Решение
01-12-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 01.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. В. Стоев разгледа наказателно дело № 41 по описа за 2014 година докладвано от съдията полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ, образувано по жалба от защитника на подсъдимия редник И. С. С. от в.ф. ...-С., срещу присъда № 10 от 08. 10. 2014 г. по нохд № 76/2014 г. на Сливенския военен съд. Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното: Въззивният съд се произнася по подадена жалба от защитника на подсъдимия редник И. С. С. от в.ф. ...-С.. Първоинстанционната присъда е със следното основно съдържание: Подсъдимият редник И. С. С. e признат за виновен в това, че: 1. На 16. 05. 2014 г. в гр. С., без надлежно разрешително придобил по неустановен начин и до 19.10 часа на същия ден държал високо рисково наркотично вещество - 0,775 грама коноп /марихуана/, със съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол с концентрация 10%, на стойност 4.65 лева, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а ал. 5, вр. ал. З алт. 1 и 2 т. 1, алт. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, като е оправдан по първоначалното обвинение. 2. На същата дата, в 18.40 часа, в гр. С., на ул. ”И. В.” управлявал лек автомобил марка „...” с рег. № ..., собственост на Г. Й. Г. след употреба на наркотично вещество - марихуана в количество над 50ng/ml, установено след извършена химическа експертиза, поради което и на основание чл. 343б ал. З и чл. 54 от НК го осъдил на 6 м. лишаване от свобода. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години, считано от датата на отнемане на СУМПС- 16. 05. 2014 г. На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия едно общо наказание в размер на 6 м. лишаване от свобода, като на основание чл. 23 ал. 2 НК присъединил към това наказание наказанието лишаването от право да управлява МПС за срок от две години, а на основание чл. 23 ал. З от НК присъединил изцяло и наложеното му наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото. За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение. Жалбата на защитника на подсъдимия е със следното основно съдържание: Твърди се, че присъдата е неправилна и необоснована. Сочи се, че съдът не се е съобразил с исканията на защитата и неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК по отношение на престъплението по чл. чл. 354а ал. 5, вр. ал. З алт. 1 и 2 т. 1, алт. 1 от НК. По отношение на другото деяние се твърди, че не е доказано по безспорен начин. Сочи се алтернативно, че дори и да е извършил маневра с автомобила пак са налице условията за приложението на чл. 9 ал. 2 НК, тъй като той не е бил активен участник в пътното движение не е застрашил живота, здравето и имуществото на трети лица. Прави се искане за оправдаването на подсъдимия и за двете престъпления. По делото не е подаден протест от прокурора. В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание: Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна. Защитникът и подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи на ниската стойност на наркотика, която обуславя малозначителност на деянието. От друга страна не е имало пречка полицаите да не допуснат подсъдимия да придвижи автомобила, но те са го оставили да потегли и едва тогава са го спрели. Прави искане за постановяването на нова оправдателна присъда. Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното: Настоящата инстанция счете, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. 1. По отношение на обвинението по чл. 354а ал. 5, вр. ал. З алт. 1 и 2 т. 1 , алт. 1 от НК: Деянието правилно е квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 354 ал. 5 НК предвид малкото количество на наркотичното вещество и ниската му стойност. Безпредметно е да се обсъждат възможните варианти и хипотези дали подсъдимият ще употреби наркотика, още повече, че е заловен в състояние под въздействието му, дали би го продал унищожил и пр. Малката стойност на предмета на деянието не може да доведе сама по себе си до несъставомерност. Неслучайно законодателят е предвидил специален текст където са инкриминирани маловажни случаи – когато наркотичното вещество е в малки количества и с ниска стойност. Следва да се съобразят и лошите характеристични данни на подсъдимия – един път е осъждан и веднъж е наказван с административно наказание по реда на чл. 78а НК, което сочи, че той е личност със завишена степен на обществена опасност. По отношение на военнослужещите е налице и допълнително ограничение по отношение на упойващите вещества. В чл. 115 ал. 1 т. 6 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България е отбелязана изрична забрана военнослужещият „да притежава, употребява и разпространява наркотични и други упойващи вещества във военното формирование и извън него“. Затова и изискванията и съответно отговорността на тази категория лица следва да бъде завишена. Правилно е прието, че предвид качеството на подсъдимия – военнослужещ е налице допълнително завишена обществена опасност на деянието и дееца и затова наложеното му от съда наказание глоба от 1000 лв. е адекватно и в тази част присъдата следва да бъде потвърдена. 2. По отношение на обвинението по чл. 343б ал. З от НК. В жалбата са изложени две взаимноизключващи се тези – от една страна се твърди, че подсъдимият не е управлявал моторното превозно средство, а от друга, че го е управлявал, но извършвал само маневри на мястото където то било паркирано. Настоящата инстанция счита, че категорично и убедително е доказано, че подсъдимият е влязъл в автомобила, привел го е в движение и е започнал да извършва с него движения – маневри по излизане от мястото където колата е била паркирана. За да стигне до същия извод първоинстанционният съд правилно се е доверил на свидетелите полк. Г., старшина Ж. и кап. Д.. Техните показания се потвърждават и от местоположението на автомобила, което е отразено в приложения фотоалбум. Неоснователно е искането на защитата от съдебното заседание да се вземе предвид, че свидетелите са изчакали подсъдимия да предприеме управлението на автомобила и чак тогава да го спрат. Преди започването на управлението тези свидетели не са имали законови основания да спрат подсъдимият и да му извършат проверка, тъй като движението на пешеходец в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества не е основание за тяхната намеса. Полицаите са имали право да се намесват едва ако е налице управление на МПС и те са сторили това непосредствено след задвижването му от подсъдимия, тъй като това деяние е противоправно. Поради това настоящата инстанция счете, че е доказано, че подсъдимият е привел автомобила в движение и е започнал да предприема маневри непосредствено преди залавянето му. Неоснователна е алтернативното искане за приложението на чл. 9 ал. 2 НК за това деяние. Подсъдимият е личност със изключително висока степен на обществена опасност като водач на моторно превозно средство. Той е наказван по административен ред непрекъснато – наложени са му общо 29 акта за административно нарушение и е наказван 13 пъти с фиш /л. 81-87 от дос. производство/, което сочи че е демонстрирал трайна нагласа да не се съобразява с правилата за движение. Това, че не е участвал в движението в по-голям мащаб в състоянието, в което е заловен, се дължи само на това, че служителите на властта са предотвратили това, а не, че подсъдимият е осъзнал, че за пореден път нарушава правилата за движение по пътищата. Затова в конкретния случай и спрямо това лице е недопустимо прилагането на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК и жалбата и в тази част е необоснована. Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери присъдата и установи нарушение на материалния закон по отношение на деянието по чл. 354а ал. 5, вр. ал. З алт. 1 и 2 т. 1 , алт. 1 от НК. В тази норма са налице две възможни форми на изпълнителното деяние – придобиване и държане на наркотичните вещества или техните аналози. Очевидно е, че деянието не е доказано по отношение на изпълнителното деяние „придобиване“. Незаконосъобразно подсъдимият бил признат за виновен за това, че на 16. 05. 2014 г. без надлежно разрешение по „неустановен начин“ придобил високорисково наркотично вещество, което до 19,10 ч. "държал". Изначално обвинителният акт не съдържа основната характеристика на инкриминираното деяние, така както е описана в чл. 246, ал. 2 от НПК - начин на извършване. Съдът не е бил сезиран с надлежно обвинение, поради което незаконосъобразно е осъдил подсъдимия по чл. 354а, ал. 3, алт. 1, т. 1, пр. 1 от НК /хипотезата на изпълнително деяние "който придобие"/. Това е така, защото при липсата на обвинение съгласно разпоредбите на НПК е недопустимо съдът да осъди подсъдимия, още повече да отрази в присъдата изразената с обвинителния акт неопределеност и неяснота как е извършено престъпното деяние. /Реш. 381/08. 10. 2012 г. по н.д. 981/2012 г. Н.К., II н.о. ВКС/. В тази част първоинстанционната присъда следва да бъде изменена и подсъдимия бъде оправдан по повдигнатото обвинение да е придобил високорисково наркотично вещество. Тази промяна не налага коригиране на наказанието за това престъпление, тъй като е съобразено с реално извършеното от подсъдимия деяние. При служебната проверка не бяха установени други нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна на присъдата. Водим от изложеното и на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 и чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 10 от 08. 10. 2014 г. по нохд № 76/2014 г. на Сливенския военен съд в частта й, с която подсъдимият редник И. С. С. от в.ф. ...-С. е признат за виновен в това, че на 16. 05. 2014 г. в гр. С., без надлежно разрешително придобил по неустановен начин високо рисково наркотично вещество - 0,775 грама коноп /марихуана/, със съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол с концентрация 10%, на стойност 4.65 лева, като случаят е маловажен, като ОПРАВДАВА подсъдимия по така повдигнатото обвинение по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 алт. 1 т. 1 предл. 1 от НК само в тази му част. ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 08. 10. 2014 г. по нохд № 76/2014 г. на Сливенския военен съд в останалата й част. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg