Определение
01-06-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 гр. София, 01.06.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. разгледа частно наказателно дело № 5 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по жалба от Б. П. И. от гр. С. срещу определение от 19.02.2015 г.по чнд 13/2015 г. на Софийския военен съд. С обжалваното протоколно определение състав на Софийския военен съд е оставил без уважение молбата на Б. П. И., от гр. С., за реабилитация по присъда № 308/26.06.1995 г. по нохд № 308/1994 г. на Военен съд - гр. София. В жалбата пред настоящата инстанция се правят доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че са налице изискванията на чл. 87 от НК, а именно, че в продължение на три години от датата на изтичане на наложеното наказание лишаване от свобода И. не е извършил друго наказуемо с лишаване от свобода престъпление. Сочи се, че са изминали седем години и половина от условно предсрочно освобождаване на молителя и същият нямал заведени дела, видно от представените писмени доказателства. Налице било изискването за наличие на трайно добро поведение, видно от приложените характеристики по месторабота и по местоживеене. На следващо място е посочено, че са налице уважителни причини, поради които не са възстановени причинените вреди от престъплението, а именно: не са предявени вземания нито от наследниците на пострадалия, нито от официалния представител на етажната собственост и молителят не е имал физическа (финансова) възможност да работи и да получава възнаграждение, поради това, че близо 15 години без прекъсване е изтърпявал наказанието лишаване от свобода. Относно вземанията на гражданските ищци, конституирани по съдебното дело, след като не са се снабдили с изпълнителни листове и в продължение на 20 години не са потърсили вземанията си чрез съдебен изпълнител, молителят прави възражението, че същите са погасени по давност. По отношение на дължимите разноски по съдебното дело се сочат същите причини за невъзстановяването им. Прави се искане въззивната инстанция да приеме, че е налице обективна невъзможност за възстановяване на вредите от страна на молителя и че са налице уважителни причини, поради което да се допусне реабилитацията съгласно изискванията на чл. 87 от НК. В съдебно заседание молителят и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представят платежни нареждания от 14.04.2015 г. за сумите от 25,00 лв. и 24,60 лв. по сметка на Военно-окръжен съд - София, като твърдят, че това са възстановените разноски за всички държавни вземания, които са съответно деноминирани със Закона за деноминацията от 1999 година и са превалутирани. Прави се искане да бъде отменено определението на Софийския военен съд и да се постанови друго, с което да бъде допусната реабилитация на молителя. Твърди се, че са налице всички законови изисквания както на материалния, така и на процесуалния закон. Прокурорът даде заключение, че са налице изискванията на закона да бъде реабилитиран молителя и не се противопоставя да бъде уважено допускането на реабилитация и уважена жалбата на Б. И.. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на определението и, за да се произнесе, взе предвид следното: Молителят Б. П. И. е осъден по НОХД № 308/1994 г. на Военен съд - гр. София с присъда № 308/26.06.1995 г., в сила на 29.12.1995 г. за това, че: На 03.01.1993г. в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. ..., умишлено умъртвил Г. Й. Х. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, т. 6, алт. 2 и алт. 3 и чл. 54 НК го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода. 2. По същото време и място запалил жилище – апартамент № ..., имущество със значителна стойност, като имало опасност пожарът да се разпростре и в жилищен блок и са последвали значителни вреди за жилището и жилищен блок, както и имуществото в жилището на обща стойност 92 737 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода. 3. По същото време и място отнел от владението на Г. Х. движими вещи на стойност 20 727 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано МПС, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, като е признат за невинен по същото време и място да е извършил кражба на движими вещи, собственост на Х., в големи размери, и е оправдан по това му обвинение. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено определеното му общо, най-тежко наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, като е определено на основание чл. 48, б. „в” ЗИН да изтърпи същото при усилено строг режим. Освен за гореизложеното, молителят е осъден още както следва: Да заплати на гражданските ищци Й. Г. Х. и Д. П. Х. обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на 300 000 (триста хиляди) лева на всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 03.01.1993 г. до окончателно изплащане на сумите. Да заплати на гражданския ищец Ю. И. О., председател на етажната собственост на бл. ..., жк „Л.“, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3704 (три хиляди седемстотин и четири) лева ведно със законните последици, считано от 03.01.1993 г. до окончателно изплащане на сумата. Да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 24 576 (двадесет и четири хиляди петстотин седемдесет и шест) лева и 4% държавна такса върху размера на уважените граждански искове в размер на 24 148 (двадесет и четири хиляди сто четиридесет и осем) лева, а на частните обвинители и граждански ищци направените деловодни разноски в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева. Първоинстанционният съд, въз основа на представените пред него документи от молителя, правилно е приел следното: Съгласно служебна бележка per. № 4693/24.10.2014 г. на ГД „ИН” - ЗАТВОРА - гр. С., Б. И. е изтърпял 20 години лишаване от свобода с начало на наказанието – 20.02.1993 г. и е бил освободен на 30.08.2007 г. Съдът е приел , че от изтърпяването на наложеното наказание досега са изминали повече от 7 години, а съгласно удостоверение № 10341/ 07.01.2015 г. на Софийска градска прокуратура, към 05.01.2015 г. не е имало образувани и неприключили досъдебни производства и внесени прокурорски актове в съда срещу Б. П. И.. От приложената служебна бележка от Национална следствена служба рег. № И 65932/12.01.2015 г. нямало данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу И.. Съдът е взел предвид и приложената характеристика от 21.01.2015 г., издадена от управителя на фирма „Н.” ЕООД С. И. Б., в която се съдържат данни, че И. работи съвестно и отлично с всички работници във фирмата. Точен и изпълнителен в изпълнение на възложената му работа. Интелигентен, с богата обща култура, внимателен и учтив с всички. Съдът е приел също така, че съгласно справка изх. № 00033/22.01.2015 г., издадена от Камара на частните съдебни изпълнители, против Б. П. И. няма регистрирани висящи изпълнителни дела. Пред въззивната инстанция молителят е представил удостоверение изх. № 12785/27.02.2015 г. от служба „Държавен съдебен изпълнител“ при Софийския районен съд, в което се сочи, че Б. П. И. няма висящи изпълнителни дела към дата 24.02.2015 г., като проверката включва изпълнителни дела в полза на държавата към 31.12.1999 г. Наред с това, по молба на молителя, по делото е изискано и прието като писмено доказателство удостоверение вх. № 361/20.03.2015 г. на Военно-окръжна прокуратура-София, от което е видно, че Б. П. И. е осъден с присъда № 308/26.06.1995 г., влязла в сила на 29.12.1995 г. по описа на Софийския военен съд, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години по чл. 116, т. 6, пр. 2 и пр. 3, по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НК, че с писмо № 192/31.08.2007 г. Началникът на затвора - гр. С. е уведомил прокуратурата, че наложеното наказание е изтърпяно на 30.08.2007 г. и че към 20.03.2015 г. срещу Б. П. И. няма образувани преписки и досъдебни производства, като е отразено, че удостоверението важи само за територията, обслужвана от Военно-окръжна прокуратура - гр. София. Приети са като писмени доказателства и два броя платежни нареждания от 14.04.2015 г. за сумите от 25,00 лева и 24,60 лева по сметка на Военно-окръжен съд – София, представени и поискани да бъдат приети като такива от защитата на молителя. Въззивната инстанция намира, че въз основа на представените доказателства пред първоинстанционния съд, правилно същият е приел, че не са налице предпоставките на чл. 87 НК и осъденият И. е не може да бъде реабилитиран. Обосновано и законосъобразно е било прието, че удостоверение № 10341/07.01.2014 г. на СГП не е актуално, тъй като е изминала повече от една година от издаването му, както и че не са представени доказателства от Държавната агенция за приходите, че молителят е изплатил съдебно- деловодните разноски по делото. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че и самият той отрича да е изплащал тези суми. Ето защо е била отказана и исканата реабилитация от молителя. Вярно е, че в течение на три години от изтичане на изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване на молителя от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, същият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, и за него са налице положителни характеристични данни, сочещи на добро поведение. В конкретния случай обаче не е налице предвиденото изискване на чл. 87, ал. 1, т. 2 НК - при умишлено престъпление да са възстановени причинените вреди. От представените по делото доказателства е видно, че молителят е възстановил само присъдените деловодни разноски и четирипроцентната държавна такса върху размера на уважените граждански искове. Не са били възстановени по делото както направените деловодни разноски от частните обвинители и граждански ищци, така и присъдените им обезщетения за причинените им вреди от престъпленията. Несъстоятелно е твърдението за незаинтересованост на гражданските ищци и частни обвинители по наказателното дело, което според молителя било пречка да изпълни задълженията си. Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. То е относимо за случаите, при които присъдените обезщетения се претендират чрез предвидените в закона способи на принудително изпълнение. Давността в гражданското право не се прилага служебно. Не е достатъчно обективното изтичане на срок от време, за да настъпи веднага погасителното действие. Несериозни са доводите за уважителните причини, сочени от молителя, поради които не е възстановил причинените вреди. Обстоятелствата, че през дългия период от време - 15 години, е изтърпявал наказание лишаване от свобода, както и че гражданските ищци и частни обвинители не са се снабдили с изпълнителни листове, не може да се възприемат като уважителни причини по чл. 87, ал. 2 НК. Към настоящия момент молителят упражнява трудова дейност, като получава трудово възнаграждение и същият е имал възможността частично да започне да изплаща на лицата присъдените им обезщетения по наказателното дело, но към настоящия момент няма и следа да им е бил възстановен дори лев. Действително И. е представил доказателства, че към 14.04.2015 г. е изплатил задълженията си по част от осъжданията с въпросната присъда, а именно разноските по делото в размер на 24 576 лв. и 4 % държавна такса върху размера на уважените граждански искове в размер на 24 148 лв., но липсват каквито и да било други доказателства да е възстановил причинените вреди на гражданските ищци и частни обвинители, които към момента на присъждането им са били доста сериозни суми. По изложените съображения Военно-апелативният съд намира, че определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата на молителя Б. И. следва да бъде оставена без уважение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 436, ал. 2, вр. чл. 338 НПК, Военно-апелативният съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.02.2015 г.по чнд 13/2015 г. на Софийския военен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg