Мотиви
20-11-2014
МОТИВИ ПО АНД № 7/2014 година на ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД С обжалваното решение състав на Сливенския военен съд е признал обвиняемия подп. Х. Е. Х. – командир на военно формирование ХХ – С. (с установена по делото самоличност) за виновен в това, че за периода 04.07.2013 година – 22.07.2013 година във военно формирование ХХ – С. и ОВР ХХ – село И., община В. П., причинил четири средни телесни повреди на Р. А. С. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 134 ал. 1 предл. 2 т. 2, вр. с чл. 129 ал. 2, предл. 2 и 5 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева. На основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК обвиняемият е бил признат за невинен да е причинил средните телесни повреди поради незнание и немарливо изпълнение на занятие и съдът го е оправдал по това обвинение. Съдът се е произнесъл още по веществените доказателства и разноските по делото. В жалбата на обвиняемия се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд. Обвиняемият Х. със своите действия е изпълнявал заповеди на министъра на отбраната на РБ и на по старши командир. В изпълнение на тези заповеди подп. Х. е издал своя заповед за изпълнението на тези специфични задачи. Извършвани са и необходимите инструктажи. За всички видове ремонтни дейности, включително и за работа на покрив има изготвени съответни инструкции. Относно отпускането на „лични предпазни средства“, в жалбата се отбелязва, че същото се прави до края на календарната година, предхождаща годината, за която се отнася. При тази заявка не могат да се предвидят необходимите „лични предпазни средства“ необходими за допълнителни специфични дейности през идната година, за които не се знае предварително, че ще бъдат заповядани за изпълнение. Всички заповеди са били отдадени на обвиняемия по установения ред и не са му налагали очевидно престъпление. Сочи се по – нататък в жалбата, че с посочените заповеди на подсъдимия е било заповядано организирането и изпълнение на специфични дейности не се прилага ЗЗБУТ. Поради това не намира приложение и Наредба № 5/11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Относно Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се сочи, че всички необходими инструктажи за били извършени. Относно Наредба № 2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи се сочи че със същата се определят тези изисквания на временни и подвижни строителни площадки. Тази наредба препраща към Закона за устройство на територията по отношение на понятията „строителна площадка“, „строежи“ и „строително-монтажни работи“. В дадения случай, за дейностите, които е трябвало да се извършат не е било необходимо издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти, поради което не е било налице откриване на строителна площадка. Ето защо обвиняемият не е бил длъжен да прилага посочената наредба и не се явява нейн нарушител. Що се касае до Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване, то същата е издадена във връзка с чл. 2 от ЗЗБУТ, който не се прилага в настоящия случай. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемият Х. да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Въззивният съд провери изцяло правилността на обжалваното решение и за да се произнесе взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед на министъра на отбраната на Република България № ЗС-338/26.06.2013 година било разпоредено на Командващия съвместното командване на силите, чрез в.ф. ХХ – С. да се организира приемането (демонтаж и превоз) на добитите материали от бракувани сгради № 2 и № 13 в освободения войскови район (ОВР) № ХХ село И., община В.П., област Ш.. Със своя заповед № РД-327/02.07.2013 година командирът на военно формирование ХХ – С. разпоредил дейностите по демонтиране на покривна ламарина, гаражни врати и годни количества шпертплат за повторна употреба да се извършат от работна група и техника от състава на в.ф. ХХ – С., считано от 08.07.2013 година – до 22.07.2013 година съобразно с метеорологичните условия позволяващи работа на открито. За ръководител на цялата дейност бил назначен обвиняемият подп. Х. – началник на военното формирование. Последният издал заповед № РД – 252/04.07.2013 година за организация изпълнението на тези специфични задачи и назначил работна група от състава на поделението със старши капитан И. И.. В състава на групата бил и пострадалият Р. А. С.. В заповедта била определена още техниката и инструментите, които да се използват- Не били предвидени и не били раздадени на участниците в групата индивидуални защитни средства – каски, предпазни колани и въжета. Eжедневно, в началото на работния ден, старшият на групата провеждал инструктажи по безопасност на труда. Работата на обектите започнала на 08.07.2013 година. На 22 юли 2013 година сутринта на обекта в село Имренчево, за да демонтират втория склад в освободения войскови район пристигнали свидетелите К., С., И. И., И. М. И., И. И., В. В. и пострадалият Р. А. С.. Старшият на групата – старшина К. направил ежедневния инструктаж. На покрива се качили свидетелите С., И. П. И., И. М. И., И. И., В. В. и Р. С.. Започнали с метални тръби да чупят шпилките и с гаечни ключове да развиват болтовете, с които била захваната покривната ламарина. Демонтажа извършвали откъм задната част на склада. Към 10.00 часа Р. С. се намирал близо до билото на покрива, когато пропаднал през недобре закрепените ламарини, които поддали под тежестта на тялото му и се строполил по гръб на циментовия под на склада от около осем метра височина. Усещал болка по целия гръб, гръбначния стълб и таза, не усещал ръцете си, не е губил съзнание. Повикана била спешна помощ, след което пострадалият бил откаран в болница. Установено било, че е получил счупване на втори, трети, шести и осми гръдни прешлени, счупване на лява и дясна лопатки, счупване на осмо ребро вдясно на гръдния кош – четири средни телесни и една лека телесна повреди. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установени фактически положения първостепенният съд е направил верен извод за допуснати от обвиняемия нарушения на правилата за безопасност на труда, но изводът на съда, че е налице престъпление по чл. 134 ал. 1 предл. 2-ро, т. 2 от НПК е неправилен доколкото обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК. Налице са посочените в обвинителния акт и първоинстанционното съдебно решение нарушения на правилата за безопасност на труда визирани в чл. 275 ал. 1 от КТ, в чл. 16 ал. 1 т.т. 11 6 и 7 от ЗЗБУТ, в чл. 3 от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, в. чл. 3 и в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в чл. 60 ал.ал. 1 и 2 от Наредба № 2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи и в чл. 246 ал. ар. 1 и 2 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване. Изцяло несъстоятелни са доводите на защита, че при организацията на работата не следвало да се прилага ЗЗБУТ, понеже дейностите били специфични в системата на Министерството на отбраната. Посочените дейности не са специфични за Министерството на отбраната, за да намери приложение чл. 2 ал. 3 от ЗЗБУТ и този закон и съответните му подзаконови нормативни актове да не намерят приложение. Нищо специфично няма в дейността по разчистването на строителни отпадъци и тяхното събиране. Освен това този закон се прилага и при мирновременната дейност в системата на Министерството на отбраната, съгласно чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗЗБУТ. Не може да има спор, че инкриминираната дейност от подсъдимия и останалите работници е мирновременна Под специфична дейност в системата на МО законодателят е имал предвид дейността свързана с гарантиране на суверенитета и независимостта на страната и защита на нейната териториална цялост (аргумент от чл. 52 от ЗОВС). Поради изложеното подсъдимият е бил длъжен да приложи на практика и всички посочени в първоинстанционната присъда и обвинителния акт подзаконови нормативни актове свързани с безопасността на труда. От друга страна обаче подсъдимият е получил заповед незабавно да организира и изпълни дейностите по разчистване на ОВР ХХ. Като кадрови военнослужещ и командир на военно формирование е бил длъжен да изпълни тази заповед, която не му е налагала извършване на очевидно престъпление. Същевременно не е разполагал с финансов ресурс, за да осигури в пълна степен необходимите предпазни средства. Такива, макар и в недостатъчно количество е имало на обекта. Ето защо подполковник Х. е отдал заповед на работниците, включително и пострадалия, да извършат инкриминираната дейност. Ако подсъдимият беше отказал да изпълни заповедта по каквато и да е причина, той щеше да извърши престъпление против подчинеността и военната част, които са по-тежки от това, за което му е повдигнато обвинение по делото. Освен това подполковник Х. е отличен военнослужещ с дългогодишна кариера в Българската армия, която продължава и в момента. Предвид изложените обстоятелства въззивният съд прецени, че обществената опасност на деянието е явно незначителна и макар деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. По тези съображения и на основание чл. 304 от НПК във връзка с чл. 9 ал. 2 от НК Военно-апелативният съд отмени присъдата в частта по осъждането на подп. Х. за престъпление по чл. 134 ал. 1, предл. 2, т. 2, вр. с чл. 129 ал. 2, предл. 2 и 5 от НК, като го призна за невинен и го оправда по това обвинение. В останалата част първоинстанционното решение беше потвърдено, а в съответствие с изхода на делото съдът разпореди направените разноски да останат за сметка на държавата. По течи съображения съдът постанови решението си. София. 20.11.2014 година ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg