Определение
23-07-2015
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 15 гр. София, 20.07.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 17 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по частен протест от Военно-окръжна прокуратура – гр. С. против протоколно определение от 16.06.2015 г. по нохд № 56/2015 г. по описа на Сливенския военен съд и възражение от подсъдимия Д. Н. И. от гр. В.. Производството е по чл. 288, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. С протестираното протоколно определение състав на Сливенския военен съд е прекратил съдебното производство по нохд № 56/2015 г. на същия съд, след като е бил даден ход на делото, образувано и водено срещу подсъдимите Д. Н. И., В. Е. П., В. С. В. и Х. К. З., всички от град В. за това, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неясноти, описани при изготвянето на обвинителния акт. Съдът е указал на прокурора да се обсъдят и всички възражения, направени от страните в хода на съдебното производство. На основание чл. 344 НПК Сливенският военен съд с определение № 56 от 09.07.2015 г. по нохд № 56/2015 г. е потвърдил протоколното си определение относно връщане делото на Сливенската военно-окръжна прокуратура поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. В протеста се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Има извършено нарушение, но същото не е от категорията на абсолютните. В тази насока се сочи, че „… дали алинея 3 или алинея 2 на чл. 311 ще бъдат изписани във връзка или и двете отделно не е от съществено значение, тъй като в постановлението за привличане на обвиняем така и в обстоятелствената част на обвинителния акт и в неговия диспозитив прокурорът словом е изписал в какво се изразява съучастието на И. …“. Прави се искане да бъде отменено определението на Сливенския военен съд и делото да продължи от стадия на съдебното производство. Във възражението на подсъдимия Д. Н. И. се прави довод, че протестът е неоснователен. Сочи се, че още на досъдебното производство изрично е заявил, че не разбира в какво е обвинен. Намира, че е налице дефицит на законово регламентиран минимум от реквизитите в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива относно правната квалификация на престъплението, за което е подсъдим. Твърди, че допуснатите нарушения, освен че са довели до нарушаване правото му на защита, но и с тяхната неяснота съдът не може да разбере по какво обвинение следва да се произнесе. За да се произнесе, Военно-апелативния съд в настоящия състав взе предвид: В съдебно заседание на 16.06.2015 г. състав на Сливенския военен съд по време на разглеждане на нохд № 56/2015 г. по описа на същия съд и прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Сливенската военно-окръжна прокуратура поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство. В мотивите на определението съдът е посочил, че има разминаване между словесно изписания състав на престъплението, за което отговаря подсъдимия И. и цифрово изписване на материално-правната норма. Конкретно са посочени разликите, съответно стр. 19, 21, 22 и 26 (обвинителния акт). Така изписаното обвинение в обвинителния акт не дава яснота в какво е обвинен подс. И., дали той е подбудител по цялата престъпна дейност по чл. 311 от НК или е действал в качеството си на извършител, както е посочено на стр. 22 (обвинителния акт), или като подбудител при условията на продължавано престъпление, както е посочено на стр. 19 (обвинителния акт). С определение № 56 от 09.07.2015 г. по същото дело състав на Сливенския военен съд е потвърдил протоколното определение, с което е прекратил съдебното производство. В мотивите е посочено, че не споделя изводите на прокурора от частния протест. Намира, че обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт следва да представлява безпротиворечиво единство и заключителната част следва да дава правния облик на фактически извършено деяние, така както е описано. Настоящата инстанция намира, че частният протест е неоснователен. Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган – съдът. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието на обвинителния акт са строго определени и описани в чл. 246 от НПК. Обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт трябва винаги да са в единство и да не си противоречат. Не могат да съществуват различия между тези две части. Не следва да има различия в словесно изписаното деяние в обстоятелствената част и цифровото изписване на материално-правната норма, по която следва да отговаря подсъдимия. Ако се допусне такова разминаване, то е винаги съществено нарушение на процесуалните правила, които водят до нарушаване правото на защита на подсъдимия, защото те вместо да се допълват и изясняват, си противоречат. По този начин не може да се разбере не само от подсъдимия, но и от решаващия съдебен орган – съдът, по кой текст от закона подсъдимият отговаря за извършено престъпление. В настоящия случай това е точно така, тъй като е налице това разминаване. Същото е отстранимо на досъдебното производство и затова правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора. Още повече, че самият прокурор в частния протест не отрича, тези разминавания в обвинителния акт, но намира, че същите не са съществени, и че е ясно за какво подсъдимият следва да отговаря. В тази насока възражение е направил и подсъдимият И., който още на досъдебното производство е заявил, че не разбира обвинението срещу него, като потвърждава, че и от обвинителния акт не му е ясно за какво следва извършено от него престъпление следва да отговаря. От всичко изложено Военно-апелативният съд в настоящия състав прави извод, че протоколното определение на Сливенския военен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на прокурора е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а частният протест на прокурора следва да бъде оставен без уважение поради неговата неоснователност. По тези съображения и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК Военно-апелативният съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.06.2015 г. по наказателно общ характер дело № 56/2015 г. по описа на Сливенския военен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg