Определение
25-06-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 12 гр. София, 25 юни 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание в София на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 16 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на осъдения С. В. Б. от гр. Перник срещу определение № 187 от 01.06.2015 г. по нохд 187/2013г. по описа на Софийския военен съд. Производството е по реда на чл. 345, ал.1 и сл. от НПК. С обжалваното определение № 187 от 01.06.2015 г. по нохд 187/2013 г. състав на Софийския военен съд е осъдил молителя на основание чл. 189 ал. 3 НПК бивш старшина от военно формирование ХХХ – гр. С. и военно формирование ХХХ – гр. С. С. В. Б., роден на 07.09.1974 г. в град Кюстендил, живущ в град П., ж.к. ХХХ, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, ЕГН ХХХ, да заплати в полза на държавата общо 410 (четиристотин и десет) лева по сметка на НБПП /IBAN: BG28 BNBG 9661 3100 1305 01 - БНБ-ЦУ, BIC: BNBG BGSD/ - направените разноски за явяването на адвокат В. К. от САК, като служебен защитник по ВНОХД № 7/2014 г. по описа на Военно-апелативен съд – гр. С. в размер на 150 (сто и петдесет) лева, както и за явяването й като служебен защитник по КД № 684/2014 г. по описа на Върховен касационен съд – гр. С. в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева. В жалбата пред настоящата инстанция частният жалбаподател сочи, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и се иска изцяло да бъде отменено. Изтъкват се доводи, че същият е с влошено здравословно състояние и не може да заплати определената сума, за която е осъден. Сочи се и втори довод, че е напуснал БА през 2013 г. и не е подсъдим на военния съд. Представени са и писмени доказателства за здравословното му състояние. Военно-апелативният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и се запозна с материалите от съдебното производство, за да се произнесе взе предвид. С Присъда от 16.12.2013 г. по НОХД № 187/2013 г. Софийският военен съд е признал бивш старшина от военни формирования ХХ-гр. С. и ХХ гр.С. С. В. Б. роден на 07.09.1974 г. в град К., живущ в град П., ж.к.ХХХ българин, български гражданин, с виеше образование, разведен, неосъждан, ЕГН ХХХ, за виновен в това, че: в периода от 12.06.2008 г. до 04.11.2011г., на територията на военни формирования 28610-град София и 48960-град София, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински документи - молби- декларации и заявления-декларации, които представил пред жилищните комисии и командирите на военните формирования, получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични суми от по 120 лева месечно, общо в размер на 5040 (пет хиляди и четиридесет) лева, собственост на ВФ ХХ - град С. и ВФ ХХ- град С., с намерение да ги присвои, като получените суми по чл.212 са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 212б ал. 1 т. 1 вр. чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 aл. 1 от НК и при условията на чл. 54 ал. 1 от НК и го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното му наказание за срок от 3 (три) години. Присъдата е обжалвана пред Военно-апелативния съд и пред Върховния касационен съд на Р България, като с решение № 218/21.05.2014 г. на Второ наказателно отделение на Върховен касационен съд е влязла в сила. С протоколно определение от съдебно заседание проведено на 25.11.2013 г. по НОХД № 187/2013 г. по описа на Софийския военен съд (л.71 -гърба от делото) на молителя бивш с-на С. В. Б. е бил назначен служебен защитник адвокат В. К. под номер за служебен защитник ХХ. Видно от съдебен протокол от 03.02.2014 г. (л. 8-10, н.д.) по ВНОХД № 7/2014 г. по описа на ВАпС - гр.София молителят Боянов е бил представляван от адвокат В. К., която е осъществявала функциите на адвокат-защитник. Със съпроводително писмо в СВС е изпратено Решение № СФ- 4250-31749/2014 г. от 11.05.2015 г. на НБПП на Република България, с което на адвокат В. К. е изплатено възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за явяването й като служебен защитник по ВНОХД № 7/2014 г. по описа на ВАпС - гр.С.. Видно от съдебен протокол от 16.05.2014 г. (л. 11-12, к.н.д.) по КД № 684/2014 г. по описа на Върховен касационен съд – гр. С., молителят Боянов е бил представляван от адвокат В. К., която е осъществявала функциите на адвокат-защитник. Със съпроводително писмо в СВС е изпратено Решение № СФ- 8761-53391/2014 г. от 14.05.2015 г. на НБПП на Република България, с което на адвокат В. К. е изплатено възнаграждение в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева, за явяването й като служебен защитник по КД № 684/2014 г. по описа на Върховен касационен съд - гр.С.. При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна, че частната жалба е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок и от надлежно лице, но разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното определение на Софийския военен съд е правилно и законосъобразно. С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК, Софийският военен съд е ангажирал отговорността на осъдения бивш старшина С. В. Б. за разноски за служебен защитник по ВНОХД № 7/2014 г. по описа на ВАпС - гр.С. в размер на 150 лева и КД № 684/2014 г. по описа на Върховен касационен съд – гр. С. в размер на 260 лева. Присъдил е сумите в полза на Националното бюро за правна помощ на Република България – в съответствие с принципните положения установени в процесуалния закон, които в разпоредбата на чл. 189 ал. 3 НПК е предвидено, че когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Въззивният съд намира, че позоваването в частната жалба на обстоятелствата за здравословното състояние на осъдения не е относимо към законосъобразността на определението, предмет на настоящия инстанционен контрол. Ангажирането на отговорността на осъдения (настоящият частен жалбоподател) на основание чл. 189 ал. 3 НПК за разноски за адвокатски хонорар на назначения служебен защитник е постановено от посочената разпоредба в зависимост от ангажирането на наказателната му отговорност и е независимо от данните за здравословното му състояние. При присъждане на направените разноски за назначен служебен защитник съдът не разполага с материалната или процесуална предпоставка да ги опрощава, поради което доводът на частния жалбоподател в тази насока е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че осъденият от 2013 г. не е служител на БА, поради което и че не следва да бъде осъждан за разноски от Софийския военен съд. Към момента на извършване на деянието (периода от 12.06.2008 до 04.11.2012 г.), частният жалбоподател С. В. Б. е бил действащ военнослужещ старшина във военни формирования ХХХ и ХХХ – гр. С., поради което за него важи разпоредбата на чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК – дела подсъдни на военните съдилища. Предвид изложеното Военно-апелативният съд намира, че определението на Софийския военен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а частната жалба на осъдения бивш старшина С. В. Б. следва да бъде оставена без уважение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 345 от НПК, Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 187 от 01.06.2015 г. по нохд 187/2013 г. по описа на Софийския военен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg