Решение
26-11-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, ...11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ разгледа наказателно от общ характер дело № 27 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по протест на Военно-окръжна прокуратура – София, срещу присъда № 113 от 19.06.2015 г. по НОХД № 113/2015 г. на Софийския военен съд. С протестираната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия мл. сержант П. С. А. – от Национална служба за охрана при Президента на Република България за невинен в това, че на 14.02.2015 г., около 02.30 часа, в гр. С. на ул. „Н. Б.” в района срещу бл. № ХХ, реализирал ПТП, като управлявал моторно превозно средство – ХХ с рег. № ХХ, негова собственост с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза № П-13/2015 г. изготвена от вещо лице към сектор „Съдебномедицински експертизи” при ВМА и го оправдал по обвинението му по чл. 343б, ал. 1, от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът присъдил направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 210 /двеста и десет/лева да останат за сметка на държавата. Вещественото доказателство - плик с червена материя с биологични следи № 021399, запечатан със силиконов печат № 042 НЕКД - СДВР, на основание чл. 112, ал. 2 от НПК, съдът е разпоредил да се унищожи след влизане на присъдата в сила. В подадения протест се изтъкват доводи, че присъдата била неправилна и несправедлива. По делото по несъмнен начин било доказано, че подс. А. бил извършил престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Деянието се доказвало от свидетелските показания на полицаите Т. Г. и Р.В. и събраните по делото доказателства – химическа и съдебно медицинска експертизи. Обясненията на подсъдимия били защитна позиция, които били в противоречие с доказателствата по делото. Посочва се, че основният съд не бил взел предвид всички събрани по делото доказателства и не ги бил оценил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което довело до постановяване на неправилен, незаконосъобразен и несправедлив съдебен акт. Предлага се настоящият състав да отмени на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК присъдата на Софийски военен съд и да се постанови нова, с която да се признае подс. П. А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и да му се наложи адекватно наказание. В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло от военно-апелативния прокурор. Защитата на подсъдимия и самият подсъдим молят съда да не уважава подадения протест, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 13.02.2015 год., от 19,00 часа, свидетелите полицай Р. В. и старши полицай Т. Г.в - и двамата служители на 02 РУ - СДВР, били назначени като полицейски патрул по маршрут ХХ на гр. С. до 07,00 часа, на 14.02.2015 година. Около 02,50 часа на 14.02.2015 год., двамата получили от дежурната част на полицейското управление сигнал за извършен грабеж на лек автомобил ХХ, след което автомобила бил намерен от неговия собственик в кв. „С.” на ул. „ХХ” катастрофирал. В изпълнение на поставената задача двамата полицейски служители установили на ул. „ХХ” в района срещу бл. 37, моторно превозно средство - лек автомобил ХХ, с рег. № ХХ - тъмен на цвят. Автомобилът бил катастрофирал, след като се блъснал в улично дърво, бил силно деформиран отпред и със счупено предно панорамно стъкло. До автомобила, отвън, от лявата му страна заварили да стои прав подсъдимият младши сержант П. А.. Вътре в автомобила, на предна дясна седалка установили да седи свидетелят В. Г.. Той бил наранен по главата, целият бил изцапан с кръв. Вътрешността на автомобила също била изпръскана с течност наподобяваща кръв. Полицаите поискали подкрепление и се обадили за линейка от „Бърза помощ”. Свидетелят В. Г. бил в шок, но на въпрос на полицаите какво е станало и кой е управлявал автомобила, той им отговорил „Не съм карал аз. П., П.”. Те установили, че подсъдимият се казвал П. А.. Последният им обяснил, че не е управлявал автомобила, а бил извел свидетеля В. Г. на чист въздух, защото последния не се чувствал добре от употребения алкохол. Повод бил честването на рождения му ден, което се състояло в дома на св. Г.. Намирали се на паркинга, пред блока на ул. „ХХ”. Понеже било студено, той отключил автомобила си, в който свидетелят Г. седнал на предна дясна седалка и започнал да заспива. Тогава подсъдимият бил нападнат от две неизвестни лица с бухалка, които му отнели ключовете за автомобила. Единият потеглил с автомобила, в който на предна дясна седалка седял заспалият свидетел В. Г., а другият побягнал в съседната улица. Подсъдимият тръгнал да гони отнетия автомобил тичешком. Малко след това автомобилът се блъснал в крайпътно дърво и лицето, което го управлявало избягало. Междувременно на местопроизшествието пристигнал още един автопатрул, пеши патрул и служители на КАТ. Дошлите като подкрепление полицаи предприели действия по издирването на извършителите на отнемането на автомобила. Пристигнала и линейка на „Бърза помощ”, която откарала пострадалия свидетел В. Г. в „ХХ”. Там било установено, че в следствие на транспортната злополука, той е получил разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, разкъсно-контузна рана на долната устна на устата и разкъсно-контузна рана на брадичката. Съгласно приложената на л. 65 и 66 от досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, посочените наранявания сами за себе си и в тяхната съвкупност, реализирали медико-биологичния признак, временно разстройство на здравето, не опасно за живота. В „ХХ” на свидетеля В. Г. в 04,50 часа била взета кръвна проба, в която съгласно заключението по протокол за химическа експертиза, за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 108 от 16.02.2015 год., се доказало наличието на алкохол в кръвта 1,6 на хиляда /л. 32 и 33 от досъдебното производство/. Пристигналият на местопроизшествието служител на КАТ в 05,20 часа на 14.02.2015 год., извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер” ХХ с проба № ХХ, който показал положителен резултат - 1,45 на хиляда. Бил му издаден талон за медицинско изследване № ХХ. В 06,00 часа му била взета кръвна проба, в която, съгласно заключението по протокол за химическа експертиза, за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество се доказало наличие на алкохол в кръвта в размер на 1,3 на хиляда /л. 28 - 30 от ДП/. Назначената на досъдебното производство, безспорно компетентна, приета от съда и неоспорена съдебномедицинска експертиза /л. 55 - 58 от досъдебното производство/ е дала заключение, че към 02,00 часа на 14.02.2015 год., концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия била 1,9 на хиляда, което отговаряло на средна степен на алкохолно опиване. С молба от 04.05.2015 год. /л. 13 от НОХД № 113/2015 год./ адв. Б. М. - защитник на подсъдимия младши сержант П. А. е направил искане на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 год., за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, да бъде извършена повторна химическа експертиза на кръвната проба, взета от подсъдимия на 14.02.2015 година. След като съдът уважил тази молба, заключението от протокола за химическа експертиза, за установяване концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта /л. 24 от НОХД № 113/2015 год./ се доказало наличието на алкохол в кръвта в размер 1,1 на хиляда. Пред съда вещото лице обяснява разликата в концентрацията на алкохол в една и съща кръвна проба, като допустима и от Наредба № 30 от 27.06.2001 год., и от техническите параметри на системите с които се извършва изследването чрез газхроматографски метод. Именно поради тази причина, когато се извършват такива изследвания съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата, анализите на кръвните проби се извършвали двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябвало да се различават с повече от 0,2 на хиляда. Основният съд поставил на съдебномедицинския експерт задача, да даде отговор при концентрация на алкохол в кръвта 1,1 на хиляда, установена при химическата експертиза, каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние, последният дава заключение, че същата е възлизала на 1,7 на хиляда. Въпреки концентрацията на значителни полицейски сили и извършените от тях издирвателни мероприятия, извършителите на отнемането на автомобила от подсъдимия не били издирени. Първоинстанционният съд възприел горната фактическа обстановка, която се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р. В., Т. Г., В. Г., химическите и съдебномедицински експертизи и от огласените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Въз основа на така приетите за установени фактически обстоятелства основният съд е приел, че подс. А. не е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК като се е мотивирал, че не можело да се установи по безспорен и недвусмислен начин едната част от двуактното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, в което е обвинен подсъдимият младши сержант П. А., а именно, управлението на моторно превозно средство, след употребата на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда. Обвинението приело, че подсъдимият бил управлявал автомобила след употребата на алкохол, като счита, че неговите обяснения са защитна версия и същата е невъзможна практически. Основният съд не намерил основание да отхвърли твърдяните от подсъдимия обстоятелства, тъй като по време на производството не са били установени доказателства, които да опровергаят обясненията на подсъдимия. Обвинението почивало изцяло на показанията на полицейските служители - свидетелите Р. В. и Т. Г.. В тях те твърдели, че отивайки на местопроизшествието, на въпроса им кой е управлявал автомобила, свидетелят В. Г. отговорил „Не съм карал аз, а П., Па.” и се установявало, че „П.” бил подсъдимият П. А.. Съдът бил разколебан в кредитирането на тези показания, защото и двамата полицейски служители твърдят, че са заварили свидетеля В. Г. в състояние на шок и неадекватност, седящ на седалката, а подсъдимият извън автомобила. Техните показания не възпроизвеждали факти и обстоятелства, които са възприети пряко и непосредствено от тях, а са опосредствени. Те препредавали думите на едно лице, намиращо се според тях самите в състояние на шок и неадекватност, което поставяло под съмнение достоверността на казаното от него. Нещо повече, свидетелят В Г. съобщава в съдебно заседание, че нямал спомен подсъдимият да е управлявал автомобила, дори да е сядал на мястото предвидено за водача и да е палил двигателя му през инкриминирания период. Имал спомен от момента в който бил осветен от фенерчетата на полицаите след произшествието и в последствие в линейката. От факта, че на сутринта след произшествието, е молил дежурния полицай на „Пирогов” да съобщи на майка му, да го посрещне пред къщи, за да му плати таксито, с което той се прибирал, тъй като бил без пари, документи и мобилен телефон. Свидетелят В. Г. правел обоснован извод, че двамата с подсъдимия не са имали намерение да ходят където и да било. Отделно двамата полицейски служители пристигнали на местопроизшествието в своите показания твърдят, че по подсъдимия видимо не са установили следи от претърпяна катастрофа, като охлузвания, наранявания, разкървяване или пръски от кръв, тъй като такива е имало по цялата предна част от купето на автомобила. Освен това емоционалното състояние на подсъдимия не показвало признаците на човек претърпял транспортно произшествие. Именно това му състояние дало основание на пристигналия екип на „Бърза помощ”, да не му извърши преглед или да го отведе в болнично заведение, както това са сторили със свидетеля В. Г.. Предвид изложеното съдът намира, че с оглед техническите увреждания по автомобила, видно от приложения по ДП фотоалбум и телесните по свидетеля В. Г., по подсъдимия би следвало да се установяват следи от претърпяната пътнотранспортна злополука, за каквито свидетелите не съобщават, ако той е бил в автомобила в този момент. По изложените съображения първоинстанционния съд приел, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи извод по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е управлявал МПС към момента на автопроизшествието и го признал за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК на основание чл. 304, предложение 2-ро, че деянието не е извършено от подсъдимия. В същата насока е и изложението на защитника на подсъдимия в пледоарията му, като доводите му са идентични с тези в хода на съдебното следствие и са били обсъдени от основния съд. Възивната инстанция, като съобрази гореизложеното намира, че първоинстанционният съд в пределите на своята компетентност е взел всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина, като е спазил изискванията и реда за събиране и проверка на доказателствата, предвидени в НПК. Налице е обаче непълен анализ и преценка на събраните доказателства, които са довели до частично правилен извод. След собствен анализ и преценка на събраните по време на досъдебното производство, които са приобщени по реда на НПК и от допълнително събраните в съдебно заседание доказателства по делото и в рамките на правомощията си по чл. 316 във вр. с чл. 337, ал. 3 от НПК, възивната инстанция прие някои нови фактически положения относно мотивите и основанието за оправдаването на подсъдимия. При предявяване на разследването на 17.04.2015 г., защитникът на обв. мл. с-т А. е направил искане за извършването на повторна химическа експертиза на кръвта му съгласно Наредба № 30 от 2001 г. С постановление от същата дата военният прокурор е отказал такава, като голословно е изтъкнал, че по делото липсвали данни експертизата да била изготвена некоректно, да са били манипулирани кръвните проби и да са извършени незаконни действия във връзка с изготвянето на експертизата. С молба от 04.05.2015 год. /л. 13 от НОХД № 113/2015 год./ адв. Б. М. - защитник на подсъдимия младши сержант П. А. направил искане на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 год., да бъде извършена повторна химическа експертиза на кръвната проба, взета от подсъдимия на 14.02.2015 година. Съдията докладчик с разпореждане е допуснал извършването на повторна химическа експертиза. В рамките на законния тримесечен срок, а именно на 13.05.2015 г. била извършена повторна химическа експертиза, която е дала заключение, че в иззетата кръвна проба на подсъдимия П. С. А. се доказало етилов алкохол в количество 1.1 на хиляда, което било в рамките на законно допустимото / чл. 16, ал. 2 от Наредба № 2/. Изхождайки от нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК това количество алкохол е несъставомерно за наказателна отговорност по отношение на подсъдимия А. на второ по-силно основание, а именно чл. 304 от НПК, предложение последно – деянието не съставлява престъпление. Видно от заключението на експерта д-р Л. / л. 50 от делото/, дадено в съдебно заседание, за да се даде точен отговор на съдържанието на алкохол в кръвта на подс. А. към момента на инцидента, то към момента на взимането на кръвната проба е следвало да се вземе и проба от урината му, но такава не била взета. В тази насока няма свидетелски показания дали, колко, кога и какъв алкохол е употребявал подс. А., освен неговите обяснения, които са, в унисон с установеното. Основаването на експерта в заключението на техническото средство, което е отчело 1,45 на хиляда в издишвания въздух е правно ирелевантен, тъй като мл. с-т А. е дал кръвна проба, с което техническото средство отпада като основание за търсене на наказателна, респективно административна отговорност съгласно Наредба № 30/ 27.06.2001 г./ чл. 3 и следващите/. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като следва да потвърди присъдата в останалата й част. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал. 3 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 113/19.06.2015 година по НОХД № 113/2015 година на Софийския военен съд, в частта относно мотивите, като изменя основанието за оправдаването на подсъдимия мл. с-т П. С. А. - от Национална служба за охрана при Президента на Република България, с ЕГН ХХХ, тъй като деянието не съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg