Определение
23-07-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 16 гр. София., 23 юли 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Емилия Стоянова разгледа частно наказателно дело № 18 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по протест на прокурор от Военноокръжна прокуратура – гр. София против разпореждане от 16.06.2015 г., по НОХД № 191/2015 г., на съдия-докладчик от Военен съд – гр. София. С разпореждане от 16.06.2015 г., по НОХД № 191/2015 г., на Военен съд – гр. София, съдията-докладчик на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Военноокръжна прокуратура – гр. София за отстраняване на допуснатите нарушения. Недоволна от това разпореждане Военноокръжна прокуратура – гр. София, го протестира пред настоящата инстанция. В протеста са развити съображения, че посочените в разпореждането съществени процесуални нарушения не са допуснати. Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество. Военно-апелативният съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази изложените в протеста доводи, намира за установено следното: Протестът е неоснователен. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че обвинителният акт по делото не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Неговото главно предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Ето защо валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, който представлява неделимо единство между обстоятелствена и заключителна част, и което обвинение трябва да бъде конкретно, ясно и изчерпателно описано чрез посочването на всички факти, релевантни за наказателната отговорност посочени в съответния член от НК по отношение на лицето, което се предава на съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на акта, при описване престъпната дейност на обвиняемия, прокуратурата не е посочила конкретно за всяко едно от деянията всички обстоятелства, които имат значение за съставомерността им. Налице са времеви разминавания между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива, както по отношение началото и края на продължаваната престъпна дейност, така и по отношение на всяко едно от посочените 34 деяния. Действително се касае за продължавана престъпна дейност от 34 конкретни деяния, които се обединяват в едно престъпление – това по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с общ престъпен резултат. Непосочването или разминаването в датите на изпълнителното деяние и точния момент на присвоителна дейност по измамлив начин, безспорно води до неяснота на обвинението. Без точно описание на 34 – те деяния по време, място и начин на извършване е невъзможна индивидуализацията на конкретно извършеното престъпление. Липсата на индивидуализация на всяко деяние включващо се в съвкупната продължавана престъпна дейност, безспорно води до неяснота на обвинението. От обвинителния акт не става ясно кое е лицето, въведено в заблуждение посредством, използваните документи /индивидуален или колективен орган/ и кое е лицето, което е издало съответния акт на имуществено разпореждане и най-вече кога е придобил чуждото движимо имущество в патримониума си обвиняемия. Това са минимално изискуемите елементи от състава на престъплението, по което е бил предаден на съд обвиняемия редник Г. Тези пороци са налице още от момента на привличане в качеството на обвиняем на редник К. Я. Г. от в. формирование ... – с. М. - 04.06.2015 г. /л. 125 – 128, т. ІІІ от ДП № 110/2014 г./. Въпросната липса на конкретика и яснота на обвинението в обвинителния акт и установеното противоречие между неговата обстоятелствена част и диспозитив следва да се третират като съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на обвинителния акт и непротиворечивото му единство от обстоятелствена и диспозитивна част, което пряко рефлектира върху процесуалното право на обвиняемия да научи конкретното престъпление, за което му е повдигнато обвинение с оглед необходимостта да организира защитата си. Описаните нарушения на процесуалните правила са отстраними и правилно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото за отстраняване на допуснатите нарушения. Съставът на съда извърши проверка и на възраженията на военния прокурор относно процедурата по образуване на наказателно общ характер дело от момента на внасяне на обвинителния акт и последващите актовете на компетентните лица по същото и не констатира да са налице процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на наказателно-процесуалното производство. Твърденията на военния прокурор са необосновани и са плод на неправилна теоретична и практична обосновка. Процедурата се е водила правилно по глава деветнадесета от НПК. Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на обвиняемия, който не би могъл да се защитава при едно непълно, неточно и неясно обвинение. Изложеното налага атакуваното разпореждане да бъде потвърдено, а делото върнато на Военноокръжна прокуратура – гр. София за изготвяне на нов обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК Военно- апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.06.2015 г., по НОХД № 191/2015 г., на съдия-докладчик от Военен съд – гр. София, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 191/2015 г. по описа на Военен съд – гр. София. Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg