Решение
24-02-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. С., 24 февруари 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора полк. Данчо Данов разгледа наказателно от общ характер дело № 45 по описа за 2014г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ, образувано по жалбата на подсъдимия старши лейтенант К. П. Ф. от в.ф. ..... - С., срещу присъда № 99 от 09.10.2014 г. по НОХД № 99/2014 г. на Софийския военен съд. С протестираната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия Ф. за виновен в това, че на 16.06.2013г., около 04.55 часа, в с. Р., общ. Х., обл. В., направил опит да даде подкуп – сумата от 60 (шестдесет) лева – на полицейски органи от РУП – гр. К., за да не извършат действия по служба спрямо него като водач на МПС, а именно да не му извършат проверка дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и на основание 304а, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 2 (две) години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. Подсъдимият е признат за виновен и осъден и затова, че на 16.06.2013г., около 04.55 часа, в с. Р., общ. Х., обл. В., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда Сивик” с рег. № ........ - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.74 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 54 от НК съдът го е осъдил на 6 (шест) месеца лишаване от свобода и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година. На основание чл. 23, ал. 1 НК наложил на подсъдимия най-тежкото от така определените наказания по настоящата присъда, а именно 2 (две) години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното най-тежко наказание присъединил и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година. На основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното най-тежко наказание присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години. На основание чл. 307а от НК в полза на държавата е отнета сумата от 60,00 (шестдесет) лева. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и по разноските по делото. В жалбата на подсъдимия се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Ф. е извършил деянието при евентуален умисъл, а престъплението по чл. 304а алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1, алт. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК е възможно само при пряк умисъл. Това нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените. Неправилно са ценени показанията на полицейските служители Т., П. и Ц. Съдът вложил в тях смисъл изцяло угоден на обвинението, какъвто тези свидетели не са влагали. Показанията на голяма част от другите свидетели съдът неправилно приел за непоследователни и противоречиви. Не били взети предвид показанията на свидетелите сочещи на крайна необходимост у подсъдимия да премести автомобила си. Не било доказано, освен от показанията на полицейските служители, че Ф. е правил опит да ги подкупва. Досежно обвинението по чл. 343б ал. 1 от НК, реално не било спазено нито едно от изискванията на Наредба № 30/2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. Има се предвид изискванията за начина, по който следва да се вземе кръвта и да се обработи шишето, в което се съхранява кръвта. В листа за преглед на пациент не е отбелязано какво количество кръв е взета от дееца. Не е отбелязано какво количество е взетата кръв и не е взета т.н. „контролна проба“. Посочени са в жалбата съответните разпоредби от Наредбата, които са нарушени, както и съдебна практика на ВКС на РБ в подкрепа на доводите на жалбоподателя. Поискано е установяване наличието на т.н. „контролна проба“, която, ако е налице да се установи съдържанието на алкохол в кръвта от тази проба. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото на прокуратурата за допълнително разследване. Алтернативно се иска постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения. Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното: На 15.06.2013 г. подсъдимият Ф. бил в с. Р., общ. Х., област В., където се провеждал местен събор. Там бил с личния си автомобил „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК № ..... Първоначално гостувал в дома на свой познат, където консумирал спиртни напитки. После се качил на автомобила си и го паркирал в центъра на селото, в близост до читалището. След това, заедно със свои приятели отишли в дома на друг техен приятел, където продължили да се черпят. Подсъдимият и там пил спиртни напитки. По-късно компанията, заедно с подсъдимият, продължили да празнуват в читалището, където имало дискотека. Около 04.50 часа на 16.06.2013 г. решили да се прибират по домовете си. Ф., заедно със свидетеля Л. Л. се качили в автомобила на първия. Подсъдимият седнал на шофьорското място и подкарал автомобила. Във връзка с нормалното протичане на събора, в с. Р. имало засилено полицейско присъствие. За периода от 21.00 ч. на 15.06.2013 г. до 05.00 ч. на 16.06.2013 г. бил назначен автопатрул в състав полицейските служители Т., П. и Ц., всички от РУ „Полиция” К.. Съгласно плана, на полицейските служители било възложено провеждане на специализирана полицейска операция по малките населени места с цел предотвратяване, пресичане и разкриване на правонарушения, както и извършване на проверка на преминаващи превозни средства и съмнителни лица, включително и действия по установяване на водачи, управляващи моторни превозни средства след употреба на алкохол. В края на дежурството им, около 04.55 часа, свидетелите Т., П. и Ц. патрулирали със служебния си автомобил в района на ул. „9-ти септември” в с. Р.. Там спрели за проверка лек автомобил „Хонда Сивик”, с ДК № ....., тъй като при движението си криволичел. Свидетелите подали светлинен и звуков сигнал към автомобила и водачът му спрял в дясно на платното, а до него те спрели със служебния автомобил. Полицаите слезли от автомобила си. Свидетелят Т. отишъл до автомобила марка „Хонда”, откъм страната на водача и пред отвореното стъкло на шофьорската врата се представил и поискал документите за проверка. Т. установил самоличността на водача - подсъдимия Ф. и му направило впечатление, че е пиян. Видял, че в автомобила, на седалката до водача, има още едно лице – Л. Л., чиято самоличност била установена по-късно. При проверката, на полицай Т. му направило впечатлените, че водачът Ф. мирише на алкохол. Тогава го поканил да излезе от автомобила и да му бъде извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер”. Подсъдимият излязъл от автомобила. Походката му била нестабилна, но нямал проблеми с говора. Същият отказал да бъде изпробван за алкохол. Казал, че е служител на Министерство на отбраната и офицер, и попитал полицейските служители дали няма някакъв начин да не му бъде извършвана такава проверка. След като получил отрицателен отговор, подсъдимият отворил задната врата на автомобила си и от задната седалка взел портфейла си. От портфейла си извадил три банкноти с номинал от по 20 (двадесет) лева. Първо предложил парите на полицейския служител Ц., като казал, че ги дава за да се почерпят и да не му бъде извършвана проверка за алкохол. Това било възприето и от останалите двама полицейски служители. Полицаите категорично отказали да вземат парите. Заявили на подсъдимия, че следва да извършат проверката и го предупредили, че се опитва да ги подкупи и извършва престъпление. Подсъдимият настоял, като хвърлил банкнотите на кората на отворения багажник на полицейския автомобил, където полицай Т. бил започнал за пише акт за установяване на административно нарушение. Тогава Т., с цел да запази местопроизшествието, затворил вратата на багажника на полицейския автомобил. Полицейските служители задържали подсъдимия, съставили му акт за установяване на административно нарушение, което Ф. подписал без възражения и докладвали на оперативния дежурен за инцидента. Установило се, че подсъдимият действително е военнослужещ и офицер, им било наредено да чакат на място служители на Регионална служба „Военна полиция” – гр. П.. Подсъдимият се възпротивил, което наложило да му бъдат поставени белезници и той, заедно с тримата полицаи изчакали пристигането на военно-полицейските органи при патрулния автомобил. Към момента на проверката и задържането на подсъдимия на самото място нямало други лица освен него и тримата свидетели. Свидетелят Л. продължавал да спи в автомобила на подсъдимия и не слязъл от него. След 06.00 часа на мястото, при полицаите дошли свидетелите С. и Т., за да се оплачат от нанесен им побой и видели подсъдимия до полицейския автомобил. По-късно пристигнали служители на Регионална служба „Военна полиция” – гр. П. Г. и И. и военен следовател от ВОП – П.. Извършен бил оглед на местопроизшествието, като били намерени и иззети подхвърлените от подсъдимия на кората на багажника три броя банкноти, всяка с номинал от по 20 (двадесет) лева с номера и серия на купюрите: АП 0232115, БО 3995726 и БЛ 1775901. Полицаите издали на подсъдимия талон за медицинско изследване, в който вписали лечебното заведение, в което следва да се яви – ФСМП – К. и крайния срок за явяване. Подсъдимият се е явил във ФСМП – К. в 10.00 часа, придружен от свидетелите Г., И. и Т., тъй като бил задържан със заповед за задържане. Там бил приет от дежурния лекар д-р Р. Н. и му била взета кръв за изследване от фелдшера Е. Н. Кръвта била взета по надлежния ред, като мястото на убождането предварително било почистено с кислородна вода. Химическата експертиза показала наличие на 1,77 промила съдържание на етилов алкохол, изчислено по газхроматографския метод. Била назначена повторна физикохимическата експертиза на взетата кръв, която показала наличие на 1.74 промила съдържание на етилов алкохол, изчислено по метода на Видмарк. Към момента на управление на моторното превозно средство, непосредствено преди да бъде спрян за проверка от полицейските служители, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 2.25 – 2.55 промила и същият е бил на границата между средна и тежка степен на алкохолно опиване. На досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. На страница 4 от обвинителния акт (на л. 5 – гърба от наказателното дело) прокурорът е изписал, че „от субективна страна подсъдимият е извършил деянията умишлено по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, като е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от извършването им и ги е допускал. С това прокурорът е посочил, че деянията са извършени при евентуален умисъл. Проблемът е в това, че както активният подкуп като престъпление, каквото е това по чл. 304а от НК, така и опитът като стадий на умишлената престъпна дейност са възможни само при пряк умисъл. При това престъпление подкупът се дава, обещава или предлага на длъжностното лице от дееца, за да го склони да наруши или да изпълни службата си. Изисква се следователно деянието да бъде свързано с тази именно определена волева насоченост: деецът подкупва длъжностното лице, за да го мотивира във връзка с неговото поведение по служба. С оглед на това активният подкуп е възможен само при пряк умисъл, придружен с указаната цел за противоправно въздействие върху длъжностното лице. Опитът по чл. 18 ал. 1 от НК също изисква пряк умисъл за извършване и довършване на престъплението, в изпълнението на което се изразява. Опитът е невъзможен при престъпленията извършени при евентуален умисъл. В посочения смисъл е както съвременната наказателноправна доктрина, така и трайната практика на ВС и ВКС на РБ. Като е посочил, че деянието на подсъдимия е извършено при евентуален умисъл прокурорът е очертал една невъзможна правна конструкция. Това съществено е ограничило правото на защита на подсъдимия, поради невъзможността му да организира пълноценно защитата си, предвид посочения порок в обвинителния акт. Първоинстанционният съд е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на нарушението при изготвяне на обвинителния акт. В мотивите към първоинстанционната присъда (на стр. 15, на л. 109 от наказателното дело) съдът е приел, че деянието по чл. 304а от НК е извършено при пряк умисъл, понеже подсъдимият искал настъпването на общественоопасните последици. Неглижирал е описаното в обвинителния акт, че деянието е извършено при евентуален умисъл с мотива, че описаните фактически положения сочели на пряк, а не на евентуален умисъл у дееца. Този извод на съда е неправилен. Подобно разминаване между описани фактически положения и правни изводи в обвинителния акт винаги води до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Това е така, понеже обвинителният акт е този който определя рамката на обвинението, по което подсъдимият се защитава и всякакви разминавания между фактически положения и правни изводи в него са недопустими. Ето защо на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия Ф., което е отстранимо. Това налага обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения. При допълнителното разследване прокурорът следва да вземе отношение и по другите възражения и доводи в жалбата на подсъдимия Ф. Предвид горно и на основание чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № П 99 от 09.10.2014 г. по НОХД № 99/2014 година на Софийския военен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на нарушенията посочени в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg