Решение
04-03-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 4 март 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора полк. Момчил Бенчев разгледа наказателно от общ характер дело № 7 по описа за 2015г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по протест на Сливенската военно-окръжна прокуратура, срещу присъда № 1 от 13.01.2015 г. по НОХД № 99/2014 г. на Сливенския военен съд. С протестираната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия бивш капитан Д. И. Н. от военно формирование .... – Б. за невинен в това, че на 09.08.2013 година, около 08.00 часа в град Б. на булевард „Н.П.“ преди кръстовището с булевард „С.С.“ да е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и уважаващи явно неуважение към обществото и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 325 ал. 1 от НК. Съдът е признал подсъдимия за невинен и в това на същата дата и място да е отнел чужда движима вещ – очила с диоптър на стойност 163.00 лева от владението на притежателя и без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои и на основание чл. 304 от НК е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 194 ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл и какво да стане с разноските по делото. В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Изтъква се, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите Х. и К., въпреки установеното на досъдебното производство. Касовата бележка представена по делото от Х. за отчитане на извършения от него ремонт на велосипеда не отговаряла на нормативните изисквания. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявените му обвинения. Прокурорът заяви, че не поддържа протеста. Заяви в съдебно заседание, че извършеното деяние, за което капитан Н. е предаден на съд не може да се докаже по категоричен и несъмнен начин. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 09.08.2013 година около 08.00 часа свидетелят Г. управлявал личния си автомобил „Опел Корса“ с ДКН .... МК в град Б. по бул. „Н.П.“. При ляв завой отнел предимството на непознат за него велосипедист, който се движел по главния път. Велосипедистът спрял до автомобила на Г. и го упрекнал, затова че щял да го удари. Г. му се извинил и продължил движението си, като след кратко разстояние трябвало да спре на кръгово кръстовище пред хотел ".....”, за да изчака преминаващите с предимство автомобили. Тогава до предната лява врата на автомобила му спрял същия велосипедист. Г. свалил стъклото на вратата, след което велосипедистът му казал: „Ми гледай, бе“, пресегнал се през отворения прозорец, взел от лицето му очилата с диоптър на стойност 163.00 лева. После велосипедиста се отдалечил, а Г. останал на място, понеже не можел да управлява автомобила без очила. След инцидента свидетелят Г. не съобщил за случилото се на компетентните органи. Около 15 дни по-късно решил да отиде на същото място, за да изчака евентуалната поява на велосипедиста. На 27.08.2013 година забелязал подсъдимия капитан Н., който според него бил същият велосипедист. Проследил го до военното формирование, където той служел. След това поискал среща с командира на формированието майор Л., пред когото разказал случая. Командирът извикал капитан Н., който отрекъл да има отношение към инцидента. Едва след това свидетелят Г. уведомил органите на военната полиция за инцидента. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. По протеста на Сливенската военно-окръжна прокуратура. Изводът на първостепенния съд, че авторството на деянието от страна на капитан Н. не е доказано е правилен. Обстоятелството, че през инкриминирания период капитан Н. не е ходил на работа с велосипед освен от неговите обяснения се установява и от показанията на свидетеля К.. Същият е категоричен, че от началото на месец август 2013 година, за около две седмици е карал подсъдимия с личния си автомобил до местоработата му. В подкрепа на това твърдение са и показанията на свидетеля Х., който е категоричен, че по същото време велосипедът на подсъдимия е бил на ремонт в работилницата му. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и непротиворечиви и няма причина, поради която съдът да не им даде вяра. Няма никакво значение дали издадена касова бележка отговаря на изискванията за издаването и. Поради това е законосъобразен изводът на първостепенния съд, че обвинението не е доказано. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното постановената оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 13.01.2015 г. по НОХД № 99/2014 г. на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg