на в.ф.– Ш. …“, което не само представлява непреодолима неяснота в обвинението срещу подсъдимия Н. относно това с какви свои действия какви точно видове и количества антифриз, с какво качество и на каква стойност антифриз е унищожил, с оглед на неясно и неточно посоченото в обвинителния акт допълване с антифриз на контейнери №2 и №3, които били „почти празни“ – не е посочено с колко литра са празни тези контейнери?, „като оставят 1/3 свободен обем от контейнерите“ – не е посочено как точно е измерен този обем?, след това „останалото количество“ - не е посочено на колко точно литра възлиза това останало количество? изсипали в средната цистерна, „след това антифриза от лявата цистерна, в която имало около 2000-3000 литра антифриз – не е уточнено на какво се дължи тази разлика от 1000 литра ? както и какво означава „около 2000 – 3 000 литра“? – дали означава точно 2000 литра или повече от 2000 литра или означава 3000 литра или по-малко от 3 000 литра и с колко литра по-малко или повече антифриз би трябвало да се приеме като факт по обвинението, също го прехвърлили в средната цистерна, а „след няколко дни“ – т.е. вече след датата, която е инкриминирана в обвинителния акт като време на извършване на престъплението, обв. Н. им разпоредил „да прехвърлят около 4000 литра антифриз“ – не е уточнено дали това „около“ означава под 4000 литра или означава над 4000 литра и какво количество антифриз включва в себе си този израз. Цялата тази неяснота и неопределеност на обвинението – че подсъдимият е смесил неустановено количество отработен автомобилен антифриз без фиксиран градус на замръзване с годен за употреба автомобилен антифриз и от това последвало значително унищожение на имущество – 21 962 литра автомобилен антифриз, влиза и в логическо противоречие с посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт – на стр. 5 от същия, че: „… От приложената справка рег. № 3 – 983/08.05.2013 г. от Бригада „Логистика“ в.ф.– С., за да се получи при смесването цялото количество 21962 литра антифриз с температура на замръзване -10 градуса означавало, че 16 663 литра антифриз са били с температура на замръзване -6 градуса, т.е. този антифриз не е подлежал на подобряване и е следвало да бъде бракуван. …“, което допускане на прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, би означавало, че всъщност са унищожени не 21 962 литра антифриз, а би следвало да се приеме, че са унищожени с 16 663 литра антифриз по-малко, тъй като в тази справка се сочи, че това количество е негодно и е следвало да бъде бракувано – т.е. в количеството на унищожения годен за употреба антифриз не трябва да бъде включено количеството на подлежащия на бракуване негоден антифриз. Всички тези неясноти и противоречия в обвинителния акт е следвало да бъдат констатирани от първоинстанционния съд още при подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание – чл. 249 ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК. Този основен проблем, касаещ обвинението, решаването на който проблем се явява и преюдициален въпрос относно нормалното развитие на наказателното производство в съдебната фаза на процеса с оглед изричните задължения на съдията-докладчик при подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание – чл.249 ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК, е бил поставен на вниманието на съда от защитата на подсъдимия – вж. протокол от съдебното заседание от 26.06.2014 г. на стр. 19 и 20 от същия, където изрично е записано заявеното от защитата на подсъдимия Н. /адв. С./: „… твърдя, че в обвинителния акт липсва задължителното описание на предмета на престъплението. Очаквах до приключване на съдебното дирене да се прояви някаква яснота, но така си остана. За мен няма как да твърдим, че има нанесена каквато и да било щета, при твърдения „смесил неустановено количество отработен антифриз без фиксиран градус, с годен за употреба“. При такова изписване на обвинението би следвало да търсим отговорност за евентуално унищожено годен такъв, защото според Военноокръжна прокуратура, той е смесил негоден с годен. Щом е направил това, то няма как негодното, втори път да го правим негодно. То нали е негодно. Аз не можах да разбера колко годен според прокурора е смесил подсъдимия. Значи неконкретизирането на тази установеност, за която аз говоря, най-малкото води до абсолютна недоказаност на обвинението. …“, но съдът изобщо не е обсъждал тези възражения. Нещо повече, съдът не е обсъждал и голяма част от останалите възражения на защитата, нито пък и изтъкнатите съображения на подсъдимия, което вече съставлява и неизпълнение на конкретни указания, дадени в отменително решение № 13/28.04.2014 г. по в.н.о.х.д. № 15/2014 г. по описа на Военно-апелативен съд. Вместо това първоинстанционният съд е възприел вътрешно-противоречиво заключение на в. л. Ш., която видно от протокола на съдебното заседание от 17.06.2014 г. - на стр. 4 и 5 от същия, е заявила: „… Антифриз с температура на замръзване от 0 градуса до минус 10 градуса е икономически нецелесъобразно подобряването му до минус 40 градуса, тъй като ще се използва прекалено много етиленгликол. … Може да се обогати антифриз с температура на замръзване минус 10 градуса, но икономически е нецелесъобразно, т.к. трябва да се сложи прекалено много етиленгликол. От минус 10 до минус 26 градуса не мога да кажа дали има посочена изрична забрана да се съхранява, но не може да се съхранява, като се изхожда от нормативните документи, които посочват марките антифриз, които могат да се съхраняват. Не може да се съхранява антифриз на минус 10 градуса. … В т. 196 от Инструкцията за контрол на качествата на ГСМ и СТ в БА е записано, че антифризи с температура на замръзване под 10 градуса не подлежат на подобряване и следва да се бракуват по определения ред. …“. Тези изявления на вещото лице не са коментирани от съда и в крайна сметка не става ясно какво е заключението на вещото лице – дали антифриза до минус 10 градуса температура на замръзване е негоден или е годен, тъй като може да бъде подобрено качеството му независимо от икономическата целесъобразност на такова действие. Още повече, че освен изразената несигурност относно това дали има изрична забрана за съхраняване на такъв антифриз, крайното изявление на вещото лице, че в т. 196 на Инструкцията за контрол на качествата на ГСМ и СТ в БА, е записано, че антифризи с температура на замръзване под 10 градуса не подлежат на подобряване и следва да се бракуват по определения ред, се опровергава от записаното в същата тази т. 196 на въпросната инструкция, а именно, че „Антифризите с температура на замръзване над минус 10 градуса не подлежат на подобряване и следва да се бракуват по определения ред.“ Съдът не е изследвал чрез вещото лице и предмета на обвинението на базата на писмена заповед на Командващият Сухопътните войски относно новия единен номенклатурен списък в БА от 2012 г., съгласно която заповед от лятото на 2012 г. антифризът вече се води като кондиционен на минус 40 градуса и некондиционен, като се е позовал на показанията на св. Д., че „по телефона се обадили да стопират тази заповед“, но на практика няма посочена писмена заповед, с която да е отменена въпросната Заповед за новите номенклатури в БА на Командващия Сухопътните войски – т.е. тази заповед, след като не е отменена от последваща заповед, поражда своето действие и поради това и деянието на подсъдимия би трябвало да се изследва в тази връзка. Всички тези неясноти и необсъждани обстоятелства имат пряка връзка и с доказването на стойността на инкриминираните вещи, което обстоятелство също влиза в предмета на доказване по делото и има пряко отношение към квалификацията на деянието, както и към удовлетворяването на интересите на евентуалните граждански ищци по делото. Както е имал възможност да посочи многократно и Върховния съд, неизпълнението на задължителните указания относно необсъждането на възражения и доказателства по делото винаги е съществено нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционният съд не само не е изпълнил дадените му задължителни указания с посоченото по-горе решение на въззивния съд, което е самостоятелно основание за връщане на делото за ново разглеждане, но е допуснал и посочените по-горе нарушения на процесуалните правила, които са съществени, тъй като на практика са ограничили правото на защита на подсъдимия. По този начин съдът не само е постановил съдебния си акт при съществено нарушение на процесуалните правила като е ограничил правото на защита на подсъдимия, но и по същество е оставил в тази си част и постановения съдебен акт без мотиви, което налага обжалваната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени посочените нарушения на процесуалните правила. Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.335 ал.1 т.1 вр. чл.334 т.1 от НПК съставът на Военно-апелативния съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда №6/26.06.2014 г. по н.о.х.д. № 37/2014 г. по описа на Сливенския военен съд. ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg