Определение
27-01-2015
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2 гр. София, 27.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН полк. ПЕТЬО СЛ.ПЕТКОВ при секретар Емилия Стоянова разгледа частно наказателно дело № 33 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по частен протест от подп. Е. В. – прокурор във Военно-окръжна прокуратура – гр. София срещу определение № 162/02.12.2014г. по частно наказателно дело № 162/2014 г. по описа на Софийския военен съд. Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК в касационната му фаза. С постановление от 06.11.2014 г. военно-окръжен прокурор от Софийската военно-окръжна прокуратура е прекратил наказателното производство по ДП № 101-СЛ/2013 г., образувано и водено за установяване на причините и обстоятелствата, при които на 23.09.2013 г. във Военно-медицинска академия - София е починала старши сержант Б. С. М., ЕГН ..., от в.ф. ... – С., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С определение № 162/02.12.2014 г. по частно наказателно дело № 162/2014 г. състав на Софийския военен съд е отменил изцяло горепосоченото постановление и е върнал делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението. Недоволен от въпросния съдебен акт е останал прокурорът, който е подал протест пред настоящата инстанция. В протеста се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение, като се правят възражения, че констатираните от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения не са допуснати при извършеното разследване по делото. Излагат се и доводи, че не са били взети предвид и обсъдени релевантни за предмета на доказване обстоятелства, поради което са направени от решаващият съд погрешни фактически и правни изводи. Прави се искане определението да бъде отменено и постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено. Въззивният съд, като взе предвид изложените в протеста доводи и като съобрази установената по делото доказателствена съвкупност, намира подадения протест за неоснователен. Преди да се произнесе по съществото на спора, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите Г. не Г. - съгласно протокол за разпит на свидетел от 4.12.2013 г., л. 2, том ІІІ от сл. дело/ и С. С., като родители на пострадалата, не са процесуално легитимирани да обжалват постановлението на прокурора. За процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване съдът е приел единствено наследниците от първа наследствена линия – децата на починалата, както и нейният съпруг като техен законен представител. Този извод на съда обаче е незаконосъобразен. Няма спор по делото, че жалбоподателите Г. и С. С. са родители на починалата. Като такива обаче те се явяват пострадали от деянието по смисъла на чл. 74, ал. 2 НПК, респективно имат право на жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като са от кръга на лицата, претърпели неимуществени вреди от деянието, имащи права съобразно разпоредбата на чл. 75 НПК. Задължителната съдебна практика, установена още с Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 5/1969 г. на Пленума ВС, и с Постановление № 2/1984 г., по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС сочи, че пострадали от престъпление са най-близките роднини - съпруг, родители и деца, а не само лицата, които са призовани към наследяване. Този кръг на лицата с второто Постановление дори е разширен, като са включени фактическият съпруг и лицата, взети за отглеждане и осиновяване, за които починалият се е грижил и издържал и между тях са съществували отношения на привързаност. Съдебната практика е категорична, че в кръга на лица, претърпели неимуществени вреди, могат да бъда всички наследници, които са претърпели такива вреди, а не само наследниците, които пряко са призовани да наследяват. Последните могат само да продължат предявения вече иск за неимуществени вреди от наследодателя, който е починал след предявяване на иска, каквато хипотеза не е налице в настоящият случай. Ето защо следва да се приеме, че Г. и С. С. също са процесуално легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, но тъй като първоинстанционният съд не е прекратил производството по отношение на тези жалбоподатели, не е необходимо постановеното определение в тази му част да бъде изменяно. Подадените пред първоинстанционния съд две жалби са били колективни, поради което следва да се приеме, че разглеждайки същите по отношение исканията на трима от жалбоподателите и съобразявайки изложените от тях доводи и съображения, не са останали извън вниманието на съда такива, направени отделно от игнорираните жалбоподатели Г. и С. С.. Давайки отговор на доводите и възраженията на останалите жалбоподатели, които са били изложени в разгледаните две колективни жалби, първоинстанционния съд всъщност е дал отговор и на доводите и възраженията на Г. и С. С., тъй като последните друга жалба не са и подавали. Обстоятелството, че представителят на прокуратурата не е бил запознат с втората жалба на петимата жалбоподатели, не води до съществено засягане или нарушаване на неговите права, тъй като тя е допълнение към основната жалба, по която е било образувано съдебното производство, била е подадена след образуването му директно до съда и по съществото си не се различава корено от първата. При осъществяване на контролните си функции по отношение на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство по същество първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения и аргументи в подкрепа на взетото решение, които се споделят и от настоящата инстанция. За да отмени атакувания прокурорски акт, съдът е приел, че при постановяване на обжалваното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от една страна същото е немотивирано, а изложените констатации и направените въз основа на тях правни изводи са при липса на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Настоящият състав споделя тези изводи, тъй като действително органите на досъдебното производство са проявили процесуално бездействие по отношение на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, които ги задължават да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина и да формират вътрешното си убеждение, след като изяснят обективно, всестранно и пълно обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото, съобразявайки и задължението си по чл. 103, ал. 1 НПК. За да изясни въпроса дали смъртта на пострадалата се дължи на неизпълнение или на немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, каквато е лекарската професия, прокурорът е бил длъжен да събере доказателства и да изложи в мотивите на постановлението си съображения има ли приети вътрешни правила, регулиращи дейността и вътрешния ред в болничното заведение, където е била на преглед и лечение пострадалата, и как са регламентирани дейностите, свързани с преглед, консултация, изследване, манипулация и хоспитализация, налице ли са или не нарушения на съответните подзаконови нормативни актове при проведените преглед и лечение на пострадалата във ВМА, има ли пропуски на изискванията за добрата медицинска практика. В тази насока правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание на прокурора, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсват изводи, дали са изпълнени и спазени утвърдените медицински стандарти, които са действали през 2013 г. във връзка с установените заболявания на пострадалата към момента на приема и престоя й във ВМА с оглед задължителното им приложение от болничното заведение след диагностика и хоспитализация на пациентите. Предвид гореизложеното представителят на държавното обвинение не е дал отговор и не е съобразил изискванията, залегнали в чл. 79 и чл. 80 от Закона за здравето, т.е. дали в случая е изпълнено задължението медицинската помощ да бъде осъществена чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии за адекватно лечение на съответното заболяване и дали качеството на медицинската помощ е било съобразено с утвърдените медицински стандарти по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и с Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Първоинстанционният съд основателно е приел също така, че от данните по делото не става ясно да е изследван въпросът, доколко различните по вид инфекции и изолирани бактерии в организма на пострадалата и настъпилите усложнения през периода на престой в болницата имат връзка помежду си и дали същите са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Изрично в заключението си по петорната съдебномедицинска експертиза, което е било прието изцяло от прокурора, експертите са посочили, че “...следва да се доуточни по следственото дело какво е било съображението да не се вземе под внимание получения микробиологичен резултат от изследваната гной, взета при лапаротомията”. Пак съгласно заключението този факт не е бил обсъден впоследствие повторно със специалисти по акушерство и гинекология, както не е била обсъдена и евентуалната възможност за отстраняване на матката, възпаления яйчник и тръбата, от които е било напълно възможно да е нахлула инфекцията в коремната кухина, което допълнително е усложнило общото състояние на организма. Според същото заключение въпросната инфекция е играла значителна роля в общото развитие на болестта, видно от аутопсионната и особено от микроскопската находка, а като пропуск в терапевтичната схема е била констатирана липсата на включен подходящ антибиотик за доказаната инфекция със стрептококи. Тези обстоятелства не са убягнали от вниманието на първоинстанционния съд, който въз основа на доказателствата по делото е приел, че към 30.08.2013 г. са били налице категорични данни за установено и доказано инфекциозно, остро протичащо, паразитно заболяване, като в терапевтичната схема не е бил включен, както беше отбелязано и по-горе, подходящ антибиотик, както и полово предавана инфекция. По така изложените обстоятелства не са били изложени никакви съображения и доводи, поради което определено в постановлението за прекратяване на наказателното производство не са намерили отговор въпроси, имащи особено важно значение за разкриване на обективната истина по настоящото дело. В случая настоящият състав счита, че е налице и пропуск на разследващите органи при определяне на специалистите, които следва да участват в съдебномедицинската експертиза за установяване на основния факт - налице ли е нарушение в правилата за лечение на пострадалата, общоприети като добра медицинска практика или регламентирани в законов или подзаконов нормативен акт, както и дали някой от лекуващите лекари е допуснал такова нарушение, имащо пряка и непосредствена връзка със смъртта на пострадалата. Следва съдебномедицинската експертиза да се разшири в седморна, като задължително в нея бъде включен лекар със специалност “Акушеро-гинекология” и специалист “Инфекциозни болести” с оглед изясняване на посочените по-горе обстоятелства. Едва след участието и на тези специалисти в експертизата, би могло правилно да се определи както поведението на лекарите, така и дали смъртта на пострадалата е в пряка и непосредствена причинна връзка с немарливо изпълнение на лекарската професия, която е правнорегламентирана и източник на повишена опасност. Налага се изводът, че органите на досъдебното производство са проявили процесуално бездействие по отношение на произтичащите им от чл. 13, ал. 1 НПК задължения и са се поставили в невъзможност да формират вътрешното си убеждение по начина, посочен в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК. Наред с горното е било допуснато и друго нарушение на процесуалните правила, свързано с изготвянето на самото постановление за прекратяване на наказателното производство, което е било сторено в разрез с изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК, където е посочено, че задължително актът следва да бъде и мотивиран. Видно от съдържанието на прокурорското постановление, прокурорът е посочил приетите за установени фактически обстоятелства, приел е изцяло заключението на петорната съдебномедицинска експертиза и схематично и повърхностно е отхвърлил показанията на близките на починалата М., посочвайки в едно изречение, че същите не се подкрепят от разпитите на медицинските работници от ВМА, както и от нито едно друго доказателство от досъдебното производство. В още един лаконичен абзац прокурорът е посочил, че експертите приемат, че по принцип са били спазени правилата на добрата медицинска практика при проведеното лечение на М. и своевременно са били проведени необходимите консултации със съответните специалисти и необходимите реанимационни и ресусцитационни действия. От изложеното става ясно, че на практика липсва прецизен и задълбочен анализ на и без това противоречивата доказателствена съвкупност. Определено не са намерили отговор определени въпроси, свързани с проведеното лечение на пострадалата, като се има предвид обобщението, което е направено от вещите лица по петорната съдебномедицинска експертиза в частта, в която са посочили, че не е било доуточнено по следственото дело какво е било съображението да не се вземе под внимание получения микробиологичен резултат от изследваната гной, взета при лапаротомията, че този факт не е бил обсъден впоследствие със специалисти по акушерство и гинекология, че не е била обсъдена и евентуалната възможност за отстраняване на матката, възпаления яйчник и тръбата, от които е било напълно възможно да е нахлула инфекцията в коремната кухина, което допълнително е усложнило общото състояние на организма, че въпросната инфекция е играла значителна роля в общото развитие на болестта, видно от аутопсионната и особено от микроскопската находка и че като пропуск в терапевтичната схема е констатирана липсата на включен подходящ антибиотик за доказаната инфекция със стрептококи. Липсва анализ на тези обстоятелства, същите не са били детайлно обсъдени и не са били изложени аргументирани съображения имало ли е или не конкретно длъжностно лице, което е следвало да съобрази гореизложените обстоятелства и да предприеме при въпросните данни конкретни действия по диагностицирането и лечението на пострадалата. Съгласно съдебната практика при съдебния контрол в производството по чл. 243 НПК е недопустимо съдът "да замести" прокурора, когато в постановлението му за прекратяване липсва анализ на доказателствата и да направи съответните фактически и правни изводи. /Решение № 60 от 25.02.2003 г. на ВКС по н.д. № 703/2002 г., І н.о./. Отделно от гореизложеното прокурорът е допуснал и вътрешно противоречие в мотивите на постановлението си. От една страна, приемайки изцяло заключението на петорната съдебномедицинска експертиза, той е изразил съгласие, че по делото не са изследвани и уточнени определени обстоятелства във връзка със здравословното състояние на пострадалата и че е допуснат пропуск в терапевтичната схема при лекуването й. От друга страна, в самия край на постановлението си, той е приел, че след провеждане на всички необходими и възможни следствени действия в хода на разследването, не са били събрани никакви доказателства за извършено престъпление от общ характер във връзка с проведеното лечение на пострадалата за времето от 29.08.2013 г. – 23.09.2013 г.. Определено този извод на съда е в противоречие с писмените и гласни доказателства по делото, и най-вече със заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза. Видно е, че мотивите разкриват вътрешно противоречие, което опорочава действителната воля на прокурора. Поради липса на мотиви, обосноваващи вътрешното убеждение на прокурора относно фактическата установеност, съдът е лишен от възможността да провери доколко то е изградено въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и дали е законосъобразно. В своята практика Европейският съд има принципни решения, че по начина, по който е мотивиран актът за прекратяване, може да се повдигне въпрос за нарушаване на презумпцията за невиновност, регламентирана в чл. 6, т. 2 ЕКЗПЧОС. Правилно и аргументирано съдът се е произнесъл и по искането за отвод на прокурора. От всичко гореизложено е видно, че органите на досъдебното производство не са взели необходимите мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина и не са изпълнили процесуалните си задължения относно реда за формиране на вътрешното си убеждение, поради което са се поставили в невъзможност да постановят един законосъобразен и обоснован съдебен акт. Същият не е бил изготвен и съобразно изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК, тъй като се отличава и с липса на мотиви. Поради това протестът следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение потвърдено. Ето защо и на основание чл. 243 ал. 7 НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 162/02.12.2014г. по частно наказателно дело № 162/2014 г. по описа на Софийския военен съд, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 101-Сл/2013 г. по описа на Софийската военноокръжна прокуратура. ВРЪЩА делото на прокурора за допълнително разследване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg