Решение
06-11-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр.София, 06. 11. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ:полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ при секретар Нина Стоянова и с участието на прокурора генерал-майор Крум Манов разгледа административно наказателно дело № 4 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура-Сливен и жалба от адвокат В. Я. – защитник на обвиняемия капитан ІІІ ранг П. И. К. от военно формирование-Б., срещу решение № 5/04. 09. 2015 г. по анд № 121/2015 г. по описа на Сливенския военен съд. С протестираното и обжалвано решение състав на Сливенския военен съд е признал обвиняемия капитан ІІІ ранг П. И. К., от военно формирование –Б., за невинен в това, че: На 31. 03. 2015 г. около 8.15 часа в гр. В. да е управлявал матороно превозно средство – собствения си лек автомобил «С. Л.»с рег. № след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 НПК, вр. чл. 9, ал. 2 НК го е оправдал по обвинението му по чл. 343б, ал. 3 НК. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. В подадения протест се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че съдът е извършил правилна оценка на обстоятелствата и събраните доказателства по делото и е извършил задълбочен анализ относно съставомерността на деянието. Сочи се, че изводите на съда относно прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай са неправилни и необосновани. Твърди се, че събраните доказателства в тяхната съвкупност са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като категорично е установено, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановено ново решение, с което обвиняемият капитан ІІІ ранг П. И. К. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. В съдебно заседание протестът се поддържа на същите основания. В жалбата на защитника на обвиняемия се излагат основно оплаквания по отношение на съставомерността на деянието. Излагат се съображения за липсата на субективна страна от състава на престъплението, което се подкрепя от експертизите по делото, установяващи, че наркотичното вещество е попаднало по случаен хранителен път в организма на К. Оспорва се и изводът на съда за малозначителност на деянието поради наличието на несъставомерност на същото. Иска се отмяна или изменение на първоинстанционното решение в частта относно правното основание за оправдаването на обвиняемия, като се приеме, че деянието му не съставлява престъпление. В мотивите към жалбата и становището по протеста се твърди, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, но неправилно съдът е приел, че същата се установява от свидетелските показания на двамата служители и приложените към делото документи и веществени доказателства, като съдът не е конкретизирал кои са тези документи. В мотивите се сочи, че обвиняемият е оспорил процедурата, по която е извършено изследването с “drug check”, което е сторено непосредствено след даване на кръвна проба и урина. Отрицателният резултат от кръвната проба, според защитата, подлагала под съмнение показанията на двамата служители относно проведената процедура. Съдът направил неправилен извод по отношение на безспорността и непротиворечивостта на свидетелските показания. Сочи се, че първоинстанционното решение е немотивирано, тъй като съдът не се е мотивирал защо не приема твърдението на защитата за липса на субективния елемент на деянието. Липсва произнасяне от страна на съдебния състав коя от двете форми – „злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества” приема съгласно Наредба № Н-5/27. 06. 2012 г. В мотивите към жалбата защитата изтъква, че няма доказателства обвиняемият да е злоупотребил и да е в зависимост от наркотични вещества, тъй като отрицателният резултат от кръвната проба доказва липсата на наркотично вещество. По отношение на протеста жалбоподателят твърди, че прокуратурата превратно тълкува заключението на експертизата, че веществото е попаднало случайно вероятно по хранителен път в организма. Оспорват се доводите на прокуратурата като формални, теоретични и несъобразени с доказателствата по делото. Според защитата протестът е неоснователен и немотивиран. В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа изложените от него съображения във въззивната жалба и мотивите към нея. Поддържа твърдението си, че липсва съставомерност на деянието, тъй като същото не е извършено умишлено. Моли решението на Сливенския военен съд да бъде изменено относно основанието аз оправдаването на обвиняемия, като се приеме, че се касае за чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: Първоинстанционноят съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 31. 03. 2015 г. обвиняемият К. управлявал личния си лек автомобил «С. Л.» с рег. № в гр. В. Около 8.15 часа, преминавайки през предварително изградено КПП в квартал «А.» по посока към А. м, той бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелите П. и М. Те поканили К. да му бъде извършена проверка за алкохол и наркотични вещества с техническо средство, при което било установено, че обвиняемият не е употребил алкохол, но пробата за наркотични вещества отчела положителна индикация. Това наложило да бъде извършено и медицинско изследване, за което на К. бил издаден талон. Същия ден обвиняемият бил откаран с полицейския автомобил в МБАЛ-В. към ВМА-София, където той дал проби от кръв и урина за изследване. На 03. 04. 2015 г. било извършено изследване на пробите, което доказало наличието на метаболит на марихуана/канабис в урината на К. Назначената съдебно-химическа експертиза в лаборатория по химико-токсикологични изследвания ВМА-МБАЛ-В. дала също заключение за наличието на метаболит на марихуана/канабис. Въз основа на така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият е извършил престъпление по 343б, ал. 3 НК. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото. При разглеждането на същото са били събрани всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. За да приеме, че обвиняемият К. е извършил деянието, първоинстанционният съд е споделил извода, че наличието на наркотично вещество е доказан както чрез техническо средство, така и чрез химически анализ на урината, което безспорно доказвало необходимата съставомерност по чл. 343б, ал. 3 НК. Стигайки до това заключение обаче, съдът е приел, че макар с деянието си формално обвиняемият да е осъществил признаците на горепосочения престъпен състав, деянието му, поради своята малозначителност, не е обществено опасно и не съставлява престъпление. В съдебното заседание пред първата инстанция защитата на обвиняемия изрично е направила възражението, че от субективна страна липсват необходимите признаци, поради което деянието се явява несъставомерно. Този довод обаче не е намерил място в мотивите на първоинстанционния съд, който в тази насока не е казал и дума. Същото възражение защитата на обвиняемия е направила и пред въззивната инстанция, като е изложила и аргументи в тази насока. Изрично в жалбата е посочено, че в мотивите на съда липсва произнасяне досежно направеното оплакване. Като съобрази установените по съответния процесуален ред обстоятелства по делото, настоящият състав намира за основателни доводите на защитата на обвиняемия за несъставомерност от субективна страна на извършеното от него деяние. На основание чл. 283 НПК, в проведеното съдебно заседание на 04. 09. 2015 г., решаващият съд е огласил всички писмени доказателства, които са залегнали в основата на взетото от него решение. Видно от изготвена епикриза от Клиника по психиатрия към ВМА-гр. София (л. 104, том І от досъдебното производство) на обвиняемия К. е било проведено наблюдение в клиниката с психологично изследване, като е било дадено заключение, че се касае за инцидентна употреба на ПАВ, изразяваща се в еднократен прием по храносмилателен път. Въпросната епикриза не е била оспорена от страните и е била приета от съда като писмено доказателство, което според защитата на обвиняемия, изключва прекия умисъл на дееца. На 14. 07. 2015 г. на обвиняемия е било проведено изследване в Центъра по психично здраве и превенция при ВМА, където му било издадено Свидетелство за проведено специализирано медицинско изследване № 12 от 14. 07. 2015 г. със заключение за липса на психично заболяване и липса на данни за зависимост към алкохол и ПАВ. На 26. 06. 2015 г. в Клиниката по психиатрия към ВМА било извършено друго изследване на обвиняемия, като му било издадено Свидетелство за проведено повторно специализирано медицинско и психологическо изследване № 20 със заключение за психологическа пригодност за специфичните изисквания на работа с класифицирана информация. Видно от протокол от 20. 07. 2015 г. за извършена внезапна проверка за наличието на ПАВ на обвиняемия К., комисията дала единодушно заключение, че резултатът е отрицателен. Базирайки се на резултатите от тези изследвания, защитата е направила заключението, че наличието на наркотично вещество в урината на обвиняемия към 31. 03. 2015 г. е попаднало по случаен път в организма му. Настоящият състав, след като съобрази този довод на защитата с установените и събрани по съответния процесуален ред доказателства, намира, че не са налице по делото доказателства, които да го опровергават или оборват по безспорен и категоричен начин. Липсват по делото данни обвиняемият съзнателно да е прибягнал към употребата на ПАВ преди деянието както и да е налице зависимост на същия от ПАВ. Последното се установява както от проведените изследвания на обвиняемия, на които се основава и защитата му, така и от отрицателния резултат от кръвната проба. Водим от гореизложеното, въззивната инстанция намира, че липсват по делото безспорни и категорични доказателства, изпълващи с необходимото и достатъчно съдържание субективните признаци на състава на престъплението, поради което въпросното деяние се явява несъставомерно от субективна страна. Това налага да бъдат изменени мотивите на първоинстанционното решение, като се приеме, че обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан не поради малозначителност на деянието, а поради липса на съставомерност на същото. С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира за безпредметно да обсъжда доводите, изложени в подадения протест, имащи за предмет липсата на основания за прилагането на чл. 9, ал. 2 НК. Въззивната инстанция намира, че в останалата част решението следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 3, вр. чл. 334, т. 3 НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 5/04. 09. 2015 г. по анд № 121/2015 г. по описа на Сливенския военен съд в частта относно мотивите, като ПРИЕМА, че обвиняемият капитан ІІІ ранг П. И. К., от военно формирование-Б., следва да бъде признат за невинен и оправдан не поради малозначителност на деянието, а поради липса на съставомерност на същото. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg