Определение
11-06-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 10 гр. София, 11 юни 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание в София на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 15 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на адвокат В. Ф. от АК-В. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия старшина Е. Н. П. от гр. В. Т. срещу определение от 01.06.2015 г. по нохд 166/2014 г. по описа на Софийския военен съд. Производството е по реда на чл. 270 ал. 4 НПК. С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е конфискувал мярката за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 1000 (хиляда) лева на подсъдимия старшина Е. Н. П. по нохд № 166/2014 г. и е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия старшина Е. Н. П. с по-тежка, а именно „Парична гаранция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, която да внесе в тридневен срок. В жалбата пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия сочи, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и се иска изцяло да бъде отменено. Изтъкват се доводи, че подсъдимият не е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение и не е допускал да не се явява пред съдебните или разследващите органи без да има уважителни причини за това. Когато не се е явявал, винаги са били налице уважителни причини и то поради влошено здравословно състояние. Представял е винаги лично и чрез своя адвокат документи, удостоверяващи уважителните причини. За съдебното заседание на 01.06.2015 г. подс. старшина П. е уведомил органите на ОДМВР – В.Т., че е организирал пътуването си и ще присъства на съдебното заседание. Видно от протокола на съдебното заседание, същият се е явил на това съдебно заседание. Прави се искане да бъде отменено определението на първоинстанционния съд, с което е постановено отнемане на внесената „Парична гаранция“ и постановена нова мярка за неотклонение „Парична гаранция“ 1500 (хиляда и петстотин) лева. Военно-апелативният съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с материалите от първоинстанционното производство, за да се произнесе взе предвид. В Софийския военен съд е внесен обвинителен акт срещу старшина Е. Н. П. – оркестрант втора група в Духов оркестър в Национален военен университет „В. Л.“ – гр. В. Т. за извършени от него престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 325 ал. 1 НК. Спрямо подсъдимия на досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. С разпореждане от 05.01.2015 г. по реда на чл. 256 ал. 1 т. 2 НПК съдия-докладчикът е потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“ на подсъдимия старшина Е. Н. П.. Проведени са открити съдебни заседания на 04.02.2015 г. и 09.03.2015г., на които подсъдимият старшина П. не се явява, като е представил медицинска документация за здравословното си състояние. На проведеното съдебно заседание от 27.04.2015 г. подс. старшина П. отново не се е явил, като неговият защитник – адвокат Ф. е представил писмени доказателства за здравословното състояние на подсъдимия и че същият не е в състояние да се яви при разглеждане на делото. Съдът с определение е приел тези доказателства, а именно: болничен лист № Е-2015-1987375/22.04.2015 г. издаден от ИППМЛ-ЛК „Д-р Н. Д.“; експертно решене по годността за военна служба № 50/1/09.04.2015 г., удостоверение от 11.03.2015г. и лист за преглед и лечение, издадени от МОБАЛ „Д-р Ч.“ АД – гр. В. Т.. Първоинстанционният съд е възприел, че цитираните по-горе доказателства не са уважителна причина за неявяването на подсъдимия в съдебно заседание, тъй като в графата бележки на болничния му лист изрично не е посочено, че заболяването му не позволява явяването пред органите на съдебната власт. Това е дало основание на съда да измени мяркат а за неотклонение П. от „Подписка“ в „Парична гаранция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, която е следвало да внесе в тридневен срок. Отложил е делото за разглеждане за 01.06.2015 г., като е постановил подсъдимият да бъде принудително доведен за това съдебно заседание от органите на ОД „Охрана“ – В. Т.. Видно от вносна бележка от 29.04.2015 г. подсъдимият старшина Е. Н. П. е внесъл по сметка на Софийския военен съд сумата от 1000 (хиляда) лева – „Парична гаранция“. На 01.06.2015 г. в 08:23 часа в Софийския военен съд е получен факс от Министерство на правосъдието - ОД „Охрана“ – гр. В. Т., от който е видно, че при извършената проверка на посочения адрес на подсъдимия старшина Е. Н. П. е установено: майка му, която твърдяла, че същият е в С. и е предоставила телефон за връзка с него – 0887 916 209. При проведения разговор с този телефон подсъдимият старшина П. е заявил, че е в гр. С. с адвоката си и ще се яви в съдебното заседание. При проведеното съдебно заседание на същата дата от 10:00 часа подсъдимият се е явил лично със своя адвокат. Съдът е възприел, че той е нарушил процесуалната мярка за неотклонение „Парична гаранция“, като е конфискувал и я е изменил в по-тежка „Парична гаранция“ в размер на 1500 (хиляди и петстотин) лева. Тези обстоятелства се подкрепят от данните по делото и изцяло се споделят от въззивната инстанция. Военно-апелативният съд намира, че жалбата на адв. Ф., защитник на подсъдимия старшина Е. Н. П. и доводите, посочени в нея, са основателни. След като първоинстанционният съд е изменил мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева, е постановил и принудителното довеждане на подсъдимия за съдебното заседание на 01.06.2015 г. В указания тридневен срок подсъдимият е внесъл добросъвестно определената му гаранция и е спазил срокът, посочен от съда. За съдебното заседание същият се е явил доброволно и не е станал причина за отлагането му. Обстоятелството, че органите на ОД „Охрана“ – В. Т. не са го намерили на адреса, на който живее, не е било основание да му бъде изменена мярката за неотклонение в по-тежка. Видно от справката, органите на ОД „Охрана“ – В. Т. са се свързали по телефона с подсъдимия и същият е уведомил, че знае за насроченото съдебно заседание и ще се яви лично, което и направил. По този начин са спестени и пари от бюджета на Министерство на правосъдието за конвоиране на подсъдимия от град В. Т. до град С.. Мярката за неотклонение „Парична гаранция“ не е задължение на подсъдимия да пребивава постоянно на един и същ адрес и да не го напуска без разрешение на съответния орган. Тя има за цел да попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши друго престъпление и да осуети привеждането на влязла в сила присъда. В конкретния случай и допълнителната цел на мярката за неотклонение „Парична гаранция“ е да се предотврати подсъдимият да не се яви пред съответния орган (съда) без уважителни причини или да промени местоживеенето си без да го уведоми за това. По настоящето дело такива данни няма. Точно обратното, подсъдимият се е явил за съдебното заседание на 01.06.2015 г. от 10:00 часа и не е станал основание за отлагане разглеждане на делото. В определения му срок е внесъл и определената му парична гаранция в размер на 1000 лева. Военно-апелативният съд констатира и че неправилно първоинстанционният съд е посочил основанието – чл. 61 НПК, за отнемане в полза на държавата мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, както и че е конфискувал мярка за неотклонение на подсъдимия. Основанието за последиците от неизпълнение на задълженията, свързани с мерки за неотклонение в съдебно заседание е по чл. 270 вр. чл. 66 НПК и терминът, който се употребява е отнемане в полза на държавата, а не конфискация, която е вид наказание, предвидено в чл. 37 ал. 1 т. 3 от НК. Предвид изложеното Военно-апелативният съд намира, че определението на Софийския военен съд от 01.06.2015 г. по нохд № 166/2014г. по описа на съда, с което е конфискувана мярката за неотклонение на подсъдимия старшина Е. Н. П. „Парична гаранция“ в размер на 1000 (хиляда) лева в полза на бюджета на съдебната власт и е изменена мярката за неотклонение в по-тежка „Парична гаранция“ в размер на1500 (хиляда и петстотин) лева, която е следвало да внесе в тридневен срок, следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 ал. 2 от НПК, Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 01.06.2015 г. по нохд 166/2014 г. по описа на Софийския военен съд, с което е конфискувана мярката за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 1000 (хиляда) лева на подсъдимия старшина Е. Н. П. по нохд № 166/2014 г. и е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия старшина Е. Н. П. с по-тежка, а именно „Парична гаранция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, която да внесе в тридневен срок. ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 1000 (хиляда) лева на подсъдимия старшина Е. Н. П. по нохд № 166/2014 г. по описа на Софийския военен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg