Определение
02-07-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14 гр. София, 02.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова разгледа частно наказателно дело № 30 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. АНГЕЛОВ, образувано по жалба от П.Х.Д. от с.П., обл.В. срещу определение от 27.10.2014 г. по ЧНД № 91 на Сливенския военен съд С обжалваното определение състав на Сливенският военен съд е потвърдил постановление от 19.09.2014 г. на прокурор от Сливенската военна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 72-РП/ 2014 г., образувано срещу мичман П.З.М. от в.ф. ...... В. за извършено престъпление по чл.325, ал.2 НК. В жалбата на П.Д. се правят доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Не са изложени убедителни съображения защо не се дава вяра на показанията на свидетелите Д., П., Х. и С, а това е сторено по отношение на показанията на свидетелите К и Т. Следственият експеримент установява, че тези свидетели не са имали обективна възможност да възприемат фактите, за които те свидетелствуват. Действията на полицейските служители по отношение на м-н М. не са в нарушение на закона, тъй като той отказал да се легитимира и възпрепятствал изпълнението на служебните им задължения. Иска се отмяна на определението на съда и връщане делото на прокурора за продължаване на разследването. Военно-апелативният съд намира жалбата на пострадалия Д. за неоснователна. На 26.09.2013 г. във вилната зона на гр.В., местност „....”, мичман М. не е извършвил престъплението хулиганство по чл.325 НК и не е причинил телесна повреда на полицейските служители- престъпление по чл.131 НК. Фактическата обстановка, приета в постановлението на прокуратурата, която първоинстанционният съд е възприел в обжалваното определение, се основава на доказателствата по делото. Съдът, като е отхвърлил тезата на пострадалия Д. не е допуснал нарушение на закона, както се твърди в жалбата му. Действително доказателства са противоречиви, но съдът е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 НПК. Аргументирано, съдът е посочил кои обстоятелства е приел за установени и въз основа на кои доказателства, като е изложил съображения защо не е дал вяра на показанията на полицейските служители. Установено е по делото и не се оспорва от страните, че на 26.09.2013 г. около 23 ч. в 4-то РПУ В. е получен сигнал за нарушаване на обществения ред във вилна зона на гр.В., намираща се в местността „....”. За проверка на сигнала бил изпратен автопатрул в състав полицай П.Х.Д. и полицай Ф.В. П. На път за вилната зона полицейските служители срещнали и разговаряли с гражданското лице Х., който подал сигнала. Пристигайки на място служителите на реда не констатирали никакво нарушение на обществения ред. Нещо повече, лицата обитаващи имот № 556, срещу които бил подаден сигнала по всичко личало, че отдавна ползвали нощната си почивка. Заварената от полицейските служители обстановка с нищо не налагала тяхната намеса, тъй като не са констатирани нарушения на обществения ред. Те докладвали на оперативния дежурен в ІV-то РПУ В., който им разпоредил да не предприемат никакви действия по сигнала, а след връщането в управлението да изготвят докладна записка. Д. и П. не се съобразили с разпореждането на оперативния дежурен и позвънили на вратата, което довело да събуждането на семейство М.и и техния гост Е.Г. Мичман М. излязъл на двора, където започнала разправия между него и полицейските служители. Той отказал да представи документите за самоличност, докато Д. и П. не се легитимират като полицейски служители, макар те да са били униформени и служебният им автомобил е с отличителни знаци. Мичман М. се опасявал, че това може да са „мними” полицаи, които опасения се породоли от късния час за проверка, безлюдното място, в което се намирали и поради обстоятелството, че с поведението си той и домашните му не са дали никакъв повод за проверка. Тези съмнения са го мотивирали чрез телефон 112 да се свърже с полицейския участък, откъдето да получи потвърждение за сигнала. Д. и П. хванали М. под мишниците и започнали да го дърпат извън двора в момент, когато той се навел напред и надолу, за да продиктува номера на патрулния автомобил. Мичман М. се съпротивлявал на опитите на Д. и П. да го изведат от двора на вилата. При това физическо противопоставяне за момент М. и П. паднали на земята. Всичко приключило след като тялото на М. било приведено и притиснато върху капака на автомобила, ръцето му извити зад тялото и поставени белезници. При този физически контакт двамата полицаи са получили телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинските им удостоверения. Правилно съдът е приел, че М. не може да носи наказателна отговорност за причиняването им, защото те не са в резултат на умишлени и целенасочените му действия, а се дължат на самонараняване при опитите на полицейските служители да го задържат и отведат в управлението. Съдебномедицинската експертиза не отрича, че това е възможния механизъм за тяхното причиняване. Както бе посочено по-горе конкретната ситуация с нищо не е налагала намесата на полицейските служители, използването на физическа сила и помощни средства, каквото е било и разпореждането на оперативния дежурен. Спяйки във вилата семейство М.и и техния гост по никакъв начин не са нарушили обществения ред и спокойствие, за да се търси от тях наказателна отговорност за хулигански действия. По изложените съображения Военно-апелативният съд остави без уважение жалбата на Д. и потвърди определението на съда, с което е потвърдено постановлението на прокуратурата за прекратяването на наказателното производство срещу м-н М.. Предвид гореизложеното и на основание чл.243, ал.7 НПК Военно-апелативен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 ОТ 27.10.2014 Г. по чнд № 91/ 2014 г. на Сливенския военен съд, с което е потвърдено постановление на прокурор от Сливенската окръжна военна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП №72-РП/2014 г., образувано срещу мичман П.З.М. от в.ф...... В.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg