Определение
12-05-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7 София, 12.05.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на осми май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова разгледа частно наказателно дело № 7 по описа за 2015 година докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ образувано по ЖАЛБА на Г. Н. Г. от град С. против определение № 15/19.02.2015г. по чнд № 15/2015 г. на Софийския военен съд. Производството е по чл. 243 ал. 7 от НПК. С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е потвърдил постановлението от 15.01.2015 година на прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 27-СЛ/2014 водено срещу доктор В. Н. Х. от ВМА-МБАЛ – П. поради недоказаност на обвинението по чл. 123 ал. 1 от НК срещу него. В жалбата срещу определението и срещу постановлението на първостепенния съд са изложени пространни съображения за три неправилно поставени диагнози от доктор Х. на пострадалата Н. Н. Г. в разстояние на 26 дни. Вместо реалната според жалбоподателя диагноза – АСЦЕНДИРАЩ ВАРИКОФЛЕБИТ на Г. били поставени диагнози Флеботромбоза и Флегмон на ляво бедро. Втората диагноза била поставена с цел неправомерно усвояване на парични средства от здравната каса. Твърди се, че обвиняемият не е осигурил непрекъснатост на лечението на пациентката в амбулаторни и домашни условия с правилните медикаменти и съответните превръзки. Твърди се още, че причинно-следствената връзка за настъпилия смъртен изход на пациентката не е комплексна, а само на доктор Х.. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на прокурора. Въззивният съд намира определението на Софийския военен съд и на постановлението за прекратяване на наказателното производство за законосъобразни и правилни. По делото са били назначени четири съдебномедицински експертизи: тройна съдебномедицинска експертиза с експерти от град В. (на л.л. 55 – 82 от том II на досъдебното производство); тройна съдебномедицинска експертиза по нохд № 17/2013 година на Плевенския военен съд с експерти от град С. (на л.л. 239 – 254 от нохд № 17/2013 година); петорна съдебномедицинска експертиза (на л.л. 71 – 111 от том III на досъдебното производство); допълнителна петорна съдебномедицинска експертиза (на л.л. 36 – 53 от том IV на досъдебното производство). При първия въпрос от тяхното заключение, експертите от град В. приемат, че първата диагноза на доктор Х., на 02.01.2012 година, с оглед на наличните тогава данни, е била вярна. Без значение в случая е по-нататъшното уточнение, че на 25.01.2012 година, във ВМА – П., след направени там изследвания било установено нещо друго, което изключвало тази диагноза. За втората диагноза „Флегмона феморалис синистра“, тези експерти заключават, че най-вероятно тази диагноза е поставена неправилно. Тройната експертиза, с експерти от град С., при отговора на въпрос № 2 категорично посочва, че диагнозата „Илио-феморален тромбофлебит“ е била поставена правилно. Същите експерти, при отговора на въпрос № 3 посочват, че диагнозата „Флегмона феморалис синистра“ е правилно поставена, което се потвърждава и от извършените клинични и параклинични изследвания във ВМА – П. – виж отговор на въпрос № 4. Такова е било и заключението на петорната съдебномедицинска експертиза, а именно, че тези две диагнози са били поставени правилно – виж отговора на въпроси 1 и 2 от същата експертиза. При тези категорични заключения на почти всички експерти няма как да се приеме, че диагнозите са били поставени неправилно. Дори експертите от град В., досежно диагнозата „Флегмон“, не твърдят, че същата е неправилно поставена, а използват израза „най-вероятно“, а едно обвинение не може да почива на вероятности. Тройната експертиза, с експерти от град С. дава заключение, че доктор Х. правилно е извършил оперативните процедури „Инцизия“, „Евакуация на некротични лимфни възли“ и при наличие на вторичната налична находка (тромбозирала повърхностна вена) правилно е извършил „Лигиране на устието на вена сафена магна“ – виж отговора на въпрос № 6. В същия смисъл е и заключението на петорната СМЕ – виж отговора на въпрос № 4. Тройната СМЕ, с експерти от град Варна не се е произнесла по този въпрос. Ето защо не е налице виновно поведение от страна на доктор Х. във връзка с извършената оперативна интервенция. Видно от петорната СМЕ лечението на пациентката във ВМА – МБАЛ – П. е било правилно, като болничният престой би следвало да е по-дълъг. От събраните гласни доказателства по ДП е видно, че за този къс следоперативен престой решението е на самата болна – виж отговор на въпрос № 5. Експертите от всички СМЕ са категорични, че назначеното лечение от доктор К. след операцията е правилно, макар и недостатъчно. Експертите от петорната СМЕ считат, че амбулаторната терапия би могла да бъде разширена с по – ефективни противосъсирващи медикаменти като синтром, варфарин и клексан. Изрично обаче уточняват, че дори и прилагането на такава терапия не изключва напълно развитието на белодробна емболия и фатален изход – виж отговора на въпрос № 7. Видно е още от същата експертиза, че при развилото се заболяване експертите не могат да бъдат сигурни, че смъртният изход е могъл да бъде избегнат – виж отговора на въпрос № 9. Поради това не може да се приеме, че наличието на известни пропуски в следоперативното лечение на пациентката по несъмнен начин е довело до смъртта и. Правилен е изводът на тройната СМЕ с експерти от град С., че причинно-следствената връзка за смъртта на Н. Г. е налична и комплексна: ненавременна консултация от страна на пациентката със съдов хирург; неправилна терапия и препоръки за профилактика на илеофеморална тромбоза след лечението в МБАЛ – С. (доктор П.); ненавременно извършена оперативна интервенция във ВМА – МБАЛ – П., въпреки предложената оперативна интервенция по спешност; неправилно назначена постоперативна профилактика (доктор Х., доктор К.); неправилно решение и нареждане за транспортиране на пациентката до МБАЛ – Г. (доктор П.) – виж отговора на въпрос № 14. От съществено значение е и фактът, че въпреки препоръката на доктор Х. на 19.01.2012 година болната незабавно да постъпи за оперативно лечение, същата е постъпила една на 24.01.2012 година (шест дни по-късно) – виж отговора на въпрос № 9 от петорната СМЕ. Този факт не се оспорва и от съпруга на Н. Г. – свидетелят Г. Г. в показанията му пред Плевенския военен съд и при проведената очна ставка от съда между него и доктор Х.. При изложените заключения на вещите лица – авторитетни лекари, няма как по категоричен начин да бъде доказана вината на обвиняемия доктор В. Н. Х. за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. Ето защо наказателното производство срещу него правилно е било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК. Обжалваното определение на Софийския военен съд следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 15/19.02.2015г. по чнд № 15/2015 г. на Софийския военен съд , с което е потвърдено постановлението от 15.01.2015 година на прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 27-СЛ/2014 водено срещу доктор В. Н. Х. от ВМА-МБАЛ – П., поради недоказаност на обвинението по чл. 123 ал. 1 от НК срещу него. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg