Решение 1
11-12-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр.София, 11.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН КАТРЕВ м-р ВЕЛИЧКА ВЛАШЕВА при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. Момчил Бенчев разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 30 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалби от подсъдимите С. А. Г. от гр. С., Б. И. Б. от гр. С. и подсъдимия Ц. К. Ц. от гр. С., срещу присъда № 6 от 17.05.2013 г. по НОХД № 7/2013г. на Сливенския военен съд. С обжалваната Присъда № 6/17 май 2013г. Сливенският военен съд е признал подсъдимите: 1. Цивилен служител инж. С. А. Г. - началник сектор "Регионални дейности" – С. към ГД "ИО"-МО за виновна в това, че в периода месец април 2009 година - месец април 2010 година, включително, в гр. С., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като съизвършител с ц.сл. инж. Б. И. Б. и гр.л. Ц. К. Ц. от град С., чрез съставяне на документи с невярно съдържание (констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията от охранителната фирма „…” ЕООД – С. и данъчни фактури за дължимите възнаграждения) съзнателно дала възможност на „…” ЕООД – С. да получи в град С. без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева (възнаграждение по Договор за охрана № … от 19.01.2009г.), собственост на Министерство на отбраната, в големи размери, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 НК я е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК я е оправдал да е извършила деянието през месец март 2009 година, както и за сумата в размер на 6 972 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 212, ал. 7 НК съдът e конфискувал лек автомобил марка "Ш. О." рег. № ..., рама … , двигател …, собственост на подсъдимата С. А. Г. и я е лишил от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната, за срок от три години. 2. Цивилен служител инж. Б. И. Б. - старши експерт-сектор "Регионални дейности" – С. към ГД "ИО" - МО, за виновен в това, че в периода месец април 2009 година - месец април 2010 годена, включително в град С., при условията на продължавано самостоятелно и в съучастие като съизвършител с ц. сл. инж. С. А. Г. и гр. л. Ц. К. Ц., двамата от град Сливен, чрез съставяне на документи с невярно съдържание (констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията от охранителната фирма „…” ЕООД – С.) съзнателно дал възможност на „…” ЕООД - С. да получи в град С. без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева (възнаграждение по Договор за охрана № … от 19.01.2009г.), собственост на Министерство на отбраната, в големи размери, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал да е извършил деянието през месец март 2009 година, както и за сумата в размер на 6 972 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 212, ал. 7 от НК съдът e конфискувал лек автомобил марка "А." рег. № …, рама …, двигател …, собственост на подсъдимия Б. И. Б. и го е лишил от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната за срок от три години. 3. Гражданско лице Ц. К. Ц., охранител - регионален отговорник за фирма "…" – С., за виновен в това, че в периода месец април 2009 година - месец април 2010 година, включително в град С., при условията на продължавано самостоятелно като съизвършител с ц.сл. инж. С. А. Г. и гр.л. Б. И. Б., двамата от град С., чрез съставяне на документи с невярно съдържание (констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията от охранителната фирма „…” ЕООД – С.) съзнателно дал възможност на „…” ЕООД – С. да получи в град С. без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева (възнаграждение по Договор за охрана № … от 19.01.2009г.), собственост на Министерство на отбраната, в големи размери, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал да е извършил деянието през месец март 2009 година, както и за сумата в размер на 6 972 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 212, ал. 7 НК съдът e конфискувал лек автомобил марка "Ф. Ф.” рег. № …, рама …, двигател …, собственост на подсъдимия Ц. К. Ц. и го е лишил от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната и да изпълнява контролна длъжност в държавна организация и да се занимава с охранителна дейност за срок от три години. Съдът е осъдил тримата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец Министерство на отбраната сума в размер на 65511.10 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 200.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, като е отхвърлил иска в останалата му част, като неоснователен. Съдът е осъдил и тримата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на СлВС сума в размер на 2 620.44 лв. държавна такса върху уважения граждански иск. На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимите да заплатят деловодните разноски в размер на по 562.34 лева по сметка на СлВС и в размер на 196.39 лева по сметка на РС „Военна полиция” - гр. Сливен Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. Против Присъда № 6/17.05.2013г., постановена по НОХД № 7/2013г. по описа на СлВС, са постъпили въззивни жалби лично от подсъдимата С. А. Г. и от защитника й адв. Я. Н. от АК-Б., от подсъдимия ц. сл. Б. И. Б. и защитника му адв. И. И. от САК и от подсъдимия гр. л. Ц. К. Ц. чрез защитник адв. Ц. И. от САК. В съдебно заседание защитата на подсъдимите и самите подсъдими сочат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на присъдата. Твърди се, че по делото не е доказано ясно, категорично и недвусмислено както вината, така и изпълнитеното деяние на всеки подсъдим, а също и размера на присвоената сума. На основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК молят да бъде отменена присъдата, като необоснована и постановена в нарушение на материалния закон, като вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения. В съдебно заседание прокурорът заявява, че осъдителната присъда е законосъобразна и правилна, като вината на тримата подсъдими била безспорно доказана и следва да се потвърди. Безспорно било извършено престъпление по чл. 212 от НК, като били изготвени от подсъдимите документи с невярно съдържание, на базата, на които съзнателно дали възможност на фирма „…” ЕООД – С. да получи в град С. без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева. За гражданския ищец Министерство на отбраната се явява юрисконсулт М. Г., редовно упълномощена. Същата поддържа обвинителната теза на представителя на обвинението, като иска присъдата да бъде потвърдена и в гражданската й част, като подсъдимите да заплатят причинените щети на МО, както и законната лихва от деня на установяване на вредите до пълното им възстановяване. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено следното от фактическа и правна страна: Сливенският военен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 19.01.2009г. между министерство на отбраната, представлявано от главния директор на ГД „Инфраструктура на отбраната” и „…” ЕООД - гр.С., представлявано от управителя на дружеството, бил сключен договор за охрана № …. Съгласно договора охранителното дружество, като изпълнител, поело задължение за срок от три години да организира и предоставя невъоръжена охрана със свои служители в обекти с отпаднала необходимост за военното министерство. Обектите били седем:… с.Т., м.”Р. ч.”; … зеленчукова градина гр.Е.; … КР с.Л., … с. Р., ВР изнесен команден пункт с. Н., м. ”Р. м.”, … ч. ВЖК с.Б. и … авиогарадок с.Б., всички намиращи се на територията на област Я.. Изброените обекти представлявали освободени войскови райони, които след ликвидиране на съответните военни поделения, били предадени за стопанисване и управление, заедно с намиращото се в тях имущество на ГД „ИО” към МО. В цитирания договор за охрана били посочени броя на охранителите, с които охранителната фирма следвало да охранява всеки един от изброените обекти, а именно: … с.Т. с 10 бр. сгради и площ 832 дка – с 8 броя охранители; … зеленчукова градина гр.Е. с 1 сграда и площ 22 дка – с 2 броя охранители; … казармен район с.Л. с 15 бр. сгради и площ 25 дка – с 3 броя охранители; … казармен район с.Р. с 18 бр. сгради и площ 44.27 дка – с 3 броя охранители; … с.Н., м.”Р. м.”, с 13 бр. сгради и площ 560 дка – с 4 броя охранители; … с.Б. с 12 бр. сгради и площ 60 дка – с 4 броя охранители и … авиогарадок с.Б. с 8 бр. сгради и площ 144.81 дка – с 3 броя охранители. Съгласно чл. 3 от договор за охрана № … срещу предоставяната от изпълнителя услуга невъоръжена охрана общо с 35 служителя на фирмата, възложителят, т.е. МО, се задължавало да изплаща на охранителната фирма „…” ЕООД – С., възнаграждение за един охранител в размер на 415 лева месечно, без ДДС. В чл.4 от договора било уредено, че уговореното възнаграждение се заплаща от възложителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на предоставянето на охранителната услуга, срещу издадена от изпълнителя данъчна фактура и подписан от представители на двете страни по договора, и утвърден от възложителя, констативен протокол за качеството на предоставената услуга за всеки отделен имот, предмет на договора за охрана. Плащането се извършвало, съгласно чл.5 от договора, посредством банков превод от МО по сметка на охранителната фирма в гр.С. в ТБ „БПБ”. Относно процесните обекти за охрана от страна на възложителя по договора, подсъдимият Б. Б., като старши експерт в сектор „Регионални дейности” гр.С. към ГД „ИО”, имал определени задължения по служба и по-точно да организира и извършва планови и внезапни проверки на охраняемите войскови имоти. Резултатите от проверките всеки месец отразявал в констативни протоколи за качество на извършената услуга, утвърждавани от подсъдимата С. Г. като началник сектор „Регионални дейности” гр.С.. Подсъдимата Г. имала задължения да контролира организацията на охраната и да осъществява контрол по изпълнение на договорите за охрана. При всяка една ежемесечна проверка на обектите, проверяващият бил длъжен да отрази в констативните протоколи състоянието и измененията на имотите, настъпилите вреди и липси, организацията и изпълнението на охраната, което включвало реалния брой на охранителите, с които се охранява всеки обект, подготовка на охранителите за изпълнение на задълженията им, наличие, състояние и водене на документацията и други. Всичко това било регламентирано в Правилата за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за охрана на имоти в управление на МО, към които като неразделна част бил приложен образец на констативен протокол за качеството на предоставената охранителна услуга (стр.142 - 144, том V). Правилата, включително и образеца на констативния протокол, били изпратени от дирекцията на сектор „Регионални дейности” гр.С., за изпълнение. Към тези правила бил приложен и списък на длъжностните лица, които имали право да извършват проверки и контрол. В указанията били посочени много подробно практическите действия, които трябвало да се извършват по време на проверката. Били издадени ясни указания как да се изготвят констативните протоколи и съгласно изпратения образец трябвало да бъдат изготвяни месечните констативни протоколи. В т.1.2 от образеца на констативния протокол, изготвен от ГД „ИО”, било посочено, че в протоколите следвало да се отразява охраната по договор дали е въоръжена или невъоръжена, с фиксиран или без фиксиран брой охранители, след което било задължително да бъде отразен броя на охранителите, с който реално се охранява обекта. В т.3 от протокола, касаеща предложението на комисията относно изплащане на възнаграждението на охранителната фирма, в образеца, били посочени няколко възможности - да се изплати възнаграждението за съответния месец, да не се изплаща възнаграждението за месеца, като се посочат законосъобразни причини и предсрочно да се прекрати договора за охрана. Изброяването на възможностите за предложение от страна на комисията не било изчерпателно, тъй като в образеца било посочено „и други”, което давало възможност на извършващите проверката да конкретизират своето предложение, съобразно установеното от тях при проверката по различните точки от организацията и изпълнението на охраната в обекта. От м. март 2009г. от сектор „РД” гр.С. започнали да изготвят констативни протоколи за качеството на предоставяната охранителна услуга. Резултатите от проверките, отразени в констативните протоколи, били подписвани от подсъдимия Б. и подсъдимия Ц. Ц., регионален отговорник за обектите от фирма „…” ЕООД гр.С. за територията на Я.. Констативните протоколи били утвърждавани от подсъдимата С. Г., в качеството й на началник сектор „РД” гр.С.. Към изготвените протоколи била прилагана данъчна фактура, издадена от изпълнителя по договора за охрана, в която се отразявали броя на охранителите във всеки от процесните обекти и цената на услугата за един охранител, която МО следвало да плати, както било посочено в договора за охрана. Повечето от изготвените данъчните фактури били представяни на Г. и подписвани от същата като „получател”. Констативните протоколи били изготвяни в четири екземпляра – два се изпращали в ГД „ИО” на МО, един оставал на съхранение в сектор „РД” гр.С. и един се давал на охранителната фирма. Оригиналът на фактурата, подписан от подсъдимата Г., бил изпращан в МО, заедно с двата констативни протокола, за изплащане на дължимото възнаграждение по договора за охрана (плащането се извършвало от дирекция „Финанси” на МО). През 2009г., непосредствено след сключване на договора за охрана № …, охранителната фирма „…” ЕООД гр.С. представили в сектор „РД” гр.С., списъци с трите имена на назначените охранители на всеки от процесните обекти. Впоследствие други документи за актуализация в списъчния състав на охранителите не били представяни от охранителната фирма. Според съдържанието на предоставените от охранителната фирма списъци на всеки един от процесните обекти били назначени и работили толкова охранители, колкото било предвидено в чл.1 от договора. Съгласно договора охранителната фирма „…” ЕООД снабдила и всеки един от охраняваните обекти със списък с трите имена на охранителите, както били по договор, книга за ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Били изготвени месечни графици за дежурствата на охранителите, тетрадка за сдаване и приемане на дежурствата и тетрадка за отразяване на направените проверки на обекта, като последните две тетрадки били прошнуровани и прономеровани. Подсъдимият Б. във връзка с изпълнение на задълженията си по служба започнал проверки на обектите, като отразявал в книгата за проверки констатациите от самите проверки. Проверките извършвал съвместно с представителя на охранителната фирма подсъдимият Ц., като съгласно договора за охрана охранителната фирма осигурявала транспорт за осъществяване на проверките. След извършване на проверките в края на текущия месец, в началото на следващия месец подсъдимият Б.. изготвял констативен протокол за резултатите от тях. Подписвал протокола, след което протоколът се подписвал от подсъдимия Ц., като представител на фирма „…” ЕООД гр.С. и едва тогава се утвърждавал от началника на сектор „РД” гр.С., подсъдимата С. Г., заедно с фактурата, която подсъдимата подписвала за „получател”. За процесния период, на обект … с. Т., подсъдимият Б. извършил проверки, видно от тетрадката за проверки за този обект, като първата била на 26.02.2009г. В тетрадката за проверки за тази дата той отразил, че обекта се охранява от четири броя охранители и напомнил, че съгласно указанията на началника на сектора подсъдимата Г., гратисния период за „доокомпектоване” на обекта изтича на 28.02.2009г. Въпреки това, за тази проверка подсъдимият Б. съставил констативен протокол с дата 04.03.2009г., в който отразил, че обекта се охранява от осем броя охранители, съгласно договора, а в т. 3 на констативния протокол предложил да бъде изплатено възнаграждение на охранителната фирма за предходния месец. Протоколът, подписан от него и от подсъдимия Ц. и бил утвърден от подсъдимата Г., в качеството си на началник сектор „РД” гр.С.. И тримата подсъдими ясно съзнавали, че написаното в протокола не отговаря на истината, тъй като реално обектът бил охраняван от четирима охранители. При направените последващи проверки на този обект на 21.05.2009г., 26.06.2009г. и 22.07.2009г. подсъдимият Б. отново отразил в тетрадката за проверки, че обекта се охранява от четирима охранители и дава срок да се отстранят нередностите, а при направената проверка на 29.09.2009г., 27.10.2009г. и 24.11.2009г. той отразил, че обекта се охранява от трима охранители. За процесния период той изготвил констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като констативния протокол от 07.05.2009г. не бил съставен от подсъдимия Б.. Като съставител на протокола бил вписан П. Д. Г., главен специалист в сектор „РД” гр.С., но в действителност бил подписан от В. Т. Ж., който към този момент заемал длъжността старши инспектор в сектор „РД” гр.С., с месторабота гр.Б.. Ж. подписал протокола по нареждане на подсъдимата С. Г.. От страна на охранителната фирма констативните протоколи били подписани от подсъдимия Ц. с изключение на протоколи от 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г. Всички констативни протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на констативния протокол от 04.01.2010г., а в протокола от 02.04.2010г. записала особено мнение, че обекта се охранява от двама охранители и да се плати на фирмата за двама охранители. В т.1.2 на всички констативни протоколи за този обект, подсъдимият Б. отразил осем броя охранители, както било съгласно договора, без да отрази действителния брой на охранителите, знаейки, че реално обекта се охранявал от четири броя охранители, а в т.3 на констативните протоколи направил предложение да се изплати възнаграждението на охранителната фирма за предходния месец. Към всички тези констативни протоколи, съответно били приложени и данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г. като получател, в които също бил отразен броя на охранителите, посочен в договора, а не реално работещите на обекта охранители. В резултат на това, охранителната фирма „…” ЕООД гр.С. получила пълния размер възнаграждение за всеки охранител, както е по договор, в размер на 39 840 лева с ДДС, а реално охранявала обекта с по-малко охранители, за които е трябвало да получи сумата от 17 156.90 лева. На обект … - зеленчукова градина гр.Е., подсъдимият Б. извършил шест броя проверки на 26.02.2009г., 27.03.2009г., 29.04.2009г., 26.05.2009г., 18.06.2009г. и 22.07.2009г. Били съставени 14 броя констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като отново в т.1.2 на констативния протокол било отразено, че обектът се охранява с фиксирани два броя охранители, а в т.З на констативните протоколи било направено предложение да се изплати на охранителната фирма за предходния месец. Всички изброени констативни протоколи били изготвени от подсъдимия Б., с изключение на този от 07.05.2009г., който бил подписан от В. Т. Ж., а от страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г. Единствено в протоколите от 01.04.2009г. и 03.05.2010г. било отразено в т.1.2 ...
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg