Решение
05-05-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 5 май 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София, на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ВЕСЕЛИН СТОЕВ разгледа наказателно дело от общ характер № 11 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест от прокурор при Сливенската военно-окръжна прокуратура срещу присъда № 2 от 17.02.2015 г. по нохд № 4/2015 г. по описа на Сливенския военен съд. С протестираната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимия старшина Ж. М. С. от военно формирование ХХ – Б., за виновен в това, че в периода от 06.06.2014г. до 11.06.2014г. при условията на продължавано престъпление в с. А., общ. С., ж.к.”А.”, бл. ХХ, вх. ХХ, държал за себе си чрез компютърна система - преносим компютър марка „ХХ”, сериен № ХХ в твърд диск ХХ с капацитет ХХ, със сериен номер ХХ, в дял „D”, в папка ХХ в архивен файл „ХХ” с име „ХХ” с парола „архив” порнографски материали – 54 /петдесет и четири/ броя видео файлове /клипове/, за създаването на които са използвани лица ненавършили 18 /осемнадесет/ години, поради което и на основание чл.159, ал.6, вр. чл.26, ал.1 и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като го е признал за невинен за това, че в периода от 06.06.2014г. до 09.06.2014г., при условията на продължавано престъпление, в с. А., общ. С., ж.к.”А.”, бл.ХХ, разпространявал чрез интернет посредством преносим компютър марка „XX”, сериен ХХ от IP адрес ХХ и компютърна програма “ХХ”, порнографски материали – 54 /петдесет и четири/ броя видео файлове /клипове/, за създаването на които са използвани лица ненавършили 18 /осемнадесет/ години – престъпление по чл. 159, ал.4, вр. ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и го е оправдал по това обвинение. Сливенският военен съд е осъдил подсъдимия да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Сливенски военен съд направените деловодни разноски в размер на 60 / шестдесет/ лева и по сметка на РС „Военна полиция” деловодни разноски в размер на 814 /осемстотин и четиринадесет/ лева. Сливенският военен съд се е разпоредил с веществените доказателства. В протеста на прокуратурата се излага довод за неправилност в оправдателния диспозитив по отношение на обвинението по чл. 159, ал. 4 вр. ал. 2 вр.чл. 26 ал. 1 от НК (разпространяване чрез интернет на порнографски материали), поради като присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Присъдата противоречи на събраните по досъдебното производство доказателства и установената фактическа обстановка. Излагат се подробни аргументи. Прави се искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена, като подсъдимият бъде признат за виновен и за обвинението му по чл. 159, ал. 4 вр. ал. 2 вр.чл. 26 ал. 1 от НК и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за всяко престъпление отделно с приложението на чл. 23, ал. 1 и чл. 66 ал. 1 НК. В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест. Твърди, че доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и в рамките на съдебното следствие проведено от първата инстанция сочат недвусмислено, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 159 ал. 4 НК. Твърди, че фактически е без значение дали подсъдимия е поставил парола на файловете, тъй като те чрез самата компютърна програма са били достъпни до неограничен брой потребители в пространството. В съдебно заседание адвокат П. Д., защитник на подсъдимия сочи доводи, че не е извършено престъпление по чл. 159, ал. 4 вр. ал.2 от НК изтеглянето на файлове от интернет пространството не означава и тяхното разпространение. За да е налице това престъпление, то трябва да е извършено умишлено и деецът да е целял именно това. От доказателствата по делото няма такава информация. Прави искане протестът да бъде оставен без уважение, а присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание подсъдимият старшина Ж. М. С. твърди, че е осъзнал грешката си за извършеното от него деяние и искрено съжалява. Иска да бъде потвърдена присъдата на Сливенския военен съд. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна: Подсъдимият старшина Ж. М. С. притежава преносим компютър (лаптоп) марка „ACER”, сериен № ХХ, черен на цвят, който съхранявал и ползвал на домашния си адрес в с. А., община С., ж.к. „А.”, ХХ, в който живее заедно със съпругата си и малкото им дете. Военнослужещият осъществявал достъп до интернет посредством посочения компютър, чрез доставчика на интернет „Б.” ООД гр. Б. от 2008 г., без сключен договор за услугата, но редовно заплащал месечните си такси. Видно от представената по делото справка, като клиент на интернет доставчика старшина С. ползвал IP адрес ХХ. Разпространението чрез интернет на порнографски материали, включително и такива, за създаването на които е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, както и държането за себе си или за другиго на такива материали са инкриминирани дейности според така действащия Наказателен кодекс, поради което ДАНС и териториалните й дирекции, включително ТД на ДАНС – Б., сектор 42 извършвал наблюдение за наличие на потребители, които проявяват интерес към такива материали. При това наблюдение служител от ТД на ДАНС – Б. установил наличие на интерес към порнографски материали с участие на малолетни лица от IP адрес ХХ, ползван от старшина С.. В условията на неотложност по чл. 161, ал. 2 от НПК, на 11.06.2015 г. в дома на старшина С. в с. А. и в негово присъствие е извършено претърсване и изземване от служители на ТД на ДАНС – Б., при което в хола на апартамента е намерен преносим компютър марка „XX”, сериен № XX, свързан към рутер марка T. “XX” c MAC адрес XX, чрез който ползвал безжичен интернет. При извършване на процесуално-следствените действия старшина С. посочил на разследващия орган папка с име „XXX”, находяща се в локален диск „D” на компютъра. В същата папка се намирал архивен файл „XX„ с име „XX”, който бил защитен с парола „XX”, която старшина С. съобщил на разследващите. След въвеждане на паролата файлът бил разархивиран. При отваряне на място на четири произволно избрани файла, служителите на ДАНС установили, че същите съдържат клипове с порнографско съдържание с участието на видимо непълнолетни лица. От заключението на вещите лица по назначената комплексна компютърно-техническа експертиза е видно, че преносимият компютър марка „ХХ" представлява компютърна система. В изготвеното заключение е описано, че името на компютъра е „XX" с име на потребителя „ХХ". Компютърът разполага с два твърди диска, съответно Диск # 1 - ХХ с капацитет 74,53 GB и Диск # 2 - ХХ - ХХ с капацитет 298,09 GB. Експертизата е установила наличието на софтуерна програма „XX" в дял „D" на компютъра, файлове на програмата emule в дял „С", както и други софтуерни програми за теглене и обмен на файлове. При експертизата, в компютъра на старшина С. са намерени 55 бр. видеофайла с порнографско съдържание според легалното определение дадено в чл. 93, т. 28 от НК, като 54 броя са с участието на лица ненавършили 18 години, или лица, които изглеждат като такива. Файловете са били запаметени в директория „D", папка „ХХ", архивен файл „ХХ", създаден на 09.06.2014 г. в 06.01 ч. с големина 1,25 GB. От заключението на вещите лица става ясно, че файловете са изтегляни в периода от 06.06.2014 г. до 09.06.2014 г. включително. След изтеглянето им, същите били преместени от директория С: ХХХ в директория D: ХХ, където останали на съхранение до 11.06.2014 г. в папка с поставена парола. В заключението вещите лица са посочили, че в програмата "XX" не са намерени аудиовизуални файлове и снимки с порнографско съдържание. Същественото при софтуерната програма „XX" е, че докато се тегли определен файл, вече изтеглените части от него, автоматично се предлагат за разпространение на други потребители, което не може да бъде предотвратено. В компютърната програма „XX” и „ХХ” не са установени аудиовизуалните файлове и снимки с установеното порнографско съдържание към момента на извършване на експертизата. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като на основание чл.159, ал.6, вр. чл.26, ал.1 и чл. 78а от НК е освободил подсъдимия старшина Ж. М. С. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и го е признал за невинен по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 159, ал.4, вр. ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция възивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяване на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложени са обосновани доводи на кои доказателства се дава вяра и на кои не. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира протеста за неоснователен. Правилно първоинстанционният съд, след като е обсъдил всички доказателства, е стигнал до верния извод, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл. 159, ал. 4 вр.ал.2 НК, т.е. да е разпространявал чрез интернет порнографски материали на ненавършило 18 години или лице, което изглежда като такова. Обосновано е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 159, ал. 6 от НК вр.чл. 26 ал. 1 НК, т.е. че е държал за себе си видеофайлове, за създаването на които е използвано лице ненавършило 18 години или което изглежда като такова. Законосъобразно е възприета като пълна, ясна, обоснована и без възникваща съмнения комплексната компютърно-техническа експертиза. Безспорно подсъдимият е изтеглил въпросните 54 файла с порнографско съдържание. Същите са с неприличен, неприемлив и несъвместим с обществения морал материал и изобразяват открито сексуално поведение, мастурбация и похотливо показване на половите органи на лица ненавършили 18 години или лица, които изглеждат като такива. Подсъдимият напълно съзнателно ги е изтеглил и ги е архивирал в своя компютър, като ги е сложил в „XX“ файл, който го е защитил с парола. Няма никакви доказателства, които да обосновават, че той е разпространявал тези материали на други лица. Обстоятелството че самата компютърна програма автоматично създава възможност при теглене на тези файлове те да бъдат изтеглени и от други потребители не може да се вмени като вина на подсъдимия. За да извърши изпълнителното деяние на „разпространение“ у подсъдимия трябва да има умисъл за извършването на такова. В конкретния случай подсъдимият не е знаел за тази подробност на компютърната програма, а той не е предприемал индивидуални умишлени действия за разпространение на тези файлове. Точно обратното, той ги е събрал в една папка и ги е архивирал, като ги е засекретил с парола, която е знаел само той. От целия доказателствен материал по делото може да се направи единствено този извод, че липсва умисъл за разпространение на тези порнографски файлове. В тази насока са и обясненията на подсъдимия, който добросъвестно разказва за случилото се. Признава вината си и съжалява за извършеното. Не оспорва доказателствения материал. Дори пред органите на досъдебното производство сам е разкрил паролата на защитения „ХХ“ файл. Затова и протестът на Сливенската военно-окръжна прокуратура се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че след като подсъдимият е бил признат за виновен, че е осъществил състава на чл. 159, ал. 6 от НК, законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а НК. Налице са предпоставките за прилагането на тази разпоредба от закона и справедливо съдът му е наложил административно наказание в размер на 2000 (две хиляди) лева. Правилно първоинстанционният съд се е съобразил със сравнително младата възраст, семейното положение – женен с едно малко дете и имущественото състояние на подсъдимия, както с добрите му характеристични данни и оказаното съдействие на досъдебното производство при определяне на размера на наложеното административно наказание. Настоящата инстанция изцяло споделя този извод. При служебната проверка по чл.314, ал.1 НПК въззивната инстанция констатира, че присъдата като изцяло отговаря на минималните изисквания по чл. 305 НПК въпреки, че в мотивите към нея е следвало подробно да се опише всеки един от компютърните файлове, съдържащи информацията за размер, времетраене, дата на сваляне и съдържание. Този пропуск обаче не може да бъде тълкуван като съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия, поради което настоящата инстанция само го констатира. Военно-апелативният съд намира, че не са налице основанията за изменяне или отменяне на присъдата на Сливенския военен съд, поради което същата следва да бъде потвърдена. Поради изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 17.02.2015 г. по нохд № 4/2015 г. по описа на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg