Решение
15-03-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр. София, 15.03.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ разгледа наказателно общ характер дело № 29 по описа за 2015г. докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по въззивна жалба на подсъдимия старши лейтенант К. П. Ф. от ХХ- София, срещу присъда № 66/10.09.2015г. по нохд № 66/2015г. по описа на Софийския военен съд. С присъда № 66/10.09.2015 по нохд № 66/2015г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия старши лейтенант К. П. Ф. от ХХ- С., сега уволнен, за виновен в това. че на 16.06.2013г. около 04.55 ч. в с. Р., общ. Х., обл. В., направил опит да даде подкуп - сума от 60 /шестдесет/ лева, на полицейски орган - командир на отделение Д. Г. Т., мл. полицейски инспектор П.С. П. и младши полицейски инспектор Цв. И. Ц., всички от Районно управление „Полиция'1 - гр. К., за да не извършат действия по служба спрямо него като водач на МПС, а именно да не му извършат проверка дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304а алт.З вр. чл. 304 ал.1 алт.З вр. чл. 18 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и глоба в полза на държавата в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева. С присъдата си съдът е признал подсъдимия Ф. за виновен в това, че на 16.06.201 Зг. около 04.55ч. в с. Р., общ. Х., обл. В., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Х.“, модел „С.’‘ с per. № ХХ. с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.74 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца и на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Ф. за тези две извършени от него престъпления едно общо наказание - в размер на най-тежкото от тях, а именно наказанието от 2 /две/ години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 ал.2 вр. ал.1 от НК е присъединил към така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, а на основание чл. 23 ал.З вр. ал.1 от НК е присъединил изцяло към така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и наказанието глоба в полза на държавата в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Ф. като му е определил изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 307а от НК съдът е отнел в полза на държавата сумата от 60 /шестдесет/ лева, а на основание чл. 189 ал.З от НПК е осъдил подсъдимия Ф. да заплати на държавата направените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 2210.30 /две хиляди двеста и десет/ лева и тридесет стотинки, както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В подадената въззивна жалба от подсъдимия Ф. се твърди, че присъдата е неправилна. незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения, както на материалния закон, така и на процесуалните правила и се пека присъдата да бъде отменена с произтичащите от закона последици. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана, а първоинстанционната присъда като правилна следва да бъде потвърдена. Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Софийския военен съд на основание чл. 314 от НПК. намира за установено следното: С присъда № 99/09.10.2014г. по нохд № 99/2014г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия старши лейтенант К. П. Ф. от ХХ- С., за виновен в това, че на 16.06.201 Зг. около 04.55 ч. в с. Р., общ. Х., обл. В., направил опит да даде подкуп - сума от 60 /шестдесет/ лева, на полицейски орган - командир на отделение Д. Г. Т., мл. полицейски инспектор П. С. П. и младши полицейски инспектор Ц. И. Ц., всички от Районно управление „Полиция" - гр. К., за да не извършат действия по служба спрямо него като водач на МПС, а именно да не му извършат проверка дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304а алт.З вр. чл. 304 ал.1 алт.З вр. чл. 18 ал.1 и чл. 54 от НК то е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и глоба в полза на държавата в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева. С присъдата си съдът е признал подсъдимия Ф. за виновен в това. че на 16.06.201Зг. около 04.55ч. в с. Р., общ. Х., обл. В., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ХХ", модел „ХХ“ е per. № ХХ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.74 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.3436 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца и на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Ф. за тези две извършени от него престъпления едно общо наказание - в размер на най- тежкото от тях, а именно наказанието от 2 /две/ години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 ал.2 вр. ал.1 от НК е присъединил към така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, а на основание чл. 23 ал.З вр. ал.1 от НК е присъединил изцяло към така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и наказанието глоба в полза на държавата в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Ф. като му е определил изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 307а от НК съдът е отнел в полза на държавата сумата от 60 /шестдесет/ лева, а на основание чл. 189 ал.З от НПК е осъдил подсъдимия Ф. да заплати на държавата направените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 1488.30 /хиляда четиристотин осемдесет и осем/ лева и тридесет стотинки, както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. По повод въззивна жалба на подсъдимия Ф. с решение № 4/24.02.2015г. по нохд № 45/2014г. състав на Военно-апелативния съд е отменил изцяло посочената присъда № П 99/09.10.2014г. по нохд № 99/2014г. на Софийския военен съд и е върнал делото за ново разглеждане на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на нарушенията посочени в обстоятелствената част на това решение. В отменителното си решение съставът на въззивния съд е констатирал допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство при изготвянето на обвинителния акт, което се е изразило в това, че:... На страница 4 от обвинителния акт /л.5 -гърба, от наказателното дело/ прокурорът е изписал, че „от субективна страна подсъдимият е извършил деянията умишлено по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК, като е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е настъпването на обшественоопасните последици от извършването им и ги е допускал“. С това прокурорът е посочил, че деянията са извършени при евентуален умисъл. Проблемът е в това, че както активният подкуп като престъпление, каквото е това по чл. 304а от НК, така и опитът като стадий на умишлената престъпна дейност са възможни само при пряк умисъл. ... В посочения смисъл е както съвременната наказателноправна доктрина, гака и трайната практика на ВС и ВКС на РБ. Като е посочил, че деянието на подсъдимия е извършено при евентуален умисъл прокурорът е очертал една невъзможна правна конструкция. Това съществено е ограничило правото на защита на подсъдимия, поради невъзможността му да организира пълноценно защитата си, предвид посочения порок в обвинителния акт. ...“. След което съставът на въззивния съд е посочил и нарушеното задължение от страна на първоинстанционния съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на нарушението при изготвяне на обвинителния акт, отменил е изцяло постановената присъда № П 99/09.10.2014г. по нохд № 99/2014г. на Софийски военен съд и е върнал делото за ново разглеждане на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на посочените нарушения на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото от страна на прокурора от Софийската военноокръжна прокуратура не са изпълнени задължителните указания на състава на въззивния сьд, което е довело до неяснота на обвинението касаеща обосновката на субективната страна на деянието, осъществяващо съответния престъпен състав от страна на подсъдимия. Така аргументирайки становището си относно субективната страна на инкриминираните деяния в новия обвинителен акт прокурорът лаконично е написал едно кратко изречение /на л.5 -гърба, от нохд 66/2015г./: „ ... От субективна страна обвиняемият ст. л-т Ф. е извършил деянията умишлено по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. ...“ . Настоящият състав на въззивния съд намира, че това единствено и крайно лаконично изречение не само е недостатъчно да обоснове правния извод в обвинителния акт относно субективната страна на деянието, но и в този си вид това съображение се явява двусмислено и неясно, тъй като съгласно пълната формулировка на същия този чл.11 ал.2 от НК от субективна страна инкриминираното деяние като умишлено осъществено може да бъде реализирано алтернативно само в една от двете посочени в този текст от закона форми на умисъла - пряк или евентуален. Като не е посочил в коя от тези две алтернативни форми на умисъла като основен елемент от субективната страна на всяко едно от деянията е действал подсъдимия, прокурорът е формулирал неяснота на обвинението, което е довело до ограничаване на правото на защита подсъдимия. Поради това и допуснатото от прокурора нарушение на процесуалните правила е от категория на съществените процесуални нарушения, които не позволяват по-нататъшното нормално развитие на наказателния процес. Ето защо и съставът на първоинстанционния съд при постъпването в съда на този постановен при съществено нарушение на процесуалните правила обвинителен акт е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за изпълнение на дадените в отменителното решение на предходния въззивен съдебен състав указания, които са задължителни както за съда, така и за органите на досъдебното производство. Като не е сторил това съставът на първоинстанционния съд също е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 248 ал.2 т.З от НПК. а наред с това също като органа на досъдебното производство е проявил процесуална недисциплинираност като не е изпълнил задължителните указания на въззивната инстанция. Поради тези изложени съображения и на основание чл.335 ал.1 т.1 от НПК Военно-апелативният съд РЕШИ: ОТМЕНЯВА присъда № 66/10.09.2015г. по нохд № 66/2015г. по описа на Софийския военен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила посочени в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg