Решение
08-05-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр.София, 08.05.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора генерал-майор КРУМ МАНОВ разгледа наказателно дело от общ характер № 40 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от адв. Б. К. – защитник на подсъдимия капитан Д. И. Н. от в.ф. ... - Б. срещу присъда № 9/30.09.2014 г. по нохд № 50/2014 г. на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимият капитан Д. И. Н. от в.ф. ... - Б. за виновен в това, че на 29.01.2014 г., около 17.45 часа, в антрето на жилище, находящо се в гр. Б., ж.к. „З.”, …, се заканил с убийство на гражданското лице И. Р. Д. от гр. Б., като това заканване възбудило основателен страх у нея за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. първо, ал. 1, предл. първо НК и чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на И. Р. Д. 1500 (хиляда и петстотин) лева за причинени неимуществени вреди и 48 (четиридесет и осем) лева имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на държавата 61, 92 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенския военен съд направените деловодни разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева. Сливенският военен съд е разпоредил веществените доказателства по делото след влизане на присъдата в сила да се унищожат. В жалбата на подсъдимия, която има бланкетен характер, се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която той да бъде признат за невинен и оправдан, като се отхвърлят и предявените граждански искове. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е необоснован и неправилен, без да се сочат конкретни доводи. Гражданската ищца лично или чрез процесуален представител не е изразила становище по въззивната жалба на подсъдимия. Прокурорът даде заключение жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, тъй като е неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата на първоинстанционния съд, в която е приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н. от 1 юни 2007 година е на длъжност „Стоматолог” във в.ф. ... – Б.. От 2013 година живеел под наем в жилище, собственост на МО, находящо се в гр. Б., ж.к. „З.”, …. На етажа имало три апартамента, като подсъдимият живеел в средния апартамент. В другите два апартамента живеела свидетелката В.К. и свидетелят И. И., заедно с пострадалата И. Д.. От лятото на 2013 година подсъдимият отглеждал в жилището си домашен любимец – котка, която се разхождала свободно в общия коридор на етажа и по терасите на трите апартамента. В случаите, когато котката излизала на терасите на свидетелите К. и Д., понякога си играела с прането и драскала с нокти по мрежата на комарниците. Това й поведение ставало повод да се водят разговори с Н., като съседите изразявали недоволство от липсата на контрол по отношение на котката. На 28.01.2014 година подсъдимият, след като се завърнал от работа, забелязал, че котката му е наранена, като по муцуната й имало кръв. Около 22.00 часа вечерта започнал да звъни на входните врати на свидетелките К. и Д., като подозирал, че някоя от тях е виновна за състоянието на котката. След като двете свидетелки излезли в коридора, подсъдимият им казал да се разберат коя ще си признае, че е ударила котката. И двете свидетелки отрекли да са извършили това, на което подсъдимият Н. реагирал ядосано, като взел котката си на ръце и влязъл в апартамента си. След около половин час Н. отново позвънил на свидетелката К., като й се извинил и казал, че не се съмнява някой от семейството й да има нещо общо с нараняване на котката. Поискал й сешоар да изсуши котката, но тъй като същата нямала, му услужила с печка тип „духалка”. На следващия ден 29.01.2014 година, към 17.30 часа пострадалата Д. се прибрала от работа в дома си. Малко след това по мобилния телефон позвънил приятелят й – свидетелят И., с който живеели на съпружески начала. По същото време се чуло и позвъняване на входната врата, поради което Д. отхвърлила разговора, като решила първо да отвори на позвъняването. През шпионката на вратата видяла, че е подсъдимият Н. и помислила, че отново ще поиска да разговаря с нея за котката. Отваряйки вратата, подсъдимият видимо ядосан й казал: „Ти си пребила котката! Не я закачай! Ще те пречукам мастийо! Ще пречукам теб и мъжа ти!”. След това прекрачил прага на вратата, влязъл в антрето на жилището и блъснал Д. с две ръце в областта на гърдите, при което тя политнала назад към вътрешността на антрето. Хванал я с ръка за косата и блъснал главата й в дясната й част в стената на антрето. Д. ударила главата си в закачалката на портмантото и усетила болка в областта на челото. Подсъдимият пуснал косата й, хванал я за шията с двете си ръце, започнал да я стиска и души, като същевременно я псувал и отправял нецензурни изрази: „Ще те пречукам, мастийо! Мамичката ти мръсна!”. Д. усетила силна болка от двете страни на шията си, не можела да диша и изпаднала в паника, като помислила, че ще припадне и умре. След като подсъдимият я пуснал и излязъл през входната врата, Д. веднага затворила и заключила и след като се успокоила, позвънила на свидетеля И., разказвайки му какво се е случило. Той от своя страна позвънил на Районен център 112 гр. Б., откъдето го свързали с дежурния на Пето РУП и И. обяснил, че приятелката му е била обект на физическо насилие от страна на подсъдимия. Позвънил на Д. и й обяснил, че е сигнализирал за случая и ще пристигнат полицейски служители. Д. решила да чака пред входа на блока и отваряйки входната врата, видяла подсъдимия да разговаря със съседката й К.. Д. направила забележка на подсъдимия Н., че си е позволил да я удря, нещо което и баща й не си е позволявал и казала, че е извикала полиция. На това подсъдимият отговорил с думите: „Прибирай се ма, циганко!”. Д. се прибрала в апартамента и заключила входната врата. През това време свидетелят И. се свързал с командира си К. В., който живеел в съседния вход, като му разказал, че приятелката му Д. била нападната от подсъдимия Н. и го помолил да отиде до дома й, притеснявайки се от физическо насилие срещу Д.. Вутов се отзовал на молбата му, качил се до дома на И. и се срещнал с Д., която изглеждала видимо уплашена и имала прясна драскотина на челото. Пострадалата му разказала какво се е случило, като В. забелязал, че част от козметиката по закачалката е съборена. През това време пристигнали полицейски служители за изясняване на случая. На следващия ден Д. посетила отделение „Съдебна медицина” към „МБАЛ” АД – Б., където й било издадено съдебномедицинско удостоверение. От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че е възможно уврежданията да са причинени по време и начин както съобщава пострадалата и се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението по назначената съдебно-психологическа експертиза „се разкрива ситуация, която реално би могла да предизвика емоция на страх у пострадалата”. Приетите от съда фактически положения се основават на доказателствата по делото и се възприемат от въззивната инстанция. При тази правилно установена фактическа обстановка, деянието на подсъдимия е квалифицирано в престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.с ал.1, пр.1 НК. По жалбата на подсъдимия кап. Д. И. Н.. При проверката на присъдата по реда на въззивното обжалване, Военно-апелативният съд намира, че при правилно установените факти по делото, деянието на подсъдимия неправилно е квалифицирано в престъпление по чл.144, ал.3, алт.1, вр.с ал.1, пр.1 НК. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е квалифицирал деянието на подсъдимия като закана с убийство. В обясненията си кап. Н. не отрича, че на 29.01.2014 г. е влязъл в жилището на съседката си Д., за да иска обяснения защо е наранила котката му. Отричането на това обстоятелство породило желанието на кап. Н. да се саморазправи с Д., което намерило израз в отправянето на обидни реплики по неин адрес, както и в причиняването на телесни увреждания. Подсъдимият твърди, че в антрето на жилището е блъснал с ръце Д. в гърдите, при което тя залитнала и ударила главата си в портмантото. Макар кап. Н. да отрича, в действителност той е хванал с ръце за шията пострадалата Д., което обстоятелство се установява както от нейните показания, така и от заключението на съдебномедицинската експертиза. По друг начин не могат да бъдат обяснени констатираните при прегледа драскотини по шията в ляво под ухото, както и други три петнисти кръвонасядания в същата област. Съдебномедицинската експертиза дава заключение, че в случая не е налице опит за душене, защото обективно е установено, че и двете гласни връзки са подвижни при дишане и говорене, а освен това може да се направи извод, че хващането за шията не е с голям интензитет. В обстоятелствената част на обвинителния акт, наред с описаните насилствени действия, прокурорът е посочил, че изпълнителното деяние на престъплението закана с убийство е осъществено от подсъдимия чрез отправените реплики: „Ще те пречукам! Ще пречукам теб и мъжа ти!”. Въззивната инстанция намира, че отправените реплики по отношение на Д. имат заканителен характер, но тази закана не се изразява в убийството на пострадалата. По скоро заканата е насочена към телесната и неприкосновеност. Смисълът на думата „пречукам”, не води до еднозначния извод, че е налице закана с убийство. Ето защо Военно-апелативният съд приема, че отправените реплики от обективен характер не са от такова естество, че да възбудят в пострадалата основателен страх, че тя ще бъде лишена от живот. Използваните от подсъдимия кап. Н. реплики по своя характер не съдържат закана за лишаване от живот на пострадалата Д., а представляват закана за причиняване на телесно увреждане. В поведението на подсъдимия не е налице умисъл за закана с убийство, а по-скоро е налице умисъл за закана към извършване на престъпление, насочено към накърняване на телесната и неприкосновеност. Този умисъл у подсъдимия е намирил конкретно обективиране в последващите му действия, насочени към причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. По изложените съображения Военно-апелативният съд счита, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон като е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл.144, ал.3, алт.1, вр.с ал.1 НК. Извършеното от кап. Н. престъпление е по чл.144, ал.1, алт.1 НК-закана за извършване на престъпление против личността на Д., която закана е възбудила основателен страх за осъществяването и. Допуснатото нарушение на материалния закон може да се отстрани чрез изменение на първоинстанционната присъда. Извършеното престъпление по чл.144, ал.1, алт.1 НК е по-леко наказуемо от престъплението по чл.144, ал.3 НК, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение. Не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото срещу кап. Н. обвинение и той не е лишен от възможността да осъществи защитата си. Водим от горното Военно-апелативният съд измени обжалваната присъда като преквалифицира деянието на подсъдимия в престъпление по чл.144, ал.1, алт.1 НК, което е по-леко наказуемо престъпление от това по чл.144, ал.3, алт.1, вр.с ал.1 НК. С оглед изложеното по-горе, въззивната инстанция остави без уважение жалбата на подсъдимия, в която той твърди, че не е извършил престъпление, поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан. Кап. Н. следва да носи отговорност за друго престъпление-по чл.144, ал.1, алт.1 НК. За престъплението по чл.144, ал.1, алт.1 НК законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода, а от извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Подсъдимият кап. Н. с решение № 25 от 17.08.2012 г. по АНД 196/ 2012 г. на Сливенския военен съд, влязло в сила на 04.09.2012 г., е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1300 лева за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, алт.1, предложение 3, вр.с чл.130, ал.1 НК. Предишното приложение разпоредбата на чл.78а НК не създава пречка за повторното и приложение в настоящия случай. С писма, приложени на л.47 и л.73 от ДП, Националната агенция за приходите-ТД гр.Б., уведомява съда, че Н. е изплатил наложената му глоба и разноски по делото преди повече от една година от извършване на деянието по настоящето дело. Това означа, че той е реабилитиран по право за предходното осъждане на основания чл.86, ал.1, т.3 НК. По тези съображение Военно-апелативният съд измени обжалваната присъда като освободи подсъдимия кап. Н. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.144, ал.1, алт.1 НК и на основание чл.78а НК му налага административно наказание глоба в разме рамер на 1500 лева в полза на държавата. В гражданско-осъдителната част, както и в частта относно разноските по делото и разпореждането с веществените доказателства, обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди. Гражданските искове, предявени от пострадалата за имуществени вреди и за неимуществени вреди са доказани, както по основание, а гражданският иск за имуществени вреди за 48 лева и по размер. Гражданският иск за неимуществени вреди, уважен в размер на 1500 лева е определен в справедлив размер, тъй като отговаря на действителните болки и страдания, които е претърпяла гражданската ищца. Законосъобразно, първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства и е определил размера на държавната такса и разноските по делото. Предвид горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и т.4 и чл.338 НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № 9/30.09.2014 г. по нохд № 50/2014 г. на Сливенския военен съд, като: 1.ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия кап. Н. в по-леко наказуемото престъпление по чл.144, ал.1, алт.1 НК, за това че на 29.01.2014 г. в гр. Б. се заканил на И. Р. Д. с престъпление против нейната личност и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, като го признава за невинен и оправдава по първоначалното обвинение по чл.144, ал.3, алт.1, вр.с ал.1, алт.1 НК. 2. На основание чл.78а НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия кап. Н. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.144, ал.1, алт.1 НК и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин лева/ в полза на държавата. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg