Определение
28-01-2015
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3 гр. София, 28.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 1 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба от адв. И. Б. от САК, защитник на обвиняемия майор Е. Г. М. от военно формирование ХХ против определение № 165/09.12.2014г. по частно наказателно дело № 165/2014г. по описа на Софийския военен съд. Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК в касационната му фаза. С обжалваното определение Софийският военен съд е отменил постановлението от 17.04.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 7-Сл/2012 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. С., като е указал на Военния прокурор да приложи правилния закон, посочен в обстоятелствената част на определението, както и да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения. В жалбата пред настоящата инстанция се сочи, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. По същество се излага довод, че съдебният контрол върху постановлението за прекратяване на производството от прокурора се изразява в стриктно спазване на процесуалния ред при издаването на този акт (като форма) и всичко друго не следва да се контролира, тъй като се навлиза в прерогативите на прокуратурата и се нарушава чл. 127 от Конституцията на Република България. Вземане на становище относно правната квалификация на извършеното деяние не е от компетенцията на съда и това е процесуално недопустимо, се сочи още в довода. Прави се искане да бъде отменено определението на Софийския военен съд и да бъде потвърдено постановлението, с което е прекратено наказателното производство. За да се произнесе, Военно-апелативния съд в настоящия състав взе предвид: Досъдебно производство ДП № 7-Сл/2012 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. С. е образувано на 16.01.2012г., при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК – оглед на местопроизшествие и водено срещу неустановено лице от МО и БА, за установяване на причините и обстоятелствата, поради които не са взети необходимите мерки за сигурност, вследствие на което е възникнал инцидент, престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК. На майор Е. Б. М. от в.ф. ХХ е било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Не е била взета мярка за неотклонение. На 27.11.2014 г. с вх. № 1444/2014 г. в Софийския военен съд е постъпила жалба на военнослужещия редник - 2 клас С. И. М. от в.ф. ХХ, който се жали от постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.04.2013 г. по описа на горецитираното досъдебно производство. Същият заявява, че като пострадал не е уведомен за прекратяването на делото и сочи основание чл. 243, ал. 3 от НПК. Председателят на Софийския военен съд незабавно е изискал въпросното досъдебно производство № 7- Сл/2012 г., което е постъпило на 02.12.2014 г. заведено под № 1458/2014 г. от същата дата. Към него е приложеното АНД № 274/2012 г. по описа на Софийски военен съд, което е приключило на 11.12.2012 г. с определение за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ВОП – С.. В обстоятелствената част на определението на съда са дадени четири указания за изпълнение от органите на досъдебното производство. Софийският военен съд е приел, че жалбата на ред. М. е основателна и подадена в срок, след като военният прокурор е пренебрегнал задължението си по чл. 243, ал. 3 от НПК, като не е изпратил препис от Постановлението си за прекратяване на пострадалия по делото. За да прекрати наказателното производство военният прокурор, е приел за установено, че: Досъдебното производство е образувано и са отпочнати досъдебни следствени действия на 16.01.2012 г. със съобщение за престъпление от общ характер, в което дежурен служител на МВР при ВМА – С. е съобщил за постъпил за лечение военнослужещ от в.ф. ХХ, пострадал при прочистване полосата за разузнаване и прочистване на района в освободен войскови район ХХ вследствие на което е възникнал инцидент и е пострадал войник – престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК. Установило се е, че с поредица от заповеди била създадена организация за отстраняване на последиците от взривяване на складове за боеприпаси във ХХ. Провеждана е съвместна многонационална операция по прочистване на невзривените боеприпаси, като стриктно са посочени началниците и изпълнителите при извършване на тези действия. Майор Е. М. е бил определен за помощник началник на оперативна група координация, взаимодействие и управление на операцията, той представител на комитета по условия на труд в СКС, той и отговорник за координацията и извършване на взривните работи в ПУП – С.. Редник М. от в.ф. ХХ бил определен за шофьор на ТАПП за превоз на боеприпаси. В изпълнение на заповедите на 09.01.2012 г., след като посетил района на Ч., м-р М. разпореди на ст.л-т. К. в инженерно-сапьорната група по прочистване на невзривените боеприпаси да се включи и р-к С. М.. Въпреки несъгласието на командира на групата – ст.л-т К., поради обстоятелството, че р-к М. не е сапьор и няма необходимите знания и умения да извършва тези дейности, но след като била издадена такава заповед р-к М. бил включен в прочистването. На 16.02.2012 г. около 11.55 часа при извършване на повръхностно прочистване, откриване и обозначаване на невзривени боеприпаси в полоса на разузнаване и прочистване на юг от технически район, при разкопаване с кирка на невзривени боеприпаси от почвата, р-к М. активирал капсул-възпламенителя и предизвикал взривяване на заряд с 14,5 мм патрон за голямокалибрена картечница. В резултат на взрива на военнослужещия били причинени наранявания и своевременно откаран във ВМА-С., където бил приет по спешност за лечение. Редник М. получил наранявания, изразяващи се в контузия на очните ябълки, чужди тела в очите и разкъсно-контузна рана на конюктивата на лявото око, реализиращи временно разстройство на здравето неопасно за живота. При тази фактическа обстановка военният прокурор е прекратил досъдебното производство, като е обосновал, че деянието на м-р М. не може да се квалифицира по чл. 387 от НК, тъй като нарушението на служебните задължения не било включено от законодателя като изпълнително деяние в състава на това престъпление. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на адв. Б., защитник на м-р М. за неоснователна. Доводът, посочен в нея не може да бъде възприет като основателен. Това би означавало не контрол върху акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство, а единствено узаконяването му от съда, каквато цел не е заложена в НПК. Правилно първоинстанционният съд при своята контролна функция е констатирал, че прокурорът е допуснал нарушение при прекратяване на наказателното производство, както и с оглед квалификацията на деянието, така и с начина на прекратяването и уведомяването на страните. Настоящата инстанция изцяло се солидализира с това становище. Констатирано е и, че е имало съдебно следствие по анд № 274/2012г. по описа на Софийския военен съд, при което съдът го е прекратил и е върнал делото на прокуратурата. В него са дадени указания относно изясняване на допуснатите нарушения, както и причинната връзка и съставомерния резултат, който се е получил вследствие на извършеното деяние от м-р М.. Без да се съобрази с тези задължителни указания и без да изложи доводи и аргументи, прокуратурата е прекратила наказателното производство по ДП № 7- Сл/2012 г. по описа на ВОП-С.. Основният съд, при осъществяване на контролните си функции, е направил обоснован извод от фактическата обстановка, която е приета от прокуратурата, и е посочил законосъобразно какво следва да бъде извършено, за да се приложи правилния закон и да се отстранят допуснатите процесуални нарушения. Указанията, дадени в тази насока, настоящата инстанция изцяло ги възприема като навременни, законосъобразни и точни. Настоящата инстанция намира, че следва да се посочи, че след като м-р М. е отдал една неправомерна заповед на р-к М. (знаейки, че той няма задължения и не е квалифициран в обезвреждането на боеприпаси), ако е отказал да я изпълни или не я беше изпълнил, то носи наказателна отговорност по чл. 372 НК. В тази насока следва да се прецени доколко отдадената заповед не е в причинна връзка с настъпилия резултат. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че определението на Софийския военен съд, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство на прокурор от Софийската военно-окръжна прокуратура следва да бъде потвърдено. По тези изложени съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 165/09.12.2014 г. по частно наказателно дело № 165/2014 г. по описа на Софийския военен съд, с което е отменено постановлението от 17.04.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 7-Сл/2012 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg