Определение
15-04-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 гр. София, 15 април 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА при секретар Катя Симова и с участието на военния прокурор полк. Момчил Бенчев, разгледа частно наказателно дело № 8/2015 година, по описа на съда, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по частен протест на Сливенската военно-окръжна прокуратура против определение № 17/09.04.2015 г. по чнд № 49/2015 г. на Сливенския военен съд. С протестирания съдебен акт Сливенският военен съд е изменил по реда на чл. 65, ал. 4 НПК взетата спрямо обвиняемия матрос Г. П. Ч., от военно формирование ХХ, мярката за неотклонение от “Задържане под стража” в “Гаранция” в размер на 2000 лева. В протеста пред въззивната инстанция се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се иска неговата отмяна. Сочи се, че се касае за тежко умишлено престъпление и за държане на голямо количество високорисково наркотично вещество. Прокуратурата счита, че при промяна на мярката за неотклонение е налице реална опасност обвиняемият Ч. да се укрие или да извърши друго престъпление. Прави се искане протестираното определение да бъде отменено и постановено ново, с което на обвиняемия Ч. да бъде потвърдена мярката за неотклонение “Задържане под стража”. В съдебно заседание протестът се поддържа на същите основания. Защитата на подсъдимия счита определението на първоинстанционния съд за обосновано и законосъобразно. Излагат се аргументи, че обвиняемият няма за цел да се укрива и ще съдейства за бързото приключване на делото. Иска се атакуваното определение да бъде потвърдено. След като обсъди доказателствата по делото, прецени доводите на страните и служебно провери атакувания съдебен акт, Военно-апелативният съд намира за установено следното: Обвиняемият матрос Г. П. Ч. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, алт. 2, т. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10 000 лева. С определение № 17/09.04.2015 г. по чнд № 49/2015 г. Сливенският военен съд е изменил по реда на чл. 65, ал. 4 НПК взетата спрямо обвиняемия матрос Ч. мярка за неотклонение от “Задържане под стража” в “Гаранция” в размер на 2000 лева, намирайки, че са извършени всички процесуалноследствени действия по делото и че към момента е отпаднала опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Въззивната инстанция намира, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил горепосоченото престъпление и този извод не е лишен от доказателствена основа. Установената доказателствена съвкупност на този етап от наказателното производство обосновава достатъчна убеденост, че деецът е осъществил въпросното деяние, за което е обвинен. В процесния случай прокуратурата е ангажирала достатъчно доказателства в тази насока. В подкрепа на горния извод са обстоятелствата, съдържащи се в гласните и писмени доказателства по делото, иззетите по надлежния ред веществени доказателства и резултатите от проведените първоначални и неотложни следствени действия. Не са налице обаче останалите материалноправни предпоставки, даващи основание да се потвърди взетата най-тежка мярка за неотклонение. От данните по делото е видно, че обвиняемият не е осъждан. Не са налице данни, обуславящи опасността обвиняемият да въздейства на свидетелите по делото, да влияе на хода му или да укрие или унищожи доказателства по същото. Към този момент са били извършени всички възможни първоначални и неотложни следствени действия, както и всички необходими такива с оглед предмета на доказване, поради което обвиняемият практически е бил лишен от възможността да влияе на хода на процеса по какъвто и да е начин. Същият е и с известен адрес, има постоянно местоживеене в страната и досега не е имал противообществени поряви. Предвид гореизложеното Военно-апелативният съд намира, че на този стадий от процеса безспорно установените по делото обстоятелства, свързани със законността на взетата спрямо обвиняемия Ч. мярка за неотклонение, разколебават извода, че спрямо този обвиняем следва да бъде приложена такава по тежест процесуална принуда. Ето защо Военно-апелативният съд намира, че на този етап от процеса целите на чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати и с вземането на по-лека мярка за неотклонение, а именно “Гаранция” в размера, определен от първоинстанционния съд. Настоящият състав приема, че същата отговаря на степента на обществената опасност на дееца и деянието и е съобразена с доказателствата срещу него, със здравословното му, семейното му и материалното му положение, възрастта му и другите данни за неговата личност. Ето защо и на основание чл. 65, ал. 9 НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 17/09.04.2015 г. по чнд № 49/2015 г. на Сливенския военен съд, с което е изменена взетата спрямо обвиняемия матрос Г. П. Ч. – ЕГН ХХХ, мярка за неотклонение от “Задържане под стража” в “Гаранция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, по ДП № 10-Рп/2015 г. по описа на Сливенската военно-окръжна прокуратура. Препис от определението да се изпрати на директора на Затвора – гр. Бургас за сведение и изпълнение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg