Решение
19-11-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр.София, 19.11.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа наказателно дело от общ характер № 38 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на адвокат Л. М. от АК-Пловдив, повереник на гражданския ищец и частен обвинител редник Н. Д. Х. от военно формирование ХХ – гр. К. против присъда № 22/24.06.2014 г. по нохд № 26/2014 г. на Пловдивския военен съд, с подсъдим ефрейтор И. Б. Р. от военно формирование ХХ - гр. К. . С обжалваната присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия ефрейтор И. Б. Р. от военно формирование ХХ - гр. К. за виновен в това, че на 20.12.2011 г., около 21:00 часа, в гр. С., на бул. „ХХ, в лек автомобил марка „Рено Меган” модел „Сценик”, рег.№ ХХ, нанесъл не по-малко от десет удара с юмрук в областта на лицето и главата на редник Н. Д. Х. от военно формирование ХХ – К. , с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – горна вдясно и счупване на дясна яблъчна кост, при което се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 133, предл. 2 от НК, във вр. чл. 129, ал. 2, предл. 6, алт. 1, във вр. ал. 1 от НК, във вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв., /хиляда/, като го е признал за невинен и го е оправдавал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, предл. 6, алт. 1, вр. ал. 1 от НК. Пловдивският военен съд е осъдил подсъдимия И. Б. Р. да заплати на гражданския ищец редник Н. Д. Х. сумата общо в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - изразяващи се в счупване на челюст – горна в дясно – 1 500 лв. и счупване на дясна яблъчна кост, при което се затруднява дъвченето и говоренето – 1 500.00 лв., ведно със законната лихва, от датата на увреждането – 20.12.2011 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от 3 000 лв. до 10 000 лв. като неоснователен и недоказан по основание и размер. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Пловдивският военен съд е осъдил подсъдимия И. Б. Р. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част на граждански иск в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лв., както и да заплати направените по делото разноски в размер общо на 675.00 /шестстотин седемдесет и пет/ лв. В жалбата на повереника на гражданския ищец и частен обвинител пред настоящата инстанция се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и не отговаря на събраните по делото доказателства в частта, в която е отхвърлен предявения граждански иск, представляващ обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер от 3000 до 10 000 лева. Иска се изменение на същата, като подсъдимият бъде осъден да заплати гражданския иск в размер на 10 000 лева, представляващ обезщетение за причинените му болки и страдания. В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи за основателността на оплакванията на гражданския ищец и частен обвинител за пълното уважаване на предявения граждански иск. В съдебно заседание изложените доводи в жалбата се поддържат, като се прави искане да бъдат заплатени направените разноски пред настоящата инстанция. В съдебно заседание прокурорът даде становище, че жалбата на гражданския ищец и частен обвинител е основателна. Намира, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна и прави искане същата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския военен съд. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Редовно упълномощеният от него адвокат-защитник пред състав на въззивната инстанция прави искане да бъде отхвърлена жалбата на гражданския ищец и частен обвинител като неоснователна и да се потвърди първоинстанционния акт. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна: Подсъдимият И. Б. Р. и пострадалият Н. Д. Х. били дългогодишни приятели и колеги във в.ф. ХХ-К. . Гражданският ищец имал сключен граждански брак от шест години със св. Н. С. Х. и от брака си имат дете. През 2010 г. гр. ищец р-к Н. Х. и съпругата му св. ц.л. Н. С. Х. запознали подсъдимия И. Р. със св. ц.л. Н. Ч.. Тя била втора братовчедка на ц.л. Н. Х.. Подсъдимият И. Р. и св. Н. Ч. започнали да поддържат близки приятелски отношения, като заживели и във фактическо съжителство. Към момента имат дете. През месец май 2011 г. подсъдимият И. Р. и редник Х. се завърнали от мисия в Афганистан. След като се завърнали от мисия гр. ищец Х. започнал да притеснява св. ц. л. Ч., като й се обяснявал в любов и изпращал SMS-и със сходно съдържание. Установи се, че тя е записала името на гр. ищец в телефона си под номер 1111. Така в продължение на повече от една година гр. ищец Н. Х. продължил да притеснява св. Н. Ч.. Тя не му обръщала внимание на неговите чувства. Въпреки това той продължил да и изпраща любовни съобщения, не само на нея, но и на подсъдимия Р., които били с крайно неуважително съдържание, които с оглед обясненията на подсъдимия Р. са “...ХХХХ…“. Гр. ищец Х. я молел да не го отблъсква, защото “...искал да я има за любовница и искал да я ползва...“. Изпратил дори писмо до родителите й, за което той самият и в хода на съдебното следствие не отрече, че е с непристойно съдържание, като причината била, че тя наранила мъжкото му себелюбие. Св. Н. Ч. споделила за тези неща на св. Н. Х., съпруга на гр.ищец, като за известен период от време нещата отшумели. Гр. ищец обаче отново започвал с любовните съобщения, дори я притеснявал пред фирмата, където работила. Така на 19.12.2011 г. по обяд гр. ищец Х. причакал на улицата св. ц.л. Н. Ч. пред фирмата. Настоявал да говорят. Започнал да я дърпа. Опитал се да я целуне, тя се отскубнала. Избягала и се прибрала. На 20.12.2011 г. св. ц.л. Н. Ч. разказала на приятеля си подсъдимия И. Р. за случилото й се на 19.12.2011 г. и поведението на гр. ищец Х. спрямо нея. След като разбрал, подсъдимият И. Р. отишъл в дома на брат си за съвет – св. ц.л. В. Р., който е по-голям от него и двамата живеят в съседни жилищни блокове. Свидетелят В. Р. посъветвал брат си да се срещне с гр. ищец Х., като проведат разговор, за да си изяснят ситуацията. Така двамата се върнали в апартамента на подсъдимия Р., намиращ се в гр. С., ул. „ХХ” . Малко преди 21.00 ч. на 20.12.2011г., подсъдимият Р. се обадил по телефона на гр. ищец Х., че иска да се видят, с цел да се разберат по отношение на поведението му спрямо св. Н. Ч., като си уредили среща пред блока, в който живеел подсъдимият Р.. Свидетелят р-к Х., който в момента на позвъняването си пътувал с личния си автомобил „Рено Меган – Сценик”, с рег. № ХХ и бил на път за заведение, намиращо се в същия град, заедно със съпругата си св. Н. С. Х. и братовчед й св. Г. З. Х.. Приел да отиде на срещата, за да се разберат, но не споделил със съпругата си какъв е повода. Свидетелката Н. Х. разбрала, че съпругът й ще се среща с подсъдимия Р.. За целта гр. ищец оставил съпругата си и племенника си пред сградата на гимназията в гр. С., която била на около 2 минути път пеша от блока, в който живеел подсъдимия Р.. Същата вечер гр. ищец бил облечен с анцуг и блуза. Отивайки към подсъдимия Р. бил във видимо добро здравословно състояние. Дрехите му не били скъсани. Срещата между подсъдимия Р. и Х. се състояла в гр. С. на бул. „ХХ до вх. Х на блок № Х около 21.00 ч. на 20.12.2011 г., пред който вход няма монтирано улично осветление. Такова имало монтирано пред вх. “Х“, но същата вечер не работило. Времето било мъгливо и ръмяло. Вечерта не валяло сняг и там, където гр. ищец паркирал МПС-то нямало киша. Гр. ищец Х. пристигнал на това място с личния си автомобил, като го разположил с дясната му част към блока. От събраните данни по делото, както и от следствения експеримент е установено, че нито осветлението на стълбището е светило, нито апартамента на първия жилищен етаж. От показанията на св. В. Р. се установи, че на втория жилищен етаж никой не живеел. Единственото осветление идвало от терасата на апартамента на подсъдимия Р.. Още със спирането на автомобила подсъдимият И. Р. излязъл от входа на блока, като на ръцете си имал, както той обясни, неопренови ръкавици, които не пропускали вода. Отишъл до автомобила на гр. ищец и както показа свидетеля В. Р. „...разменили си нещо...“, а подсъдимият Р. обясни, че гр. ищец Х. го нарекъл „смотаняк“, при което подсъдимият Р. отворил предна лява врата и последвали удари към гр. ищец, който се намирал на предна лява седалка. От ударите, които “...бяха по-силна в колата….“, /както показа св. Х./ политнал към предна дясна седалка и паднал по гръб. В резултат, на което подсъдимият Р. влязъл в колата. Седнал върху краката му, като притиснал и ръцете му. Последвали не по-малко от 10 удара, които попадали в областта на лицето му, както от ляво, така и от дясно. В това положение гр. ищец не е имал възможност да се отбранява, тъй като подсъдимият Р. „...беше седнал върху мен, бях затиснат...“. В стремежа си да го изтласка гр. ищец Х. успял да се извие на дясната си половина на тялото, като последвали още няколко удари в тила. В резултат, на което подсъдимият Р. преустановил ударите и напуснал МПС-то. Гр. ищец се изправил на предна лява седалка. Последвало придърпване от страна на подсъдимия Р. навън от автомобила на гр. ищец, като го хванал за блузата. При което блузата на св. Х. се скъсала. Последвало размяна на удари в областта на лицето, като те били удар за удар и при последния удар върху лицето на гр.ищец, той паднал до колата. Успял да се изправи и се качил в МПС-то. Придвижил се до гимназията в гр. С., където го чакала съпругата му и племенника му. Спирайки, отворил вратата и те двамата видели, че целият бил в кръв, като кръв е имало и по предните седалки, по скоростния лост, предното обзорно огледало, което било обърнато настрани. Блузата му била разкъсана. От проведения разговор между гр. ищец и съпругата му, тя разбрала, че той не е имал време да реагира, тъй като подсъдимият Р. го удрял в колата. Свидетелката, като видяла в какво състояние се връща съпруга й, казала да легне на задната седалка на колата. Качила се в колата като водач и заедно с ц.л. Г. Х., който седнал на предна дясна седалка, потеглили и отишли до апартамента на подсъдимия Р.. Целта им била да разберат, какво се е случило. Св. Н. Х. провела кратка среща с подсъдимия Р. в присъствието на св. Г. Х., при която се разплакала и разтреперила, тъй като подсъдимият Р. й обяснил любовните терзания на съпруга й спрямо св. Н. Ч.. Като св. Н. Х. в съдебно заседание показа, че съпругът й се увлякъл, но че това на всеки може да се случи. След това св. Н. Х. и Г. Х., откарали пострадалия Х. в Центъра за спешна медицинска помощ – филиал – К. , където бил прегледан от свидетеля доктор И. Х.. От извършения преглед било установено кръвотечение от носа, отоци по лицето и рана на лявата буза, които били обработени, както и съмнения за по-тежки травми, за които следва да се извърши рентгенография и че било нужно хоспитализиране, но гр.ищец е отказал. На 21.12.2011 г. на пострадалия Х. било издадено направление за рентген, видно от показанията на св. доктор Р., тъй като същата имала съмнение за по-тежки травматични увреждания. От рентгеновата снимка било установено, че пострадалият имал счупена дясна яблъчна кост и челюст горна в дясно и му било дадено направление за лицево-челюстна хирургия в гр. П.. Бил настанен на лечение в лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД П. и му била издадена епикриза с окончателна диагноза - счупени дясна яблъчна кост и челюст горна в дясно, като било посочено нетрудоспособност в рамките на 30 дни. На 30.12.2011 г. свидетелят Х. посетил и катедрата по съдебна медицина, от където му било издадено СМУ № 1775/2011 г., което било изготвено по негово искане и в което било отразено, след запознаване с епикризата и от извършения преглед, че има наличие на травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, счупване на горна челюст в дясно и счупване на дясната яблъчна кост, с проведено оперативно лечение. Описаните травматични увреждания са причинени от удари или притискане с или върху твърд, тъп предмет и е възможно да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, дадени от страна на Х.. Касае се за счупване на челюст по смисъла на чл. 129 от НК. Счупването на дясната яблъчна кост само по себе си е причинило трайно затрудняване на дъвченето и говореното по смисъла на чл. 129 от НК. При така установената фактическа обстановка Пловдивският военен съд е постановил присъда си, като е признал подсъдимия ефрейтор И. Б. Р., че е извършил престъпление по чл. 133, НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Оправдал е подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Пловдивският военен съд е осъдил подсъдимия ефр. И. Б. Р. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител р-к Н. Д. Х. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Присъдата в наказателно-правната част не е обжалвана и протестирана, поради което е влязла в сила. По всички доводи в тази насока, настоящата инстанция намира, че не следва да дава отговори, защото се касае за един влязъл в сила съдебен акт и въззивният съд няма такива правомощия. Относно обжалваната гражданска част на присъдата, която не е влязла в сила, Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на гражданския ищец и частен обвинител за неоснователна. Основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия предмет на обвинението. Съществено е единствено дали деянието е извършено виновно и дали вредите са пряка последица от него. Когато съдът приеме, че деянието съставлява престъпление, гражданският иск следва да бъде уважен. Законосъобразно предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес. В конкретния случай, първоинстанционният съд, като е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 133 от НК обосновано е установил, че гражданският иск е доказан по основание – чл. 45 от ЗЗД, който изисква всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е виновно поведение от подсъдимия, с което се причинени неимуществени вреди спрямо гражданския ищец. Присъденото обезщетение е справедливо. В тази насока настоящата инстанция възприема доводите, изложени в първоинстанционния акт. Следва да се има предвид, че обезщетението за нанесени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост и същото не е наказание за гражданския ответник. За претърпените болки и страдания от гражданския ищец в резултат от нанесените му телесни увреждания, както и с оглед физическото му възстановяване справедливо първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 3000 лева. За разликата до 10 000 лева размерът на гражданския иск не е доказан по размер, поради което не следва да бъде уважаван и присъдата следва да бъде потвърдена в тази част. Пред настоящата инстанция гражданският ищец и частен обвинител редник Н. Д. Х. е направил разноски за повереник в размер на 1500 лева - адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита от 20.10.2014 г. № 100385. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати тази сума съгласно разпоредбата на НПК. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на гражданския ищец и частен обвинител да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22/24.06.2014 г. по нохд № 26/2014 г. на Пловдивския военен съд. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ефрейтор И. Б. Р. от военно формирование ХХ – К. да заплати 1500 (хиляда и петстотин) лева на гражданския ищец редник Н. Д. Х. от военно формирование ХХ – К.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg