Решение
30-10-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр.София, 30.10.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София, на първи октомври две хиляди и четиринадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора генерал-майор КРУМ МАНОВ разгледа административно наказателно дело № 8 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на адв. Х. Р. М. от АК-С. З., като защитник на обвиняемия редник Н. Г. К. от военно формирование ХХ– К.срещу решение № 28/31.07.2014 година по а н д № 81/2014 година по описа на Пловдивския военен съд. С обжалваното решение Пловдивският военен съд е признал обвиняемия редник Н. Г. К. от военно формирование ХХ– К. за виновен в това, че на 25.01.2014 г., около 19:20 часа по асфалтовия път свързващ с. Б. – гр. К., в посока юг - север на около 120 метра, след табелата на с. Б. при управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Опел Тигра” с рег. ХХХ – негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: - като участник в движението по пътищата водачът на пътно превозно средство не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, с което нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, - като водач не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, с което нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП, - като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението не се съобразил с атмосферните условия – дъждовно, нощно време и със състоянието на пътя – мокра пътна настилка. Като водач на автомобила не намалил скоростта и не спрял, след като е възникнала опасност за движението по пътя - движещ се пешеходец по пътното платно, с което нарушил – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, - като участник в движението по пътищата не намалил скоростта и не спрял при заслепяване от насрещно движещото се МПС, с което е нарушил чл. 77 от ЗДвП. - като участник в движението по пътищата не изпълнил задълженията си да пази живота и здравето на хората, с което нарушил чл. 3, т. 2 от ППЗДвП, - при заслепяване от друго МПС не намалил скоростта и не спрял, с което нарушил чл. 139 ППЗДвП, като вследствие на всички тези нарушения на водача, автомобила управляван от редник Н. Г. К., с преден десен ъгъл в зоната на закръглението и приплъзващ контакт в дясното огледало за задно гледане ударил движещият се по пътното платно пешеходец гр.л. О. А. Д., като по непредпазливост му била причинена: - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лопатка, счупване на ІІІ, ІV и V ребра в лявата гръдна половина. Счупването на лявата лопатка е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Счупването на три ребра в лявата гръдна половина е причинявало на пострадалия трайно затруднение на движенията на снагата. При правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване от травматичните увреждания е бил необходим срок от около от 2 до 3 месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, алт. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б ”б”, алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда/, като го е признал за невинен и го е оправдавал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1 б. ”Б”, алт. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 78а, ал. 4 от НК съдът го е лишил от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в законна сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Пловдивският военен съд е осъдил обвиняемия редник Н. Г. К. да заплати в полза на РС „Военна полиция” направените в хода на досъдебното производство разноски общо в размер на 580,00 лв. за изготвени експертизи и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направените в хода на съдебното следствие разноски общо в размер на 430,00 лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. В жалбата пред настоящата инстанция се прави довод за неправилност на постановеното решение. Сочи се, че в хода на съдебното следствие са събрани нови доказателства, които се явяват и нови фактически положения. Твърди се, че експертите по автотехническата експертиза не са категорични в някои от своите отговори във връзка с настъпилия пътен инцидент. Това дава основание да се твърди, че подсъдимият е невинен и следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа по изложените в нея съображения. Прокурорът от първоинстанционната прокуратура е изготвил писмено становище против жалбата пред настоящата инстанция. Изложил е доводи и е стигнал до заключението, че решението на първоинстанционния съд е правилно и напълно обосновано. Прави искане пред настоящата инстанция то да бъде потвърдено. В съдебно заседание прокурорът излага становище, че въззивната жалба е неоснователна, аргументите на защитата несъстоятелни, а първоинстанционният акт като законосъобразен, мотивиран и справедлив следва да бъде потвърден. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от правна страна, че първоинстанционният съд при постановяване на съдебния акт е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК, както и е допуснал нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до ограничаване правото на подсъдимия на защита и същите са неотстраними във въззивното производство по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Спрямо обвиняемия редник Н. Г. К., с решението си Пловдивският военен съд „… на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, алт. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. ”б”, алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева…“. По посочения текст в закона съдът няма право да освобождава от наказателна отговорност и да налага административно наказание. Този текст от закона предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда, какъвто е настоящият случай. Освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание може да стане единствено на основание чл. 78а от НК, като се преценят изискванията дали той може и следва да бъде приложен. В диспозитива на съдебния акт се изписва какво престъпление съставлява деянието, извършено от подсъдимия и след това основанието за освобождаване от наказателна отговорност и налагането на административно наказание - чл. 78а НК. По този начин ясно и категорично се постановява, че на подсъдимия не се налага наказание, предвидено в Наказателния кодекс, а се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание, т.е. отговорността, която носи вече не е наказателно-правна, а административна. Същият за в бъдеще ще бъде третиран от закона не като осъждан, а като нарушител, на който му е наложено административно наказание с произтичащите от това последици. По същия начин неправилно първоинстанционният съд е приложил и разпоредбата на чл. 343г от НК. Тази разпоредба се прилага винаги, когато подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК. Редник Н. Г. К. не е осъден за извършени престъпления по тези текстове и за това не следва спрямо него да бъде прилагана тази разпоредба, която е задължителна, ако е извършил едно от тези престъпления. За него би следвало да се преценява дали е налице разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК и тогава съдът може да наложи административно наказание лишаване от право да упражнява определена професия или дейност. Но в този случай това е по преценка на съда, а не по силата на закона да се прилага разпоредбата. Посочените нарушения сами по себе си са основание за отменяне на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския военен съд. Първоинстанционният съд е допуснал и други нарушения: - В мотивите на решението си първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, от която той е установил, че „… На 25.01.2014 г., около 19:20 часа обвиняемият К. заедно с приятелката си св. М. Ш., били на гости на баба й с роденото от фактическото им съжителство дете Г.….“. Докато в диспозитива на решението го е признал за виновен, че „…На 25.01.2014 г., около 19:20 часа по асфалтовия път свързващ с. Б. – гр. К., в посока юг - север на около 120 метра, след табелата на с. Б. при управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Опел Тигра”….“. Не е ясно как обвиняемият по едно и също време е бил на гости при баба си и на пътя, свързващ с. Б. с гр. К.и е извършвал пътнотранспортно произшествие. Има разминаване в установените факти, изложени в диспозитива и мотивите на решението. - Обвиняемият е признат за виновен, че е извършил нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съществува трайна съдебна практика, че не може обвиняемият да отговаря едновременно по посочените два текста от закона. Същите уреждат различни ситуации на нарушения и не може да се вменяват едновременно във вина на обвиняемия. За това и първоинстанционният съд е стигнал до противоречиви изводи: „Не контролирал пътната обстановка. … не контролирал непрекъснато пътното превозно средство… Имал е техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието… Не е имал възможност да избегне удара… Гледането напред не е достатъчно, за да бъде контролирана пътната обстановка. …Поставили водача в невъзможност да го приведе в покой преди препятствието на пътя – пешеходеца, оказало се опасност, възникнала в рамките на опасната зона за спиране…“ и т.н. - Обвиняемият е признат за виновен, че е извършил нарушения по чл. 77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП. Касае се за два текста, които са идентични по съдържание: „Чл. 77. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.“ ЗДвП „Чл. 139. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.“ ППЗДвП Недопустимо е обвиняемият да бъде признат, че е извършил нарушение и по двата текста едновременно. Посоченият правилник от съда е по отменения от 1999 г. ЗДвП. Съдът е следвало да прецени разпоредбите на § 9 и § 10 от Преходни и Заключителни разпоредби на действащия ЗДвП и да констатира, че двете разпоредби са идентични и не могат да бъдат прилагани едновременно. - По същия описан по-горе начин първоинстанционният съд е процедирал и при приложението на чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП и чл. 3, т. 2 ППЗДвП. - Обвиняемият е признат за виновен, че е извършил нарушения по чл. 3, т. 2 ППЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 77 от ЗДвП. Съществува трайна съдебна практика, че не може обвиняемият да отговаря едновременно по общи текстове от закона и правилника, и тези, които са с конкретни нарушения – в случая чл. 77 ЗДвП. Последният има преюдициален характер спрямо другите нарушения и се поглъщат от него. Всички посочени по-горе нарушения са довели до ограничаване процесуалното право на защита на обвиняемия и са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, като не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция. Предвид допуснатите нарушения настоящата инстанция намира, че не е необходимо да отговаря конкретно на доводите, посочени в жалбата и тези, направени в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Поради изложеното Военно-апелативният съд намира, че решението на Пловдивския военен съд следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция. При повторното разглеждане на делото следва много внимателно да се обсъдят посочените по-горе обстоятелства, както и, че настоящото дело е във въззивната инстанция само по жалба на обвиняемия. По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 28/31.07.2014 година по а н д № 81/2014 година по описа на Пловдивския военен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския военен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg