Мотиви
13-02-2015
МОТИВИ по АНД 2/2015 година на Военно-апелативен съд С обжалваното решение състав на Сливенския военен съд е признал обвиняемия майор П. А. А. (с установена по делото самоличност) е признат за виновен в това че през периода 03.09.2009 година – месец април 2011 година включително в град Ш. при продължавано престъпление съставил неистински частни документи и ги употребил, за да докаже че съществува правно отношение (за наем) и че е прекратено задължение (суми от наем) по чл. 309 ал. 1, вр . чл. 26 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. В жалбата на обвиняемия се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че през цялото време е имал наемно правоотношение с наемодателите и е плащал наемната цена, което обстоятелство е безспорно. Направено е искане за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което А. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Иска се още въззивният съд да постанови да му бъдат възстановени платените суми в полза на факултет „А, ПВО и КИС“, тъй като тези суми са недължимо платени. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното: Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: През октомври 2006 година обвиняемият А. и съпругата му наели жилище при условията на свободно договаряне, находящо се в град Ш., ж.к. „Х.“, блок, етаж, ап. собственост на М. К. По този повод майор А. изготвил договор за наем с дата 09.10.2006 година (том II л. 47) сключен между М. К. като наемодател и него самия като наемател. В графата наемател се подписал А., а в графата наемодател подписът не бил положен от М. К. За да бъде картотекиран по реда на Наредба 3/19.08.1998 година за настаняване в жилищата, ателиетата и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО (отм.) майор А. попълнил молба-декларация до жилищната комисия на в.ф.– Ш. като в графата декларатор на името на съпругата му В. А. подписът не бил поставен от нея. Въз основа на договора и декларацията, със заповед № 5/04.01.2006 година на началника на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ – Ш. бил картотекиран като нуждаещ се от жилище, категория I, група III. В края на месец юни 2009 година семейството на обвиняемия напуснало наетия под наем апартамент на К. и през месец август 2009 година наело под наем друг жилищен имот – апартамент в град Ш., ул. „Я.С.“ №, вход , ап. собственост на Г. А. На 15.09.2010 година от община Ш. на майор А. било издадено удостоверение за настоящ адрес № 2778/15.09.2010 година с този адрес. През месеците септември, октомври и ноември 2009 година А. изготвил разписки за наем, в които било отразено, че подписаната М. К. получила от него сумите от по 180 лева като наем за съответните месеци. В графите „броил сумата“ подписите били положени от него, а в графата получил сумата подписите не били положени от М. К. Разписките били представени във финансовата служба на в.ф. – Ш. През месец ноември 2009 година във в.ф.–Ш. се провело поредното картотекиране на военнослужещите за определяне степента на жилищната нужда и правото им да получават компенсационни суми. На 13.11.2009 година, за да бъде картотекиран, обвиняемият попълнил заявление – декларация до жилищната комисия, в която в графата „декларатор“ вляво се подписал той, а в графата „декларатор“ вдясно подписът не бил поставен от съпругата му В. А. За да получава компенсационни суми, затова че живее при условията на свободно договаряне, през месеците декември 2009 година и януари 2010 година обвиняемият А. изготвил разписки за наем, затова че М. К. получила от него сумите от по 180 лева като наем за този период. Подписал се в графата „броил сумата“, а в графата „получил сумата“ подписите не били положени от К. През месеците февруари, март, април, май, юни, октомври и ноември 2010 година изготвил разписки, в които отразил, че Г. А. е получила от него сумите от по 180 лева от наем за съответните месеци. В графите „броил сумата“ се подписал А., а в графите „получил сумата“ подписът не бил положен от Г. А. Разписките представил във финансовата служба на в.ф.– Ш. На 01.09.2010 година А. изготвил договор за наем между Г. А. като „наемодател“ и той като „наемател“. Положил подпис в графата „наемател“, а подписът в графата „наемодател“ не бил положен от Г. А., а от друго лице. Вторият подпис в графата „наематели“ не бил положен от съпругата на майор А., а от друго лице. През месец ноември 2010 година във в.ф.–Ш. се провело поредното картотекиране на военнослужещите за определяне на жилищната нужда и правото им да получава компенсационни суми. На 08.11.2010 година, за да бъде картотекиран обвиняемият майор А. попълнил заявление – декларация до жилищната комисия. Единият подпис в графата „декларатор“ положил сам, а вторият подпис не бил поставен от съпругата му. През месеците декември 2010 г., януари 2011 г. и февруари 2011 били изготвени разписки за наем, затова че подписаната Г. А. получила от обвиняемия сумите от по 200 лева от наем за посочените месеци. В графата „броил сумата“ подписите положил майор А., а в графата получил сумата подписите не били положени от Г. А. Обвиняемият представил разписките във финансовата служба на в.ф.–Ш. На 07.02.2011 година обвиняемият А. попълнил заявление – декларация до жилищната комисия на в.ф.–Ш. В графа „1. декларатор“ се подписал сам, а в графа „2. декларатор“ подписът не бил поставен от съпругата му В. А. На 07.04.2011 година била изготвена касова бележка № 3/07.04.2011 година, затова че подписаната Г. А. получила от обвиняемия сумата от 200 лева от наем за съответния месец. Подписът не бил положен от Г. А. Касовата бележка представил във финансовата служба на в.ф.– Ш. На 01.09.2010 година обвиняемият А. изготвил договор за наем сключен между Г. А. като „наемодател“ и той като „наемател“. А. се подписал в графата „наемател“, а договорът в графата „наемодател не бил положен от Г. А., а от друго лице. Приетите за установени фактически положение са в съответствие с доказателствата по делото и се възприемат от настоящата инстанция. Поради недооценка на някои от доказателствените материали първостепенният съд не е приел за установени други фактически положения. В съответствие с правомощията си по чл. 316 от НПК съставът на съда прие за установени нови фактически положения, а именно: от месец октомври 2006 година до месец юни 2009 година между обвиняемия А. и съпругата му като наематели от една страна и свидетелката М. К. като наемодател от друга страна съществувало действително наемно правоотношение. През това време наемателите плащали месечен, наем първоначално от 150 лева на месец, впоследствие 180 лева, а последните месеци по 200 лева. От месец август 2009 г. до месец април 2011 година между обвиняемия А. и съпругата му като наематели от една страна и свидетелката Г. А. като наемодател от друга съществувало действително наемно правоотношение. По това правоотношение наемателите заплащали на наемодателя наемна цена от по 200 лева месечно, която и била превеждана по банков път. И в двата случая наемните правоотношения не били оформени в писмена форма, поради отказа на наемодателите, обусловен от нежеланието им да декларират договорите в НАП и да заплащат данъци. Така съставените документи описани по-горе били с вярно съдържание, понеже удостоверявали действителни обстоятелства и обвиняемият майор А. имал правото да получава компенсационни суми, заради това че живее на свободен наем. Горните фактически положения се установяват безспорно от показанията на свидетелите М. К. (на л.л. 44 и 45 от том І на досъдебното производство) и Г. А. (на л.л. 46 и 47 от том І на досъдебното производство). При тези фактически положения изводът на първоинстанционния съд, че майор А. е осъществил състава на чл. 309 ал. 1 от НК, тъй като е съставил неистински частни документи и ги употребил, за да докаже че съществува правно отношение (за наем) и че е прекратено задължение (суми от наем) е незаконосъобразен. Подписите в графите за „наемодател“ на инкриминираните договори, в графите за „получил сумата“ в разписките и в графите за вторите „декларатори“ в декларациите не са положени от съответните лица, но не са положени и от обвиняемия. Същият е полагал само подписите в графите за „наемател“, за „броил сумата“ и за „първи декларатор“ в декларациите. В тези случаи той е подписвал себе си. Ето защо от него не може да се търси отговорност за съставянето на неистински частни документи, доколкото подписът е елементът, който верифицира волеизявлението на определено лице. За да отговаря за съставяне на неистински документ трябва да е безспорно установено, че именно деецът е положил подписа на друго лице, придавайки му по този начин вид, че волеизявлението действително произхожда от това лице. Кумулативно е необходимо съставеният неистински документ да бъде използван, за да се докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. В случая съставените документи не са били необходими, доколкото отразените в тях договорни правоотношения и изпълнението на задълженията по тях са били действителни. Поради това съставянето на инкриминираните документи е било безпредметно. Смисълът на разпоредбата на чл. 309 ал. 1 от НК не е да инкриминира всяко съставяне на неистински документи, а само на тези от тях насочени към доказването на несъществуващи факти и обстоятелства. Необходимо е тук да се посочи и обстоятелството, че майор А. е бил принуден да представя инкриминираните документи в поделението от неправомерните действия на съконтрахентите си, които са отказали документалното оформяне на наемното правоотношение, единствено с цел да не заплащат дължимите данъци. Така, заради действията на други лица, без представените документи, той щеше да бъде лишен от законно полагащите му се компенсационни суми. Това е единственият му мотив да ги представи в поделението. Заради това, дори и да се приеме, че деянието му формално осъществява признаците на престъплението по чл. 309 ал. 1 от НК се налага изводът за липса на обществена опасност на деянието, при което същото не е престъпление. Предвид горното Военно-апелативният съд призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението по чл. 309 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Паричната сума от 2880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева, която обвиняемият майор П. А. А. е внесъл по сметка на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ – град Ш. с основание възстановяване на компенсационни суми от наем (л. 6 от въззивното наказателно дело), във връзка с воденото наказателно производство е дадена без основание. Не са налице действия от страна на обвиняемия А., с което той да е увредил посочения факултет. Сумата е недължимо платена и подлежи на връщане. Налице е неоснователно обогатяване на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ – град Ш. Това обаче са облигационни отношения между майор А. и посочения факултет – получател на сумата. При липса на доброволно връщане на сумата, обвиняемият може да предяви правата си срещу факултета пред граждански съд. В съответствие с изхода на делото направените деловодни разноски следва да останат за сметка на държавата. По изложените съображения въззивният съд постанови решението си. София 13.02.2015 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg