Решение
03-11-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 3 ноември 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа наказателно от общ характер дело № 20 по описа за 2015г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалба на подсъдимия матрос 3-ти клас Й.Д.Й. от военно формирование ..... – В., срещу присъда № 3/17.02.2015 г. по НОХД № 1/2015 г. на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия матрос 3-ти клас Й.Д.Й. от военно формирование ..... – В. за виновен в това, че на 04.02.2014 година като свидетел в публично съдебно заседание, устно и съзнателно, пред Административен съд – Д. по АХД № 747/2013 година на същия съд потвърдил неистина и на основание чл. 290 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 3 (три) години. Съдът е оправдал подсъдимия деянието да е осъществено при продължавано престъпление и на 30.09.2013 година като свидетел, устно и съзнателно да е потвърдил неистина пред РС – КаВ. по НАХД 153/2013 година на същия съд и го е оправдал по обвинението в тази му част. Съдът се е произнесъл и по разноските. В жалбата, в допълнителна жалба и в пледоариите пред настоящата инстанция се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Изтъква се довод, че съставът на Административния съд в Д. не е разяснил на подсъдимия правото му да откаже да свидетелства за обстоятелства, които го уличават в престъпление. Подсъдимият е бил със съзнанието, че е извършил престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. След станалото ПТП на 08.06.2013 година със собствено техническо средство сам се бил изпробвал за употреба на алкохол. Дрегерът отчел над 1,2 промила. После пред съда в Д. съобщил неистина, за да не уличи себе си в престъпление. От това се прави извод за липса на субективна страна на деянието по чл. 290 ал. 1 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва де се остави без уважение. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 08.06.2013 година, около 03.40 часа подсъдимият матрос Й. управлявал л.а. „Нисан Примера“ с ДКН ..... в посока от къмпинг „Д.“ към град Ш. Загубил управлението на автомобила и допуснал ПТП като напуснал платното за движение и навлязъл в земеделска нива. В резултат настъпили незначителни щети по превозното средство. За да осуети административно-наказателна репресия срещу себе си, подсъдимият посочил, че автомобилът бил управляван от сестра му Е. Й. Действията му били подпомогнати от младши автоконтрольор при РУП – Ш., който откарал с автомобила си от местопроизшествието подсъдимия и возещите се в същия автомобил свидетели Д. и Б. и докарал на местопроизшествието сестрата на подсъдимия – Е. Й. На последната връчил талон за медицинско изследване и съставил АУАН. Впоследствие, след установяване на действителното фактическо положение, срещу подсъдимия било съставено наказателно постановление, което влязло в сила. Междувременно било образувано дисциплинарно производство срещу полицейския служител В. Г. за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина предвид действията му, довели до умишлено опорочаване на административно-наказателното производство срещу матрос Й.. На Г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което той обжалвал пред Административния съд в Д.. Пред състав на съда по повод на тази жалба било образувано АХД № 747/2013 година по описа на същия съд. В съдебното заседание на 04.02.2014 година матрос Й. бил разпитан като свидетел и устно и съзнателно потвърдил неистина, че личният му автомобил преди и по време на ПТП възникнало на 08.06.2013 година е бил управляван от сестра му Е. Й. Видно от Решение № 14/2014 година по АХД № 747/2013 година на Административен съд – Д. и Решение № 7149/28.05.2014 година на Върховния административен съд производството по повод жалба на В. Г. срещу дисциплинарното му наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществила състава на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК. Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Несъстоятелен е развитият в жалбата довод, че наказуемостта на деянието на подсъдимия следва да отпадне, предвид разпоредбата на чл. 292 ал. 1 т. 1 от НК, понеже ако е казал истината пред Административния съд в Д. би обвинил себе си в престъпление. Наказуемостта за лъжесвидетелстване се изключва само ако казвайки истината (респ. затаявайки я) деецът би уличил себе си в престъпление. В конкретния случай това не е така. Подсъдимият е разпитван от административен съд, по административно дело, т.е. по реда на АПК, респ. по този на ГПК за разпит на свидетел. Ето защо не е било необходимо да му бъдат разяснявани правата по чл. 121 от НПК, доколкото не се касае за наказателно производство. Предметът по АХД 747/2013 на Административен съд – Д. е бил обжалване на индивидуален административен акт – заповедта за уволнение на полицейския служител В. Г. и действията на последния, а не авторството на извършено престъпление, какъвто е този на наказателното производство. И накрая, предметът на посоченото административно дело няма нищо общо с установяване на факта, дали някой в това число и подсъдимият е управлявал МПС след употреба на спиртни напитки. Поради това са ирелевантни твърденията и доводите на подсъдимия, че се е страхувал да не уличи себе си в престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Очевидно е, че матрос Й. е дал лъжливи показания с цел да помогне на своя близък – полицая В. Г., за да бъде отменено от съда наложеното на последния дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказуемостта на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК не отпада, когато свидетелят лъжесвидетелства с цел да помогне на свои близки или познати. Наложеното на подсъдимия наказание в размер на 1 (една) година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 3 (три) години не е явно несправедливо. Съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съпоставил ги е и правилно е определил размера на наказанието при превес на смекчаващите такива. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия законосъобразно е бил приложен и институтът на условното осъждане. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/17. 02. 2015 г. по НОХД № 1/2015 г. на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg