Решение
19-12-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр.София, 19.12.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ВЕСЕЛИН СТОЕВ разгледа наказателно дело от общ характер № 44 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на подсъдимия капитан З. А. С. от ХХ – гр. П. чрез защитник адвокат С. Б. от АК-П. против присъда № 58 от 20.10.2014 г. по нохд № 58/2014 г. по описа на Софийския военен съд. С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия капитан З. А. С. от ХХ за виновен в това, че на 23 октомври 2013 г., в гр. П., пред надлежен орган на властта, набедил майор Б. Й. Ф. от ХХ , в престъпление, като е знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години и на обществено порицание, като на основание чл. 52 от НК, присъдата следва да бъде обявена публично пред колектива на ХХ . Съдът е осъдил подсъдимия кап. З. С. да заплати на Б. Й. Ф. от гр. П., сумата от 1000 /хиляда/ лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.10.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, а на държавата - сумата от 50.00 /петдесет/ лева – държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата от 800.00 /осемстотин/ лева – разноски по делото. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск до пълния размер на сумата от 1100 лева, като неоснователен и недоказан. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият капитан З. А. С. е осъден да заплати на държавата разноските по делото в размер на 727.00 /седемстотин двадесет и седем/ лева. В жалбата на подсъдимия капитан З. А. С. пред настоящата инстанция, която е бланкетна, се сочи, че е нарушен материалния закон, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила както и че присъдата се явява явно несправедлива. Допълнително са представени писмени мотиви към въззивната жалба. В тях подробно са изложени доводи за допуснатите нарушения. Прави се искане присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимият да бъде оправдан, както и в частта, с която частично е уважен гражданския иск. В съдебно заседание жалбата и писмените мотиви към нея се поддържат по изложените в тях съображения. В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител Филипов заедно със своя повереник сочат, че въззивната жалба срещу присъдата е неоснователна, а присъдата като правилна и справедлива искат да бъде потвърдена. Пловдивската военно-окръжна прокуратура е изложила писмено възражение срещу въззивната жалба на подсъдимия. Твърди се, че жалбата е неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена и да бъде оставена жалбата на подсъдимия без уважение. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от правна страна: Въззивната инстанция в настоящия състав намира, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалното право на подсъдимия за защита, както и при постановената присъда е налице непълнота в мотивите, което е равнозначно на липса на мотиви. Видно от съдържанието на съдебния протокол (л. 141-150, н.д.) на 20.10.2014 г. първоинстанционният съд е провел открито съдебно заседание по делото. Съдът е изслушал съдебните прения, но е дал думата само на прокурора, повереника на гражданския ищец и частен обвинител, гражданския ищец и частен обвинител и защитника на подсъдимия. В нарушение на разпоредбата на чл.291, ал. 2 от НПК съдът не е дал думата за защита на подсъдимия. Наличието на упълномощен адвокат-защитник не лишава подсъдимия от правото му на лична защита и сам да упражнява това свое право. Съгласно разпоредбата на чл. 253 от НПК подсъдимият и защитникът му са самостоятелни страни в съдебното производство и всеки осъществява свои процесуални права. Подсъдимият има право и може да се присъедини към защитната реч на своя адвокат-защитник, да се съгласи с неговите доводи и тези, без да излага подробно своите. От посочения съдебен протокол липсват данни на подсъдимия да е предоставена възможността да изрази становището си и лично да упражни това свое процесуално право на защита. По този начин е отнета възможността му да изкаже своята позиция на останалите страни по делото, както и правото му да се изказва последен, след като е чул становището на останалите страни. По този начин е нарушено правото на подсъдимия да се защити по обвинението срещу него. Допуснато е нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 291, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 от НПК, което се явява съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Предоставянето на последна дума на подсъдимия не може да поправи този недостатък, тъй като се касае за отделно изключително негово право по чл. 297 НПК. Това нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, не може да бъде отстранено от настоящата въззивна инстанция. Във връзка с допуснатото нарушение съществува съдебна практика – Р № 185/2009 г. III н.о. ВКС, Р № 369/2009 г. I н.о. ВКС; Р № 520/2012 г. II н.о. ВКС. От задължителната разпоредба на чл. 305, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд в мотивите на присъдата си трябва да посочи какви обстоятелства намира за установени и въз основа на кои доказателствени материали. След анализ на фактите по делото следва да изложи правните си съображения при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. От диспозитива на присъдата на първоинстанционния съд се установява, че подсъдимият капитан С. е осъден да заплати „… на държавата – сумата 50.00 /петдесет/ лева – държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата от 800.00 /осемстотин/ лева – разноски по делото...“. За осъждането на подсъдимия да заплати сумата от 800.00 лева разноски по делото в полза на държавата липсват изложени мотиви в съдебния акт. Не става ясно какви са тези разноски и защо следва подсъдимия да ги заплаща. По тази причина настоящата инстанция не може да извърши проверка на съдебния акт в тази му част. Още повече, че подсъдимият на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати разноските по делото в размер на 727.00 /седемстотин двадесет и седем/ лева в полза на държавата, където има изложени мотиви в тази насока. Предвид допуснатите нарушения настоящата инстанция намира, че не е необходимо да отговаря конкретно на доводите, посочени в жалбата и тези, направени в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Поради изложеното Военно-апелативният съд намира, че присъдата на Софийския военен съд следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335 ал. 2 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 58 от 20.10.2014 г. по нохд № 58/2014 г. по описа на Софийския военен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg