Решение
19-12-2014
РЕШЕНИЕ № 11 гр. София,19.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова с участието на прокурора подп. Н. НАЧЕВ разгледа въззивно административно наказателно дело № 9 по описа на Военно-апелативния съд за 2014 година, докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по въззивен протест на капитан Г. Б. - военен прокурор във Военноокръжна прокуратура - София, срещу решение № 138/07.11.2014 г. по а.н.д. № 138/2014 г. по описа на Софийския военен съд. С обжалваното решение съставът на Софийския военен съд е признал подсъдимия бивш редник П. М. П. от в.ф. ... - Г. М., за невиновен в извършването на престъпление по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 от НК и го е оправдал по това му обвинение на основание чл. 9 ал.2 от НК. В подадения въззивен протест се твърди, че протестираното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона и не е съобразено със събраните по делото доказателства. Иска се същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което редник П. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 316 ал.1 вр. чл. 309 ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание „глоба" в размер на 1 /хиляда/ лева. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения протест като излага съображения, че мотивите, с които първоинстанционният съд е приел, че деецът е с ниска обществена опасност са неоснователни. Иска да бъде отменено протестираното решение и да бъде постановено ново, с което на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Съставът на въззивния съд като съобрази становищата на страните по делото и провери изцяло правилността на протестираното решение на първоинстанционния съд на основание чл. 314 ал.1 от НПК намира подадения въззивен протест за неоснователен, а атакувания съдебен акт на Софийския военен съд за правилен. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият бивш редник П. М. П. бил назначен на кадрова военна служба във в.ф. ... - Г. М., на длъжност „радиотелеграфист", която длъжност заемал до 26.05.2013 год., когато е изтекъл срока на договора му за кадрова военна служба. По време на службата си за проявен висок професионализъм и високо чувство за отговорност бил награждаван 4 пъти и за допуснати нарушения на служебната дисциплина бил наказан няколкократно. На 09.03.2012 год. обвиняемият бивш редник П. сключил договор за револвиращ заем № ... с „..." ЕООД, с одобрени параметри на искания револвиращ заем - сума на заема 3700 лв., срок на заема - 48 месеца; размер на вноска 249 лв.; общо задължение 11959,75 лв.; ГЛП 109,47 %; годишен лихвен процент 76,45 % и дневен лихвен процент на 0,21 %. За солидарни длъжници дали своето съгласие и подписали посочения договор св. П. С. П. - по това време съпруга на обвиняемия и св. Б. Е. Р. - колега на обвиняемия. Към договора бил приложен съответния погасителен план. С молба от 13.03.2012 год. Обвиняемият бивш редник П. посочил със сумата от одобрения му кредит да бъдат погасени задълженията му към „..." ЕООД, ... „..." ООД и „..." АД, като посочил съответните банкови сметки в обслужващите банки. Останалата част от сумата от одобрения заем поискал да бъде преведен по оказана в договора сметка. На 15.04.2012 год. Обвиняемият превел на кредитора първата вноска по обслужването на кредита. За следващите два месеца, той бил финансово затруднен и не изпълнил поетото задължение. По този повод с него се свързали свидетелите К. С. и Д. П. и двамата мениджъри в „..." ЕООД. Те обяснили на обвиняемия, че след плащане на първа погасителна вноска може да поиска платено отлагане на плащането на две погасителни вноски по кредита. С молба вх. № 3940 от 27.06.2012 год. той поискал платено отлагане на две вноски по договора за револвиращ заем. Молбата била одобрена на 28.06.2012 година. На следващия ден свидетелите К. С. и Д. П., след като се уговорили по телефона се срещнали с обвиняемия. На срещата те му предоставили анекс към подписания договор и коригиран погасителен план. Тези документи в графата „Съгласен съм" следвало да бъдат подписани от него и двамата солидарни длъжници. Обвиняемият заявил, че солидарните длъжници са заети на дежурство и не могат веднага да положат подписите си за съгласие. Очевидно за длъжностните лица не е било важно пред тях да бъдат поставени подписите на солидарните длъжници, удостоверени със съответните документи за самоличност, поради което те му дали бланките. Той взел анекса към договора и коригирания погасителен план с ангажимента след подписването им да ги предостави на двамата служители на кредитора. Малко по-късно през същия ден обвиняемият предал на свидетелите С. и П. бланките на анекса и коригиран погасителен план, на които вече имало поставени подписите в графата „съгласен съм", както на обвиняемия, така и тези на солидарните длъжници по договора за заема. Така на следващия ден 30.06.2012 год. анекса към договора за револвиращ заем и коригирания погасителен план влезли в сила. През месец август 2012 год. служители на „..." ЕООД посетили домашния адрес на обвиняемия редник П.. Той по това време вече не живеел на този адрес, тъй като бил във фактическа раздяла със съпругата си св. П. П.. Те й обяснили, че той отново не плаща редовно вноските си, въпреки анекса към договора за заем и коригирания погасителен план и при тази ситуация това ще трябва да сторят солидарните длъжници. Свидетелката П. П. останала изненадана от размера на сумата, която дължал обвиняемия към кредитора. Това я накарало да се обърне с жалба към Военно-окръжна прокуратура гр. София. Заключението на назначената съдебно- почеркова експертиза било, че подписите положени на позиция „П. М. П." в анекса към договора за револвиращ заем и на лист 1 и 2 от коригирания погасителен план са изпълнени от обвиняемия П. П., а подписите положени над позиции „П. С. П." и „Б. Е. Р." в анекса и коригирания погасителен план не са положени от К. С., П. П., П. П. /П./, Б. Р. и Д. П., което прави тези инкриминирани документи неистински. Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по делото се доказва по категоричен начин от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото - показанията на свидетелите К. С., П. П., Д. П., Б. Р., договор за револвиращ заем № ... с „..." ЕООД с погасителен план към него и анекс № 1 към договора с коригиран погасителен план, както и от заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Тази фактическа обстановка не се оспорва и се признава и от обясненията на обвиняемия по делото редник П.. Поради това и въззивният съд приема за доказана тази фактическа обстановка по делото. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното деяние, а именно - с описаното обвиняемият формално е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 316 ал.1 вр. чл. 309 ал.1 от НК, тъй като на 30.06.2012 година съзнателно се ползвал от неистински частен документ, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Тази правна квалификация на деянието също не се оспорва от страните по делото. При преценяването на обществената опасност на деянието и на дееца първоинстанционният съд правилно е преценил, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, а степента на обществена опасност на дееца е изключително ниска. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на тези свои изводи, а именно, че използвания от дееца инкриминиран Анекс към договора за заем по никакъв начин не променя нито основанието за отпускането на заема, нито размера на задължението по заема, нито поетите от длъжника и солидарните длъжници ангажименти във връзка със заема, не променя срока и реда за възстановяването на заема в определения в договора срок и от друга страна чистото съдебно минало на дееца - неосъждан, сравнително добрите характеристични данни, критичното отношение към извършеното. В резултат първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че в конкретния случай са налице условията на чл. 9 ал.2 от НК и законосъобразно на това основание е оправдал обвиняемия по предявеното му обвинение. Въззивният съд възприема изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения за основателни като счита, че следва да бъдат допълнени и със съображенията, че мотивите за използване на инкриминирания Анекс към договора за заем са желанието на дееца да отложи с два месеца изплащането на задължението си по този договор поради временни парични затруднения, а така също и че деецът трябва да изпълнява и задълженията си за издръжка на роденото от брака му със свидетелката П. малко дете и поради това намира, че изводът на първоинстанционния съд за приложението на чл. 9 ал.2 от НК е обоснован и законосъобразен. Възраженията по протеста са неоснователни. Така на възражението по протеста, че обвиняемият е на 30 години и поради това не може да се говори, че е млад, може да се отговори, че ако се приеме това съображение, че на тази възраст този деец не е млад, то тогава чистото му съдебно минало до този момент означава, че същият няма дори нагласа към извършването на престъпления. Неоснователно е и възражението по протеста, че чистото съдебно минало е нормално обстоятелство за всеки военнослужещ, което твърдение е вярно по принцип, но в конкретния случай има значение за определянето на степента на обществена опасност на личността на дееца и това чисто съдебно минало на този деец сочи именно ниска степен на обществена опасност на личността на този деец. Възражението по протеста, че критичното отношение на дееца към деянието не е обективирано по никакъв начин просто не е вярно - видно от протокола на съдебното заседание на първоинстанционния съд от 07.11.2014 г. на стр. 3 от същия протокол деецът изрично е изразил съжаление за стореното и е дал обещание, че това няма да се ^повтори. Поради това и подадения въззивен протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен, а протестираното решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно. Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.335 ал.1 т.1 вр. чл.334 т.1 от НПК съставът на Военно-апелативния съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение №138/07.11.2014 г. по а.н.д. № 138/2014 г. по описа на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg